Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 314

град Габрово, 30.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли ...................................... през две хиляди и двадесета година ...................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 128 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Х.С.Ш. е обжалвал Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ГБ1-1, издадено на 27.01.2020 г. от Началник на РС „ПБЗН” Габрово, с което за нарушение по чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, на същият е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 800 лева, на основание чл. 24 ал.2 от Наредба № 8121з-882 и чл. 265, ал. 1 от ЗМВР. По съображения, изложени в жалбата и развити при съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител оспорва твърденията в подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя Х.Ш. е управител на „Ш. ***. Дружеството стопанисва комплексна автоснабдителна станция за зареждане с горива „Ш.”***.

Свид. И.К. и Г.Д. са служители на Районна сложба „ПБЗН” Габрово. Чрез Заповед № 905з-324/13.11.2019 г., издадена от Началника на РД „ПБЗН”, на същите е било възложено за времето от 19,00 до 22,00 часа на 14.11.2019 г. да извършат тематични проверки на автоснабдителните станции относно нерегламентирано пълнене на битови и туристически бутилки от колонките за зареждане на автомобилни газови уредби.

В изпълнение на посочената заповед, около 20,10 часа на 14.11.2019 г. двете свидетелки извършили проверка на автоснабдителна станция „Ш.”***, при която констатирали пълнене на два броя битови газови бутилки от колонка за зареждане на автомобилни газови уредби. Те се намирали в багажник на лек автомобил „Опел Астра” с Рег. № Н 04-29 ВТ, а зареждането било извършено от свидетеля Е.Г. – служител на въпросната станция. Действията във връзка с дозареждането на първата, и тези по зареждането на втората газова бутилка били извършени в тяхно присъствие. Зареденото гориво е възлизало на 33,9 литра с обща стойност 28,82 лева.

Около 21,15 часа на същата дата свид. И.К. и Г.Д. отново извършили проверка на автоснабдителна станция „Ш.”***. При тази втора (по ред) проверка те отново констатирали пълнене на 2 броя битови газови бутилки от колонка за зареждане на автомобилни газови уредби, които се намирали в багажник на лек автомобил „БМВ” с Рег. № ЕВ 79-76 ВК. Зареждането отново било извършено от св. Е.Г., като това на втората от тези бутилки се извършило в присъствието на служителите от Районна служба „ПБЗН” Габрово. Във връзка със същото е било регистрирано зареждане на 35,3 литра газ на стойност 30 лева.

Констатираното в рамките на извършените проверките е отразено в докладни записки с Рег. № 920/15.11.2019 г. и Рег. № 921/15.11.2019 г., изготвени от св. К. и Д. до Началника на РС „ПБЗН” Габрово.

Въз основа на докладните записки, както и на отразеното в същите обстоятелство, че при втората от проверките служителя на станция „Ш.” е заявил пред св. К. и Д., че е съобщил на собственика на станцията за първата проверка, при което му е било разпоредено от него зареждането на битови и туристически газови бутилки да продължи, до жалбоподателя е била изпратена покана (Изх. № 924/18.11.2019 г. на л. 17), чрез която същият е уведомен, че следва да се яви на посочена в нея дата (02.12.2019 година) в РС „ПБЗН” Габрово за съставяне на акт за неговото установяване, както и че ако не го стори, той ще бъде съставен в негово отсъствие, съгласно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Тази покана (разписка на „Стар пост” на л. 18) е получена от Ш. на 20.11.2019 година, но последният не се е явил на указаната в нея дата. Поради това на същия ден - 02.12.2019 г., свид. И.И. е съставил акт за нарушение по чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите в негово отсъствие, но в присъствието на свидетелките Г.Д. и И.К..

На 03.12.2019 г. до жалбоподателя Ш. е изпратена покана с Рег. № 721400-15, с която същият е бил уведомен, че следва да се яви в РС „ПБЗН” Габрово за предявяване и подписване на съставения акт. Писмото с обратната разписка, изпратени при връчването на тази покана, е бил върнато като непотърсено (материали, приложени на л. 20).

На 02.01.2020 г. актът е бил изпратен до Началника на РС „ПБЗН” в гр. Севлиево с молба същият да бъде предявен за подписване и връчване на жалбоподателя от служители на тази структура. На 03.01.2020 година служители на МВР предявили съставения акт на жалбоподателя Х.Ш., който отказал да го подпише и да получи екземпляр от него. След връщане на преписката в РС „ПБЗН” - Габрово актът е заведен под № ПБЗН-ГБ1-2-1 от 08.01.2020 г., а същата е предадена на наказващия орган – Началник на РС „ПБЗН” Габрово за предприемане на указаните по закон действия във връзка с нея. Въз основа на съставения акт е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

След съставяне на наказателното постановление на 27.01.2020 г., препис от него е изпратено до Началника на РС „ПБЗН” в гр. Севлиево с молба да бъде връчен на жалбоподателя от служители на тази структура. На 28.01.2020 г. служители на МВР предявили издаденото наказателно постановление на жалбоподателя Х.Ш., който отказал да получи екземпляр от него. На 29.01.2020 година чрез искане Вх. № 721400-29 (л. 21) последният е поискал да му бъдат издадени преписи от съставения акт за нарушението и наказателното постановление.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото няма документ, който да установява датата, на която жалбоподателя е получил препис от НП. Такъв му е бил предявен на 28.01.2020 г.. Тъй като той е отказал да го получи (според констатациите в самото НП на л. 7, удостоверени с подписите на двама свидетели) на нея, именно от тази дата е започнал да тече и срока за обжалване. Приложените на л. 30 материали сочат, че жалбата против него е била изпратена към наказващия орган на 04.02.2020 г., или на последния ден от визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК) да тече от датата, на която е отказал да получи препис от него. С оглед на изложеното и заради това, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се счита за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко законосъобразен следва да бъде актът за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. В този, въз основата на който е издадено и обжалваното постановление по настоящото дело, са отразени ясни констатации за времето и мястото, при които нарушението е било извършено и установено, свързаните с него обстоятелства и съответните доказателства, послужили за формиране на констатациите. Посочени са конкретно нарушените разпоредби от материалния закон, както и всички останали данни, предвидени в чл. 42 от ЗАНН. Актът се явява съставен от компетентно  лице в рамките на предвидения с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен период от извършване на нарушението, както и преди изтичане на три месеца от деня за откриване на нарушителя. Същият е бил надлежно уведомен за датата и часа, на които е следвало да се яви в РС „ПБЗН” Габрово за съставяне на акт за установяване на приетото за извършено нарушение, и след като не се е отзовал на отправената  покана, този акт напълно законосъобразно е бил съставен в негово отсъствие, в съгласие с предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети необходимите действия във връзка с неговото връчване и подписване от Ш., а направения от последният отказ е документиран според установените изисквания в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Самото НП (което по своето съдържание кореспондира на предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от компетентен орган,  и то преди настъпването на последния ден от визираният (в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН) шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта. Правилно определена е и цитираната от този наказващ орган санкционна разпоредба на чл. 265 от ЗМВР, тъй като нарушените норми са от подзаконов нормативен акт (Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите), Обн. в ДВ бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105/19.12.2014 г., който (съобразно §2 от неговите ПЗР) е издаден въз основа на чл. 125, ал. 2 от ЗМВР, а това обстоятелство предопределя, че нарушението подлежи на санкциониране съобразно нея.

Макар да намери нарушението не само за установено, но и за санкционирано според предвидения за това ред, съдът прие, че искането за неговата отмяна следва да се уважи. В рамките на съдебното производство като свидетел е бил разпитан Е.Г. – служител на автоснабдителна станция „Ш.”, който на 14.11.2019 година е заредил битовите газови бутилки в багажниците на двата автомобила от колонката за зареждане на автомобилни газови уредби в нея. Той признава това обстоятелство, като твърди, че управителя (жалбоподателя) е бил забранил тази дейност, но че тя е била извършвана от Г. поради факта, че по този начин станцията е отчитала по-голям оборот, който водел до заплащане на по-голяма премия за него. Като съпостави дадените показания от този свидетел заедно с представеното по делото копие от Заповед №  12/01.10.2019 г., с която жалбоподателя като управител на „Ш. *** е забранил до второ нареждане пълненето с газ на битови бутилки с обем от 9, 27 л. и по-големи на колонката, която се е използвала за зареждане на автомобилни газови уредби, съдът прие, че формираното от наказващия орган заключение за липсата на организация, създадена с цел да не се допуска зареждането на битови газови бутилки от тази колонка, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. То (вероятно) е основано на отразената в докладните записки констатация, че при втората от проверките служителя на станция „Ш.” е заявил пред св. К. и Д., че е съобщил на собственика на станцията за първата проверка, при което му е било разпоредено от него зареждането на битови и туристически газови бутилки да продължи. Само тя обаче не би могла да обоснове нарушението като обективен факт. Нейното съществуване не се подкрепя от показанията на св. Е.Г., а в двете докладни записки няма данни, които да сочат, че по време на проверките свидетелките Д. и Георгиева са изисквали документи от служителя на станцията, които не са им били представени от него. Доколкото това е така, а заради липсата на подобни данни в изготвените от тях докладни записки не може да се счита за категорично установено с оглед на дадените от същите показания, че по-късно представеното пред съда копие от посочената заповед, издадена от управителя на „Ш. ***, не е съществувало и не се е намирало в обекта на датата, на която е извършена и самата забранена (с чл. 63, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.) дейност в него, следва да се приеме, че между същата и обстоятелствата, довели до санкционирането на жалбоподателя не е установена причинно-следствена връзка, както и че тази дейност не е осъществена в резултат на виновно противоправно поведение от негова страна. Изложеното по-горе сочи за липса на извършено нарушение от жалбоподателя Х.Ш., а това обстоятелство налага обжалваното наказателно постановление да се отмени.  

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х.Ш. стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300 лева, които (според приложения на л. 5 от делото договор за правна защита и съдействие Серия А, № 008431) той действително е направил за упълномощаване на процесуален представител в рамките на настоящото дело.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ГБ1-1, издадено на 27.01.2020 г. от Началник на РС „ПБЗН” Габрово, с което за нарушение по чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, на Х.С. ***, на длъжност собственик и управител на „Ш. транс” ООД, стопанисващ комплексна автоснабдителна станция „Ш.”***, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 800 (осемстотин) лева – на основание чл. 24 ал.2 от Наредба № 8121з-882 и чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово, с адрес град Габрово, улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С. ***,  ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени от същият разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................