Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
С., 28.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I
- 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.съдия: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 13640 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 25318/30.08.2019 г. на длъжника
Д.С.Д.-С., ЕГН **********, чрез адв. И.Г.- САК, със съдебен адрес:***, срещу
акт на съдебния изпълнител – Разпореждане от 08.08.2019 г. /връчено на 28.08.2019
г./, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнително
дело № 20158560401761 на ЧСИ Б.Б.с рег.№ 856 на КЧСИ на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК- поради това че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Жалбоподателят излага правни и фактически доводи, че по
цитираното изпълнително дело не са извършвани никакви същински изпълнителни
действия, поради което същото следва да бъде прекратено, а наложения запор
върху трудовото й възнаграждение – вдигнат. Изпълнителното дело било прекратено
на 17.08.2017г., когато били изтекли две години от извършване на последното
същинско изпълнително действие – наложени по молба на взискателя запори, за
които били внесени авансовите такси. Незаконосъобразно наложените запори не
били вдигнати с настъпилото по силата на закона прекратяване и отново
незаконосъобразно бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, въпреки че
делото било прекратено, нови авансови такси не били внесени и молба за нови
действия от взискателя не била подавана. Иска се отмяна на действията на ЧСИ по
налагане на запор и да бъде постановено прекратяване на изпълнителното дело. Претендира
разноски.
Взискателят по изпълнението - „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал
писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело №20158560401761 на ЧСИ Б.Б.с рег.№ 856
на КЧСИ е образувано по молба с вх. № 46464/09.07.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** въз основа на изпълнителен лист издаден
на 02.09.2013 г. от Софийски районен съд, ГО, 84 състав, на основание чл. 416
от ГПК и заповед за изпълнение по гражданско дело № 3631/2011 г. срещу Д.С.Д.-С.,
с постоянен и настоящ адрес: ***.
Съгласно горепосочения изпълнителен титул - Д.С.Д.- С., е
осъдена да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 3000.00 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 570.46 лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 354.71 лв.
По образуваното изпълнително дело на 17.07.2015 г. е
изпратено искане за издаване на документ до НАП, който да съдържа информация за
длъжника, на основание чл. 191, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 458 от ГПК. По
делото е постъпило Удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки с изх. № 220371501391134 от 27.07.2015 г. издадено от ТД на
НАП С.,(вх. № 50537/03.08.2015г.), в което е посочено, че длъжникът Д.С.Д.-С. с
ЕГН ********** има публични задължения в размер на 30.00 лв., които на
основание чл.458 ГПК са присъединени към материалния интерес по изпълнителното
дело. (лист № 15 от изп.дело).
Във връзка с молба за образуване на изпълнително дело с
вх. № 46464/09.07.2015г и по възлагане на основание чл.18 ал.1 34СИ е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 20.07.2015 г са
наложени запори върху откритите банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД и „БАНКА ДСК ЕАД“ със съобщение с изх.№ 52549/16.07.2015 и
съобщение с изх.№ 52550/16.07.2015 г. (лист № 13 и лист №14 от изп. Дело).
На 16.07.2015 г. със съобщение за налагане на запор с
изх.№ 52547/16.07.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „УЧЕНИЧЕСКА СПОРТНА ШКОЛА С.“ с ЕИК *******(лист№ 11 от
изп.дело).
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изп.
дело с изх.№ 52546/16.07.2015 г. е редовно връчена на 27.07.2015 г. лично на
длъжника в кантората на ЧСИ, заедно с копие на изпълняемият акт - 1 (един) брой
изпълнители лист (лист № 18 от изп. Дело).
На 05.08.2015 г. е постъпила молба с вх.№ 50760/05.08.2015г.
от длъжника за разсрочване на задължението и вдигане на наложения запор върху
трудовото възнаграждение, като същата е оставена без уважение. Задължението,
обективирано в молба с вх.№ 50760/05.08.2015г. е изпълнявано ежемесечно, без
прекъсване, в периода между 26.08.2015 г. до 26.09.2019 г.
На 06.11.2018 г. е постъпила молба с вх. №
30221/06.11.2018г. от „Т.С.“ ЕАД, с която е поискано извършване на справка за
наличие на банкови сметки от регистъра на БНБ, както и справка в НОИ за
регистриран трудов договор. След извършените справки, със съобщения с изх.№
6409/14.02.2019 г., изх.№ 6409/14.02.2019г. и изх.№ 6407/14.02.2019 г. са
наложени запори върху открити банкови сметки на длъжника обслужвани от
„ОБЩИНСКА БАНКА“АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕКСПРЕСБАНК“АД.
На 27.02.2019 г. е постъпила жалба с вх.№
06561/27.02.2019 г. от Д.С.Д.-С., ЕГН **********, чрез адв. И.Г.- САК, със
съдебен адрес:***, в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
20158560401761, срещу „постановление за налагане на запор“ по изпълнително дело
№ 20158560401761. Изложени са оплаквания, че изпълнителното дело е образувано с
молба на 15.07.2015г. и на основание чл. 433, ал.1, т.6, т.8 от ГПК, делото е
прекратено на 15.08.2017г., когато са изтекли две години от последното същинско
изпълнително действие - наложени по молба на взискателя запори, за които са
внесени авансово такси от страна на взискателя.
След отстраняване на нередовностите от страна на длъжника
в едноседмичен срок съгласно чл.262, ал.1 от ГПК, препис от постъпилата жалба с
изх.№ 8752 / 05.03.2019 г. е изпратен на взискателя „Т.С.“ ЕАД, като в
установения от закона срок не са депозирани писмени възражения.
С Определение с № 12325/ 21.05.2019 г. на ГО, II- ри с-в
по ч.гр.д. № 4258 / 2019 г., Софийски градски съд оставя без разглеждане жалбата
на длъжника с вх. № 06561 / 27.02.2019 г. като процесуално недопустима и връща
делото на ЧСИ Б. Б., рег.№ 856 на КЧСИ, за произнасяне по съдържащото се в жалба
вх. № 06561 / 27.02.2019 г. на длъжника искане за прекратяване на
изпълнителното производство.
На 08.08.2019 г. с Разпореждане с изх.№ 30835, ЧСИ Б.Б.рег.№
856 на КЧСИ се произнася по съдържащото се в жалба вх. № 06561 / 27.02.2019 г. искане,
като отказва да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.
1,т.6 и т. 8 от ГПК. Длъжникът е надлежно уведомен за разпореждането със съобщение
с изх.№ 30855 / 08.08.2019 г.
На 30.08.2019 г. е постъпила жалба с вх.№ 25318 от Д.С.Д.-
С., ЕГН **********, чрез адв. И.Г.- САК, със съдебен адрес:***, в качеството си
на длъжник по изпълнително дело № 20158560401761, срещу Разпореждане за отказ
от прекратяване на изпълнително производство. Твърденията на жалбоподателя са,
че изпълнително дело № 1761 / 2015 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.6 и т.8 от ГПК и извършваните от ЧСИ действия са незаконни, поради което иска
да бъде отменен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и вдигане
на наложения запор върху трудовото й възнаграждение.
При така установеното, съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва
отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез СИ
в едноседмичен срок от извършването на действието, съотв. от деня на
съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена в срок; същата
изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол (разпореждане за отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение ) и дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно
предвиждат кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на
съдебен контрол по жалба на длъжника: постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението
за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая длъжникът обжалва действията на ЧСИ по отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК - с изтичане на две години от
извършване на последното същинско изпълнително действие и поради неплащане от
взискателя на дължими авансови такси.
Предпоставки за прекратяване на изпълнението са посочени
в разпоредбата на чл.433 ГПК. Разпоредбата на чл. 433, ал. 2, т. 8 от ГПК
постановява, че ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, изпълнителното
производство се прекратява.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г.,
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 г., изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител
само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към
същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява,
че в рамките на предприетото принудително изпълнение длъжникът периодично е
извършвал доброволни плащания по изпълнителното дело. Всяко доброволно плащане
в рамките на изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е
дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат съобразени във
всеки конкретен случай според действията на всяка от страните в изпълнителния
процес. Да се приеме обратното, че при периодични доброволни вноски от страна
на длъжника в рамките на образуваното изпълнително производство, взискателят да
бъде принуден да инициира нови изпълнителни действия, въпреки доброволните
плащания от длъжника, това би довело до неоправдано кумулиране на допълнителни
разноски за страните по изпълнението.
С оглед на горното, съдът намира, че плащанията от страна
на длъжника не могат да обосноват прекратяването на изпълнителното дело поради
бездействие на взискателя. В случай, че чрез приложения изпълнителен способ
взискателят се удовлетворява, макар на части и в по-продължителен период от
време, както е в случая, взискателят не е длъжен да сочи нови изпълнителни
способи и перемпция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не настъпва, тъй като
се извършват същински изпълнителни действия.
В този смисъл, тъй като плащания по изпълнителното дело
са постъпвали ежемесечно, в същия период не са предприемани други изпълнителни
действия, тъй като това не е било необходимо. Противоречи на правната логика
тезата на въззивника, че ако след образуването на изпълнително дело длъжникът,
респективно трето лице (чл. 73 ЗЗД), започне доброволно да погасява
задължението си с ежемесечни вноски в период по-дълъг от погасителната давност,
през който не се предприемат други изпълнителни действия, неговото задължение
ще се погаси по давност.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство не е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито процесните вземания са погасени с изтичане на
тригодишен давностен срок.
В обобщение, съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение подадената жалба вх.№
25318/30.08.2019 г. на длъжника Д.С.Д.-С., ЕГН **********, чрез адв. И.Г.- САК,
със съдебен адрес:***, срещу акт на съдебния изпълнител – Разпореждане от
08.08.2019 г. /връчено на 28.08.2019 г./, с което е оставено без уважение
искането на длъжника за прекратяване на изпълнително дело № 20158560401761 на
ЧСИ Б.Б.с рег.№ 856 на КЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради това че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.