МОТИВИ по НЧХД № 423/2020
г. по описа на РС- Несебър
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по
повод постъпилата в съда тъжба от Д.Н.Т.- В., с която е повдигнато обвинение против
М.Н. П.Б., за това, че на 20.11.2019 г., около 18,30 ч., във фоайето на
комплекс „К.Д.З.”, КК „Слънчев бряг”, западна част, П.Б. публично нанесла обида
на тъжителката, изричайки изразите „Добре, ако продължавате в същия дух, ще
направя дисциплинарно производство на база на вашето поведение, което е
недопустимо, като адвокат тук”, „разбрах, че имате доста производства в
Адвокатската колегия досега и сте изключена от Адвокатска колегия- Бургас”- престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание тъжителката поддържа жалбата си.
Подсъдимата дава подробни
обяснения като не признава вината си, заявявайки, че не е изричала унизителни
за честта и достойнството на тъжителката думи.
Защитникът на подсъдимата пледира
за оправдаване на същата поради несъставомерност на деянието.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
М.Н. П.Б. е семейна, с висше
образование.
Бащата на подсъдимата- св. Никола
П., бил управител на комплекс „К.Д.З.“, КК „Слънчев бряг“. На 20.11.2019 г.
било обявено провеждане на общо събрание на ЕС от 18,00 ч. във фоайето на
комплекса с дневен ред- отчет на св. П.. За това събрание Ирина Н.-
собственичка на имот в комплекса, упълномощила тъжителката- адв. Д.В., да я
представлява, както и св. Х.- също адвокат. Друг собственик упълномощил св. М.-
също упражняващ адвокатска професия.
На 20.11.2019 г., малко преди
началния час на събранието, на място пред сградата на комплекса се събрали
тъжителката, пристигнала заедно със св. Х., св. М. и няколко етажни
собственици. Около 18.00 ч. пристигнали подсъдимата, съпругът й- св. Б., и баща
й- св. П., и всички влезли във фоайето на сградата. Адвокатите се представили и
обявили, че са тук по повод дадени им пълномощни, при което тъжителката
заявила, че е против провеждането на събранието, тъй като били допуснати
нарушения при свикването му, а именно неподписване на поканата от св. П..
Започнал разговор между тъжителката и подсъдимата поради обстоятелството, че последната
не била съгласна с изложеното от В.. Тъй като нито една от двете не отстъпвала
от позицията си, разговора започнал да се води на по- висок тон, като
напрежението ескалирало. В един момент подсъдимата се обърнала към тъжителката
с думите „Добре, ако продължавате в същия дух, ще направя
дисциплинарно производство на база на вашето поведение, което е недопустимо,
като адвокат тук”.
В тази връзка Б.а попитала В. член на коя адвокатска колегия е и след като
провела телефонен разговор встрани от мястото, на което се развило всичко
изложено, казала на тъжителката „разбрах, че имате доста производства в
Адвокатската колегия досега и сте изключена от
Адвокатска колегия- Бургас”. На тези реплики тъжителката реагирала
бурно заявявайки, че я обижда с тези изрази.
През по- голяма част от времето
св. Х. разговарял със св. Б., опитвайки се да разрешат възникналия спор и да тушират
напрежението, но без резултат, като и двамата били по- встрани, а св. М. стоял
до вратата на сградата, отстояща на няколко метра от рецепцията, където се
намирали подсъдимата и тъжителката. След всичко случило се събрание не се
провело и всички си разотишли.
Подсъдимата отпътувала със св. Х.
и на връщане в автомобила изразявала възмущението си от думите на подсъдимата,
което накарало св. Х. да й забрани да говори на тази тема. Отношението си към
случилото се подсъдимата изразила и малко по- късно пред св. В.П.
Съдът прие за установена сочената
по- горе фактическа обстановка, кредитирайки показанията на всички разпитани
свидетели. Показанията на св. М. съдът намира, че следва да се преценяват с
оглед факта, че същия заяви, че от страна на подсъдимата и нейният съпруг- св. Б.,
е било инициирано дисциплинарно производство спрямо него, поради което би могло
да се приеме, че е налице основание свидетеля да се счита за предубеден, поради
което неговите показания следва да се преценяват с оглед останалия събран по
делото доказателствен материал. Показанията на св. Х. и св. В.П.следва да се
кредитират в цялост, тъй като за тях по делото няма данни, които да дадат
основание на съда да ги счете за пристрастни. Обстоятелството, че същите са
колеги на тъжителката- адвокат, не е факт, който сам по себе си да е причина да
се изключат показанията им или да се приеме, че същите за предубедени. Показанията
на св. Б. и св. П., с оглед близката им родствена и семейна връзка с
подсъдимата, следва да се ценят съобразно основанията за тяхната явна заинтересованост.
От показанията на всички разпитани свидетели се установи безпротиворечиво, че в
основата на конфликтната ситуация между подсъдимата и тъжителката са различните
позиции относно това дали свикването на общото събрание е било по правилата на
ЗУЕС. Свидетелите М., Х., Б., П., дори и самата подсъдима, заявиха, че
последната е изрекла изразите, написани в тъжбата, които В. третира като
обидни.
Във връзка с правната страна на
спора съдът на първо място счита, че следва да бъдат направени известни
уточнения. В правната теория и съдебната практика по категоричен начин е
прието, че в производствата от частен характер, които се образуват по тъжба на
пострадалото лице, е необходимо в тъжбата да се съдържат всички относими факти,
които според тъжителя представляват претендираното от него престъпление, а
съдът е този, който трябва да подведе изнесените факти под относимата норма от
наказателния процес (ако счете, че по делото се установява поведение на
подсъдимия, което да представлява престъпление). Този извод произтича и от
изричната разпоредба на чл. 81, ал. 1 НПК, според която сред задължителните
реквизити на тъжбата са данни за обстоятелствата на престъплението. В подобна
насока е и разпоредбата на чл. 287, ал. 6 НПК, според която частният тъжител
може единствено да въвежда нови обстоятелства в предмета на обвинението, но не
и да повдигне обвинението по закон за по-тежко наказуемо престъпление (каквото
правомощие има например прокурора по делата от общ характер – арг. от чл. 287,
ал. 1 НПК). В тази връзка съдът намира, че в тъжбата са очертани рамките на
частното обвинение. От описаното в тъжбата може да се направи извод, че спрямо
подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че на 20.11.2019 г., около 18,30
ч., във фоайето на комплекс „К.Д.З.”, КК „Слънчев бряг”, западна част, П.Б.
публично нанесла обида на тъжителката, изричайки думите и изразите „Добре, ако
продължавате в същия дух, ще направя дисциплинарно производство на база на
вашето поведение, което е недопустимо, като адвокат тук”, „разбрах, че имате
доста производства в Адвокатската колегия досега и сте изключена от Адвокатска
колегия- Бургас”. Всички тези обстоятелства са описани в тъжбата и съдът
намира, че от тях може да се изведе повдигнато обвинение за престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Според
цитираните текстове се наказва обида, която е нанесена публично. Същевременно
съставът на престъплението „обида” е уреден в чл. 146 НК и за да бъде
осъществен е необходимо деецът съзнателно да каже или извърши нещо унизително
за честта или достойнството на другиго, и то в негово присъствие /за разлика от
клеветата, която се извършва в отсъствие на тъжителя/.
При това положение от обективна
страна следва да се извърши преценка дали инкриминираните в тъжбата изрази са
унизителни за честта и достойнството на тъжителката. Не всички изрази и думи осъществяват
от обективна страна изискването на чл. 146 НК да са унизителни за честта и
достойнството на друго лице, като личното възприятие на тъжителката и
чувствата, които същото е породило у нея, нямат отношение към това дали е
осъществен състава на престъпление по чл.146 от НК. Настоящият съдебен състав
счита, че така сочените изрази не представляват унизителни такива, отразяващи някакви
отрицателни качества. Тези изрази не са в нарушение на приетите норми за
нормално човешко общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата, а се
касае за решение на едно лице да се възползва от едно свое право. В случая
подсъдимата е изразила гласно мнението си, че не възприема поведението на
тъжителката като допустимо такова на адвокат и е изразила решението си да
подаде жалба против това в съответната Адвокатска колегия, в която членува адв.
В.. Този израз не отразява някакво отрицателно качество за последната, нито
позорящо за личността й. Установи се по делото, че подаването на жалби, по
повод на които са се образували дисциплинарни производства против тъжителката
/факт, който не се оспорва от нито една от страните/, е „болна тема“ за
последната, както се изрази св. Х., която се изживява с висока емоционалност от
страна на В.. Вероятно това я е разстроило в по- голяма степен, но това не
прави съставомерно изричането на сочения израз.
Изложеното по- горе важи и по
отношение на втория израз, изречен от подсъдимата, а именно „разбрах, че имате
доста производства в Адвокатската колегия досега и сте изключена от Адвокатска
колегия- Бургас”. От показанията на св. М. се установи, че тези думи са били
изречени от Б.а след проведен от нея телефонен разговор, и в този смисъл същите
отразяват думи на друг човек. Това се потвърждава и от обстоятелството, че
подсъдимата е започнала с думата „разбрах“, т.е. от друг човек, който й е
съобщил този факт. Наред с горното, от приложената от страна на АК- Бургас и
АК- Пловдив писмена документация се установява действително, че спрямо
тъжителката са се водили дисциплинарни производства, което прави първата част
от изреченото факт от действителността. Предвид обаче обстоятелството, че така
изречения израз е всъщност пресъздаване на думи, казани от друг човек, то е безпредметно
и да се изследва въпроса дали твърденията са верни.
В този смисъл на основание чл.304
от НПК съдът призна Б.а за невиновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Липсата
на елемент от обективната страна на деянието прави същото несъставомерно,
респективно води до оправдаване на подсъдимата.
С оглед липсата на деятелност от
страна на Б.а, неоснователен се явява е предявеният граждански, поради което
съдът го отхвърли.
Накрая съдът се произнесе и по направените разноски от
страна на подсъдимата, както и държавната такса по предявения граждански иск,
които възложи в тежест на тъжителката.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: