Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. С., 16.08.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание на осми
юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9852 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК ( в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е
по искова молба вх.№ 76088/13.07.2012г. на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество , Булстат: ********, с адрес:
гр.С., бул. „******** срещу А.М.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и И.О.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** І *** , с която е поискала от съда на основание на чл. 28 от Закон за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД,
отм) да отнеме в полза на Държавата
имущество на ответниците, както следва:
1.
От ответника А.М.М., ЕГН **********
на основание
на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм) :
1.1.
1 000 неденоминирани лева, представляващи
вноска в събирателно дружество „М.-Д.“, Булстат ********;
1.2.
1250 поименни акции по 10лв. всяка акция от капитала на
„Производство на Х.П.-А.“АД, Булстат ********;
1.3.
3200 поименни акции с номинална стойност от по 100лв.
всяка от капитала на „Б.“АД, ЕИК ********;
1.4.
33 дяла от капитала на „Р.О.“ ООД, ЕИК ******** всеки на стойност от по 2лв. ;
2.
От ответника А.М.М., ЕГН ********** на основание на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм) :
2.1.
сумата от 1800лв.
получени от продажба на 18 дружествени дяла от капитала на „Б.-М.Х.“ООД,
ЕИК ********;
2.2.
сумата от 9791,50лв., получена от продажблана на 500
акции от капитала на „Г.Б.“АД, ЕИК ********;
2.3.
сумата от 80 000лв., получена от продажбата на 800
акции от капитала на „Б.“АД, ЕИК ********;
3.
от
ответниците А.М.М., ЕГН **********
и И.О.М.,
ЕГН ********** на основание на чл. 10 вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм) :
3.1.
сумата от 20 000лв., представляващи пазарна
стойност към продажбата на поземлен имот , представляващо дворно
място с площ от 410кв.м., имот ІV-3894, кв. 41, в гр.***********;
3.2.
сумата от 75 000лв., представляващи пазарна стойност
към продажбата на поземлен имот ,
представляващо дворно място с площ от 1770кв.м., УПИ VІІ-192, кв. 16 заедно с
построена в него сграда със стопанско предназначение „ автогара „ със ЗП от
150кв.м. в гр.Лозница, обл. Р.;
3.3.
сумата от 2000лв., представляваща пазарна
стойност към дата на продажбата на лек
автомобил „ВАЗ, модел 21083“, рег. № *********, рама № ХТА210830L0743902,
двигател № 756281;
3.4.
сумата от 4000лв., представляващи пазарна стойност
към продажбата на лек автомобил „Мерцедес, модел 250 Д“, рег. № ******, рама № *********, двигател №
*********8;
4.
от ответниците А.М.М., ЕГН ********** и И.О.М., ЕГН ********** на основание на чл. с чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм) :
4.1.
сумата в
размер на 9480,82лв., представляващи
левовата равностойност на внесена сума в
ТБ“П.Б. Б.“ АД по банкова сметка *** ***;
4.2.
сумата от 5460,37лв., представляващи внесена
сума в ТБ“Р.Б. Б.“ЕАД по банкова сметка *** ***;
сумата от 537,25лв., представляващи внесена сума
в ТБ“Т.Б.“АД по банкова сметка *** ***ия, че двамата ответниците от
07.04.1984г. са съпрузи, с влязла в сила на 17.10.2006г. Присъда по НОХД №
618/2004г. ответникът А.М. е признат за виновен в това, че в периода от
08.09.1997г. до 31.03.1998г. в гр.Р. и гр.Лозница при условията на продължавано
престъпление като подбудител и помагач в съучастие с К.И. М. като извършител
чрез използване на документи с невярно съдържание: декларация от 01.12.1997г. заверена от кмета
на с.Лозница , застрахователна полица № 0060441/02.12.1997г. , предложение –
опис от 02.12.1997г. за застраховане на земеделски култури и реколта от тях;
опис на земеделски култури за застраховане; фактура № 9/19.09.1997г.; договор
от 08.09.1997г. за предоставяне под наем на земеделски земи от общински
поземлен фонд за стопанската 1997-1998г.; декларация от 18.02.1998г., заверена
от кмета на село Лозница; застрахователна полица №
00000060433/23.02.1998.; предложение –опис на земеделски култури и реколта от
тях от 23.02.1998г; опис на земеделски култури и фактура № 533/23.02.1998г. са
получили без правно основание чуждо движимо имущество – пари в големи размер –
сумата от 32 172 деноминирани лева, собственост на Държавен фонд Земеделие“,
клон гр.Р., с намерение да ги присвоят-престъпление по чл. 212, ал. 3(стар,
нова – ал. 4) вр. с ал.1 вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
в акта си за раждане ответникът А.М. бил записан с имена А. М.Ш., на 24.01.1985г.
името му е променено на А. М.М., като считано от 29.09.1992г. имената му са А.М.М..
Посочил е, че в периода от 10.07.1987г. до 10.07.2012г. ответниците са придобили , съответно
отчуждили в последствие процесното имущество, за придобиването на същото не е
установено да са имали законен източник на средства. Посочил е, че общата стойност на имуществото е 529386,94лв.
Претендирал е разноски.
Ответникът А.М.
в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че няма
връзка между придобитото имущество и дейността, за която е постановена
Присъдата по НОХД, още повече че част от процесен период бил преди периода на
престъпната дейност, исковете били недоказани по размер, не бил прода*** акции
от Булпред“АД за 80 000лв. – купувачът З.Я. ги бил купил от дружеството, а
не от ответника М., не бил получил суми по договора с М.И. за продажба на
дялове от „Б.М.Х.“ООД – този договор бил привиден. Акциите на Г.Б.“АД нямали
връзка с престъпна дейност.. Посочил е, че всички участия в търговските
дружества – дялове, акции, получил като възнаграждение за извършвани от него
посреднически дейности за покупка на промишлени обекти, маркетинг,
представителство на турски инвеститори . Сумите по банковите му сметки били със
законен произход - в П.Б.“ били възнаграждение
за извършени посреднически услуги, в Р.“ били суми, дадени в заем на съпругата
му И.М. с цел погасяване на банков кредит. Претендирал е разноски.
Ответникът И.М. в предоставения й срок е оспорила иска.
Навела е твърдения, че е във фактическа раздяла с ответника А.М., доколкото знае,
имуществото е придобито с доходи на съпруга й от работата му с турски компании.
Посочила е, че имотът в гр.Р. със стопанската постройка „автогара“ закупили с цел
построяване на къща, но се отказали, за него не били получили 20 000лв.,
той не струВ.а толкова. Договор за
другия имот в гр.Р. бил подписан, но за него нищо не платили, още при
подписването на този договор бил подписан предварителен договор за
покупко-продажбата на имота с купувач – продавача му Ш.О., на него му бил
дадено и пълномощно от ответниците да
продава имота, в последствие О. намерил купувач и по негова молба ответниците
се явили при нотариус за сключване на сделката, парите по тази сделка получил
директно О.. Сумата по банковата сметка в Р. й била дадена в заем от Т.Й., за
да погаси кредит, за да й се отпусне нов такъв от П.Б.“АД- такова било
изискването на П.Б.“.
Контролиращата
страна: Прокуратурата на Република Б.
е подкрепила исковете.
Съдът, като обсъди доводите на ищеца
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
прието Решение № РД-05-64/11.07.2012г. на ищеца, с което е взето решение за
внасяне на искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане на процесното
имущество.
По делото е
приета неоспорена от страните влязла в сила на 17.10.2006г. Присъда по НОХД
618/2004г. на РС-Р., изменена с Решение № 181/17.10.2006г. на ОС-Р. в частта за
наказанието, с които ответникът А.М. е признат за виновен в това,
че в периода от 08.09.1997г. до
31.03.1998г. в гр.Р. и гр.Лозница при условията на продължавано
престъпление като подбудител и помагач в съучастие с К.И. М. като извършител
чрез използване на документи с невярно съдържание: декларация от 01.12.1997г. заверена от кмета
на с.Лозница , застрахователна полица № 0060441/02.12.1997г. , предложение –
опис от 02.12.1997г. за застраховане на земеделски култури и реколта от тях;
опис на земеделски култури за застраховане; фактура № 9/19.09.1997г.; договор
от 08.09.1997г. за предоставяне под наем на земеделски земи от общински
поземлен фонд за стопанската 1997-1998г.; декларация от 18.02.1998г., заверена
от кмета на село Лозница;
застрахователна полица № 00000060433/23.02.1998.; предложение –опис на
земеделски култури и реколта от тях от 23.02.1998г; опис на земеделски култури
и фактура № 533/23.02.1998г. са получили без правно основание чуждо движимо
имущество – пари в големи размер – сумата от 32 172 деноминирани лева,
собственост на Държавен фонд Земеделие“, клон гр.Р., с намерение да ги
присвоят-престъпление по чл. 212, ал. 3(стар, нова – ал. 4) вр. с ал.1 вр. с
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
По делото са
приети неоспорено от страните удостоверение за родствени връзки, удостоверение
за раждане, ,удостоверение за смяна на имена, на ответника А.М., съгласно които двамата
ответници са съпрузи от 07.04.1984г., ответника А.М. в акта за раждане е бил
записан с имена А. М.Ш., в последствие е
записан с имената А. М.М., а считано от 04.11.1997г. името му е променено на А.М.М..
По делото са
приети удостоверение, решения по
ф.д.№ 1034/1990г.; на ОС-Р., съгласно
които ответника А.М. е бил регистриран като ЕТ“Е.-А.М.“ през 1990г., на 28.06.2004г. прехвърлил безвъзмездно
търговското предприятие заедно с фирмата си на М.М. С., който в последствие
продал същите на ІІІ-то лице.
По делото е
прието удостоверение по ф.д. № 43/1994г. на ОС-Р., съгласно което през 1994г.
ответникът М. и Х.Д. са регистрирали събирателно дружество „М. – Д.“, управител е ответника А.М..
По делото е прието
удостоверение, устав, вносна бележка по
ф.д. № 639/2001г. на ОС-Р., извлечение от регистър Булстат, съгласно които през
2001г. е регистрирано „Производство на Х.П.-А.“АД
с капитал от 50 000лв., разпределен на 5 000бр. поименни акции всяка
с номинална стойност от по 10лв.,
ответникът А.М. е бил член на Съвета на директорите и акционер , внесъл 1250лв.
при учредяването на дружеството.
По делото е приета
справка от Търговския регистър, дружествен договор, договор от 16.06.2008г.,
съгласно която ответникът А.М. е бил съдружник и управител в „Б.М.Х.“ООД, капитал на което е било от
5000лв. разпределено на 50 дяла с номинална стойност от по 100лв. , ответникът А.М.
е бил с участие от 18 дяла при учредяването му през 2002г, на 16.06.2008г. е
сключил договор с нотариално заверени
подписи, с който е прехвърлил на М.И. 18
дяла всеки от с номинална стойност от 100лв. за продажна цена от 1800лв. , получени напълно
и в брой от продавача, на 05.02.2010г. ответинкът А.М. е приет за съдружник в
това дружество като е придобил на
15.03.2010г. 21 дяла по покупка от М.И., избран е и за управител на същото.
По делото са
приети удостоверение, решения, устав, протокол от учредително събрание, договори по ф.д.№ 8282/2002г. на СГрС, съгласно което Г.Б.“АД е учредено през 2002г. , ответникът А.М. е бил учредител със записани
500бр. акции, дейността му е прекратена на 01.01.2012г., на 19.08.2004г. ответникът
М. е сключил писмен договор с Б.Б., с който му е продал 500бр. поименни акции с
право на глас с номинална стойност от 10лв. срещу продажна цена от 5000 евро, платими
на 31 месечни вноски от по 161евро и последна изравнителна от 170 евро с падеж
25-то число на месеца. В договора е посочено, че акции и временни удостоверения
дружеството не е издало, като вписването на купувача в книгата на акционерите
ще се извърши въз основан на договора.
По делото са
приети извлечение от Търгвоски регистър, протокол от 17.06.2009г., книга на
акционерите,удостоверение , решение по ф.д.№ 69/2003г. на ОС-Р., договор за
продажба на акции от 06.03.2003г., съгласно които ответникът А.М. е бил
акционер в Б.“ АД създадено през февруари 2003г. с участие към 05.02.2003г. от
4000 поименни акции всяка с номинал от по 100лв., продал е 800 от тях на Б.“АД
и на 28.02.2003г. му е издадено временно удостоверение за 3200 акции, в последствие
Б.“АД е продало на 06.03.2003г. на З.Я.
800 акции с номинал от по 100лв., като с договора от 06.03.2003г. са уговорили
;цената на тези акции да е за сумата от 232 797лв. Първоначално Б. е било еднолично АД с единствен акционер А.М.,
като в последствие през септември 2003г.
е преобразувано в АД, заявлението за същото от 02.02.2003г. сочи че това
придобиване на акции от Б. е било безвъзмездно, като в последствие същите са
били джиросани на З.Я. от Б.“.
С
определение от о.с.з. от 14.05.2014г. ответникът А.М. е задължен по реда на чл.
190 от ГПК да представи договора , с който е прехвърлил на Б.“ЕАД 800бр. акции.
В о.с.з. от 25.02.2015г. ответникът М. е заявил, че няма писмен договор,
прехвърлил безвъзмездно акциите на дружеството.
С
определение от 08.06.2015г. трето неучастващо в процеса лице – Б.“АД е
задължено да представи заверен препис от договора с който е придобил от
ответника А.М. 800 бр. акции от капитала на Б.“АД.
С писмо от
17.02.2016г. Б.“АД е уведомило съда че няма писмен договор между него и А.М. за
800 бр. акции, прехвърляне е на основане на чл. 187а, ал.1, т. 3 от ТЗ е и
извършено с джиро върху временно удостоверение № І-01/05.02.2003г., в
последствие с джиро върху същото удостоверение тези 800бр. акции са прехвърлени
от дружеството на З.Я..
По делото е прието извлечение от Търговски регистър, дружествен
договор, съгласно които Р.О. (Б.) ООД
е било създадено през 2010г. с участие от 33 основни дяла от капитала му всеки
от по 2лв.
Установява
се и че ответникът А.М. е участВ. и в дружество по ЗЗД „К.А.“.
По делото са
приети постановления по изп.дело № 20087620400530 на ЧСИ Д. Д., договор за
кредит № 1631/11.05.2007г., нотариален акт № 120/14.05.2007г., съгласно които имот от 3 дка с предназначение
дървопроизводствена площ, представляващ имот № 229 и сгради в него-двуетажна
сграда и 2 бр. гаражи, придобит от двамата ответници на 14.05.2007г. по договор за покупко-продажба за сумата от
30 000 евро, е бил изнесен на продан и е възложен на взискателя П.Б. Б.“АД
за сумата от 250 150лв., изпълнително дело е било за погасяване на дълг
ответниците по договор за кредит от 2007г. , по който е предоставен кредит от
100 000 евро , уговорени са лихви.
По делото са
приети нотариален акт № 171/03.10.2003г.
и № 38/2005г. съгласно които на 03.10.2003г. ответниците са придобили от М.Ф. и С.Ф. за сумата от 37100лв. получена от
продавачите имот с площ от 1770кв.м. в гр.********* заедно с построената в него
сграда за стопанско предназначение-автогара, като този имот ответниците на 06.10.2005г. са продали на И.Ц. за сумата от 37 000лв., която се плаща
напълно и в брой при подписването на нотариалния акт.
По делото е
приет нотариален акт № 118/12.07.2004г., съгласно който ответниците са продали
на ЕТ“К.-**И.А.“ незастроено място с площ от 410кв.м. на ул. „********* в гр.Р.
за сумата от 2500лв. платена. В нотариалния акт е посочено че двамата ответници са се
легитимирали като собственици на имота с договор за доброволна делба от 27.04.1998г.
По делото е
приета справка от МВР, СДВР, съгласно която на името на ответника А.М. са регистрирани:
1.
ВАЗ 21083 рама
№ ХТА210830L0743902
собствен му от 13.06.1990г. до 30.11.2000г.;
2.
Мерцедес 250
рама № *********, собствен
му от 05.01.1990г. до 21.11.2000г. ,
3.
Мерцедес 123рег. № ********** собствен до 1996г.
регистрацията на който е прекратена служебно поради бракуване през ноември
2006г.
По делото са
приети писма от банки, извлечения от
сметки, съгласно които ответникът А.М.
:
1.
е имал безсрочен влог в щатски долара в периода
от 10.08.2007г. до 12.04.2011г., закрит в И.“АД;
2.
е имал
банкова сметка ***.11.2004г. до 01.06.2010г. в У. Б.“АД;
3.
има в П.Б.“АД :
3.1.открита
на 02.05.2007г. разплащателна сметка по която са плащани задължения по кредита
от 100 000 евро отпуснат през 2007г., платени суми в периода май 2007г.-
2008г. са 9480,82лв ;
3.2.
ипотечен кредит от 2007г. в евро открит на 15.05.2007г. закрит на 12.06.2008г.;
4. имал разплащателна сметка от
21.04.2007г. до 13.08.2007г. в Т.Б.“АД , през април 2007г. е внесъл в брой сумата от общо 537,25лв., на 31.12.2007г. е изтеглил сумата от 537,39лв. от нея.
5. банкова сметка „В.“ТП в Пощенска
банка от 1999г.
По делото са
приети писма от банки, договори, извлечения от сметки, съгласно които ответникът И. М. :
1.
Е била
солидарен длъжник на А.М. за задължения по кредит в евро от 2007г.;
2.
Има
разплащателна сметка от 27.03.2008г. в ЦКБ“АД;
3.
Има
разплащателна сметка в Р. Б.“ЕАД в
периода от 22.08.2005г. до 10.12.2009г.; договор за кредит за 4000лв. от
23.08.2005г. погасен предсрочно на 13.04.2007г., когато е платена сумата от
3219,30лв, общо платена сума е 5460,37лв.
по него.
По делото са
приети справки за задгранични пътувания на ответницие, съгласно която
същите от 11.09.2001г. до 19.05.2011г.
са пътуВ.и с автомобил до Румъния, Турция, Молдова, Австрия, Гърция, Украйна. общо
24 пъти, като минимални разходи за същото са общо 10 917,74лв., тоест
104,73 минимални работни заплати (МРЗ).
По делото е
приета справка от НОИ за средни разходи да домакинства.
Съгласно
справки от НАП , данъчни декларации в периода от 20.02.2004 до 22.10.2008г.
ответникът И.М. е осигурявана при
осигурителен доход от 55лв. до март 2008г., а след това – 228лв. до ноември 2008г., а след това – 300лв.
осигурителен доход до декември 2012г., през 2003г. облагаем доход е бил 800лв.,
през 2004г. – 960лв., през 2005г. – 1024,20лв.
Съгласно
справки от НАП ответникът А.М. е бил
осигуряван от 12.09.2006г. при осигурителен доход от 450лв. с осигурител Б.“АД,
в последствие осигурителения доход е бил увеличаван на 470лв. през 2007г., на 570лв. през 2008г.,
на 750лв. през 2009г., на 790лв. през 2010г.,
Съгласно
справки от НАП , данъчни декларации ЕТ „Е.-А.М.“ е подаВ. годишни данъчни
декларации за периода от 2003г. до 2006г.
По делото са приети Решение № 98/18.03.2009г.,
Решение № 214/12.06.2012г. на ищеца, съгласно които на 18.03.2009г. е взето
решение да образуване на производство за
установяване на имущество, придобито от А.М. от престъпна дейност по
уведомление от РС-Р. за влязла в сила присъда по НОХД срещу него, за период от 25 години назад, като с Решение
от 12.06.2012г. е решено да се поиска
обезпечаване на исковете срещу ответниците чрез налагане на запори върху вземанията им.
С прието по
делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице е посочило,
че пазарната стойност на ВАЗ 21083 рама № ХТА210830L0743902,
двигател № 756281 към 30.11.2000г. е
била 1700лв. Посочило е, че пазарна
стойност на лек автомобил „Мерцедес, модел 250 Д, рама № *********, двигател №
*********8 към 21.04.2009г. е била в
размер на 4000лв. , а към 20.11.2000г. е била в размер на 12000лв. За да посочи
тези стойности, вещото лице е съобразило модел, година на регистрация и
производство, експлоатация.
Разпитан по
делото св. О. е заявил, че
автомобилът ВАЗ стоял стопанския двор в
с.Градина последните години преди да бъде продаден от А.М., бил в лошо
техническа състояние, не бил каран през последните години, бял автомобил, купил
го полицай от с.Ястребец.
Разпитан по
делото св.Д. е заявил, че купил
Мерцедес от А.М. в края на септември 2008г., бил изгнил отвсякъде , не бил в
движение, имал ватенки и балатум под калника отзад, за на не влиза пушек вътре,
занимаВ. се 6 месеца с него, бил спрян.
С прието по
делото заключение по основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
вещото лице след запознаване с документи е посочило, че пазарната стойност на дворното
място с площ от 1770кв. и сградата в него с предназначение автогара в гр.Лозница
към октомври 2006г. е 87 079лв., а към октомври 2003г. е 84 587лв.,
към октомври 2005г. тази
стойност била 84 821лв. Посочило е
че пазарна стойност на имота, представляващ дворно място в гр.Р. с площ от
410км., УПИ ІV-3894, кв. 41 към октомври
2010г. е 12 350лв., а към февруари 2002г. е в размер на 3590лв. , към юли
2004г. тази стойност била 4260лв.
С прието по
делото заключение по основна и допълнителна съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото, вкл. справки в НОИ и НАП , е посочило, че :
1.
1000
неденоминирани лева са 0,64 минимални работни заплати (МРЗ) към датата на
придобиване на дяловете в „М. Д.“СД от ответника А.М., което към момента е 0,002 МВР.;
2.
1250
поименни акции от капитала на Производство на Х.П.-А.“ АД са 147,06 МРЗ към
придобиването им, а към момента са 29,76МРЗ;
3.
3200
поименни акции в Б.“АД към придобиването
им е 1454,55 МРЗ, а към момента е 761,90 МРЗ.;
4.
33
дружествени дяла от капитала на Р.О.“ООД към придобиването им е 0,28 МРЗ, а към
момента е 0,16 МРЗ.;
5.
18 дяла от
капитала на Б.М.Х.“ООД към придобиването им е 18 МРЗ, а към момента е 1,25 МРЗ;
6.
500 акции от
капитала на Г.Б.“ към придобиването им е 45,45 МРЗ, а към момента е 81,60 МРЗ;
7.
800 акции от
капитала на Б.“АД към придобиването им е 727,27 МРЗ, а към отчуждаването им е
500 МРЗ;
8.
Поземления
имот в гр.Р. с площ от 410кв.м. към придобиването му през февруари 2002г. е 35,90
МРЗ, към октомври 2006г. е 77,19 МРЗ, към юли 2004г. е 35,50 МРЗ;
9.
Поземления имот в гр.Лозница с автогара към
октомври 2003г. е 768,97 МРЗ; към октомври 2006г. е 544,24 МРЗ; към октомври
2005г. е 565,47 МРЗ.;
10.
Лек
автомобил ВАЗ 21083 към придобиване е 12,14 МРЗ, а към 30.11.2000г. е 1700лв., тоест 26,54 МРЗ ;
11.
Лек
автомобил Мерцедес 250 Д към разпореждането от 2009г. е на стойност от 16,67 МРЗ;
Вещото лице
е посочило, че приходите на двамата ответници в периода от 10.07.1987г. до
10.07.2012г. са 456 048,07лв., тоест 2963,26 МРЗ. Разходите им за този
период са 679 875,96лв., тоест
6 944,31 МРЗ, разликата е 3980,71 МРЗ, сумата е 223 827,89лв. В
периода от 01.05.1987г. до 31.12.2011г. приходите им са 450 629,07лв., а
разходите им са 639 359,14лв. , разликата за този период между приходи и
разходи е 188 730,07лв., тоест 3520,38 МРЗ. Приходите били от продажба на
2-та недвижими имоти през 2005г. и през 2004г., както и от продажба на дялове,
акции през 2003, 2004г.,2008, продажба на автомобили през 2000г. и 2009г.,
отделно имало и 61 041,57лв. приходи от заплати в периода 2003-2011г., а и
от кредити през периода от 2006г., 2007г., 2008г., 2010г. Посочило е, че
разходите са за издръжка на семейството съобразно минимални необходими средства
по справка на НОИ в размер на 90821,28лв., за покупка на дялове и акции през
2001, 2002, 2003, 2010г., погасяване на задължения по кредит през 2005,2006г., 2007г.,
внесени в брой в банка през 2007г.,
както и сумата от 10 917,74лв. за задгранични пътувания съобразно
минимални цени на командировъчни и дневни.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 28 от Закон
за отнемане в полза на Държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД, отм.).
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че ищецът е извършил
престъпление , посочено в чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД, отм), че е придобил
имуществото, чието отнемане се иска, както и връзката между престъпната дейност
и придобиването на имуществото, следва да докаже и че ответниците са съпрузи.
Правото на
държавата да иска отнемане на имущество по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм ) е преобразуващо право. Реализирането му води
до принудително и безвъзмездно отнемане на имуществени права. На това право
съответства неблагоприятната последица за ответниците-отнемане на права, която
последица е санкция за неправомерно поведение на извършителя на престъпно Д.ие
попадащо в изрични хипотези на закона.
Хипотезите на отнемане са изчерпателно изброени , не могат да се
тълкуват разширително или поправително, не се прилагат по аналогия на закона
или на правото. На отнемане подлежи само
онова имущество, придобиването на което е във връзка с престъпната дейност, за
което е постановена присъда и която попада в престъпни състави на изброените в
чл. 3 ЗОПДИППД (отм ) разпоредби на НК. Липсата на законен източник на доходите
не е достатъчно, за да се приеме, че имуществото подлежи на отнемане на
основание на чл. 28 от ЗОПДИППД, (отм). За да е основателен иска следва да се
установи, че имуществото е придобито в следствие на конкретна престъпна дейност
по чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД, (отм )и това е в доказателствена тежест на ищеца. Не се отнема имущество само защото е придобито
със средства с неустановен произход.
Връзката между престъпната дейност и придобитото имущество може да е
пряка или косвена, но тя следва да е установена или да може да се направи
предположение за съществуването й- арг. по чл. 3, ал.1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД,
(отм). Пряка е връзката, когато имуществото
е придобито от престъплението. При такава пряка
връзка чл. 28 от ЗОПДИППД, отм ) ще е приложима, когато конфискацията като
наказание по НК не е приложена, включително и поради отчуждаване на това
имущество на ІІІ-ти лица, или престъплението не е установено по реда на НПК, а
по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Косвена е връзката тогава, когато
придобиването е опосредено от действия между извършване на престъплението и
придобиването му, включително и няколкократни
трансформации на средства, пълни или частични такива. Достатъчно е да може
основателно да се предположи връзка между престъпната дейност и придобиването
на имуществото, след като не е установен законен източник в придобиването му. Неустановяването на законен източник на
средствата не освобождава ищеца от тежестта да докаже връзката между дейността
и придобиването на имущество, а само позволява тази връзка да се приеме за
доказана, независимо, че не е установено
по несъмнен начин. Предположението за връзка е вероятност придобиването на
имуществото да е осъществено със средства , които са придобити от престъпна
дейност. То ще е основателно тогава, когато осъществяването на определени
сочени факти по правилата на логиката, науката и опита биха довели до
настъпването на определен резултат, тоест установяват връзката между причината
(престъпна дейност) и следствието(придобиването на имуществото). При преценката
за наличие на такава връзка се съобразяват вида и броя на престъпленията,
трансформациите на средствата. Имущество, заплатено с кредити, заеми, задължения
по които кредити/заеми са погасени със средства, които са придобити от престъпна дейност, може да се
отнеме по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД, (отм ). При последната хипотеза може да се отнеме и имущество, което
е придобито преди да се извърши престъпната дейност и това е така, защото
кредита, с който това имущество е платено, в последствие е бил върнат със
средства, придобити от престъпна дейност. (В този смисъл ТР № 7/30.06.2014г. по
тълк.д.№ 7/2013г. на ОСГК на ВКС).
Искането за
отнемане на имущество съгласно чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОПДИППД, (отм) може да се уважи само
ако същото не е възстановено на пострадалия
или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони,
имуществото следва да е и на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на
ЗОПДИППД, (отм), тоест над
60 000лв. Дали имуществото е на значителна стойност се определя с оглед на
пазарна цена на имуществото. Имуществото по смисъла на § 1, т. 2 от ДР ЗОПДИППД,
(отм), от се оценява като съвкупност, а не по отделни негови активи. Преценката
се извършва независимо от стойността на имуществото, посочено в придобивните
документи . Придобивните документи обвързват съда затова, че страните са
заявили, че са се съгласили на сделка с елементи, посочени в нея, но тези
изявления не обвързват ищеца (трето лице по отношение на тези сделки) и съда в частта, че това е действителната стойност на имуществото. Действителната
стойност е реалната пазарна стойност на
имуществото. Реалната стойнсот на имуществото е релевантна както при хипотезата
на § 1,т.2 от ДР така и при хипотезата
на чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД, (отм), а и при определяне на придобвината стойност на
имуществото. За последните две релевантна е реалната стойност на конкретната отделна вещ към момента на
разпореждането- съответно в полза на ІІІ-то лице и към момента на придобиването. За да се установи различна от посочената в
разпоредителните документи стойност на имуществото, не е нужно да има твърдения
за симулация на цена на сделките, нито оспорване на разпоредителните документи
в тази им част . Това е така, защото това не е оспорване на нотариални актове,
договори с нотариално заверени подписи, а касае липса на задължение за
държавата, вкл. и на ищеца и на съда да
зачетат за реална стойността на
имуществото, посочено в придобивните документи или тези, с които е извършено
разпореждането в последствие с имуществото. На отнемане при чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД,
(отм), ще подлежи полученото срещу разпореждането с имуществото по възмезден
начин в полза на ІІІ-то лице по неговата реална цена към момента на това
разпореждане, ако по делото се установи, че посочената в документа за
разпореждане цена не е действителната пазарна такава. Правилата за разкриване
на симулация в този случай не важат, защото държавата е трето лице по отношение
на сделката. (В този смисъл Решение №
323/20.10.2011г. по дело № 1135/2011г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение №
276/20.11.2012г. по дело № 1393/2011г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; всички постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
като такива задължителни за настоящия състав).
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД, (отм)
отнема се в полза на държавата имуществото, придобито от пестъпна дейност,
което е в съпружеска имуществена общност ,когато се установи липсата на принос
на другия съпруг за придобиването му. Тази разпоредба на закона следва да се
прилага съобразно установената в чл. 9 от ЗОПДИППД, (отм) презумпция, че до
доказване на противното за придобито от
проверявания се счита имуществото, което е на значителна стойност и е придобито
от съпруга му, надхвърля доходите му през проверявания период и не може да се
установи друг източник на средства. Така липсата на принос по смисъла на чл. 10
от ЗОПДИППД, (отм) не е липса на принос по смисъла на чл. 21 от СК.
Разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД, (отм) урежда хипотезата на придобиване на
имущество със средства от престъпна дейност, придобити от другия съпруг. При
тази разпоредба ще намери приложение презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИППД, (отм), оборването на която е в
доказателствена тежест на ответника по иск по чл. 28 от ЗОПДИППД, (отм). Тоест
следва да се докаже принос на другия съпруг за придобиването на имуществото,
изразяващо се в предоставяне на средства със законен източник за придобиване на
имуществото. При хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД, (отм) принос не е труд, грижа
за семейството и работа в домакинството.
(В този смисъл Решение № 233/17.12.2014г. по гр.д.№ 2799/2014г. на ІІІ-то Г.О.
на ВКС; Решение № 156/29.05.2013г. по дело № 890/2012г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Решение № 66/26.07.2011г. по гр.д.№ 863/2010г. на ВКС, всички постановено по реда на чл. 290 от ГПК
и като такива задължителни за настоящия състав).
При преценка
на разходите на ответниците се съобразяват стандарта им на живот, тоест
обичайните за конкретното домакинство разходи, а не се прилага автоматично
статиститическите данни за средния разход по данни на Националния статистически
институт.
В конкретния
случай по делото се установи, че двамата ответници са съпрузи, че процесното
имущество е придобито през време на брака им
и е над 60 000лв., тоест то е на значителна стойност по смисъла на
§ 1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД, (отм), установи се, че ответник А.М. , записан през времето и с
имената А. М.Ш. и А. М.М., е извършил на
престъпната дейност, за което е постановена Присъдата по НОХД 618/2004г. на РС-Р.,
тази престъпна дейност попада в хипотезата на чл. 3, ал., т. 8 от ЗОПДИППД, (отм).
Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
писмени доказателства – нотариални актове, договори, удостоверения, Присъда,
справки от Търговски регистър, както и приети по делото заключения по съдебните
експертиза, които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства
по делото, верни и задълбочени. По делото не е установено имуществото да е
възстановено на пострадалото лице, нито същото да е отнето в полза на държавата
или конфискувано по други закон, поради което и съдът приема, че в случай че по
делото се установи, че това имущество е придобито от осъществената от ответника
А.М. престъпна дейност по постановеното присъда-пряко или косвено , то
предявеният иск ще бъде основателен- приложими ще бъдат хипотезите на чл. 10
вр. с чл. 4, ал. 2, както и чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал.1, т. 1 от ЗОПДИППД, (отм).
Доколкото по
делото се установи, че събирателното
дружество „М. –Д.“ с Булстат ******** е учредено през 1994г., когато е била
внесена и вноската от ответника А.М. в размер на 1000 неденомирани лева, като съобрази
и обстоятелство, че престъпна дейност е провеждана 3-4 години след това, то
съдът приема, че по делото не е
установена връзка между престъпната дейност и това имущество. Няма пречка
имущество придобито преди престъпна дейност да приеме че е придобито от
престъпна дейност, но само ако се установи, че тази престъпна дейност е
опосредила придобиването на това имущество. Такъв случай ще е ако имущество е
придобито със заемни средства, връщани със средства придобити от
престъплението. В случая по делото не е установено че внесените през 1994г.
суми като вноска в събирателното дружество са свързани с престъпната дейност,
поради което иск за отнемане на 1000 неденоминирани лева като вноска в СД „М. –Д.“
следва да се отхвърли.
По същите
съображения съдът приема, че следва да отхвърли
и иска за отнемане на сумата от
2000лв., представляваща пазарна стойност
към дата на продажбата на лек автомобил „ВАЗ, модел 21083“, рег.
№ *********, рама № ХТА210830L0743902, двигател № 756281.По делото
се установи че двамата ответници са придобили този автомобил през 1990г. престъпна
дейност е провеждана 7-8 години след това , не е установено престъпна дейност е
опосредила придобиването на това имущество, поради което иск в тази част е
неоснователен.
Съдът приема,
че като неоснователен следва да се
отхвърли и иска по чл. 10 вр. с чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД, (отм) за сумата от 20 000лв., като получена от ответниците от продажбата на имот ІV-3894, кв. 41, с площ от 410км.м. гр.Р..
Действително, по делото се установи, че ответниците са продали този
имот през 2004г. на ІІІ-то лице. Този имот, обаче, е придобит от тях на
основание на доброволна делба от
27.04.1998г., което е само един месец след престъпната дейност , за
извършването на която е признат за виновен ответинка А.М.. Неоснователни са твърденията
на ищеца, че имотът бил придобит от А.М. пред 2002г. по договор за
покупко-продажба. Приетия по делото нотариален акт № 118/2004г. (л. 222) установява,
че ответниците са продавачи на имота по договора от 2004г. и са се легитимирали като собственици на този
имот с договор за доброволна делба пред нотариуса. В тази част нотариалните
удостоверявания са официални и обвързват съда с материална доказателства сила. При
така възприето и като съобрази придобивното основание на имота за двамата
ответници – делба, което предпоставя съсобственост преди април 1998г., липса на доказателства, че ответници са
изплащали суми за уравнение на дяловете в определен размер, като съобрази и
период на престъпна дейност, то съдът приема, че по делото не е установено дори
предположение, че придобиването на имота от двамата ответници има косвена
връзка с престъпната дейност за която е постановена Присъда по НОХД на РС-Р..
Съдът
приема, че иск е неоснователен и за
сумата от 80 000лв.,
като стойност на 800 акции от капитала
на на „Б.“АД. По делото се установи, че това дружество е създадено от
ответника А.М. като ЕАД с 4000 акции всяка с номинал от по 100лв. през февруари
2003г., като на 28.02.2003г. е прехвърли на дружеството Б.“АД в хипотезата на
чл. 187а, т. 3 от ТЗ – безвъзмездно 800 бр. акции. Тази безвъзмездност се
установява от изявленията на ІІІ-то лице по делото – Б.“АД, от заявлението за
вписване на промени по фирменото дело. При така установеното съдът приема, че
хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД,
(отм)., на която е предявен иска не е
налице. Това е така, защото в случая прехвърлянето е безвъзмездно-същото е
удостоверено от регистърния съд по фирменото дело като основание за вписването
на провените и в тази част това вписване обвързва съда. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод на съда. Действително
в последстиве е установено прехвърляне на тези акции от дружеството на ІІІ-то
лице, но това не може да обоснове
извод, че иск по чл. 28 вр. с чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД, (отм) е основателен.
Съдът
приема, че следва да се отхвърли и иска
за сумата от 4000лв. като стойност
на продаден лек автомобил Мерцедес 250 Д,
рег. № С 2499 КТ. По делото се установи, че този автомобил е придобит от
ответниците през 2000г., но не е установено те да са се разпоредили възмездно
със същия, което е задължителна предпоставка за да се уважи иска по чл. 4, ал.
2 от ЗОПДИППД, (отм. Промяната на регистрация на автомобила през април 2009г. с
посочването на нов собственик – Добри Д. , не установява, че същият е
прехвърлен възмездно. Основанието за разпореждането не се предполага, а следва
да се докаже. Към горното следва да се добави, че по делото не е установено и
че действителната стонйсот на този автомобил към 2009г. е бил в разер на 4000лв.
В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице, доколкото то не е
съобразило събраните по делото гласни доказателства. В случая разпитания по
делото св.Д. , придобил автомобила, е посочил че същият е бил в състоняие,
наложило продължителен ремонт, че е влизал пушек в купето, за което били
поставени балатум и ватенки. Тези показания не са опровергани от други
доказателства по делото и съдът ги кредитира като резултат от личните
впечатления на свидетеля. Това състояние на автомобила не може да обоснове
извод, че автомобил е бил на стойност от 4000лв., поради което и на това
допълнително основание съдът приема, че иска за тази сума е неоснователен.
По отношението на останалата част от
имуществото, предмет на исковете - същото е придобито след
извършената престъпна дейност, като исковете са насочени към притежавано и към
момента от ответниците имущество на основание на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, (отм), съответно към
стойността на имуществото, с което ответници са се разпоредили на основание на
чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД, (отм):
Съдът приема,
че от прието по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, писмените
доказателства , по делото се установява, че през процесния период доходите на
ответниците са били значително по-малки от стойността на придобитото имущество.
По делото не е установен законен източник на доходи за периода от 10.07.1987г.
до 10.07.2012г. над 456 048,07лв., а същевременно разходите им са от 679 875,96лв.. При
така установеното съдът приема, че за ищеца отпада необходимостта от доказване
при условията на пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка между
престъпната дейност и придобиването на имуществото. Достатъчно е ищецът да е доказал, че може основателно да се предположи връзката
между престъпната дейност и придобиването на имуществото.
По делото не
са ангажирани доказателства които да установят че И.М. е предоставяла средства
за придобиването на някое от имуществата, поради което и съдът приема, че не е
установено тя да има принос за придобиване на имуществото по смисъла на чл. 10
от Установява се че в този период от 2005г. до 2008г. ответници са били
задължени страни по договори за кредит, по които са направили доброволни
погашения в размери, както следва: по кредита предоставен от П.Б.“АД сумата от
общо 9480,82лв., по кредите, предоставен от „Р.“АД сумата от общо 5460,37лв.
По делото се
установи от приети писмени документи, че през проверявания период придобитото
имущество, което и в момента е в патримониум на ответника А.М. и И.М. са: 1250 поименни акции в Производство на Х.П.-А.“АД
придобити през 2001г. всяка с
номинал от по 10лв; 3200 поименни
акции в Б.“АД придобити през 2003г.
всяка с номинал от по 100лв.. За това имущество приложима би била хипотезата на
чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД, (отм), ако се установи връзка с престъпната дейност.
Установи се от приети писмени документи, че през 2002г.
ответникът А.М. е участВ. при учредяването на: Б.М.Х.“ООД с 18 бр. акции всяка от по 100лв.
номинална стойност, които на 16.06.2008г.
е продал на М.И. за 1800лв.,
посочени в договора като получени; както и през 2002г. при учредяването на Г.Б.“АД с 500бр. акции с
номинал от по 10лв., които на 19.08.2004г. е продал на Б.Б. за 5000 евро.. За това имущество приложима би била хипотезата на чл.
4, ал.2 от ЗОПДИППД, (отм), ако се установи връзка с престъпната дейност.
Установява
се от приети нотариални актове, че през 2003г. ответниците придобиват имота в
гр.Лозница с автогара за 37500лв., който през октомври 2005г. продават за
37 000лв. , към този момент пазарната му стойност е 84 821лв.,
а към придобиването – 84 587лв.
Съдът
приема, че цялото горепосочено имущество
е придобито от двамата ответници в периода
от 2000г.- 2003г. , в който момент по делото не са ангажирани
доказателства, че те са имали законни приходи. Такива започват да се
установяват, че съществуват едва през 2003г. от работа по трудово и гражданско
правоотношение, както и доходи от продажба на акции, но дори и тези доходи с
оглед на присъщите за домакинство средностатистическо не могат да обосноват
извод, че са послужили за придобиване на горепосоченото мущество. В случая
ответници не са установили че обичайните им разходи са различни от средните,
поради което и заключението на счетоводната експертиза, ползВ.о данни на НСИ
съдът приема, че следва да се кредитира. Доколкото цялото това имущество е на
значителна стойност а не е установен законен доход за придобиването му,
установена е престъпна дейност от ответника, генерирала имущество в размер на
707 минимални работни заплати към съответния момент, то съдът приема, че по
делото са установени обстоятелства, които да обосноват основателно
предположение за наличие на причинно-следствена връзка между престъпната
дейност и горепосоченото имущество, искове за отнемане на които са предявени.
За този извод съдът съобрази вида и характера на престъпната дейност,
възмездния характер на способите за придобиване на имуществото, последващите
трансформации на същото. По същите съображения, съдът пирема и че сумите,
внесени от ответниците по банковите сметки в Р.“АД и П.Б.“АД са свързани с
престъпната дейност.
По делото се
установи, че периода от 2005г. до 2008г. ответници са били задължени страни по
договори за кредит, по които са направили доброволни погашения в размери, както
следва: по кредита предоставен от П.Б.“АД сумата от общо 9480,82лв., по
кредите, предоставен от „Р.“АД сумата от общо 5460,37лв. Няма ангажирани
доказателства за законен източник на средства за така направените погашения,
поради което и по съображения изложени от съда по –горе , то съдът приема, че и
за това имущество следва да се обоснове извод, че е придобито от престъпна
дейност.
Придобития имот
от 3000 дка е служил като обезпечение на кредита, предоставен за закупуването и
същият е продаден при публична продан за погасяване на кредита, поради което и
не се отразява на изводите на съда на приходи и разходи на ответниците, за
връзката между престъпната дейност и останалото имущество. По делото не е
установена привидност на сделката за имота от 1770кв.м. с автогара в него, нито
че сумата за погасяване на кредита
предоставен от Р.“АД е бил предоставен в заем от ІІІ-то лице, а в тежест на
ответниците е бло да установят твръденията си за същото.
Съдът приема
че иска за отнемането на 33 дяла от Р.О.“ООД
и на сумата от 537,25лв. като стойност на внесени в Т.Б.“АД средства следва да
се отхвърли. Дяловете са придобити през 2010г. за 66лв., сумата по
банковата сметка е внесена и изтеглена през 2007г. Стойността на това имущество
, а и годината на придобиването му, която е значително отдалечена от
престъпната дейност – повече от 10 години след това, отделно и наличието на
достатъчно доходи през този период от двамата ответници, не позволяват да се
обоснове извод, че това имущество има връзка с престъпната дейност.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че следва да се уважат исковете за отнемане на:
1250 акции от Производство на Х.П.-А.“; 3200 акции от Б.“АД; 1800лв. получени
от продажба на 18 дяла от капитала на Балкан-минерал Хим“ООД; сумата от
9791,50лв. като стойност получена за 500 акции от Г.Б.“АД; сумата от 75000лв.
представляваща пазарната стойност от продажбата на УПИ ІІ-192 с площ от 1770кв.м.
(по делото се установи че стонйсотта към разпореждане е по-висока, но с съдът е
обвързан от диспозитивното начало); сумата от 9480,82лв. по банкова сметка ***“АД
и сумата от 5460,37лв. по банкова сметка ***“АД. В останалата част исковете
следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се разпредели
между страните съобразно уважената част от исковете при съобразяване на
обстоятелство, че ищецът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса
по делото, както и при съобразяване че част от исковете са само срещу единия
ответник.
При така
възприето съдът приема, че ответникът А.М. следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 13763,66лв. държавна такса, а на ищеца следва да
заплати сумата от 914,69лв. разноски за вещо лице и сумата от 10651,27лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Двамата
ответници при условията на съпружеска имущества общност следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на СГрС сумата от 3597,62лв. разноски за държавна такса,
а на ищеца сумата от 239,05лв. разноски за вещи лица и сумата от 2784,09лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника А.М. сумата от 1980лв. разноски
за адвокат.
Ответникът И.М.
не е направила разноски по делото и такива не й се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТНЕМА в полза на Държавата имущество от А.М.М., ЕГН **********
с постоянен адрес: *** на
основание на 28 вр. с чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм) , както следва: 1250 поименни акции по 10лв. всяка
акция от капитала на „Производство на Х.П.-А.“АД, Булстат ********; 3200 поименни акции с номинална
стойност от по 100лв. всяка от капитала на „Б.“АД, ЕИК ********, представляващо
имущество, придобито от престъпна дейност, за което е
постановена влязла в сила Присъда по НОХД № 618/2004г. на РС-Р..
ОТНЕМА в полза на Държавата имущество от А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** на основание на 28 вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм)
, както следва:. сумата от 1800лв. получени от продажба на 18 дяла от капитала
на „Б.-М.Х.“ООД, ЕИК ********; сумата от
9791,50лв., получена от продажбата на 500 акции от капитала на „Г.Б.“АД, ЕИК ********,
представляващо имущество, придобито от престъпна дейност, за което е
постановена влязла в сила Присъда по НОХД № 618/2004г. на РС-Р..
ОТНЕМА в полза на Държавата имущество от А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и И.О.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** І *** , на основание на 28 вр. с чл. 10 и с чл. 4,
ал. 2 от ЗОПДИППД (отм) сумата от
75 000лв., представляващи пазарна стойност към продажбата на поземлен имот , представляващо дворно
място с площ от 1770кв.м., УПИ VІІ-192, кв. 16 заедно с построена в него сграда
със стопанско предназначение „ автогара „ със ЗП от 150кв.м. в гр.Лозница, обл. Р., представляващо
имущество, придобито от престъпна дейност, за което е
постановена влязла в сила Присъда по НОХД № 618/2004г. на РС-Р..
ОТНЕМА в полза на Държавата имущество от А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и И.О.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** І *** , на
основание на 28 вр. с чл. 10 и с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм) сумата в
размер на 9480,82лв., представляващи
левовата равностойност на внесена сума в
ТБ“П.Б. Б.“ АД по банкова сметка *** ***; сумата от 5460,37лв., представляващи внесена сума в ТБ“Р.Б. Б.“ЕАД по
банкова сметка *** ***, представляващо имущество, придобито от престъпна дейност, за
което е постановена влязла в сила Присъда по НОХД № 618/2004г. на РС-Р..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 76088/13.07.2012г.
на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество , Булстат: ********, с адрес: гр.С., бул. „********
срещу А.М.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и И.О.М., ЕГН **********,
с адрес: *** І *** , с която е поискала от съда на основание на чл. 28 от Закон за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД,
отм) да отнеме в полза на Държавата
имущество на ответниците, както следва: от ответника А.М.М., ЕГН ********** на основание на чл. 28 вр. с 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм) : 1 000 неденоминирани лева, представляващи вноска в събирателно
дружество „М.-Д.“, Булстат ********; 33
дяла от капитала на „Р.О.“ ООД, ЕИК ********
всеки на стойност от по 2лв. ; от ответника А.М.М., ЕГН ********** на
основание на чл. 28 вр. с 4, ал. 2
от ЗОПДИППД (отм) сумата от 80 000лв.,като
стойност на 800 акции от капитала на „Б.“АД,
ЕИК ********; от ответниците А.М.М.,
ЕГН ********** и И.О.М.,
ЕГН ********** на основание на чл. 28 вр. с чл. 10 вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм) сумата от 20 000лв., представляващи пазарна стойност към продажбата
на поземлен имот , представляващо дворно място с площ от 410кв.м., имот
ІV-3894, кв. 41, в гр.***********; сумата от 2000лв., представляваща
пазарна стойност към разпореждане с лек автомобил „ВАЗ, модел 21083“, рег. № *********,
рама № ХТА210830L0743902, двигател № 756281; сумата от 4000лв., представляващи пазарна стойност към разпореждане с лек автомобил „Мерцедес, модел
250 Д“, рег. № ******, рама № *********, двигател № *********8; от
ответниците А.М.М., ЕГН ********** и И.О.М., ЕГН ********** на основание на чл.28 вр. с чл. 10 и с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм) : сумата от 537,25лв., представляващи внесена сума в ТБ“Т.Б.“АД по банкова
сметка *** ***.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
да заплати на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество , Булстат: ********, с адрес: гр.С., бул. „********
на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11 565,96лв(единадесет
хиляди петстотин шестдесет и пет лева и 0,96лв) разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и И.О.М., ЕГН ********** с адрес: *** І ***
, солидарно при условията на
съпружеска имуществена общност да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество , Булстат: ********,
с адрес: гр.С., бул. „******** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
3023,14лв(три хиляди двадесет и три лева и 0,14лв) разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество , Булстат: ********,
с адрес: гр.С., бул. „******** да заплати на А.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1980лв(хиляда
деветстотин и осемдесет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 13 763,66лв. (тринадесет хиляди седемстотин шестдесет и три
лева и 0,66лв) разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и И.О.М., ЕГН ********** с адрес: *** І ***
, солидарно при условията на
съпружеска имуществена общност да заплатят по сметка на Софийски градски съд на основание на
чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК
сумата от 3597,62лв. (три хиляди петстотин деветдесет и седем лева и 0,62лв),
представляващи разноски за държавна такса.
Решението е
постановено при участието на контролиращата страна: Прокуратурата на Република Б.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: