Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр.Силистра,10.06.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд гр.Силистра, в публичното заседание на първи юни, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери
Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на представител на Окръжна прокуратура
–Силистра заместник окръжен прокурор Свилен Тодоров, като разгледа докладваното
от съдия П.Георгиева-Железова КАНД № 27 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано
по жалба на „Метро плюс“ ООД
гр. София против Решение № 37 от 17.02.2022 г. по АНД № 830 по описа на Районен
съд гр. Силистра за 2021
г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0000989 от
15.04.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе. С последното е била ангажирана имуществената
отговорност на касатора за нарушение разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) във връзка с прилагане на санкционната разпоредба
на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Изпълнителното деяние се свързва с неизпълнение задълженията
на превозвач по сключен договор за изпълнение на определен международен маршрут
като в определен период от време (от 29.12.2021 г. до 05.01.2022 г.),
касаторът, в качеството на превозвач, не е изпълнявал превози с направление
Силистра – Истанбул - Силистра.
Касаторът се позовава на неправилност
на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
АНО се е ограничил до посочване на чл. 19, ал. 4 от ЗАвП, поради което не става ясно какво конкретно нарушение е
осъществило дружеството – обстоятелство, което ограничило правото му на защита.
В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН НП не съдържало ясно и пълно
посочване на всички фактически обстоятелства, които да конкретизират
нарушението - мястото, датата
на нарушението, описание на
изпълнителното деяние и посочване на доказателствата, които са относими към
твърдяното нарушение. По отношение на материалния закон - твърди, че
разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. предвиждала задължително обслужване
на автобусна линия, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни
ситуации,каквато ситуация била налична в периода на инкриминираното деяние –
29.12.2020 г. – 05.01.2021 г.по повод на епидемията COVID-19.
В допълнение се позовава на ситуацията в съседна Република Турция, където
забраната за пътуване и сериозни ограничения във връзка с COVID-19 са били налице и в този период.
Интензивната заболеваемост, завишеният контрол и изисквания при пътуване са довели
до ограничение на клиентите.
Понижаването
на търсенето на услугата „превоз“ се съчетало със според касатора „излишък“ на
предлагането на услугата „превоз“ от други превозвачи, поради което
материалният интерес от изпълнение на договора значително е намалял.
При условията на евентуалност, при
положение че съдът прецени, че нарушение е извършено, то се настоява, че е
налице хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН
без да се сочат конкретни обстоятелства, които да служат за преценка, че
хипотезата разкрива многобройни признаци на маловажност, които да я отличават
от обичайните и типични нарушения от същия вид. Моли за отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – РД "АА" - Русе
не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Силистра поддържа заключение за основателност на касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ от АПК във връзка с чл. 63 ал.1 ЗАНН.
Съдът, след обсъждане на жалбата и при
проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите
установявания във въззивното решение/ чл.220 от АПК, вр. с чл.63,ал.2 от ЗАНН/,
прие за установено следното:
С наказателно постановление №
38-0000989 от 15.04.2021 г.на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе е била ангажирана имуществената отговорност на касатора
за нарушение разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗАвП за това, че превозвачът по сключен
договор за изпълнение на определен международен маршрут в периода от 29.12.2021
г. до 05.01.2022 г.не е изпълнявал превози с направление Силистра – Истанбул -
Силистра.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление като е приел, че изпълнителното деяние по
повдигнатото в АУАН нарушение е осъществено, тъй като водачът на обществен
превоз е имал обективна възможност да изпълнява задълженията по договора дори и
в седемдневния период на пандемичана обстановка, спазвайки предписаните мерки
за безопасност.
По делото не се спори и е установено,
че по повод на извършена проверка на 18.01.2021 г. служителка при РД
"АА" установила, че "Метро плюс" ООД, притежаващо лиценз на
общността за международен превоз на пътници по редовна международна линия: гр.
Силистра – гр. Истанбул-гр.Силистра (разрешително
№ ********** със срок на валидност до 2025 г.) не е изпълнявало задълженията си по сключения договор, който
договор корелира с получения лиценз.
В
този период граждани, желащи да се ползват от гарантирания автобусен превоз, са
подали сигнал за неизпълнение на маршрутното разписание с оплакване за
нарушаване правата им на потребители.
При
така установените факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.
19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, предписващ задължение на превозвачите
да изпълняват ангажиментите по сключените договори и бил съставен АУАН №
281719/22.02.2021 г., въз
основа на който било издадено процесното НП. С последното,на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв.
Решението е правилно,обосновано и
мотивирано.Изложени са подробни съображения за липсата на допуснати съществени
нарушения в административно-наказателното производство, които да са довели до
ограничаване правото на защита на уличеното лице и липсата на основания за
квалификация на деянието като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценена
е компетентността на издателя на акта, и спазването на изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Изложени са съображения за индивидуализиране на нарушението до степен,
позволяваща на уличеното лице да разбере обвинението. За неоснователни са
приети оплакванията за нарушено право на защита, тъй като, видно от преписката,
надлежен представител на дружеството се е запознал с обвинението и възможността
да представи писмени възражения в тридневен срок. Прието е и че нарушението е
описано пълно и ясно, като от АУАН и НП недвусмислено следва, че отговорността
на дружеството е ангажирана за бездействие в периода от 29.12.2020 г. до
05.01.2021 г. За неоснователни са приети доводите на дружеството за наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, съответно противоправността на
осъщественото бездействие, от категорията на посочените в чл. 40, ал. 5 от
Наредбата – "бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства".
Прието е, че фактът, че към датата на извършване на нарушението съседните на Р
България държави и в частност – Р Турция, са се намирали в епидемична и/или
извънредна обстановка, сам по себе си не обуславя единствено извод за наличие
на извънредни обстоятелства, касаещи процесния превоз, тъй като , за да са
налице изключващи отговорността обстоятелства, следва да се установи, че
конкретните извънредни обстоятелства са в причинно-следствена връзка именно с
процесното неизпълнение.
На
основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
въззивното решение.
Следва,
в унисон с изложените въззивни съждения, да се маркират следните насоки за
неоснователност на касационната жалба:
Извънредна
обстановка в Р България е обявена и действа от 13.03.2020 г.с влизане в сила на
закона за мерките и действията по време извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г. От
приложената справка в административно-наказателната преписка е видно и е
коментирано от РС, че касаторът най-малко два пъти в този период е нарушавал
произволно маршрутното разписание и не е изпълнявал процесния договор. За
период от време от 13.03.2020 г. до 05.01.2021 г., т.е. приблизително през
отрязък от 270 дни касаторът –превозвач е решил точно петте дни, представляващи
периодът на новогодишните празници, да не изпълни договора. В останалите 268
дни обективно или субективно е могъл да изпълнява задълженията си, разбира се
при спазване на предписаните протовиепидемични мерки. Не е въведена от касатора
обосновка защо именно тези инкриминирани пет дни, когато от една страна е
обичайно да се извършват пътувания при близки в съседна държава Турция,са избрани
за неизпълнение на договора. Въведените
ограничения в Р Турция за вечерен час и специфични противоепидемични мерки
https: //www. mfa. bg/bg/situationcenter/27225, считано от 01.12.2020 г. ,действащи на територията на Република
Турция, не се прилагат спрямо чуждестранните граждани, в това число и
българските граждани, каквито са част от потребителите в Р България, когато се
касае за туристически услуги като пакетни туристически пътувания, туристически
екскурзии, почивки и трансфер - https: //www. mfa. bg/bg/situationcenter/27403.
На
следващо място, несъстоятелна е тезата на касатора, че намаленият брой
потенциални пътници е основание за неизпълнение на договора. Икономическият интерес от изпълнението
на договора не е равнозначен на нормативно гарантараното задължение по чл. 19, ал. 4
от ЗАП превозвачите да изпълняват договори за международен превоз, които са във
връзка с правоспособността по издадените лицензи и то през значителен период от
време.
При
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че решението е валидно и
допустимо.
Предвид
изложените мотиви, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната
жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 37 / 17.02.2022 г. по АНД № 830 / 2021 г. на Силистренски районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
искането на касатора за присъждане на разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.