РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 6/21.05.2021г., постановена по НОХД № 365/2021г. по
описа на Районен съд гр.Кърджали, осъденият А. Я. К. е признат за виновен в
това, че на 29.01.2021г. в гр.* е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „*“ с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което
и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на седем
месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, и
глоба в размер на 200 лв.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да
управлява МПС за срок от двадесет месеца.
В тежест на осъдения са възложени и разноските по делото в размер
общо на 67 лв.
По повод въззивна жалба на осъдения К., чрез защитника му, съдебният
1
акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 39/22.10.2021г.,
постановено по ВНОХД № 128/2021г., Окръжен съд гр.Кърджали е
потвърдил присъдата на Районен съд гр.Кърджали.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От адв.Г.Б., защитник на осъдения К., е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се възобновяване на делото,
отмяна на въззивното решение и присъдата на първостепенния съд,
признаване на осъденото лице за невинно и оправдаване по вмененото
обвинение. Алтернативно се предлага връщане на делото на
първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати противоречия.
Осъденият К. не се яви пред Пловдивския апелативен съд. В писмено
становище сочи, че поддържа искането за възобновяване и моли да бъде
уважено.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив пледира, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави
без уважение. Счита, че не е налице нито едно от основанията по смисъла на
чл.425 от НПК за отмяна на съдебните актове на решаващите съдилища.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от
НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
2
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При
преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
3
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и
аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт.
Окръжен съд гр.* е провел съдебно следствие, в хода на което е
разпитал свидетелите Р. К. и В. Т., полицейските служители, извършили
проверка на осъдения К. и изпробвали го с техническо средства за употреба
на алкохол. От техните показания се установява каква е била посоката на
движение на полицейския автомобил и този на осъденото лице. И двамата
служители на реда са категорични, че те са се движели от кв.“*“ към центъра
на гр.*, както и че осъденият К. е сменил посоката и е завил наляво към
паркинга в района на театъра. Известната колебливост на свидетеля К.
относно тяхното направление е преодоляна с проведената очна ставка между
него и свидетеля Т.. Изясненото противоречие може да се обясни, както с
изминалото време, така и с факта, че свидетелят Т. е бил този, който е
управлявал патрулния автомобил. Осъденото лице не отрича, че леката му
кола е била на въпросния паркинг и там е извършена проверката.
И двете съдебни инстанции са обсъдили показанията на свидетелите К.
и Т., разминаването в техните твърдения и преодоляното противоречие.
Изложили са доводи защо следва да се кредитират възприятията им. Тезата на
защитата, че това е направено в разрез със закона не може да бъде споделено.
Необосновано е и виждането й, че полицейските служители не са
извършили проверка на осъдения К.. Няма нито едно доказателство в
подкрепа на подобен извод.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на
въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на
производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Я. К. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 128/2021г. по описа на
Окръжен съд гр.Кърджали и НОХД № 365/2021г. по описа на Районен съд
гр.Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5