Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
При
секретаря ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 211 по описа на съда за 2020
година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по повод подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **,
офис сграда Лабиринт, ет. *, офис *, чрез юрисконсулт П. С. , срещу Д.В.Я., ЕГН
**********, с адрес: ***, с който е предявен иск с правно основание чл. 415,
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 10.10.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., и е сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро
Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД
срещу Д.В.Я., произтичащи от Договор за заем CrediHome+
№ *********и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ *********и двата от дата 24.01.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК *********.
Твърди
се, че длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/*********от дата
17.10.2017 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Във връзка
с това твърдение, в случай, че съдът не счете за релевантни опитите на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжника за станалата цесия, ищецът
отправя молба ответникът да се счита уведомен за нея с получаване копие на
исковата молба, заедно с прилежащите й документи, съгласно константната съдебна
практика и решение на ВКС № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. сочи се, че
аналогично становище е застъпено и в решение № 3/ 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/ 2013 г. на ВКС, с което решение е прието, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Излагат
се твърдения, че на 24.01.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника Д.В.Я. е
сключен договор за заем CrediHome+ № *********, по
силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1500.00 лева.
Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „Договор за
заем“, като Общите условия при които се отпуска кредитът, са неразделна част
както от „Искане за кредит“, така и от „Договор за заем“. Подписвайки Договора
за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1680.93
лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по
него.
Във
връзка с тези твърдения се сочи, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят
удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски
формуляр с необходимата преддоговорна информация,
разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно
Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 180,93 лева, на 9
равни месечни погасителни вноски, в размер на 186,77 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 28.02.2017 г. Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 1680,93 лева.
След
указания на съда, поради констатирана нередовност на исковата молба, от страна
на ищеца е депозирана молба с вх. № **** г., в която е посочено, в какво се
състои искането /петитума/ до съда, а именно: да
постанови съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че Д.В.Я.,
като кредитополучател по Договор за заем CrediHome+ №
*********и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ *********, и двата сключени на 24.01.2017 г., дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, следните суми: главница по договор за заем в размер на 871.70 лв. (осемстотин седемдесет
и един лева и 70 стотинки); договорна лихва по договор за заем в размер на 62.15 лв. (шестдесет и два лева и
15 стотинки) за периода от 28.06.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 28.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); лихва за забава по договор за заем в
размер на 142.37 лв.
(сто четиридесет и два лева и 37 стотинки) за периода от 28.06.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до
окончателно погасяване на дълга, както и да присъди сумата от 84.34 лв.
/осемдесет и четири лева и 34 ст./ - присъдени разноски по ч. гр. д. 48/ 2020
г., по описа на Районен съд гр. Луковит.
В
условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове,
се отправя молба съдът да постанови Решение, с което да осъди Д.В.Я., като
кредитополучател по Договор за заем CrediHome+ № *********и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № *********,
и двата сключени на 24.01.2017 г., да плати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* следните неизплатени суми, а именно: главница по договор за заем в
размер на 871.70 лв.
(осемстотин седемдесет и един лева и 70 стотинки); договорна лихва по договор за заем в
размер на 62.15 лв.
(шестдесет и два лева и 15 стотинки) за периода от 28.06.2017 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 28.10.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); лихва за
забава по договор за заем в размер на 142.37 лв. (сто четиридесет и два
лева и 37 стотинки) за периода от 28.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; ведно със законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателно погасяване на дълга,
както и да присъди в полза на ищеца сумата от 84.34 лв. /осемдесет и четири
лева и 34 ст./ като разноски по ч. гр. д. 48/ 2020 г. по описа на Районен съд
гр. Луковит.
Като
писмени доказателства към исковата молба са приложени: Договор за заем CrediHome+ № *********/ 24.01.2017 г.; Погасителен план и
Общите условия към него; Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № *********от 24.01.2017 г.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г. и анекс към
него; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 от
10.10.2017 г. към договор за цесия; Пълномощно от „Микро Кредит“ АД; Уведомително
писмо за извършена цесия с изх. № УПЦ-П-МКР/********* от дата 17.10.2017 г., в
едно с известие за доставяне.
Отправени
са доказателствени искания: съдът служебно да приложи към настоящото дело ч.
гр. д. № 48/ 2020 г. по описа на Районен съд гр. Луковит, а в хода на процеса и
за допускане по делото на съдебно-счетоводна експертиза.
В
срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника Д.В.Я. е депозиран отговор на
исковата молба, в който не оспорва сключения договор с „Микро кредит" АД.
Твърди, че при сключване на договора е получила сумата от 1425 лева, а не както
е посочено в подписания договор - 1500 лева, тъй са и били удържани 75.00 лева.
Твърди,
че е знаела за броя и размера на погасителните вноски - 9 вноски с падежна дата
и размер от 186.77 лева. Не отрича, че е подписала всички документи по
договора, но е останала изненадана, че вноската по кредита на месец станала от
186.77 лева на 302.27 лева, но я плащала. Ответницата не оспорва твърдението на
ищеца, че е преустановил плащането, но възразява, че заемодателят не е бил
лоялен към нея при сключване на договора, тъй като изрично не е давала съгласие
заемодателя да прехвърля вземането към трето лице в случая ищеца „АСВ"
ЕАД.
Оспорва
обстоятелствата на които ищеца основава иска си. Счита, че договорът не
отразява действителното положение на уговорките й с заемодателя. Твърди, че не
е била запозната предварително за годишния процент разходи в размер на 50 % и
общата сума заедно с разходите. Не е знаела, че ще трябва отделно да плащам за
услуги и за застраховки.
Не
оспорва, че дължи определена сума на кредитора, но тя е разликата между 1680.93
лева както е записано в договора, като се приспадне от внесените от нея вноски
в общ размер на 1209.08 лева, или дължи сумата от 471.85 лева.
Моли
съда да се произнесе по валидността на сключения договор, като вземе предвид,
че не са й предоставени общи условия за сключване на договора за кредит, както
и преддоговорна информация съгласно изискванията на
ЗПК. Освен това, моли съда да се произнесете и по обстоятелството,
правнолегитивна ли е била кредитната институция да предлага и сключва договори
при общи условия, след като не е банкова институция.
Съдът е
сезиран с претенция иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, предявен като
продължение на заповедно производство по чл. 410 от ГПК. При условията на
евентуалност е предявен и осъдителен иск, по който претендираните вземания са
идентични с тези претендирани в претенцията по реда
на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.
В
тежест на ищеца е да докаже: издадена в негова полза заповед за изпълнение
срещу ответника за претендираните суми; наличието на валиден потребителски
договор с ответника във форма и съдържание, отговарящо на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 – 12 и ал. 2 ЗПК; представената информация в единен европейски
формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК и общите условия; реално предоставяне на
договорената сума, уговорката за възнаградителна лихва; сключен договор за
цесия с предмет вземането от ответника; обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването на ответника за това, както и уведомяването му за
извършената цесия.
В
производството по ч. гр. д. № 48/ 2020 г. на Районен съд гр. Луковит, в полза
на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е издадена заповед № 29 от
12.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д.В.Я.,
за заплащане на следните суми: 871.70 лева (осемстотин седемдесет и един лв. и 0.70
ст.), представляващи главница
по Договор за заем Credi Home, сключен между длъжника
и „Микро Кредит“ АД; с 62.15 лева
(шестдесет и два лева и 0.15 ст.) - представляващи договорна лихва за периода от
28.06.2017 г. до 28.10.2017г., с 142.37 лева (сто четиридесет и два лева и 0.37 ст.) – лихва за забава за периода от
28.06.2017 г. до 02.02.2020 г. и законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 25.00 лева – пропорционална държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по Договор за заем CrediHome+
№ ********* и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ *********, сключен между „Микро Кредит" АД и Д.В.Я. на дата 24.01.2017 г., като
впоследствие вземанията по двата
договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит" АД в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ООД /правоприемник
на който е „Агенция за събиране на вземания" АД - понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на Приложение № 01/ 10.10.2017 г. в към Рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от дата 16.01.2015г.
В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с което е оспорил
дължимостта на сумите, обективирани в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Исковете
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Претенцията
на ищеца за установяване съществуване на вземания за главница и обезщетение за
забава, произтича от Договор за заем CrediHome+ № *********,
сключен на 24.01.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и отвеветника
Д.В.Я..
На
10.10.2017 г. е подписано Приложение № 1
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране
на вземания” ООД и „Микро Кредит” АД, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит” АД срещу Д.В.Я., произтичащи от Договор за заем CrediHome+
№ *********и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+
№ *********и двата с дата 24.01.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор. Исковата молба е подадена на 24.06.2020 г.
Съдът
намира, че легитимацията на ищеца е надлежна и е налице редовно проведена
процедура по цедиране на вземането. На дата 18.10.2017 г. ответникът
е бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, което е видно
представените от ищеца - Уведомително писмо за извършена цесия с изх. №
УПЦ-П-МКР/********* от дата 17.10.2017 г., в едно с известие за доставяне.
Ответникът
възразява срещу прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор към ищеца по
делото, като твърди, че не е давал съгласие затова. Съдът не споделя
възражението на ответника, тъй като възможността за прехвърляне на вземането е
регламентирана в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а правата на страните са гарантирани с
предвидените правила за уведомяване на длъжника.
Не
е спорно по делото, че след сключване на договора, ответникът е получил сумата
от 1425.00 лева
Според
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводните
записвания на ищеца са отчетени 4 плащания от ответника: на 28.02.2017 г. –
сумата от 302.30 лв., на 03.04.2017 г. – сумата от 302.30 лв., на 12.05.2017 г.
– сумата от 302.21 лв. и на 15.06.2017 г. – сумата от 302,27 лева. С
плащанията, които е направила Д.Я. по договора за заем и допълнителните услуги
се е погасявало следното: Общата сума на плащанията по договора за заем е в
размер на 1 209.08 лв., като платената главница е 628.30 лв., платената лихва е
118.78 лв., платената застраховка е 396.00 лв. и платената услуга по пакет е
66.00 лева. След цедиране на кредита на 10.10.2017 г.
в счетоводството на „Микро Кредит“ АД вземането по него се отписва и се отчита
прехвърлянето на вземането към цесионера. В случай,
че постъпят суми по него и след датата на цедиране, те ще се отразят по
партидата му в програмния продукт на „Микро Кредит“ АД и се превеждат на цесионера според договорните взаимоотношения. Според вещото
лице, след датата на цесията не са постъпили плащания от клиента в „Микро
Кредит“ АД.
Вещото
лице дава заключение, че според счетоводните записвания на ищеца и според
уговореното в договора за кредит, размерът на дълга е: главница – 871.70 лева;
договорна лихва – 62.15 лева за периода от 28.06.2017 г. /датата на първата
неплатена погасителна вноска/ до 28.10.2017 г. /падеж на последната погасителна
вноска/; допълнителни услуги по договор - 82,50 лева за периода от 28.06.2017
г. /датата на първата неплатена погасителна вноска/ до 28.10.2017 г. /падеж на последната
погасителна вноска/; застрахователна премия по договор за допълнителни услуги –
495.00 лева за периода от 28.06.2017 г. /датата на първата неплатена
погасителна вноска/ до 28.10.2017 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
лихва за забава за периода от 28.06.2017 г. (датата на първата неплатена
погасителна вноска) до 24.06.2020г. (датата на подаване на заявлението в съда).
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията по него, съдът достига до извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени
в чл. 11 ЗПК.
В
договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (9 месеца, при първа месечна вноска на 28.02.2017г.),
общият размер на кредита (1680.93 лева), фиксиран годишен лихвен процент (28.08
%), ГПР (50.01 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът
е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е
налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като на гърба на
договора се съдържа погасителен план, под който е положен подпис на
ответницата. Още повече, че в т. 2 от договора е посочен размера на всяка една
месечна погасителна вноска (186.77 лева), уговорен е срок на заема – 9 месеца,
както и датите на плащане на погасителните вноски: 28 – то число на месеца, т.
е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
В
общите условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата,
съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Общите условия са подписани, което съответства на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Горното
налага извод, че не са налице основанията за
недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр.,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Съдът
намира, че следва да бъде уважен предявения установителен иск по реда на чл.
422 ГПК. Установява се от заключението на вещото лице изготвило назначената по
делото съдебно-счетоводната експертиза и задължението по тези договори към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
От
доказателствата по делото се обосновава несъмнен извод, че претенцията за
главницата в размер на 871.70 лв. е основателна и доказана и следва да бъде
уважена в цялост. Претенциите за лихви са за акцесорни
задължения, спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск,
следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа,
ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за
сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/ 2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да
се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото на ищеца следва да
се присъдят и направените във връзка с настоящото производство разноски, които
от доказателствата по делото и представен списък по чл. 80 ГПК се установяват
на 325 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ, 200 лв. – за вещо лице и 25 лв. – доплатена ДТ, както и разноските
по ч. гр. д. № 48/ 2020 г. на РС гр. Луковит, в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № **, офис сграда Л., ет. *, офис
*, следните суми: главница по Договор за заем CrediHome+
№ *********сключен на 24.01.2017 г. с кредитодателя „Микро Кредит“ АД в размер
на 871.70 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и 70 ст.); договорна лихва по
договор за заем в размер на 62.15 лв. (шестдесет и два лева и 15 ст.) за
периода от 28.06.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
28.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); лихва за забава по
договор за заем в размер на 142.37 лв. (сто четиридесет и два лева и 37 ст.) за
периода от 28.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
03.02.2020 г. до окончателно погасяване на дълга, както и да присъди сумата от
84.34 лв. /осемдесет и четири лева и 34 ст./ - присъдени разноски по ч. гр. д.
48/ 2020 г., по описа на Районен съд гр. Луковит.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.Я., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 400
/четиристотин/ лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: