РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 1.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Вълкова по ч.гр.д. № 11925 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във
вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.К.Ц.
срещу Определение № 205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО по гр.д. № 1583/2019г. и
Постановлението на ДСИ М. В. към СРС, III отделение, 13 уч., от 28.05.2019г. и
постановеното с него спиране на изпълнителното производство по Изпълнително
дело № 20191110400073, отказът на ДСИ да извърши поискан и насрочен за
29.05.2019г. въвод във владение срещу длъжника Н.Ц.в процесния недвижим жилищен
имот – апартамент № 87, находящ се в гр. София, ж.к. „*********и отлагане на
въвода за неопределена дата, като моли да бъдат отменени Определението и
Постановлението с разпорежданията в него като недопустими, необосновани,
незаконосъобразни и неправилни и да бъде върнато делото с указание до ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия и за насрочване на нова дата за
провеждане на въвод във владение. Претендира съдебни и деловодни разноски за
производството и бъде указано на ДСИ да ги събере без да е необходимо
издаването на изпълнителен лист.
Частният жалбоподател навежда доводи, че
Определение № 205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО по гр.д. № 1583/2019г. и
постановеното въз основа на него Постановление от 28.05.2019г. на ДСИ М. В.а
към СРС по изпълнителното дело и спиране на изпълнението и отказа на ДСИ да
извърши обявения за 29.05.2019г. въвод във владение на взискателя в процесния
имот са недопустими, незаконосъобразни и неправилни. Навежда доводи, че
Определението на ВКС е недопустимо, т.к. обезсмисляло значението на „Бързото
производство“ по ГПК, в каквото производство е постановено решението, по което
е издаден изпълнителния лист – основание за образуване на изпълнителното дело;
нормата на чл. 361 ГПК във вр. с чл. 356, предл. второ ГПК и е специална и
императивна и не можела да бъде дерогирана с какъвто и да е акт. Навежда
доводи, че Определението нa ВКС не е достатъчно и самостоятелно основание за
ДСИ за спиране на изпълнителните действия и за отмяна на насрочения въвод за
неопределено време. Твърди, че Постановлението на ДСИ от 28.05.2019г. за
спиране на изпълнителното производство и отмяната, чрез отлагането, на редовно
насрочения на 29.05.2019г. от 11:00ч. въвод във владение на процесния имот за
отлагане на въвода са постановени при грубо нарушение на съдопроизводствените
правила, т.к. е уведомен за спирането едва в деня на въвода. Освен това, твърди,
че съобщението за постановяване на обжалваното Постановление е издадено и
изведено на 27.05.2019г., както е отбелязано върху него, а обжалваното
Постановление е с дата 28.05.2019г., откъдето следва, че съобщението е документ
с невярно съдържание.
В отговор на частната жалба длъжникът по
Изпълнителното дело – Н.В.Ц.възразява срещу частната жалба. Твърди, че на
самостоятелно обжалване подлежало единствено Постановлението за спиране на
изпълнителното производство, а не актът на ВКС, с който той се е произнесъл по
искането за спиране и навежда доводи, че Постановлението на ДСИ е правилно.
ДСИ излага пред съда мотиви, съгласно
които обжалваното постановление е правилно.
Съдът, след извършването на проверка
относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело, намира следното:
От
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20191110400073 на
ДСИ М. В.а е образувано по молба на А.К.Ц. на осн. изпълнителен лист от
19.12.2018г., издаден във вр. със съдебно решение № 345790/22.02.2018г. по
гр.д. №25618/2016г. по описа на СРС, 124 с-в и решение № 7228/20.11.2018г. по
гр.д. № 7839/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, с който Н.В.Ц.е
осъден да освободи заетия от него имот, а именно: апартамент № 87, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********, ведно с прилежащото му избено помещение и да върне
същия на А.К.Ц.. На 27.03.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на задължението за предаване на владението на процесния имот. С
разпореждане от 15.04.2019г. ДСИ е нарочил за 29.05.2019г. извършването на
въвод във владение на процесния имот, за който страните са били редовно
уведомени. На 27.05.2019г. длъжникът Н.В.Ц.е депозирал молба, към която е
приложил заверен препис от Определение № 205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО по
гр.д. № 1583/2019г., с което се спира изпълнението на решение от 20.11.2018г.
по в.гр.д. № 7839/2018г. на СГС, с което е потвърдено решение от 22.02.2018г.
по гр.д. № 25618/2016г. на СРС, с което Н.В.Ц.е осъден да освободи процесния
имот, ведно с прилежащото му избено помещение и да върне същия на А.К.Ц.. ДСИ М.
В.а, на осн. чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с Определение №
205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО по гр.д. № 1583/2019г. е постановила спиране на
изпълнителното производство и е отложил насрочения за 29.05.2019г. въвод във
владение на имота. Съобщението за постановлението е с изх. № от 27.05.2019г. На
29.05.2019г. в канцеларията на ДСИ при СРС съобщението е връчено на
пълномощника на взискателя. Съобщение за спиране на изпълнителното производство
с дата 30.05.2019г. е връчено на длъжника на 07.06.2019г. Частната жалба от
взискателя е депозирана чрез ДСИ по пощата с дата на пощенското клеймо
05.06.2019г.
При така констатираните факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима в
частта, с която се оспорва Постановлението на ДСИ М. В.а, с което на осн. чл.
432, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с Определение № 205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО
по гр.д. № 1583/2019г. е спряно на изпълнителното производство и поради спиране
на производството е отложен насрочения за 29.05.2019г. въвод в имот и следва да
бъде допусната до разглеждане в тази й част. По арг. от чл. 274, ал. 1 ГПК и
във вр. с ТР № 2/2012 г. от
24.10.2012г. на ОСГТК Определението № 205/15.05.2019г. на ВКС, III
ГО по гр.д. № 1583/2019г. не е акт, подлежащ на обжалване.
По
основателност на Жалбата:
Жалбата, в частта допусната до
разглеждане, е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК изпълнението се спира в случаите по чл. 282, ал. 2 ГПК, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд. Настоящият състав намира за правилен извода на съдебния изпълнител за наличие на основание за спиране на изпълнителното производство.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя по отношение на разпоредбата чл. 361 ГПК във вр. с чл. 356,
предл. второ ГПК. От документите по делото не може да се направи извод, че
решението, чието изпълнение е спряно е постановено по иск, с правно основание
чл. 356 и сл. ГПК. Дори и това, обаче, да е така, разпоредбата на чл.
361 ГПК
касае предварително изпълнение на осъдително решение постановено по иск по чл. 76 ЗС, което не може
да бъде спряно при условията на чл. 245 ГПК. В конкретния
случай, е приложима разпоредбата на чл. 282 ГПК, съгласно която е спряно
изпълнението на въззивно решение, а именно - решение № 7228/20.11.2018г. по
гр.д. № 7839/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, потвърждаващо
първоинстанционно съдебно решение № 345790/22.02.2018г. по гр.д. №25618/2016г.
по описа на СРС, 124 с-в. Освен това, от служебна справка в системата на
съдебните актове https://legalacts.justice.bg/, настоящият
състав установи, че първоинстанционното решение, потвърдено с решение №
7228/20.11.2018г. по гр.д. № 7839/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Г въззивен
състав, е образувано по иск с правна квалификация чл.243 от ЗЗД, а не както
твърди процесуалния представител на жалбоподателя – по реда на бързото
производство по иска с правна квалификация по чл. 356 и сл. ГПК.
Неоснователни са и доводите, че
Определението на ВКС, постановени на осн. чл. 282 ГПК не е достатъчен акт,
който да даде основание на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното
производство. На осн. чл. 432, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК
определението на ВКС е самостоятелно основание за съдебния изпълнител са
постанови спиране на изпълнителното производство.
Поради основателността на спирането на изпълнителното производство, е основателно и отлагането на насрочения за 29.05.2019г. въвод в имот. Наведените твърдения за нарушаване на съдопроизводствените правила при съобщаване на взискателя за отлагане на въвода са ирелевантни в настоящия случай.Поради гореизложеното, обжалваното постановление е законосъобразно и правилно, а подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба от А.К.Ц. в частта, с която се обжалва Постановлението на ДСИ М. В.а, с
което на осн. чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с Определение №
205/15.05.2019г. на ВКС, III ГО по гр.д. № 1583/2019г. е спряно на
изпълнителното производство и поради спирана не производството е отложен
насрочения за 29.05.2019г. въвод в имот.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.