№ 148
гр. С.З., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20245530202505 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. Т. от гр. С.З., срещу Наказателно
постановление № 24 – 1228 - 002554 от 05.08.2024 г., издадено от Началника
на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. С.З., с което на
жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата са наложени административни наказания "глоба" в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят И. С. Т. чрез своя процесуален представител счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, не отговарящо на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и
т.6 от ЗАНН. Счита, че при водене на административно наказателното
производство е допуснато несъответствие между фактическо и правно
формулиране на административното обвинение. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения
си представител - адв. Е. Ж. от АК - С.З., като поддържа жалбата и изложените
в нея съображения. Претендира разноски.
Наказващият орган началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С.З. е редовно призован, не изпраща
представител в последното съдебно заседание. Изпраща писмено становище,
като оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
1
Съдът, след като прецени доводите и становищата на страните и обсъди
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна -
наказано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Жалбоподателят
единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори
административното обвинение и съответната административно - наказателна
санкция.
С атакуваното Наказателно постановление № 24 – 1228 - 002554 от
05.08.2024 г., издадено от Началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР – гр. С.З. на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за това, че на 15.07.2024 г. в 09.30 ч. в гр. С.З. по *** до магазин „З.“,
посока запад-изток управлявал собствения си л.а. „Н.А.“ с рег. №*** под
въздействието на алкохол, установено с техническо средство "Дрегер
Алкотест – 7510" ARBB – 0063, който отчел 0, 86 промила алкохол в
издишания от водача въздух, като резултата от 0,505 промила алкохол в
кръвта на водача в представената на 11:05 часа на 15.07.2024 г. за изследване
кръвна проба от водача, отразен в Протокол за ХЕ № А199/18.07.2024 г. на
УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович“" не се зачита, поради закъснение с 45
минути за представяне на кръвна проба, предвид връчения талон за
медицинско изследване № 271264 в 09:55 часа на 15.07.2024 г., което е в
противоречие с разпоредбата на чл.11 ал.3 от Наредба № 30/2001 г.
В 9:30 часа на 15.07.2024 г. жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил "Н.А." с рег. № *** по бул. "***" в гр. С.З. до магазин „З.“,
посока запад – изток. По същото време на *** бил позициониран екип на
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. С.З., съставна част от който е
свидетелят Х. В. Т..
Свидетелят К. Т. П. спрял за проверка управлявания от жалбоподателя
Т. лек автомобил "Н.А." с рег. № ***, като извършил проверка за употреба на
алкохол на водача му – жалбоподателят Т. с техническо средство "Дрегер
Алкотест – 7510" ARBB – 0063, който отчел 0,86 промила алкохол.
В 09:55 часа свидетелят П. връчил талон за медицинско изследване на
жалбоподателя, с който му предоставял възможност в рамките на 45 минути
да посети УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" в гр. С.З., за да даде кръвна
проба.
Същевременно свидетелят П. съставил и връчил на жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от Закона за
движение по пътищата.
2
В 11:05 часа на 15.07.2024 г. жалбоподателят Т. дал кръвна проба в
УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в гр. С.З., въз основа на която е
извършена химическа експертиза, чието заключение установява наличие на
0,505 промила алкохол.
Наказващият орган се е запознал със заключението на химическата
експертиза, обективирана в Протокол за ХЕ №А-199/15.07.2024 г. на УМБАЛ
"Проф. д-р Стоян Киркович", не се съобразил с нейните данни, тъй като
приел, че кръвната проба е дадена от жалбоподателя след изтичане на 45 – те
минути, посочени в талона за медицинско изследване, поради което и на
05.08.2024 г. Началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр.
С.З. издал наказателно постановление. с което на жалбоподателя на основание
чл.174 ал.1 т.2 вр. с чл.174 ал.1 от ЗДвП му наложил административни
наказания "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона
за движение по пътищата.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на свидетелите П., Т., Т.; М.,
кореспондиращи с приетите писмени доказателства - Протокол за химическа
експертиза № А-199 от 18.07.2024 г., изготвен от УМБАЛ "Проф. д-р Стоян
Киркович"; талон за медицинско изследване от 15.07.2024г., изготвен от св. П.;
Справка за техническата изправност на техническо средство "Дрегер Алкотест
– 7510" ARBB – 0063; Справка за установените нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на жалбоподателя И. С. Т., изготвена от
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. С.З.; справка за техническата
изправност на техническото средство "Дрегер Алкотест – 7510" ARBB – 0063.
Видно от Протокол за химическа експертиза, концентрацията на
алкохол в кръвта на водача впоследствие е възлизала на 0,505 промила, когато
е изследвана кръвната му проба.
Факт е, че жалбоподателят е бил в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович"
в 11:05 часа, за да даде кръвна проба, обстоятелство, което се потвърждава
безусловно от приложения журнал за прием на пациенти в спешен център на
здравното заведение.
Основният по делото всъщност въпрос е дали следва в конкретния
случай да бъде зачетен резултата от кръвната проба, обективиран в Протокола
за изготвената химическа експертиза, макар и да не е съобразено времевото
ограничение, очертано от свидетеля П. в талона за медицинско изследване.
Действително нормата на чл.11 ал.3 от Наредба № 30 от 2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства предвижда, че вземането на кръв при
3
изследване за алкохол и/или друго упойващо вещество се извършва в срока за
явяване, определен в талона за медицинско изследване, като нормата на чл.4,
ал.3 т.2 от Наредбата допълва, че на водача се връчва талон за медицинско
изследване, с което се посочва срок за явяване – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населено място и до 120 минути
в останалите случаи, като според ал. 4 крайния срок за явяване на водача за
медицинско изследване се определя от сравнително субективни фактори
(според съда), като отдалечеността на лечебното заведение и възможността за
използване на обществен или друг превоз за отИ.е до него.
От събраните по делото доказателства е видно, че макар и
жалбоподателят да не се е съобразил с крайния срок, очертан в талона за
медицинско изследване, същият е дал кръвна проба в рамките на максимално
допустимия срок, предвиден в Наредбата, поради което и съдът не намира
причина резултатът от кръвното изследване да не бъде зачетен. Защото ако се
приеме другата теза, то това означава, че на практика лицата, които
управляват превозни средства в извън населени места попадат в едно
изключително по – благоприятно положение от лицата, които управляват
превозни средства в очертанията на населено място, което според съда е
лишено от всякаква логика.
Ако жалбоподателят не беше спазил 120 – минутния срок за даване на
кръвна проба, със сигурност не следва да се зачита резултата й, но в
конкретния случай според съда няма причина да не бъде зачетен резултата от
кръвното изследване, още повече, че подобно разрешение е в унисон с
разпоредбата на чл.11 ал.3 от Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, която предвижда, че при обективна невъзможност лекарят
да вземе кръв за изследване в посочения срок той отразява причините за
забавянето и часа на вземането. В конкретния случай от показанията на
свидетеля д-р В. М. се установи, че тя не си спомня нищо по – специфично за
случая. Съдът се солидаризира с позицията застъпена в представената по
делото писмена защита, чe пренебрегвайки резултатите от кръвната проба
безспорно ще бъдат нарушени правата на жалбоподателя. При условие, че
резултатите от лабораторното изследване са с приоритет пред взетата с
техническо средство проба и след като е установено, че концентрацията на
алкохол в кръвта на водача е възлизала на 0,505 промила, то следва да се
приеме, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
знаел правилата, които регламентират управлението на МПС, но при налагане
на състава по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не този по чл.174 ал.1 т.2 по ЗДвП.
Така индивидуализирани наказанията изпълват критериите на чл.27 ал.2 и ал.
4
3 от ЗАНН и ще допринесат за постигане в пълнота на целите по чл.12 от
ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на постановлението.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да
разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира
защитата си.
В Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, I и II колегия мотиви е прието, че с оглед липсата на възможност на
районните съдилища да връщат производството на административните органи
при констатирани нарушения в правната квалификация на деянието, даденото
с нормата на чл. 63 ал.1 изр.1 от ЗАНН правомощие на районния съд да
измени наказателното постановление, като измени правната квалификация и
подведе изложените факти под различна от посочената такава в НП, ако тя е за
същото, еднакво или по- леко наказуемо административно нарушение, се
явява гаранция за законосъобразност на административно-наказателната
дейност. Противното би довело до ненаказаност на извършителя на
нарушението при безспорна установеност и доказаност извършването на
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. / така и
Решение № 250 от 03.04.2023 г. по КАНД № 23/2023 г. на Административен
съд - Хасково /.
Налице е хипотезата на чл.63 ал.2 т.4 във връзка с ал.7 т.1 от ЗАНН,
позволяваща на съда да измени НП, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено относно основанието, на което жалбоподателят е
санкциониран, както и размера на наложените му кумулативни наказания.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
В конкретния случай жалбоподателят е нарушител на разпоредба от
ЗДвП, с което е осъществил деяние представляващо административно
5
нарушение по смисъла на ЗДвП и като такъв не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, каквото право би било присъждане
на разноски. Предвид на това съдът приема, че на жалбоподателя не следва да
се присъждат разноски по делото за адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1228-002554 от 05.08.2024
г. на ОД на МВР - С.З., с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на И. С.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. С.З., *** ***, е наложено на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание "ГЛОБА" от 1000.00 лева
на 500.00 лева и лишаването от право на управление на МПС за срок от 12
месеца на лишаване от право на управление на МПС за срок от ШЕСТ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
С.З. пред Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
6