№ 182
гр. Габрово, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Велемира Д.а
при участието на секретаря М.на Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20234200500257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 35 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 245/22 г. по
описа на ТРС, е признато за установено, че по заповед за изпълнение на
парично задължение № 84 от 25.10.2022г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 200/2022 г. по описа на РС- Трявна, М. Ц. М., от гр.Т., ул.“А.“
***, ДЪЛЖИ на Етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С., Община С., ж.к.
„Л.“, ***, чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
1 377,43 лева - неплатени вноски за „Фонд ремонт“, ремонт, режийни разходи
и управление на ЕС, дължими във връзка със самостоятелен обект – ателие
№1 в етажна собственост на адрес гр. С., Община С., ж.к. „Л.“ ***, за периода
01.05.2016 г. – 30.05.2022 г., от които: 186,15 лв. – вноска за „Фонд ремонт на
ЕС“ за периода 01.05.2016 г. – 30.05.2022 г.; 360 лв. – вноска за „Такса
режийни разходи на ЕС“ за периода 01.05.2016 г. – 31.01.2020 г.; 183,60 лв. –
вноска за „Такса режийни разходи на ЕС“ за периода 01.02.2020 г. –
31.07.2021 г.; 225,00 лв. – вноска за „Такса управление на ЕС“ за периода
01.05.2016 г. – 31.01.2020 г.; 168 лв. – вноска за „Такса управление на ЕС“ за
периода 01.02.2020 г. – 30.05.2022 г.; 35,22 лв. – вноска за „Дефицит режийна
каса на ЕС“ за периода 01.08.2021 г. – 31.10.2021 г.; 9,64 лв. – вноска за
„Такса почистване на ЕС“ за периода 01.08.2021 г. – 30.09.2021 г.; 36 лв. –
вноска за „Такса почистване на ЕС“ за периода 01.10.2021 г. – 30.05.2022 г.;
0,84 лв. – вноска за „Ел. енергия общи части на ЕС“ за периода 01.08.2021 г. –
30.09.2021 г.; 3,12 лв. – вноска за „Ел. енергия общи части на ЕС“ за периода
01.10.2021 г. – 30.05.2022 г.; 169,86 лв. – вноска за „Ремонт на покрива на ЕС“
1
за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г., като е отхвърлен предявения иск за
горницата над тази сума от 31,10 лева до пълния претендиран размер от
1408,53 лева. Със същото решение е осъдена ответницата да заплати на ЕС
сумата от 78,15 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
200/2022 г. на РС- Трявна, включващи държавна такса в размер на 28,15 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В тежест на
ответницата са възложени и разноските за първоинстанционното
производство от 153,20 лв., от които 53,20 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен
предявения иск, е постъпила въззивна жалба от М. Ц. М., чрез адв. З. Д., в
която се твърди, че същото е неправилно. Прави се оплакване, че въпреки
приетото от РС, че претендираните вноски от ЕС се погасяват с тригодишна
давност, тъй като са периодични плащания, неправилно е прието, че по
давност са погасени само вземания от 01.03.2016 г.и 01.05.2016 г. в размер на
31, 10 лв. Излага се подробно, какво се дължи от жалбоподателаката при
правилно прилагане на възражението за настъпила погасителна давността.
Прави се възражение и че неправилно съдът не е привлякъл, като помагачи по
делото, наемателите на имота, собственост на жалбоподателката. Моли да се
отмени решението и делото да се върне на първоинстанционния съд за
конституиране на третите лица помагачи – наемателите на имот на
въззивницата, алтернативно да се отмени решението в частите, в които
вземанията претендирани от ищеца са погасени по давността и в тази част да
се отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт П. Д., в
който се оспорва така подадената жалба, като неоснователна и се моли
същата да се остави без уважение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват.
С писмени молби и двете страни искат да се даде ход на делото и
претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск от
„Образцов вход“ ЕООД против М. Ц. М., с който е поискано да бъде признато
за установено, че ответницата дължи сумата от 1 408, 53 лв. - неплатени
вноски за „Фонд ремонт“, ремонт, режийни разходи и управление на ЕС,
дължими във връзка със самостоятелен обект – ателие №1 в етажна
собственост на адрес: гр. С., Община С., ЖК „Л.“ ***, за периода 01.03.2016 г.
– 30.05.2022 г., от които: 191,25 лв. – вноска за „Фонд ремонт на ЕС“ за
периода 01.03.2016 г. – 30.05.2022 г.; 376,00 лв. – вноска за „Такса режийни
разходи на ЕС“ за периода 01.03.2016 г. – 31.01.2020 г.; 183,60 лв. – вноска за
„Такса режийни разходи на ЕС“ за периода 01.02.2020 г. – 31.07.2021 г.;
235,00 лв. – вноска за „Такса управление на ЕС“ за периода 01.03.2016 г. –
31.01.2020 г.; 168,00 лв. – вноска за „Такса управление на ЕС“ за периода
01.02.2020 г. – 30.05.2022 г.; 35,22 лв. – вноска за „Дефицит режийна каса на
2
ЕС“ за периода 01.08.2021 г. – 31.10.2021 г.; 9,64 лв. – вноска за „Такса
почистване на ЕС“ за периода 01.08.2021 г. – 30.09.2021 г.; 36,00 лв. – вноска
за „Такса почистване на ЕС“ за периода 01.10.2021 г. – 30.05.2022 г.; 0,84 лв. –
вноска за „Ел. енергия общи части на ЕС“ за периода 01.08.2021 г. –
30.09.2021 г.; 3,12 лв. – вноска за „Ел. енергия общи части на ЕС“ за периода
01.10.2021 г. – 30.05.2022 г.; 169,86 лв. – вноска за „Ремонт на покрива на ЕС“
за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 84 от 25.10.2022 г., по ч. гр. д. № 200/22 г. по
описа на ТРС и срещу която ответницата е възразила по реда на чл. 414 от
ГПК.
В постъпилия отговор, ответницата не оспорва, че недвижимия имот в
ответната ЕС е нейна собственост, но твърди, че същият е ползван от
наематели за процесните периоди. Прави възражение за недопустимост на
предявения от ищцовото дружество иск, по подробно изложени доводи.
Възразява, че искът е и неоснователен, но ако съдът приеме същият за
основателен, то исканите от ищеца вземания са погасени по давност.
За да уважи предявения иск до размера на 1 377,43 лева, съдът е приел,
че ответницата не е доказала, че е заплатила претендираните разноски от
етажната собственост с посочените размери и основания. В същото време
съдът приема, че претенидраните вземания от ищеца имат характер на
периодични плащания и за тях е приложима кратката три годишна давност,
която е прекъсната с подаване на заявлението на 30.05.2022 г., като с оглед на
това е приел, че ответницата не дължи вноски на ЕС за месеците март и април
2016 г. или сумата от 31, 10 лв., като в тази част искът е отхвърлен.
Така постановеното решение е валидно и допустимо. По същество
жалбата е частично основателна.
Неоснователно е наведеното възражение от въззивницата, че съдът
неправилно не е конституирал на нейна страна, като трети лица помагачи по
делото, наемателите на нейния имот, тъй като такова искане не е правено в
първоинстанционното производство. Недопустимо е искане за конституиране
на трето лице помагач да се прави за първи път във въззивното производство.
Възражението на жалбоподателката за неправилно прилагане на
давността по отношение на вземанията претендирани от ищеца за периода от
01.03. 2016 г. до 01.05.2019 г. е основателно. Правилно РС- Трявна е приел, че
претендираните от ищеца вземания имат периодичен характер и за същите
следва да се приложи кратката тригодишна давност, която е прекъсната с
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 30.05.2022 г. Неправилно
обаче е определил вземанията, по отношение на които същата следва да бъде
приложена.
Видно от представеното заявление, въз основа на което е издадена и
процесната заповед за изпълнение, вземания с период преди 01.05.2019 г., са
претенидрани: „Фонд ремонт на ЕС“ сумата 191, 25 лв. - по 2, 55 лв. на месец
за период от 01.03.2016 г. до 30.05.2022 г.; „Такса режийни разходи“ сумата
от 375 лв. - по 8 лв. на месец за период от 01.03.2016 г. до 31.01.2020 г.;
„Такса управление на ЕС“ сумата от 235 лв. - по 5 лв. на месец за период от
3
01.03.2016 г. до 31.01.2020 г.
Претендираните от ищеца вземания, с горепосочените основания, за
периода от 01.03.2016 г. до 01.05.2019 г., са погасени по давност. При така
приетото от въззивната инстанция не се дължат следните суми: 1) за „Фонд
ремонт на ЕС“ е погасена по давност сумата от 96, 60 лв. (37 вн. х 2, 55 лв.)
или дължима от въззивницата на това основание е сумата от 94, 35 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2022 г.; 2) за „Такса режийни разходи“ е
погасена по давност сумата от 304 лв. (38 вн. х 8 лв.) или дължима от
въззивницата на това основание е сумата от 72 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 31.01.2020 г.; 3) за „Такса управление на ЕС“ е погасена по давност сумата
от 190 лв. (38 вн. х 5 лв.) или дължима от въззивницата на това основание е
сумата от 45 лв.
С оглед гореизложеното, решението на РС – Трявна следва да бъде
отменено като неправилно, в частта, в която е прието за установено, че по
издадената заповед за изпълнение въззивницата дължи общо сумата над 817,
63 лв. до признатите за установено 1 377, 43 лв., от които за сумата над 94, 35
лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2022 г. до сумата от 186, 15 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Фонд ремонт на ЕС“;
сумата над 72 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. до сумата от 360
лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Такса режийни
разходи“; сумата над 45 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. до 168
лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Такса управление
на ЕС“ и в тази част предявеният иск следва да се отхвърли за сумата от общо
559, 37 лв. претендирана за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г., като
погасена по давност. В останалата част решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото следва да се отмени решението в частта за
разноските и за заповедното производство, като за същото на ищцовото
дружество следва да се присъдят 16 лв. държавна такса и 29 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. За първоинстанционното производство на
ищеца следва да се присъдят общо 88 лв. За настоящата инстанция на
ответното дружество по жалбата, следва да се присъди само юрисконсултско
възнаграждение, тъй като отговора е подаден от юрисконсулт и сочения за
адвокат, претендирал разноските пред настоящата инстанция не е извършил
адвокатска услуга по делото. С оглед изложеното за процесуалния
представител на ответното дружество по жалбата следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., като с оглед изхода по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност за въззивното производство
в размер на 59, 60 лв.
На осн. чл. 78 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски за двете инстанции по
съразмерност в на 10 лв. държавна такса за въззивното производство и 257 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. №
245/22 г. по описа на ТРС, в частта, в която е признато за установено, че по
заповед за изпълнение на парично задължение № 84 от 25.10.2022г., по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.№ 200/2022 г. по описа на РС- Трявна, М. Ц.
М., от гр. Т., ул. “А.“ ***, ДЪЛЖИ на етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С.,
Община С., ж.к. „Л.“, ***, чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата над 817, 63 лв. до признатата за установена сума от общо 1
377, 43 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г., от които: за сумата над
94, 35 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2022 г. до сумата от 186, 15 лв.
за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Фонд ремонт на ЕС“;
за сумата над 72 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. до сумата от
360 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Такса
режийни разходи“; за сумата над 45 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
31.01.2020 г. до сумата от 225 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с
основание „Такса управление на ЕС“, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в частта, в която се иска да се признае за
установено, че по заповед за изпълнение на парично задължение № 84 от
25.10.2022г., по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.№ 200/2022 г. по описа на
РС- Трявна, М. Ц. М., ЕГН ********** от гр. Т., ул. “А.“ ***, ДЪЛЖИ на
етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С., Община С., ж.к. „Л.“, ***, действаща
чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, сумата от общо 559, 37 лв.
претендирана за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г., от които: сумата от
общо 91, 80 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Фонд
ремонт на ЕС“, сумата от общо 288 лв. за периода от 01.05.2016 г. до
01.05.2019 г. с основание „Такса режийни разходи“ и сумата от общо 180 лв.
за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2019 г. с основание „Такса управление на
ЕС“, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, като
правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ решение № № 35 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. №
245/22 г. по описа на ТРС в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН **********, от гр. Т., ул. “А.“ *** да заплати
на етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С., Община С., ж.к. „Л.“, ***,
действаща чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, ЕИК *********, разноски
за заповедното производство в размер на общо 45 лв., от които 16 лв.
държавна такса и 29 лв. за юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН **********, от гр. Т., ул. “А.“ *** да заплати
на етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С., Община С., ж.к. „Л.“, ***,
действаща чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, ЕИК *********, разноски
за първоинстанционното и въззивно производство в размер на общо 147 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА Етажна собственост /ЕС/ на адрес гр. С., Община С., ж.к.
„Л.“, ***, действаща чрез управител „Образцов Вход“ ЕООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. М., ЕГН **********, от гр. Т., ул. “А.“
***, разноски по делото за двете инстанции в размер на общо 267 лв., от
които 10 лв. държавна такса и 257 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
за първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6