РЕШЕНИЕ
№ 2313
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330111041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И. П. П. и И. И. П. срещу ЗАД „Лев Инс“, с която са
предявени субективно осъдителни искове за присъждане на първия ищец сумата в размер на
25 000 лева, а за втория сума в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 11.07.2019
г. ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.07.2019 г., в *** И. В. при
управление на „Субару Легаци“ с рег. № ***, загубил контрол над автомобила, поради
отвличане на внимание от появило се на пътя куче и навлязъл рязко в лентата за насрещно
движение, където е предизвикал ПТП с насрещнодвижещия се л.а. „Форд Транзит“, с рег. №
***, управляван от П. П.. С описаните действия И. В. е нарушил правата за движение и е
причинил телесни повреди на И.П. и И.П. – пътници в автомобила. С влязло в сила Решение
от 22.12.2020 г. по НАХД206/2020 г. на РС – Пещера И. В. е признат за виновен за това, че
на 11.07.2019 г. в *** е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост
комплексна средна телесна повреда на И.П..
На 11.07.2019 г. И.П. постъпва за лечение в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ със силна
болка, ***. След направена ренгенография е установена фрактура. На 12.07.2019 г. на И.П. е
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, радиус и улна, под обща анестезия. След това му е поставена гипсова
шина, която трябва да носи поне 35 дни. Проведена е антибиотична и антитромботична
профилактика. Изписан е на 14.07.2019 г.
Счупването е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на ***
за около 2.5 – 3 месеца. За периода 11.07.2019 г. до 12.08.2019 г. И.П. е бил в отпуск поради
1
временна неработоспособност, за което му е издаден болничен лист.
На 11.07.2019 г. И.П. е постъпил в УНг клиника към УМБАЛ „Св. Георги“, където е
прегледан, извършени са изследвания и ренгенография на черепа и му е поставена диагноза
*** на лицето. Счупване на *** кости. *** на носната преграда. Деформация на *** в него.
И.П. е бил със силно затруднено ***. Лекуван е консервативно и оперативно, като
операцията е била на 12.07.2019 г. Направена е *** на *** и предна тампонада. Проведена е
антибиотична профилактика.
Претърпените от ищците болки и страдания в резултат от противоправното
поведение на водача на застрахования при ответника по застраховка „ГО“ автомобил са
оценени на търсените суми.
Ищците поискали извънсъдебно от ответника заплащане на обезщетение, но
произнасяне и до момента нямало, което поражда интереса от предявяване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск по размер. Счита, че размерът на претенциите е завишен. Прави възражение
за съпричиняване, доколкото ищците не са били с поставен предпазен колан. Счита, че
причинените телесни увреждания не са възникнали през твърдения от ищците период и не
кореспондират с исканото обезщетение. Счита исковете за частично неоснователни с
прекомерен размер. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищците са спазили разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо са отправил извънсъдебна
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение на 24.03.2021 г. /л.12/, като не е
последвало произнасяне от застрахователя в предвидения в закона 3-месечен срок.
По същество:
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
водача на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № *** фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Ответникът носи насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за прекомерност на
претендираното обезщетение и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищците, да обори презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД
С Определение от 27.08.2021 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са
отделени от съда обстоятелствата, че на 11.07.2019 г., в *** И. В. при управление на л.а.
„Субару Легаци“ с рег. № ***, загубил контрол над автомобила, поради отвличане на
внимание от появило се на пътя куче и навлязъл рязко в лентата за насрещно движение,
където е предизвикал ПТП с насрещнодвижещия се л.а. „Форд Транзит“, с рег. № ***,
управляван от П. П.. С описаните действия И. В. е нарушил правата за движение и е
причинил телесни повреди на И.П. и И.П. – пътници в автомобила. С влязло в сила Решение
от 22.12.2020 г. по НАХД206/2020 г. на РС – Пещера, И. В. е признат за виновен за това, че
на 11.07.2019 г. в *** е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост
комплексна средна телесна повреда на И.П.. Към датата на ПТП 11.07.2019 г. л.а. „Субару
Легаци“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
2
Спорни по делото са вредите, техния размер и налице ли е съпричиняване от страна
на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат.
От представения по делото Констативен протокол с пострадали лица /л.4/ се
установява, че пострадали от описания по-горе инцидент са И.П., на който е причинена ***
на дясна лакътна става и И.П., на който е причинена фрактура на ***.
Същото се установява и от представените по делото Епикризи, изготвени за двамата
ищци /л.6 и л.8/, приети в УМБАЛ „Св. Георги“ след инцидента на 11.07.2019 г. и изписани
на 14.07.2019 г, като на И.П. е направена операция с *** на *** става, поставени са метални
тела и е сложена гипсова шина, а на И.П. е извършена също оперативна намеса с *** на ***
отвори и тампониране на същите. Епикризите се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена стойност, в частта за наличните травми и извършените манипулации, както
и за времето на престой на пациентите в болничното заведение, доколкото са изготвени от
длъжностно лице при и по повод извършваната от него работа.
Видно от Болничен лист на И. П. П. /л.9/, във връзка с травмите му от процесното
ПТП, е предоставен отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 11.07.2019 г. до
13.08.2019 г.
От разпита на свидетеля П. И. П., доведен от ищците /протокол от о.с.з. от 15.11.2021
г. л.41/, се установява, че той е *** на микробуса, в който са се возили ищците при
настъпване на процесния инцидент. Свидетелят установява, че от инцидента пострадали
баща му И.П. и брат му И.П.. На място дошла линейка, като екипът си тръгнал след като
установил, че няма опасност за живота на пострадалите. Свидетелят установява, че след като
И.П. слезнал от автомобила му прилошало много и легнал на земята. Давали му вода, той
пребледнял и пожълтял, имал рани на *** от удара. При И.П. цялата *** му била подута.
Колегите на свидетеля, които пътували с друг автомобил, дошли на мястото на инцидента и
откарали двамата пострадали в УМАБАЛ „Св. Георги“. Свидетелят отишъл също към
болницата, но малко по-късно. Като отишъл там видял първо баща си, като от болницата
казали, че ръката му не е добре и се налагало да му направят операция. За брата на свидетеля
също казали, че се налага операция – *** на носа. Вечерта на същия ден била извършена
операция на И.П. с поставяне на метални планки и 13 шева. На И.П. операцията била
извършена на следващия ден. Свидетелят установява, че И.П. бил в болница около 4 дни,
след което го изписали. Същият бил на обезболяващи, споделял, че много го боли ръката,
бил с шина, привързана му била ръката. Ивайло бил видимо много зле, дори първата вечер
се наложило свидетеля да спи при него, за да му помага. Имал тампони в носа, постоянно му
капело кръв от носа, имал болки в главата, не можел да диша, въртяло му се свят, много
трудно ставал до тоалетна. Това било по време, докато бил в болницата. След като го
изписали му махнали тампоните. Предписали му обезболяващи и мазила. Той по-бързо се
възстановил от И.П., който бил в болничен около 3 месеца и половина. Оплаквал се
непрекъснато, че го боли ръката. В началото, след изписването от болницата, на И.П. била
необходима помощ в ежедневието, за обличане, тъй като дясната ръка му била обездвижена.
Изписали му антибиотици, инжекции, обезболяващи, за да се възстанови по-бързо. Сменяли
му превръзките на два – три дни. Останал си три месеца и половина вкъщи, след което се
върнал на работа. И сега се оплаквал, че го боли при промяна на времето, имал белег и си
личало, че ръката му е деформирана, има 13 шева. И.П. бил почивка, след инцидента, само
една седмица, след което се върнал на работа.
Преценени по реда на чл.175 ГПК, съдът кредитира показанията на така разпитания
свидетел като обективни и безпротиворечиви, както помежду си, така и с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
От приетата по делото и неоспорена от страните Комплексна Съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза /л.57/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че в резултат от процесното ПТП на лицето И. П. П. е причинено
закрито счупване на ***, което по вид, характер и продължителност на лечение
представлява трайно затруднение на движенията на *** крайник за период от 2-2.5 месеца.
И. П. е лекуван оперативно – открито наместване с вътрешна фиксация, поставена е гипсова
3
шина. При извършен преглед на лицето И. П. на 01.12.2021 г. вещото лице констатира, че
същият има наличие на оперативен цикатрикс първично зараснал в областта на *** става.
Подкожно се напипва наличната метална остиосинтеза, поставена при операцията, която не
е отстранена. Констатирано е напълно раздвижена *** става, като предстои планово
оперативно отстраняване на металните тела. Ищецът се оплаква единствено от болки при
промяна на времето. На лицето И.П., в резултат от ПТП-то, е била причинена *** на носа,
изместване на *** преграда с деформация, *** и контузия на лицето, като според вида,
характера и продължителността е била причинена болка и страдание. На същия е било
извършено наместване и тампониране на носните отвори. От извършения преглед на това
лице на 01.12.2021 г., вещото лице установява, че И.П. е напълно възстановен, без
оплаквания, болки и липса на белези по лицето. Вещото лице установява, че и при двете
лица извършването на описаните интервенции е било абсолютно задължително и е спазен
алгоритъма при лечението на такива травми. Вещото лице установява, че и при двете лица е
била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела до болеви усещания,
които са намалявали бавно с времето. Установява се, че страданията, които е изтърпял И.П.
са били силно изразени, поради продължителността и ограниченото обслужване по време на
лечението. Предстои изпитване на нова болезненост при премахване на металните тела.
Страданията при И.П. се изразяват в невъзможност да *** през носа по време на
тампонирането, за няколко дни е било запушването на носа, след което е отминало
/пояснено в о.с.з. от 24.03.2022 г. л.67/. Установява се, че и при двамата ищци няма
усложнения, че травмите са предизвикани от директен удар, при рязко установяване на
автомобила на място след удара и политане на телата напред, като двете лица удрят
наранените си места в гърба на предните седалки.
С оглед така обсъдените доказателства, съдът приема, че в резултат от противоправно
поведение на лице, застраховано по застраховка „ГО“ на ищците са причинени
неимуществени вреди болки и страдания.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания
и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан
от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало
от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай, с оглед установените по делото претърпени вреди от ищеца
И.П., съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди е в размер на 24 000 лева, а на И.П. – в размер на 5000 лева.
За да определи размера на обезщетението на И.П. съдът взе предвид вида на
травматични му увреждания – средна телесна повреда, при която е причинена силна болка и
страдание за не малък период от време 2-2.5 месеца, че и към момента ищецът търпи болки
при промяна на времето, че има налични белези по ръката. Взе предвид и обстоятелство, че
за период около 3 месеца ищецът е бил в болничен, имал е нужда от чужда помощ при
обслужване в ежедневието му. Поставени са в тялото му чужди тела – метални шини, които
подлежат на премахване, което продължава търпенето на болки и страдания у ищеца и след
премахването им. Взе се предвид обстоятелството, че за период от около 30 дни ищецът е
бил с обездвижена дясна ръка с поставена шина и ръката му е била неизползваема. Взе се
предвид и обстоятелство, че този ищец е над средната възраст, при което възстановяването е
по-трудно. За да намали размерът съдът взе предвид обстоятелството, че функцията на
ръката му се е възстановила напълно, както и че не са настъпили усложнения и
възстановителния процес е преминал нормално.
4
Съобразно стандарта на живот в страната за 2019 г. за такъв период от 2-3 месеца
съдът намира, че обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над
него се явява прекомерно и не е икономически обусловено.
С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
По отношение на размера на обезщетението на ищеца И.П. съдът взе предвид
причинената травма, *** на носа, чието възстановяване е изисквало оперативна намеса,
силно изразените болки от травмата и неудобство от поставените тампони в носа на ищеца
по време на болничния му престой, невъзможността да диша и първоначалния стрес, който е
изживявал. За да намали размера съдът отчете, че ищецът е търпял силни болки и страдания
в периода на болничното си лечение за период от около седмица. Няма доказателства, че
такива болки е изпитвал и след изписването му от болницата. Установи се, че този ищец е
напълно възстановен, няма болки и страдания, няма белези по лицето и носа, не са
настъпили усложнения. Установи се, че се върнал на работа в един кратък период след
инцидента – една седмица. Не се установява травмата да му е създавала неудобства в
ежедневието.
Съобразно стандарта на живот в страната за 2019 г. за такъв период от около седмица
съдът намира, че обезщетението е справедливо именно в определения от съда размер, над
него се явява прекомерно и не е икономически обусловено.
С оглед изложеното съдът определи дължимото обезщетение.
По възражението за съпричиняване направено от ответника:
В срока за отговор ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищците, доколкото последните не са били с предпазен колан, в
нарушение на чл.137а ЗДвП.
С молба от 06.04.2022 г. /л.72/ ищците признават, че МПС-то, в което са пътували е
било снабдено с предпазни колани, включително и на седалките на които са седели
пострадалите, като това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
Протоколно определение от 19.05.2022 г.
От приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че по делото
липсва медицинска документация за консултация с ***, характерна при получаване на
травми от обезопасителен колан, както и липсват белези, получени при поставен такъв при
ПТП. Вещото лице е категорично, че при поставен предпазен колан и при двамата
пострадали, последните нямало да получат такива наранявания или те са щели да бъдат
минимални.
С оглед изложеното съдът приема, че отговорността за настъпването на процесното
ПТП и за вредите от същото следва да бъде понесена и от двамата пострадали наравно с
деликвента, тъй като степента на принос на всеки един от тях е еднаква и вредите не биха
настъпили или поне не в такъв обем, ако не беше осъществено виновното противоправно
поведение на който и да било от тях. В този смисъл релевираното от ответника, с отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване е основателно до размера от 50%.
Предвид изложеното обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца
И.П., на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, е в размер на 12000 лева /24000 – 12000 /50 %/ = 12000/,
до която сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 25 000 лева искът ще се отхвърли, като
неоснователен.
На ищеца И.П. ще се присъди обезщетение в размер на 2500 лева, при приложено
съпричиняване от 50 %, като за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от
10 000 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.
По претенцията за законна лихва от датата на събитието:
5
Като законна последица от уважаване на исковете върху обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва за забава, каквото искане е
направено от ищците с исковата молба.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има
специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост
на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай
ищците са отправили претенция до застрахователя да им бъде заплатено обезщетение от
процесното ПТП на 24.03.2021 г. Тримесечният срок за произнасяне изтича на 24.06.2021 г.,
от 25.06.2021 г. ответникът дължи обезщетение за забава до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът И.П. не е заплащал такси и разноски по делото, доколкото, съгласно чл.83,
ал.1, т.4 ГПК е освободен от заплащането им.
Ищецът И.П. е направил следните разноски - 400 лева – платена държавна такса, 100
лева – депозит за Комплексната СМЕ и САТЕ и 21.25 лева – допълнителен депозит или
общо 521.25 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от
претенцията ще се присъдят разноски в размер на 130.31 лева.
Ищците са представлявали в производството от адв. В.М., който е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие на ищеца И.П. /л.18/ и на И.П.
/л.19/, съгласно които на същите е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА от адв. В.М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая за И.П. съдът определя адвокатско възнаграждение, съобразно предявения интерес, а
именно в размер на 1280 лева и 200 лева, за проведени два съдебни заседания след второто
/чл.7, ал.9 от Наредбата/ или общо 1480 лева, от които съразмерно с уважената част от
претенцията ще се присъди сума в размер на 710.40 лева. За И.П. съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лева и 200 лева, за проведени два съдебни заседания след
второто /чл.7, ал.9 от Наредбата/ или общо 1030 лева, от които, съразмерно с уважената част
от претенцията ще се присъди сума в размер на 257.50 лева.
Ответникът доказа следните разноски: 221.25 лева – депозит за СМЕ и САТЕ, от
които на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 133.10 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Дължимата държавна такса от ищеца И.П. по делото е 1000 лева, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът ще бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Пловдив държавна такса в размер на 480 лева. За този
ищец от бюджета на съда е заплатен депозит за САТЕ и СМЕ в размер на 100 лева, от които
съразмерно с уважената част от претенцията ответникът ще бъде осъден да заплати на ПРС
сума в размер на 48 лева или общо 528 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА И. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 11.07.2019 г. ПТП, виновно
причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главниците от
датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 12 000 лева до
пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА И. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, в резултат от настъпило на 11.07.2019 г. ПТП, виновно
причинено от водач на л.а. „Субару Легаци“ с рег. № ***, застрахован при ответника по
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главниците от
датата на изтичане на тримесечния срок за отговор – 25.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 130.31 лева – разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА адв. В.Д. М., ЕГН **********, сумата в
размер на 710.40 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално
представителство на И.П. и сума в размер на 257.50 лева - адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА за процесуално представителство на И.П..
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** и И. И. П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черни връх“ № 51Д, сумата в размер на 133.10 лева – разноски
в производството.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата в общ размер на 528 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7