Решение по дело №94/2023 на Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 294

 

Гр. Сливен, 03.08.2023 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 94 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по жалба от Д.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед рег. № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. С., с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 203 ал. 1 т. 13, чл. 226 ал. 1 т. 8 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е н. д. н. „У.“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е п. с. п. на м.и. Д.Ц.Д., с.п. в у. „Я.“, РУ на МВР – К. при ОД на МВР – С., считано от датата на връчване на заповедта. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Допуснато било съществено процесуално нарушение по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в липса на пълно описание на фактите и обстоятелствата, съставляващи извършеното нарушение. В заповедта не били посочени и конкретните доказателства, въз основа на които твърдяното нарушение е установено, като в тази насока било налице само препращане към гласни доказателствата, събрани от дисциплинарно разследващия орган, без да е извършен анализ на тяхното съдържание, както и на съществуващите в тях противоречия досежно заявените обстоятелства. По същество липсвали мотиви в акта, като невярно и без всякаква конкретика се приемало, че Д. е осъществил незаконосъобразно задържане на лицето Д.Т.Г., като за целта са използвани служебен автомобил и помощни средства – б.. Имената на свидетелите в тази връзка не били посочени, нито на какво основание техните сведения се кредитират при наличните между тях противоречия. Цитир.няколко пункта от Етичния кодекс не се сочели нито като конкретни хипотези, нито тяхната връзка с твърдяното нарушение, а единствено бланкетно се сочело, че нарушението е доказано като извършено при форма на вина пряк умисъл. Отново твърди липса на каквато и да е съпричастност на Д. към твърдяното нарушение. Счита още, че нарушението е неправилно квалифицирано, като неправилно е определено и съответстващото дисциплинарно наказание. Така предприетият подход на дисциплинарно наказващия орган създавал обосновани съмнения в преднамерено целян резултат, обективиран в У.на служителя, в която връзка се изразява съмнение, че налагането на дисциплинарното наказание се дължи на неясни лични мотиви или под давлението на множество публикации в електронните медии, в т.ч. излъчен репортаж по телевизионен канал. Ако това било така, то жалбоподателят счита, че би могло да се квалифицира като необоснована зависимост от не само непроверени твърдения, дори популяризирани в обществена медия, но и като липса на професионално и лично достойнство. Поставя риторичен въпрос – от кога „обществените медии“ разполагат с възможността да се произнасят със сила на пресъдено нещо и то – преди да е проведено каквото и да било разследване на разпространени и непроверени твърдения, сторени за лична изгода, включително да бъде отстранен от работа полицейски служител, в чието кадрово досие няма нито едно наказание, а само награди. Отделно от това не била обсъдена и възможността заявените твърдения, изходящи от криминално проявени лица да са продиктувани единствено и само от факта, че Ц. в качеството му на полицейски служител е крайно „неудобен“ за авторите на тези твърдения.  Междувременно от страна както на ДРО, така и на ДНО не било извършено разследване за наличието на конкретни мотиви у Д.Т.Г. и негови близки роднини да отправят спрямо Ц. неверни твърдения с цел да му навредят, да го дискредитиран и да бъде отстранен от работа, с което да получат комфорт за по – нататъшно извършване на неправомерна дейност. Дисциплинарно наказващия орган допуснал и процесуално бездействие, като не изискал справки за съдимост както на лицето Д.Г., така и на лицата от близкия му семеен кръг, които са дали сведенията, съдържащи неверни и дискредитиращи обстоятелства. Счита, че при извършване на такива действия органът би изяснил обективно не само характеристични данни за тези лица, но и тяхното съдебно минало, при което да извърши годна преценка относно недостоверността на техните твърдения, които всички останало били и противоречиви както помежду си, така и спрямо нормалната житейска и фактическа логика. Некоректно и невярно в оспорената заповед било посочено, че служителят Д. „не излага нови факти и не ангажира доказателства, които да бъдат допълнително изследвани и които не могат да доведат до промяна на вече установената фактическа обстановка и констатациите на ДРО“. Това фактическо съждения сочело, че предварително и предубедено е прието, че каквито и доказателства да посочи служителят, то това не би довело до промяна в установената фактическа обстановка, квалифицирайки оспорената заповед като необективна и недопустимо пристрастна. Така възприетото не отговаряло и на обективната истина, доколкото Д. заявил доказателствени искания, но същите не бири уважени. Нарушени били императивните изисквания на чл. 207 ал. 8 от ЗМВР, като служителят не бил запознат със Становище рег. № 343р-2822/17.02.2023 г., с което било нарушено правото му на защита. При описание на нарушението били използвани определено безсмислени изрази, а и единственото лице, твърдящо възприетото от фактическа страна бил Д.Г., единствено въз основа на чиито твърдения органът възприел извод за действително осъществено неправомерно задържане от страна на Д.. Тази констатация била и надградена с възприетото, че деянието е виновно извършено, което не би могло да е вярно, поради липса на задържане на лицето Д.Г. въобще. В приобщените материали нямало нито едно доказателство, подкрепящо твърдяното от Г., не били представени и медицински книжа, които да установяват каквито и да било причинени на това лице травми. Не било ясно кой е съставител на сведенията, а част от имената били и погрешно посочени, сочещо, че самоличността на лицата не е била установена. Едновременно с това налице била абсолютна текстова идентичност на определени части от приобщените сведения на Д.Т. У. (Г.), неговата с. М.Т.У. и тези на нейния фактически с.Х.Й.М., всички изготвени от едни и същи длъжностни лица. Това само по себе си установявало преднамереност и необективност в проведеното разследване. В голямата си част „констатациите“ на ДРО и ДНО били възприето по предположения, но не и въз основа на обективни и годни доказателства, напр. показанията на Д. и неговия колега К. за причината, поради която са преминали през г.п.на с. Т.. Едностранно и безкритично били кредитирани единствено и само сведенията от „потърпевшия“ и неговите роднини, а тези на Д. и К. били прието като дадени от заинтересовани лица. Освен това не била анализирана относимостта на липсата на налагани на Д. наказания през цялата му 18 – годишна служба в органите на МВР към проверявания случай, както и не бил взет предвид факта за присъдени на служителя награди за професионална извършена полицейска работа, получавани от Началника на РУ – К., Директора на ОД на МВР – С. и Министъра на вътрешните работи. Въпреки тези факти, единствено и само въз основа на „данни“, заявени от едно единствено лице – неустановени и недоказани, но и напълно опровергани, както ДРО, така и ДНО приели изводи, които са изцяло не само дискредитирани, но и не били в защита на професионалната и морална чест на лицата от състава на органите на МВР. В обстоятелствената част на заповедта се сочело, че деянията на служителя Д. са станали „достояние на широк кръг лица – налице са множество публикации в електронни медии, в т.ч. излъчен репортаж в сутрешния блок на националната медия БТВ“, като не ставало ясно каква е относимостта на това съждение към установяване на основния въпрос – извършено ли е деяние на служителя Д. спрямо лицето Д.Г., съставляващо лишаване на последния от правото му на свободно придвижване. Така от ДРО и ДНО било допуснато преекспониране на ситуацията до степен на невярно и несправедливо интерпретиране на недоказани факти и обстоятелства, имащи за краен резултат дисциплинарно У. на полицейски служител с достатъчно дълга и чиста професионална полицейска кариера. Счита, че ако с така извършените действия на ДРО, еманация на които е издадената заповед е целяно да се афишира „принципно“ отношение към нарушения, допускани от полицаи, то тези цели следвало да се считат за постигнати, но за сметка на обидното и преди всичко несправедливо отношение спрямо служителя Д., който все още има и пази професионалните си чест и достойнство. Това не било голословно твърдение, а факт, обективиран в изрично създадена и представена в хода на дисциплинарното производство подписка от жители на с. Т., установяваща както професионалните, лични и морални качества на Д., така и доверието, с което полицейската институция се е ползвала в този регион, благодарение именно на работата и принципното отношение на полицейския служител Д.Д.. Твърди още, че в изготвената Обобщена справка се съдържат редица „хаотични“ повторения, а посочените в заповедта разпоредби от Етичния кодекс на служителите в МВР не били съотнесени по никакъв начин към твърдяни нарушения. Заявява още, че атакуваната заповед противоречи на целта на закона. Моли съда да отмени същата, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. П. Н., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. С позоваване в конкретика на събр.по делото гласни доказателства счита атакуваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразна.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юрк К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В писмени бележки заявява процесуална и материална законосъобразност на атакуваната административна заповед. Наказанието било наложено за това, че на 14.10.2022 г. по време на работа м. и. Д. без законово основание по см. На чл. 72 от ЗМВР и без да състави изискуемите по случая документи е задържал Д.Т.Г., като за целта със служебен автомобил Шкода Рапид с рег. № ******го отвел на г. на с. Т., където със служебно помощно средство (б.), използвано незаконосъобразно го закопчал за китката на лявата ръка, а с другия свободен край го закопчал за метална мрежеста ограда в края на г. откъм гората. Според сведение от Г. Т. У., дадено на 25.10.2022 г., служителят Д. казал на Д.Г. да влезе в полицейския автомобил и последният се подчинил. Тези сведения, като дадени скоро след  твърдения инцидент логично се ползвали с по – голяма достоверност. Счита, че тези доказателства, като редовно събрани в хода на производството пред административния орган, следва да се кредитират и от съда в тяхната цялост. Факт било, че с влизането в патрулния автомобил е било ограничено правото на придвижване на лицето и то има качеството „задържан“, който извод се аргументирал с разпоредбата на чл. 60 т. 3 от Инструкция за патрулно – постова дейност. Тъй като в случая не били налице данни и твърдения да е било налице някое от основанията по чл. 72 от ЗМВР, то не била налице и необходимост от ограничаване правото на свободно придвижване на Г., както и не било налице основание по см. На чл. 85 ал. 1 от ЗМВР за използване на б.. Независимо, че това се твърдяло единствено в сведенията и показанията на У. и М. и сведенията на задържаното лице, същите следвало да се кредитират изцяло, тъй като и тримата потвърждавали, че едната гривна на б. е била закопчана на лявата ръка. В хода на дисциплинарното производство Д.Г. завел един от членовете на ДРО на мястото на г.п.на с. Т. и описал фактическите действия на служителя Д., а протоколът не бил оспорен от последния. Независимо от несъществените разминавания в показанията на У., М. и Г., счита че те не разколебават достоверността и безспорността на установеното от ДРО обстоятелство, че жалбоподателят Д. е закопчал едната гривна на б. за лявата ръка на Д. Г., а другата е закопчал за металната мрежа на г.. Несериозно било твърдението, че Д. е нямал б. по време на наряд. Счита още, че показанията на свид. Х. Б. не следва да бъдат кредитирани, доколкото в дадените сведения по време на проверката дал различни данни. Противоречащо на здравия разум и логика било предприетото действие от служителите на РУ – К. да отидат в дома на М.У., за да се изясняват, с оглед изложените твърдения от оспорващия и свид. К., че Д. Г. не е бил закопчан с б.. Щом нейните обвинения са били безпочвени и некореспондиращи с действителността, нямало никаква причина полицейските служители да я успокояват и да се оправдават, а още по – малко – да ходят на място. Твърди, че представената от жители на с. Т. подписка не може да се приема еднозначно, доколкото липсва яснота по отношение на инициативата за нейното изготвяне и какво е обяснено на хората, които са се подписали. В същата цели редове с имена били написани с един и същ почерк, някои от тях се повтаряли, а и подписката била на няколко отделни листа без логическа последователност между тях. Нейното наличие не променяло извода за морална укоримост на действията на служителя и не представлявало оценка на правомерността на неговото поведение в конкретната ситуация. Прави позоваване на приложените в заповедта разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, считайки за коректно позоваването на същите в акта. Поведението на служителя, за което било наложено наказанието „У.“  било неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от служител на МВР, подписал клетвен лист, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на институцията, в която работи. Досежно понятието „престиж на службата“ се позовава на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на ВАС по тълк. д. № 4/2007 г., като счита, че процесният случай е станал достояние и на други лица посредством наличието на публикации и излъчен репортаж в медиите, с което служителят пораждал съмнения и разколебавал увереността на органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него. Счита, че наложеното наказание съответства и на целта на закона да се създаде нетърпимост към нарушения на правилата за етично поведение от служителите на МВР. Моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Настоящият оспорващ Д.Ц.Д. бил назначен на работа в органите на МВР със Заповед № з-63/12.08.2004 г. на длъжност п. в ПУ – с. Г., РУ – К. при ОД на МВР – С., като заемал различни длъжности, с последно заемана към момента такава – с.п. в у. „Я.“ в РУ – К. при ОД на МВР – С.. Видно от Кадрова справка рег. № 343р-15416 (л. 232), на същия не са налагани наказания, а са присъждани три награди – писмена похвала от Началник РУ – К. и две парични награди от Министъра на вътрешните работи и от Директора на ОД на МВР – С.. С Протокол рег. № 287р-11051/23.11.2016 г. Д. като м. и. ППД се запознал с всички относими към служебната му дейност нормативни и вътрешноорганизационни актове и заповеди (л. 237).   

Съгласно месечен график, утвърден от Началник РУ – К. при ОД на МВР – С. (л. 244) и ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата (л. 241), наряд в състав м. и. Д.Д. и м. и. Д.К. със служебен автомобил с рег. № ***** извършвали патрулно – постова дейност за времето от 18 ч. на 14.10.2022 г. до 02.00 ч. на 15.10.2022 г.

На 14.10.2022 г. в 21.14 ч. М. У.подала сигнал чрез ЕЕН 112, в който заявила, че „б. й е дошъл с б. на р., н. с н., п.т Д. го х., в. го в г., б. го г. б.и го оставил там, б. й търси помощ, п. и тя не може да го с.“. Същата, заедно с б. си и други лица не дочакали линейка и посетили ФСМП – гр. К., където Д.Г. бил прегледан от медицинско лице и съставен Фиш за спешна медицинска помощ. Според същия, пациентът се оплаква от болки в гръдната кост, няма травматични увреди, няма кървене.

По преписката са приложени (л. 200-202) датирани на 14.10.2022 г. сведения от Д.Т. У. и М.Т.У., които са приложени по преписката, като от същите не става ясно къде и пред кого са депозирани същите. Според заявеното от У., около 19.00 ч. същият е бил до магазин в центъра на с. Т., заедно с П. М., М. М.и Е. Х.; до тях спряла полицейска кола, на чиято дясна седалка стоял п.т Д., който го повикал и му казал да се качи в автомобила; сетил се, че дължи на Д. ***, заедно с б. си Г. У. отишли до тях, взели тази п. и той ги дал на Д.; въпреки това последният му казал да се качи в полицейската кола и го з., че ако не го стори, той ще го качи; след качването му автомобилът потеглил и спрял до г. на селото; там двамата полицаи слезли от автомобила, като Д. го подканил да слезе и той; след слизането му, Д. му казал да си свали ръцете, за да не са пред лицето му, попитал го дали главата му е к.и го у. с ю.от лявата страна по лицето; попитал защо го у., а отговорът бил, че д., сложени му били б. и бил вкаран в г., където Д. закачил другия край на б.те за м.; Д. му казал, че ще го държи там, докато му мине смяната, без да уточнява защо и го з.да си м.; полицаите се качили в патрулката и тръгнали, а той за около 15 минути скъсал м. и с б.те тръгнал към дома на с. си М.У.; отворил вратата и й извикал; тя излязла и попитала какво става; разказал й случилото се, а тя веднага се обадила на Д. и го попитала какво е правил; след около пет минути двамата полицаи пристигнали и започнали да се карат със с. му; подал си р. пред една от дупките на вратата и Д. свалил б.те. М.У., подписана като М.У. заявила, че около 21.12 ч. видяла пред дома си „един мъж да пъхти в смисъл беше уморен“; попитала го кой е, а той отговорил: „Аз съм, М.“ и тя разпознала б. си, който й заявил, че Д. го е закарал на г. и го е б.; не видяла дали по Д. има следи от б., но видяла висящи на лявата му ръка б.; обадила се веднага на п. Д. и го попитала защо е бил б. й на г.; Д. дошъл след около 10-15 минути с полицейския автомобил, от който слезли той и к. му; Д. извикал Д. да излезе навън, но последният му отговорил, че няма да слезе и че го б.р.от н.; тя започнала да крещи на Д., а той – на нея, а другият п. не се намесвал; Д. бил от вътрешната страна на вратата, подал си р. през една от дупките на вратата и Д. му свалил б.те; тогава пристигнал б. им Г. У., който като узнал от с. си, че Д. е бил Д., го попитал защо го е сторил, нали му е дал ****; тя уведомила полицаите, че ще се обади на тел. 112.

По повод на горния сигнал м. и. Д.Д. съставил Докладна записка рег. № 287р-14331/17.10.2022 г., в която докладвал на Началника на РУ – К., че на процесната дата 14.10.2022 г. при осъществяване на ППД около 20.45 ч. в с. Т. пред хранителен магазин „Б.“ спрели патрулния автомобил, за да разговаря с Е. Х. по повод връчване на НП на б. му, когато към тях се приближил Д. У.; последният казал на Д. да изчака малко, за да му върне ***, дадени му в заем преди няколко месеца, заявил му още, че иска да говорят по друг въпрос и Д. го приканил да се качи в патрулния автомобил; Д. се качил през задната лява врата; докато пътували към дома на А. Х., Д. се оплаквал, ***; връчили НП и продължили по пътя за с. б.; понеже У. се притеснявал да говори пред пол. Д. К., той и Д. слезли в близост до г. и зад патрулната кола провели беседа; след това У. си тръгнал, а двамата служители отишли до бензиностанция „Л. и Х.“, където пили чай и продължили да патрулират; върнали се по същия път и минавайки край г., спрели да затворят вратите, тъй като имало животни; когато потеглили около 21.12 ч. получил обаждане от М.У., която заявила, че б. й Д. е при нея и попитала защо Д. го е б.; последният отговорил, че ще отиде до тях, за да видят колко е б. б. й; когато пристигнали, У. била пред дома си и говорела по телефона, започнала да крещи на Д., че е бил б. й и му е поставял б.;  през това време Д. и с.на У. стояли в двора на къщата и тъй като не се състоял нормален разговор двамата полицейски служители се качили в патрулния автомобил и потеглили за у. Я.. Според вписаното в докладната записка, служителят Д. категорично заявява, че не е у.л Д. У. и не му е поставял б., а всичко в сигнала на М.У. е лъжа.

С Докладна записка рег. № 287р-14332/17.10.2022 г. м. и. ППД Д.Д. ***, че на 14.10.2022 г. е провел беседа с Д.Т. У. (л. 92).

Горните данни от Д. У., М.У. и Д.Д. били възпроизведени в Докладна записка рег. № 287р-14406/18.10.2022 г. на Началник РУ – К. (л. 192), с която съставителят докладвал на Директора на ОД на МВР – С., че с действията си служителите м. и. Д. Д. и м. и. Д. К. са нарушили задължения, произтичащи от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и предложил да се образува дисциплинарна проверка с оглед първоначални данни за нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР срещу двамата служители. С идентично съдържание, но без мнение досежно извършени нарушения е Докладна записка рег. № 287р-14654/21.10.2022 г. на Началник у. Я. при РУ – К. (л. 188), на която с дата 17.10.2022 г. е поставена резолюция от сезирания орган Началник РУ – К. с разпореждане да се започне дисциплинарна проверка на основание чл. 205 от ЗМВР за изясняване на фактите и обстоятелствата. 

На 19.10.2022 г. със Заповед № 343з-2849 на основание чл. 43 ал. 4 от ЗМВР и чл. 22 ал. 4 от Правилата за организация на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ № 8121з-522/27.04.2022 г. разпоредил да се извърши проверка за изясняване на данните, съдържащи се в сигнал вх. № 812102-1474/18.10.2022 г. по описа на ОД на МВР – С. с определен характер – неправомерна употреба на физическа сила и незаконосъобразно задържане и установяване на съпричастност от страна на държавен служител – м. и. Д. Д. ***. В заповедта бил определен персоналния състав на комисията, както и разпоредено за резултата от проверката да се състави писмен доклад в срок до 18.11.2022 г.

В хода на назначената проверка били снети сведения, както следва:

От Д. У. на 25.10.2022 г.(л. 203), в които същият заявил, че преди 4-5 месеца взел в заем от Д.Д. ***; на 14.10.2022 г. около 19-20 ч. бил в центъра на селото с б. си Г., П. М., Е. Х. и М. М., когато до тях спряла патрулна кола с двама полицаи – Д. и негов колега; след разговор с Е. Д. го приканил да се качи в колата и го з., че ако не го стори, той ще го к.; У. решил, че е за п. и поискал от б. си Г. ***, последният му ги дал, а Д. ги подал на Д.Д., след което последният отново го подканил да се качи в автомобила; вече било тъмно и не се виждал никой; на г. полицаите го подканили да слезе от колата, което той сторил, а те също слезли; Д. му у.ш.с лявата ръка по дясната буза и след разменени реплики му сложил б. на лявата ръка; после държейки б.те Д. водил навътре в г. У., като го питал дали го е с.; влезли в другия край на г., където Д. закачил другия б. в горния край на телената мрежа; на въпрос защо го оставя там, като няма вина, Д. отвърнал: „м.. Ако в., ще те б.. И без да к. на никой, че съм те в. тук! Ще стоиш тук до сутринта и тогава ще те пусна!“; тогава Д. и другия п. влезли в автомобила и си тръгнали; с дясната си ръка У. счупил част от м. и се освободил, откъдето отишъл направо в дома на с. си и зет си М.У. и Х.М. - с б.те на р.; когато отишъл там, в дома били с. му, з.му и б. му М.; У. влязъл в къщата и на въпроса на с. си какво е станало, той разказал; М. веднага телефонирала на Д. и го попитала какви са тези неща, а полицаите пристигнали след няколко минути, М. и У. били на улицата, а Д. – в двора; тъй като б.те много го стягали, си подал си р. през оградата, за да ги свали Д.; последният ги отключил и потеглили с к. си.

От М.У. на 26.10.2022 г. (л. 205), в които същата заявила, че около 21.00 часа на 14.10.2022 г. е тръгнала за магазина на Х.с б. си М. и двете си деца, когато забелязала в тъмното сянка на мъж и чула да вика: „И.къде е?“, повторил го два пъти, Х. било името на с.й, този човек отключил пътната врата, която е метална и влязъл в двора, а тя заедно с децата се върнала и видяла в двора паднал на земята б. й Д. У. – запъхтян, сякаш е бягал; викал, че р.го болят; тя се изплашила много и му казала да се успокои и да разкаже какво се е случило; тогава Д. разказал, че п.т Д. го е хванал и го е заключил с б. на г. на селото и го е бил, оставил го там и си тръгнал, а Д. се дърпал и скъсал м., след което се прибрал с б.те; У. забелязала, че на лявата му ръка висят б. и на въпроса й защо това се е случило, Д. отговорил, че дължал на Д. ***, през това време б. им М. бил до нея; Д. поискал вода и с.й Х., който междувременно се прибрал вкъщи, му донесъл; тя се ядосала много и позвънила на Д., попитала защо е бил Д. на г. и защо сега е с б.; Д. отговорил: „Той при тебе ли се скри? Там ли избяга? Аз сега идвам и го прибирам!“; М.У. заключила входната врата, като Д. останал сам в двора, а всички останали – тя, с.й, б. й М. и двете деца останали на улицата; позвънила на тел. 112; Д. и негов колега пристигнали, тя препречила пътя на Д., за да не може да влезе в двора и пак да б.Д., след разменени реплики, през решетките на входната врата Д. си подал р., а Д. свалил б.; пристигнал и другият им б. Г., на чийто въпрос към Д., последният отговорил, че го боли операцията и н. в гърба, Д. го у.л по гърба, отстрани по тялото и го ритал; откарали Д. *** с автомобила на Г.; междувременно им се обадил дежурния от полицията в гр. К. и ги повикали за обяснения по случая.

От Х.М. на 26.10.2022 г. (л. 207), в които същият заявил, че около средата на октомври вечерта в 20.30 – 21.00 ч. М. е била излязла до магазина с малкия си б. М., а децата били вкъщи, когато в един момент М. влязъл и му казал, че п. Д. е бил Д. и му се отворили р.– Д. бил н. през лятото от б. си Г.; Х.М. излязъл на двора и видял Д. на около 3 метра от входната врата, паднал по гръб и с б. на лявата ръка – едната гривна на р., а другата висяла свободно; децата излезли навън при майка си, Д. поискал вода и М. му изнесъл, обяснил, че р.на гърба го болят, там, където е бил н. от б. си, Д. го е бил, завързал го на м. на г., но Д. се отскубнал и избягал с б.те; Д. го у.л с юмруци; чул, че с. му говори по телефона с Д., който пристигнал след няколко минути със свой колега с патрулната кола; двамата слезли от автомобила и Д. се засилил да влиза в двора, но входната врата била затворена; М. се развикала защо е бил Д. и опитала да му попречи за влезе в двора; разговаряли на висок тон, а през това време Д. бил облегнат на входната метална врата; Д. издърпал лявата ръка на Д. през решетките на вратата и си отключил б.те, след което ги прибрал; докато М. и Д. си говорели на скамейка на улицата, дошъл Г. и попитал Д. защо е бил Д. – нали му е върнал п.; полицаите си тръгнали, а те откарали Д. ***; повикани били и да дадат обяснения в полицията в гр. К..

От М. Т.Г. на 01.11.2022 г. (л. 209), в които същият заявил, че в средата на м. октомври около 20.30 часа тръгнал със с. си М.У. и двете й деца към магазина в селото, когато забелязали силует на човек, който викал: „Помощ! Помощ! р.ми се отвориха!“, отишъл до металната врата и се опитал да отключи вратата; те се върнали и видели, че това е техния б. Д.Г., който си отключил вратата, влязъл в двора и паднал на земята на една страна; бил много задъхан и изплашен; М. и М. отишли до него и забелязали, че на лявата ръка има б., като едната гривна била захваната, а другата висяла; Д. обяснил, че п.т Д. го е хванал, качил го е в полицейската кола и го е закарал на г., където го з. с б. за телената мрежа и го б.; Д. го у.л в гърба и в областта на б.с ю. и му казал, че ще стои там, докато му свърши смяната; Д. се дърпал, докато се освободи; когато видели Д. така, М. му казала да отиде да извика с.й Х. от къщата; 2-3 минути след пристигането на Д. дошла и полицейската кола, като от нея слезли двама полицаи, Д. се засилил да влиза в двора, но М. не му позволила, при което той започнал да вика на Д. да си подаде р., за да вземе б.те; Д. стоял на земята и не реагирал, а другият п. започнал да дърпа с. му да се махне от вратата; Д. стоял до вратата и се опитвал да достигне Д.; Д. станал и се приближил до входната врата, при което Д. се пресегнал и го хванал за р. с б.те, откопчал ги и си ги прибрал, след което потеглили с патрулния автомобил; М. извикала след тях: „Чакай, къде отиваш? Изчакай полицаите“, но те тръгнали;

От Г. Т. У. на 25.10.2022 г. (л. 210), в които същият заявил, че в средата на октомври в 19.00 ч. е бил в центъра на с. Т. с б. си Д. У., П. М., М.М. и Е. Х., когато при тях спрял патрулен автомобил с двама полицаи; п.т Д. попитал през прозореца Е. къде е б. му и повикал Д., говорили си нещо и Д. казал: „Почакай малко“, поискал от б. си Г. ***, последният му ги дал, а Д. ги дал на Д.; Д. казал на Д. да влезе в автомобила и потеглили, без Д. да каже нещо; Г. останал до магазина още 10-15 мин. и се прибрал вкъщи; излязъл до тоалетна и чул викове откъм улицата на с. му; отишъл да види какво става и заварил М. по средата на улицата да вика на Д.: „Ти нямаш право да б. д.. Ти не си го хранил“; когато отишъл до входната врата, Д. седял на пътеката, на ръцете му нямало б., а само едно шише с вода; тръгнал си, а патрулния автомобил – също; на 27.06.2022 г. празнували една година на сина му и тогава при спречкване намушкал с нож б. си Д. в гърба; Д. не работел никъде, хранели го неговите роднини, Г. го викал да работи, но Д. отказвал.

От Е. А. Х. на 25.10.2022 г. (л. 211), който заявява, че около средата на м. октомври в 18.30 ч. стояли пред магазина в с. Т. с П. М., а Д. У. също бил край магазина, бил сам и се въртял наоколо; пристигнал полицейски автомобил с двама униформени, Д. извикал на Д. да дойде до колата и да се качи, Д. сторил това и автомобилът потеглил; няколко дни след това отишъл до магазина и вечерта около 19.00 ч. влезли М. и б. й М.; М. дошла при него и му казала: „Ще кажеш в полицията като те извикат, че Д. п. е качи н.Д. в полицейската кола и че го е б.“; Х. отвърнал, че не е видял подобно нещо и не желае да лъже, при което М. му ударила два шамара и двамата с б. си си тръгнали.

От П. В. М. на 25.10.2022 г. (л. 212), който заявява, че в средата на октомври около 19.00 ч. тръгнал за магазина, срещнал Д. У., вървели заедно и седнали в центъра; при тях дошли Е. Х., М.М. и Г. У., когато пристигнала полицейска кола, спряла до тях и някой от полицаите извикал: „Д., ела за малко“; Д. отишъл до патрулката, но дали се е качил, М. не забелязал, тъй като тръгнал. 

От С.П.П. на 31.10.2022 г. (л. 213), който заявява, че работи като м.ф.във ФСМП – гр. К., около 21.50 ч. на тел. 112 във филиала бил подаден сигнал за насилие над лице от с. Т., което било в тежко състояние и не можело да диша; веднага тръгнали от медицинския център към селото, но в края на гр. К. получили обаждане, че лицето ще бъде доведено в гр. К. за преглед и се върнали об.но; около 22.00 часа дошло лицето Д.Т.Г. – на 22 г., като по спомени го придружавало момче; Д. се оплакал от болки в гръдния кош, при прегледа не се установили видими травматични увреждания нито по гръдния кош, нито по китките; отстрани на гръдния кош имало следи от зарастнала стара рана; поставили му инжекция с течен аналгин и пациентът си тръгнал; издаден му бил фиш за медицински преглед; докато придружавал пациента до стълбите пред ФСМП на стъпалата имало няколко човека, между които и едно момиче, което се представило за с. на Д., започнала да вика и да се държа арогантно, след което си тръгнали.

В хода на проверката Д.Ц.Д. дал Обяснение рег. № 287р-15339/02.11.2022 г. със съдържание, идентично с това в цитираната по – горе докладна записка, съставена от служителя.

Също в хода на извършваната проверка Обяснение рег. 0 287р-15419/03.11.2022 г. депозирал и Д.П.К. (л. 217). Съгласно същото, на процесната дата при извършване на ППД спрели в с. Т. до магазин „Б.“, където видели Е. Х. и наблизо – Д., б. му Г. и още две лица; Д. попитал Е. къде е б. му, а след това Д. се приближил и Д. го попитал: „Д., няма ли да ми връщаш парите?“; Д. и б. му Г. отишли за парите и се върнали след около 2-3 мин. и когато Д. се приближил, Д. му казал да се качи в колата; Д. отворил задната врата и се качил; докато пътували през селото, Д. се оплаквал, че р.на гърба му кървели и гноят; връчили НП на б.та на Е. и потеглили, като Д. казал да минат по стария път на с. Т. за с. б.; на около 20 м. след г. малко преди моста на реката Д. му казал да спре автомобила; К.спрял, след което Д. и Д. слезли, отишли към задната част на автомобила и си говорили, през което време той си гледал мобилния телефон; след около 5 мин. Д. се върнал и казал, че Д. си е тръгнал; Докато били в колата не виждал Д. да е у.л или поставял б. на Д.; не уведомявали ОДЧ, че са качили лице в автомобила и не срещали никой; отишли до бензиностанция „Л. и Х.“, поръчали си чай и излезли отвън, след което забелязали нарушения на ЗДвП и предприели необходимите мерки; след това отново минали покрай г. и затворили вратата, тъй като била отворена – чували се звънци на животни; На влизане в селото телефонът на Д. иззвънял и той отговорил на М.У., като й казал, че след малко ще отидат до тях; при влизането в пресечката видели М., двете й деца и б. й М. отвън на улицата и между нея и Д. се разразил спор, при който тя го обвинявала, че е бил и вързвал Д., а той отричал това, след което застанала пред входната врата, за да попречи на Д. да влезе в двора на къщата й; М. крещяла обвинения, а Д. мълчал и не отговарял на въпроса на Д. дали го е бил и в.; появил се б. Г., който нищо не казал, надникнал в двора и се прибрал, а след това излязъл на улицата и м.на М. - Х.; полицейските служители си тръгнали.

Резултатите от възложената проверка били обективирани в Доклад рег. № 287р-15821/14.11.2022 г., в който назначената комисия приела, че са налице предварителни данни за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено по време на наряд по изпълнение на ППД от служителя Д.Ц.Д., изразяващо се в нарушение на етичните норми за поведение на служителите в МВР (л. 179). Съгласно доклада, комисията предложила да се образува дисциплинарно производство срещу служителя, предложен бил и състав на дисциплинарно – наказващ орган и образуване на дисциплинарна проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР.

Със Заповед № 343з-3312/23.11.2022 г. Директорът на ОД на МВР – С. разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу м. и. Д.Д., определил персонален състав на дисциплинарно разследващ орган и предмета на разследване (л. 22).

С Протокол рег. № 343р-18557/15.12.2022 г. дисциплинарно наказващия орган приобщил към производството материалите по извършената проверка (л. 178).

С протокол за доброволно предаване от 03.11.2022 г. бил предаден видеозапис от система за видеонаблюдение на магазин „Б.“ в с. Т., като от записа се установявало, че на 14.10.2022 г. в 20.23 ч. лице се качва в полицейски автомобил (л. 219).

По преписката била приобщена Подписка в подкрепа на с.п. Д.Ц.Д., съдържаща 306 подписа на жители на с. Т. (л. 155).

С писмо за подкрепа (л. 164) Кметът на Община К. изразил такава по отношение на с. п. Д.. В същото длъжностното лице заявило, че общината е сложна откъм етнически и социален модел и личностите, които са се превърнали в авторитети, благодарение на стриктното си изпълнение на служебните ангажименти са крайно необходими за опазване реда и сигурността на гражданите, а личността на служителя Д.Д. е точно такава. Заявил още, че притесненията му идват основно от страна на медиите, но мнението на хората от Община К. е съвсем друго.

Според Характеристика (л. 165), изготвена от Кмета на с. Т., Д.Ц.Д. е жител ***, с. е на бившия кмет на селото и живее там от ** години, а в негово лице жителите на населеното място виждат сигурност повече от петнадесет години; благодарение на неговото ежедневно съдействие и личен контакт с хората кражбите са намалели до минимум, винаги откликва на проблем, независимо дали е от личен или служебен характер; голям е процентът на застаряващото население, но възрастните и самотни хора знаят, че имат ли проблем ще се обадят на Д. п. по всяко време на денонощието и той ще им помогне. Вписано е още, че кметската институция е разчитала винаги на него за решаване на проблеми от неговата компетенция, а Д. е диалогичен и неконфликтен човек.

Съгласно Сведение от Началник у. Я. (л. 89), същият своевременно (на 14.10.2022 г.) е провел беседи с М. и Д. У.и, както и разговори с двамата полицейски служители. Според съдържанието на сведението, при разговора с м. и. Д.К. същият е заявил, че посоченото в сигнала на М.У. не е вярно, а м. и. Д. Д. не е поставял б. на Д. У., като до датата на сведението м. и. Д. К. не е докладвал, че е бил свидетел на неправомерно използване на помощни средства (б.) и физическа сила от м. и. Д. Д. спрямо Д. У..

В хода на дисциплинарната проверка Сведение дал и Началник РУ – К. (л. 88), в което заявил, че около 21.30 ч. е получил обаждане от ОДЧ за подаден сигнал от М.У. с твърдения за нанесен п. над б. й Д.Т.Г. и в. му с б. в района на г. в с. Т.. В същия период от време му телефонирал м. и. Д. Д. и го уведомил, че твърденията на М.У., получени на тел. 112 не отговарят на истината, не е упражнявал никаква физическа сила над Д., нито е използвал помощни средства, семейството на У. било проблемно, няколко пъти са ходили на сигнали за висока музика в дома й и тя по тази причина не питаела добри чувства към служителя на реда.

Пред дисциплинарно разследващия орган били дадени следните сведения:

На 17.01.2023 г. от Д.К. (л. 73), който потвърдил изцяло изнесените в хода на предварителната проверка данни.

На 19.12.2022 г. от М.Т.У. (л. 74), в което същата на поставен въпрос, че е заявила за поставена на лявата му ръка една гривна от б., а втората в какво положение е била, отговорила, че е висяла свободно, но също е била в закопчано положение.

На 26.01.2023 г. от М. А.У. (л. 75).

На 19.12.2022 г. от Д.Т. У. (л. 76), в което заявил, че на р. му е била закопчана само едната гривна на б.те, а втората п.т е закопчал на горния край на телената мрежа; след като го оставили, започнал с дясната ръка да криви телта и по този начин той се откъснал и успял да се освободи; втората гривна останала закопчана и така отишъл до дома на с. си.

На 12.01.2023 г. от М. Т.Г. (л. 77), в което потвърдил заявеното в предходното сведение, както и че едната гривна на б.те е била на лявата ръка, а другата – в затворено положение и висяла.

На 19.12.2022 г. от Х.Й.М. (л. 78), който потвърдил записаното в предходното сведение, като допълнил, че в спешния център не е видял никакви наранявания на Д., но е чувал, че полицаите знаят как да бият без да оставят следи.

На 19.12.2022 г. от Г. Т. У. (л. 79), в което същият потвърдил заявеното в предходните сведения.

На 19.12.2022 г. от Х.Б.Х. (л. 80), в което същият заявил, че вечерта е чул разправия в съседния двор, но било тъмно, не видял Д. и не чул гласа му, полицаите били двама – Д. и негов колега, успокоявали М., която крещяла: „Сега ще ги оправя“, звъняла на някого, не разбрал какво говори, полицаите не съумели да я успокоят и си тръгнали, той се прибрал вкъщи и не знаел какво повече се е случило.

На 26.01.2023 г. от В. С.Х. – кмет на с. Т. (л. 81), който заявил, че не е бил свидетел на това, какво се е случило, по – късно гледал репортаж по телевизията; Д. У. не работел, постоянно бил в някакви конфликти, имал дълго досие с кражби, от селото се оплаквали, имал дрязги със съседите, не знае дали между семейството на Д. и п. Д. има дрязги; има животни в района на г., но сигнали не са постъпвали, там няма пазач, не знае някой да гледа крави и да са влизали в г.; известно му е, че в селото има подписка в подкрепа на п. Д.; след като гледал репортажа по телевизията, личното му впечатление било за неприятен случай, „но такива хора като Д. трябва да ги галим ли?“.

На 20.12.2022 г. от П. В. М. (л. 82), който потвърдил предходно даденото сведение.

На 19.12.2022 г. от Е. А.ов Х. (л. 83), който заявява, че п.т Д. подканил Д. да се качи в полицейския автомобил, последният му казал, е ще поиска от б. си *** и ще се върне, но Е. не го видял да е отива някъде, а директно се качил в патрулния автомобил.

На 01.02.2023 г. от Д.И.В. (л. 84), която заявява, че работи като касиер в магазин за хранителни стоки „**“ в с. Т., не може да посочи дата, но около Коледа надвечер М. и Е. били в магазина и започнали да се карат; чула М. като казва на Е.: „Защо не искаш да свидетелстваш срещу Д., извикай Д. сега да те спаси.“, след което ударила ш.на момчето; той не отвърнал, но двамата били в постоянни конфликти.

На 01.02.2023 г. от Х.Р.Ю. (л. 85), в което било заявено, че около Коледа на 2022 г. е бил пред магазина за хранителни стоки и чул викове вътре, видял, че М. дърпа Е., къса огърлицата на врата му и му викала: „Хайде да дойде бат ти Д. да те спаси“, Е. не искал да се разправя и не отвърнал, Д. излязла от магазина и с Х. си тръгнали двамата, Е. и М. останали пред магазина и последната продължила да му вика; не е чул М. да е карала Е. да дава лъжливи показания срещу п. Д..

На 12.01.2023 г. от С.П.П. (л. 86), в които е потвърдено изнесеното като данни в предходното сведение, при прегледа съблякъл лицето и го прегледал обстойно, но не забелязал никакви травматични увреждания по тялото и по китките на ръцете; по време на прегледа Д. му обяснил, че някакъв п. го взел в патрулната кола в с. Т., закарал го на г. и го закачил на оградата с б., по някакъв начин той се откачил от оградата и си отишъл у дома, няма спомен да е казвал, че е бил бит от п..

На 18.01.2023 г. от Д.И. Й. (л. 87), който потвърдил заявеното в предходно сведение.

С Покана рег. № 343р-1022/16.01.2023 г. м. и. Д.Ц.Д. бил приканен да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство.

В Протокол рег. № 343р-609/10.01.2023 г. (л. 95) били документирани действия по извършен оглед, като председателят на ДРО и негов член, водени от Д. У. преминали по маршрута, посочен от лицето и извършили фотозаснемане на г.н парк, телена мрежа, входна врата на жилищен дом.

  Обяснения от Д.Д. постъпили с рег. № 343р-1321/19.01.2023 г. (л. 63), в които било потвърдено изцяло даденото в предходното обяснение; допълнено било, че има конфликт със семейство У.и отпреди, свързан с неговата служебна дейност като полицейски служител – задържал е б.та на М. за извършени кражби, крадял от домовете и носел в дома си; б. на М. също извършвали кражби и жителите на с. Т. постоянно се оплакват от тях; през м. август 2022 г. разкрил кражба на боен п. от паркиран в с. Т. лек автомобил, извършена от М. У., като информацията за кражбата му била дадена от Д.; след като регистрирал кражбата, М. още повече се озлобила срещу него и му заявявала: „Аз ще те оправя. Ще те уволня“; по време на частичните избори през 2022 г. М. опитала да го „натопила“, че агитира за единия от кандидатите, извършена била проверка, при която се установило, че сигнала е недостоверен; по отношение на случая добавя, че по – рано през деня имали уговорка с Д. за предоставяне на служебна информация, вечерта за това бил използван поводът за **** и Д. доброволно се качил в полицейската кола; притеснявал се да говори пред к. К., затова излезли и беседвали на около 4-5 м. от патрулния автомобил, поради отказ на У. да съдейства, Д. се опитал да го стресне, като му казал да не се мотае, че ще го върже за оградата, след което и двамата тръгнали; отново заявява, че не е прилагал физическа сила спрямо У., както и че не го е водил вътре в г. и не му е поставял б., а последните през цялото време били в него.

Дисциплинарно разследващия орган съставил Обобщена справка рег. № 343р-2520/13.02.2023 г., в която приел следното от фактическа страна: вечерта на 14.10.2022 г. двамата полицейски служители Д. и К. се намирали в центъра на с. Т. пред магазин „Б.“ в 20.24 ч., установено от системата за визуализация на мобилни единици, разговаряли с Е. А. по нареждане на Д.Д.Г. се приближил до автомобила и се качил в него; Служебният автомобил потеглил, спрял на адреса на Е. А. и потеглил в 20.29 ч., откъдето си придвижил и в 20.32 ч. спрял непосредствено след г. на с. Т.. ДРО приел, че заявеното от Д., че предметът на разговора е била информация за лице, което са занимава с н. не отговаря на истината, тъй като при проведените разговори Д. заявил пред комисията, че тази информация е придобита преди това; При извършеното посещение на място, показано от Г. (У.) било видно, че телта е прогнила и се вижда ясно, че е счупена; На мястото според данните от GPS автомобилът е престоял общо 7 минути – до 20.39 ч.; ДРО приел, че второто спиране до г. – в 21.11.27 ч. е защитна импровизация, доколкото липсват данни, в т.ч. и от сведенията от кмета на селото, че животни влизат в гробищния парк, в която връзка счита, че целта на посещението е била да проверят Г., предвид, че е бил закопчан там със служебните б.; От предоставената разпечатка от мобилния телефон на У. се установявало, че точно в този момент е позвънила на Д., за да му потърси обяснение, според разменените реплики ДРО е приел, че възприятията на У. са най – автентични като направени непосредствено след случая, а и доказвали, че при проведения с нея разговор Д. вече се е уверил, че закопчаният от него Д.Г. е успял да избяга от г.; според разпечатката от телефона и данните от GPS веднага след обаждането Д. и К. са тръгнали към дома на У., като Д. не е уведомил ОДЧ за вземане на незабавна правилна преценка и законови последващи действия за регистриране на сигнала; от записа на разговора на тел. 112 се установявало, че У. е съобщила, че б. й Д. е с б. на ръка, което е минута преди да пристигне полицейския автомобил на адреса и е прието като несъмнено доказателство за твърденията на У.; ДРО е категоричен в преценката си, че с посещението на адреса на У., без доклад до ОДЧ, което да прецени последващи действия по сигнала служителите са действали не по установения ред и са поставили под въпрос законосъобразността на предприетите от тях действия; анализирани са и сведенията от ОДЧ, Началник на РУ – К. и Началник на у. Я.; ДРО приел още, че прилагането на справка за криминалистични регистрации на Д.Г. са излишни, предвид, че в случая се касае за нарушаване на законни права и такава справка не следва да е от значение, а самият случай е придобил широк негативен отзвук в обществото след направени редица публикации в медиите, извадки от които са приложени по преписката. Въз основа на подробен анализ на събр.доказателства, ДРО формирал фактически извод, че на 14.10.2022 г. по време на работа м. и. Д. незаконосъобразно е задържал лицето Д.Т.Г., като за целта със служебен автомобил Шкода Рапид ***** в присъствието на к. си К. го отвел на г. на с. Т., където със служебно помощно средство, използвано незаконосъобразно, го закопчал на китката на лявата ръка, а с другия свободен край го закопчал на метална мрежеста ограда в края на г. откъм гората, като по този начин го лишил от негово основно конституционно право – правото на свободно придвижване за времето от 20.27 ч. за неопределен период от време – до около 21.11 ч. С тези си действия м. и. Д. допуснал нарушение на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „У.“. ДРО отправил предложение към дисциплинарно наказващия орган да наложи на м. и. Д.Ц.Д. дисциплинарно наказание „У.“.

С рег. № 343р-2822/17.02.2023 г. ДРО изготвил и Становище с идентично съдържание, също - връчено на Д..

До Д.Ц.Д. била отправена покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и възможност за даване на допълнителни обяснения или възражения с рег. № 343р-2525/13.02.2023 г. Данни за връчване на поканата липсват, но с рег. № 343000-1978/15.02.2023 г. в ОД на МВР – С. постъпило Възражение от Д.. В същото било заявено, че в справката се кредитират изцяло сведенията на жалбоподателя и неговия роднински кръг и най – вече на с. М.У., без да е отчетено наличието на дълготраен конфликт между него и сем. У., датиращ отпреди десет години и свързан с криминални прояви на родителя М.Р. Х., както и без да са съобразени противоречивите показания на самите лица.

На 24.02.2023 г. Директорът на ОД на МВР – С. издал Заповед № 343з-503, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 203 ал. 1 т. 13, чл. 226 ал. 1 т. 8 и чл. 204 т. 3 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание „У.“ и прекратил служебното правоотношение на м. и. Д.Ц.Д., с.п. в у. Я., РУ – К. при ОД на МВР – С.. Заповедта била връчена на нейния адресат на 24.02.2023 г.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели С.П.П., Д.П.К., Д.И.В., Х.Р.Ю., М.Т.У., Х.Й.М. и Х.Б.Х..

От показанията на свид. П. се установява, че същият работи като м.ф.в Спешен център – гр. К.. Заявява, че на лицето Д.Г. (когото не познава) е издавал медицински фиш, лицето твърдяло, че върху него има някакво физическо насилие, но такова свид. П. не установил – не видял никъде по него видими белези от насилие, нито зачервяване, нито синини; Г. му показал една стара рана на гръдния кош, но тя била спокойна и нямало проблем; Получили сигнал и тръгнали с линейката за с. Т., но на около 4-5 км. се върнали, защото ги уведомили, че лицата ще дойдат на място; Лицето дошло с друго момче, били неестествено напрегнати, малко неестествено се държали; Работата на свид. П. била да види фактическото състояние, давал оценка на това, което вижда; С младежите имало и едно момиче, което било най – възбудено, държали се като дрогирани, викали, крещяли, но той им казал, че ако искат някакви последващи действия, има съдебен лекар; тази превъзбудената жена разбрал, че е с. на прегледаното лице, прегледът приключил за 4-5 минути, като Д. бил накаран да се съблече до кръста и бил огледан от свид. П.; Последният видял старата рана, но тя била спокойна, ако имало насилие, щяло да има кръв, синини, червено, но нямало такива неща, дори светнал с телефона, за да го огледа; на фиша пишело отдолу, че няма видими белези от насилие.

Свид. К., колега на Д. заявява, че на 14.10.2022 г. са изпълнявали ППД в района на у. Я. в часовете от 18.00 ч. до 02.00 ч.; в центъра на селото до магазин „Б.“ спрели със служебния амтомобил, за да попитат Е. А. къде е б. му за връчване на наказателно постановление, до колата се приближил Д. и казал на Д.: „Изчакай да ти дам парите“ и се оттеглил към дома на б. си Г., когато се върнал, отворил задната лява врата на автомобила, качил се и подал *** на Д.. Тръгнали да връчват НП, след което се върнали и продължили да правят обиколката си, която включвала маршрут по стария път над моста на реката, задните входове на фабрика „Д.“ и излизане на бензиностанция „Л. и Х.“; малко преди моста спрели автомобила и Д. слязъл, за да говори с Д. отвън, последният се притеснявал да говори пред К., забавили се около 2-3 минути, след което Д. се върнал и потеглили; на въпрос на К. обяснил, че Д. не иска да говори и си тръгнал; след това продължили да изпълняват служебните си задължения, при влизане в селото на Д. телефонирала с.та на Д., К. чул на високоговорителя, че тя започва да обижда Д. и да му държи сметка: „Защо си бил б. ми, защо си го м.?“, Д. я попитал къде е, за да отидат да се разберат и тя отговорила, че е пред дома си; Когато пристигнали М. отново започнала да крещи на Д., а той се опитвал да я успокоява, стояли и мълчали, а след това се качили в патрулния автомобил, когато чули заплахите на М., че ще се обади на тел. 112 и ще подаде сигнал срещу тях; получили обаждане от дежурния и уведомили началника си; при пристигането в сградата на РУ – К., там вече ги чакала М., Д., Г. и Х., продължили да влизат в тях с пререкания и да казват, че двамата служители са били Д. и са го в. на г.. Заявява, че категорично б. не е имало, ако сложиш такива на човек, от гривната му остава някаква черта, впоследствие разбрал, че Д. е трябвало да говори с Д. за някакъв наркоразпространител, който си идвал от време навреме в с. Т. и продавал н. – снабдявал района. В униформата на Д. не се виждали б., защото носят дълги якета. Свид. Х.М. е лежал в з., свид. М.У. е многократен нарушител на обществения ред, Д.Г. има образувано досъдебно производство за хулиганство. Заявява още, че М. има вражди с всеки неин съселянин, постоянно е против полицията, не изпълнява разпорежданията. Омразата й срещу Д. ескалирала, когато той разкрил кражба на б. п., извършена от б. й М..

Свид. В. заявява, че през м. октомври на 2022 г. е работила в магазина в с. Т., познава М., Д. и Е. Х.. Била е свидетел когато седмица – две преди Коледа М. и Е. са били в магазина и между тях възникнал спор, М. го зашлевила и му казала: „Ти защо не искаш да свидетелстваш срещу Д.?“, а той отвърнал, че не иска да се занимава с нея.

Свид. Ю. разказва за същата вечер – преди Коледа, че е бил пред магазина, когато е видял, че Е. и М. се карат, М. у.ла Е. и му викала: „Защо ти не каза, че Д. са го качили насила в полицейската кола?“, а той отговарял, че не е видял, М. му скъсала огърлицата при ударите, които му нанасяла. Когато свид. Ю. и свид. В. тръгнали, дочул М. да вика на Е.: „Айде, къде е бат ти Д., да дойде да те спаси?“.

Свид. М. У. заявява, че не помни точната дата, когато б. й Д. дошъл в дома й и викал „Помощ“ отвън; тя тъкмо тръгвала за магазина, когато Д. влязъл вътре и паднал пред вратата; отишла да види какво става, а той само викал: „Помощ! Помощ!“, припаднал на земята; тя много се изплашила – на р. му висяли б.; поляли го с вода, а той малко се свестил и казал, че п.т Д. го е хванал, вкарал го в г., вързал го за м. и го оставил там; Тя не повярвала и веднага телефонирала на Д. да го пита дали е вярно, а той я попитал: „Той у вас ли се скри?“; след около 5 минути Д. пристигнал с патрулката с още един п., Д. бил вътре, а тя затворила вратата, защото знаела, че Д. ще го изкара отвън и ще го бие; У. викала на Д.: „Как може да б. б. ми, защо го запираш на г. по това време?“, а той отговарял: „М., престани, М., престани, ще ти обясня, ще ти обясня“. Преди това тя звъннала на тел. 112, защото б. и имал прободна рана и казал, че тази рана го боли; Имала две деца, които били на улицата и започнали да плачат, другият п. дошъл при нея и започнал да я дърпа, за да се махне от пътната врата, тъй като целта на Д. била да влезе вътре и да си вземе б.те от р. на Д.; през време на дърпането Д. успял да говори с Д., той си подал р. през дупката на вратата и Д. си взел б.те; Не видяла къде ги е сложил след това; полицаите стояли около две минути още и си тръгнали; С Д. нямали стара в.; В спешната помощ била с Д., вътре не я пуснали, той влязъл сам; за висока музика в дома й полицаи идвали два или три пъти, като Д. не е идвал за това, идвал е тъй като неин съсед я напсувал и тя се обадила на тел. 112; Познавала Е. Х. – той бил конфликтен и постоянно правел скандали, миналата година му ударила шамар, защото я хванал за врата като влязла в магазина; дошли репортерите от БТВ и той в магазина й казал, че не трябва така да говори; не употребявала н., за б. си не знае, м.й Х.М. е лежал в з. отдавна, не знае за кражба на п., извършена от неин б.; имала б. М., знаела той че е откраднал п., но не знаела нищо, той бил малък, взел го, чула наскоро, Д. й се обадил, извикал М. в полицията, хванал го на пазара, з.го и той отишъл и върнал п.а. Заявява още, че б. й Д.Г. вечерта се върнал и паднал, а причината е, че п.т Д. го е бил и той е припаднал; в медицинския център в гр. К. дали на Д. бележка, която той представил в полицията. В момента не знаела къде е б. й Д., не се чувала с него, не била загрижена какво се случва с него, изобщо той не я интересувал; Казал й, че е бил закачен на м., дърпал и м., понеже е стара, се скъсала, така се освободил от б.те; Д. бил б. й два пъти, не била видяла това, но чувала от б. си, затова решила, че Д. пак ще го набие и не го пускала в двора; Д. по принцип биел хората, така била чувала; отдавна казал на б. й, че ще й цапне два шамара и ще й разбие устата, но лично нея не е заплашвал; минали 5 минути от обаждането й до идването на полицаите; б. и като дошъл и паднал вътре пред вратата, изгубил съзнание, тя много се уплашила и викала на мъжа си да донесе вода; мъжа й го извикал б. й М., плиснали я на лицето му, не можел добре да говори, не му разбирала какво говори; изправили го и го попитали какво е станало и защо има б., а той обяснил на срички: „Д. ме хвана, закара ме на г., в.ме, М.“; на въпроса й „Защо?“, той отговорил, че е заради ***, които дължал на Д. и му ги върнал; тя звъннала на Д., защото помислила, че Д. е бил задържан и е избягал от полицията; б. й си дал р., защото много го било страх от Д.; б.те висяли на лявата ръка, а тя не се сетила да направи снимки.

Свид. М., живущ на с. начала с У., заявява, че във въпросната вечер, за датата не се сеща с. му е отишла с децата до магазина, но при излизане от входната врата Д. влиза и пада по гръб точно три метра навътре в двора; през това време малкият М. влязъл вътре и го извикал с думите: „На Д. р.к., бат Д. ли, някой го е бил.“; М. излязъл навън, погледнал Д., който поискал вода, взели вода, измил му лицето малко да го свести, защото изобщо не бил добре, видял на лявата ръка б., не знаел какво е станало; чул жена си да звъни на Д., а през това време самият той вдигнал Д. да седне, защото на гърба му имало рани, а малкия казал, че кървят; изправил го, Д. пристигнал, започнали да се карат на входната врата, М. излязъл навън да види какво става; Д. тръгнал и се подпрял на вратата, а Д. си взел б.те;  другите се карали, детето се разплакало, Д. дошъл при него и му казал: „Кажи на жена си да не вика, не е хубаво.“; Когато излязъл Д. лежал на двора и не можел да говори, бил много уплашен, като го поляли с вода малко са пооправил, не можел да говори. Свид. М. заявява, че е лежал в з. преди 8-9 години, казал пред съда, че не е осъждан, защото му било казано, че след 5 години всичко се маха, закрива се. Осъждан бил за кражба на телефонни кабели. М. не употребявала н., за Д. не знае, не знае и къде той се намира в момента, нямало го откакто са били делата; Д. бил в двора и като политнал се подпрял на вратата и тогава Д. взел б.те.

Свид. Х. заявява, че е съсед на М. ***. Не помни точна дата, но било към 9 часа вечерта, тъмно било, когато излязъл до външната тоалетна и чул гласове от двора на посочените съседи; М. казвала: „Аз ще ги оправя сега, те ще видят, какво си мислят тези полицаи“, звънила по телефона и казала: „Завързали б. ми, били го, някакъв п.“; полицаите дошли след около 10-20 минути; В двора били М., Х., Д. и М., „разкарвали“ се из двора и си говорели, в т. ч. и Д.. Свид. Х. ги виждал добре, тъй като улична лампа осветявала двора им, наблюдавал ги от разстояние от около 3-4-5 метра. Не видял Д. да има нещо на ръцете, той „се разкарвал и ги клател“. Свидетелят не е видял Д. паднал или подпрян. Когато полицаите пристигнали, М. започнала да бута Д. и да му вика: „Ти какво правиш, как можеш, що б. б. ми?“, а Д. отговарял, че не е направил такова нещо, опитвал се да я успокои, но без резултат; М. била „бясна“ и след тръгването на полицаите пак звъннала на тел. 112, но свид. Х. се прибрал, изплашил се. М. не била спокоен човек и постоянно пускали силна музика, дори, когато починала м. му не се съобразили с това, М. се карала с хората от селото без повод. Свидетелят заявява още, че не е виждал от това семейство някой да употребява н., но се говорят такива неща.

Безрезултатни са опитите на съда и процесуалния представител на ответния административен орган Д.Т.Г. да бъде открит, поради което същият не е разпитан като свидетел. Според обясненията на жалбоподателя Д., в момента на получаване на призовките за съдебното заседание Г. е заминал при с. си в Л., а след това – за Г.. От представена от административния орган справка за следващо съдебно заседание се установява, че лицето се е завърнало в РБългария, но местонахождението му е неизвестно.

По преписката са представени разпечатки от електронни информационни издания и телевизионен оператор с национален обхват на разпространение, в които се съдържат твърдения за нанесен поб. на „дете“, „момче“, „непълнолетно момче“, „поб. пред погледа на случайни минувачи, „р.го боляли и се притеснявал за живота си“, „потресените родители“, „приклещил непълнолетното момче в центъра на селото, набил го пред случайни минувачи“ и др. под. Тук следва да се отбележи, че възрастта на Д.Г. е 22 години, а данни за нанесен му от Д. поб. по преписката въобще липсват.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от стр.по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона 14 – дневен срок, от лице с правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт, в случая Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на полицейски служител, е издаден от Директора на Областна дирекция на МВР гр. С., т.е. от компетентен административен орган, в кръга на прамовомощията му, вменени по силата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в съответната писмена и предметна форма и съдържание, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на м.изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на м.изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1-3. Съобразно цитирания чл. 37, в ал. 1 т. 2 от същия са посочени като основни структури на МВР областните дирекции. Следователно, налице е персонална и териториална, нормативно установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия ответник - директор на ОД на МВР – С..

Производството по установяване на извършено дисциплинарно нарушение е започнало при наличие на данни в подаден на ЕЕН 112 сигнал за упражнено насилие от полицейски служител, съставена до Директора на областната дирекция докладна записка рег. № 287р-14406/18.10.2022 г. (чл. 205 ал. 1 от ЗМВР), образувано е въз основа на заповед, издадена от материално компетентен орган (чл. 205 ал. 2 от ЗМВР), възложена е и извършена проверка от определена от компетентен орган - комисия, приключила с доклад след събиране на относими доказателства, за които е уведомен държавният служител. Последният е дал писмени обяснения във връзка с направените констатации и с оглед предоставената му за това възможност. На основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство с писмена заповед № 343з-3312/23.11.2022 г., в която съобразно изискването на ал. 2 е поименно и персонално определен дисциплинарно разследващия орган, а производството е приключило с изготвена по реда на ал. 7 обобщена справка. Последната е предоставена за запознаване на държавния служител, който чрез подпомагащо лице е направил доказателствени искания и същите са били уважени. Депозирано е и писмено възражение от служителя. В хода на проверката са събрани и оценени писмени доказателства, обсъдени са от дисциплинарно разследващия орган, следователно са спазени изискванията на процесуалната норма на чл. 206 ал. 4 от ЗМВР. Събр.от колективния орган при проверката данни са възприети от дисциплинарно наказващия орган, чиито изводи са напълно идентични с тях. Спазено е и задължението на административния орган да запознае държавния служител с изготвената от дисциплинарно разследващия орган справка (Протокол рег. № 343р-2630/14.02.2023 г. – л. 61), като на основание чл. 207 ал. 10 от ЗМВР на 15.02.2023 г. Д. е депозирал Възражение рег. № 343000-1978 (л. 69).  При преценка формата на акта съдът установява, че същата е спазена в нейния нормативно изискуем обхват – заповедта е писмена, в същата са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При наличие на гореизброените реквизити атакуваната административна заповед е съответна на задължителните изисквания за форма и съдържание, нормирани в разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР и чл. 62 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.  за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.  Ето защо съдът приема, че от формална страна актът е валиден. При неговото постановяване са спазени и всички съществени административнопроизводствени правила, нормирани в ЗМВР, като за всяко процесуално действие служителят е уведомен и му е давана възможност за запознаване, формулиране на доказателствени искания, даване на писмени обяснения, възражения и бележки. Макар валиден и процесуално законосъобразен, при преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, ценени поотделно, в съвкупност и съпоставени досежно обективираната в тях информация, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената административна заповед е постановена в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, при следните съображения:

За да се произнесе по съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът следва да извърши преценка на установените от фактическа страна посредством годни доказателствени средства обстоятелства и тяхното съответствие с приложените от дисциплинарно наказващия орган  материалноправни норми. Видно от мотивите в оспорената заповед, като дисциплинарно нарушение от фактическа страна наказващият орган е приел, че на 14.10.2022 г. м. и. Д.Ц.Д. по време на работа незаконосъобразно – без законово основание по см. На чл. 72 от ЗМВР и без да състави изискуемите по случая документи е задържал лицето Д.Т.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като за целта със служебен автомобил Шкода Рапид с рег. № ***** в присъствието на к. си К. го завел на г. в с. Т., общ. К., където със служебно помощно средство, използвано незаконосъобразно, го закопчал за китката на лявата ръка, а с другия свободен край го закопчал за металната мрежеста ограда в края на г. откъм гората, като по този начин го лишил за времето от 20.27 часа за неопределен период от време – до около 21.11 часа на същата дата и от негово основно конституционно право – правото на свободно придвижване. Така описаното от фактическа страна от административния орган е възприето като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. На чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, свързано с нарушаване на т. т. 20, 25, 31, 32, 33 и 34 от същия. Този си извод от фактическа страна ответният орган е мотивирал със събрани в хода на дисциплинарното производство гласни доказателствени средства – сведения и обяснения.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани като свидетели част от лицата, дали сведения пред дисциплинарно наказващия орган, т.е. съдът е изслушал същите непосредствено, при което са установени противоречия, компрометиращи доказателствените средства, въз основа на които ответникът е обосновал своите фактически изводи.

На първо място следва да се отбележи, че единственото лице, твърдящо упражнено върху него физическо насилие от полицейския служител Д., чрез нанасяне на поб. и закопчаване с помощни средства – б. на г. на с. Т. е Д.Т.Г. и единствено той от семейния му кръг би могъл да предостави пред съда точни данни относно случая. В хода на съдебното производство обаче, след получаване на съдебната призовка, същият е заминал за Г., като след завръщането си не е открит, поради което съдът следва да анализира дадените от него сведения пред органите по дисциплинарното разследване. Първите от тях са дадени на 14.10.2022 г. и в същите е заявено, че около 19.00 ч. същият е бил до магазин в центъра на с. Т., заедно с П. М., М. М.и Е. Х.; до тях спряла полицейска кола, на чиято дясна седалка стоял п.т Д., който го повикал и му казал да се качи в автомобила; сетил се, че дължи на Д. ***, заедно с б. си Г. У. отишли до тях, взели тази пари и той ги дал на Д.; въпреки това последният му казал да се качи в полицейската кола и го заплашил, че ако не го стори, той ще го качи; след качването му автомобилът потеглил и спрял до г. на селото; там двамата полицаи слезли от автомобила, като Д. го подканил да слезе и той; след слизането му, Д. му казал да си свали ръцете, за да не са пред лицето му, попитал го дали главата му е к.и го у. с ю.от лявата страна по лицето; попитал защо го у., а отговорът бил, че д., сложени му били б. и бил вкаран в г., където Д. закачил другия край на б.те за м.; Д. му казал, че ще го държи там, докато му мине смяната, без да уточнява защо и го з.да си м.; полицаите се качили в патрулката и тръгнали, а той за около 15 минути скъсал м. и с б.те тръгнал към дома на с. си М.У.; отворил вратата и й извикал; тя излязла и попитала какво става; разказал й случилото се, а тя веднага се обадила на Д. и го попитала какво е правил; след около пет минути двамата полицаи пристигнали и започнали да се карат със с. му; подал си р. пред една от дупките на вратата и Д. свалил б.те. В следващите сведения, дадени 11 дни след първите Г. е заявил, че преди 4-5 месеца взел в заем от Д.Д. ***; на 14.10.2022 г. около 19-20 ч. бил в центъра на селото с б. си Г., П. М., Е. Х. и М. М., когато до тях спряла патрулна кола с двама полицаи – Д. и негов колега; след разговор с Е., Д. го приканил да се качи в колата и го заплашил, че ако не го стори, той ще го качи; У. решил, че е за парите и поискал от б. си Г. ***, последният му ги дал, а Д. ги подал на Д.Д., след което Д. отново го подканил да се качи в автомобила; вече било тъмно и не се виждал никой; на г. полицаите го подканили да слезе от колата, което той сторил, а те също слезли; Д. му у.ш.с лявата ръка по дясната буза и след разменени реплики му сложил б. на лявата ръка; после държейки б.те Д. водил навътре в г. У., като го питал дали го е страх; влезли в другия край на г., където Д. закачил другия белезник в горния край на телената мрежа; на въпрос защо го оставя там, като няма вина, Д. отвърнал: „м.. Ако викаш, ще те бия. И без да казваш на никой, че съм те вързвал тук! Ще стоиш тук до сутринта и тогава ще те пусна!“; тогава Д. и другия п. влезли в автомобила и си тръгнали; с дясната си ръка У. счупил част от м. и се освободил, откъдето отишъл направо в дома на с. си и зет си М.У. и Х.М. - с б.те на р.; когато отишъл там, в дома били с. му, зет му и б. му М.; У. влязъл в къщата и на въпроса на с. си какво е станало, той разказал; М. веднага телефонирала на Д. и го попитала какви са тези неща, а полицаите пристигнали след няколко минути, М. и У. били на улицата, а Д. – в двора; тъй като б.те много го стягали, си подал си р. през оградата, за да ги свали Д.; последният ги отключил и потеглили с к. си.

От изнесените от Г. данни, посочени подробно по – горе лице се установява, че въпреки краткия времеви интервал между сведенията (от 14 до 25.10.2022 г.) в същите съществуват различия, които не могат да бъдат игнорирани и пораждат съмнения досежно тяхната истинност. Така в сведението от 14.10.2022 г. се твърди, че за въпросните *** е ходил с б. си Г. до тях, за да вземат парите, а в сведението от 25.10.2022 г. – че когато Д. го е повикал да се качи в колата, е поискал парите и Г. му ги е дал. Отново на 14.10.2022 г. Г. е заявил, че на г. Д. го попитал дали главата му е здрава и го е у.леко с юмрук по лявата страна на лицето, а в сведението от 25.10.2022 г. е заявено, че когато слезли от колата Д. е отишъл при него и му е у.ш.„с лявата ръка по дясната буза“. Така в първото сведение Г. заявява, че „ще ме държи там, докато му мине смяната, без да уточнява защо“, а в сведението от 25.10.2022 г. – че му казал: „Ще стоиш тук до сутринта и тогава ще те пусна!“. В първото сведение Г. твърди още: “Тогава си подадох р. през една от дупките на вратата и Д. свали от р. ми б.те“, а в сведението от 25.10.2022 г. по същия повод твърди: „с. ми не ми даваше да си протягам р. през оградата, но аз я промуших, защото много ме стягаха б.те“. Във връзка с последното (стягане) и досежно твърдението, че на р. на Г. са били поставени б., които той в продължение на 15 минути е дърпал до скъсване на стара телена мрежа (Сведение от 14.10.2022 г. – л. 200) следва да се отбележи, че същото е в пълно противоречие както с вписаното във Фиш за спешна медицинска помощ, така и с показанията на свид. С.П. – м. ф., извършил преглед на лицето във ФСМП – гр. К. същата вечер.  Съгласно същите, в чиято истинност съдът няма основание да се съмнява, поради липсата на каквато и да било пристрастност на свидетеля, при извършен преглед не са установени никакви следи от насилие – кръв, синини, зачервено, раната му също била спокойна. Според даденото от свид. П. пред ДРО сведение на 12.01.2023 г. (л. 86), при прегледа е съблякъл лицето и го прегледал обстойно, но не е забелязал никакви травматични увреждания по тялото и по китките на ръцете. Липсата на установени в процесната вечер при медицинския преглед травматични увреждания е надлежно удостоверена, както се отбеляза по – горе и в приобщения по доказателствата Фиш за спешна медицинска помощ от 14.10.2022 г., съставен във ФСМП – гр. К..

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да кредитира показанията на свид. У. и свид. М., доколкото са дадени от лица от близкия семеен кръг на Г. от една страна и от друга – поради очевидни противоречия както между дадените от тях и Г. сведения пред ДРО, така и поради наличието на такива между сведенията и показанията пред съда в хода на съдебното дирене. На първо място в тази връзка следва да се отбележи, че е налице явно противоречие между сведенията на Г. и У. от 14.10.2022 г., в които първият заявява: „Отидох до къщата на с. си. Отворих вратата на двора и извиках на с. си. Тя излезе на двора и ме попита какво става. Аз й разказах какво се е случило…“, а в същия контекст У. заявява: „На 14.10.2022 г. около 21.12 ч. видях пред дома ми в с. Т. пред вратата на двора един мъж да пъхти в смисъл беше уморен. Попитах го кой е. Той ми отговори „Аз съм М.“ тогава разбрах, че това е б. ми Д.У.…“. В последващи сведения на 25.10.2022 г. по същия повод У. заявява следното: „На 14.10.2022 г. около 21.00 часа бях тръгнала до магазина на Х.в нашето село заедно с б. ми М. Т. У. и ****В този момент забелязах в тъмното една сянка на мъж и чух да вика „И.къде е?“ - повтори го два пъти. Х. е м.ми. Този човек отключи пътната врата на дома ми, която е метална и влезе в двора. Аз заедно с децата се върнах назад и видях в двора паднал на земята б. ми Д. У.“. В показанията си пред съда по същия повод свид. У. заявява следното: „б. ми Д.Т. дойде вкъщи, не помня датата, беше много изморен и не можеше да говори, викаше „Помощ“ отвън. Аз бях тръгнала за магазина, той викаше „Помощ!“, беше пред вратата ми, влезе вътре и падна пред вратата. Това беше някъде към седем или осем часа вечерта.“ Нещо повече, в тази сведения на У. не се споменава Г. да е губил съзнание, за каквото състояние вече свидетелката заявява при разпита в съдебно заседание. Несъответствие има и между заявеното от същата в сведението от 26.10.2022 г., според което пред б. си Г. (пристигнал в дома на У. по – късно) Г. е заявил, че „го боли операцията и н. в гърба. Д. го у.л по гърба, отстрани по тялото и го ритал.“ Подобна информация не се съдържа в сведението от Г. Т. У., от 25.10.2022 г. (л. 210), в които същият заявява, че Д. е мълчал. Следва да се отбележи, че се установяват съществени разминавания и в сведенията на Х.М. и тези на М.У. от 26.10.2022 г., където първият твърди (об.но на заявеното от У.), че съпругата му и отишла до магазина с б. си М., а децата им са били вкъщи. Противоречиви са и сведенията, както и свидетелските показания относно това как са „свалени“ б.те от р. на Д.Г.. В сведенията от 14.10.2022 г. У. и Г. заявяват, че последният си е подал р., М. заявява, че Д. му е издърпал р. и ги е отключил. Посочените разминавания в сведенията относно свалянето на б. от р. на Г. от страна на Д. поставят под съмнение твърдението на лицата, че на р. на Д. е имало такива, които съмнения се подкрепят и от свидетелските показания на свид. Х.Х.. В тази насока ДРО и дисциплинарно наказващия орган изцяло е игнорирал и обясненията на Д.К., в които подобни данни липсват, а такива не са изнесени и пред съда в качеството му на свидетел. В своите показания, дадени в хода на съдебното дирене същият заявява: „Категорично искам да заявя, че б. е нямало. Доколкото съм запознат, веднага като дойдоха в К., отидоха на медицински преглед, който им беше извършен в б. в К.. Докторът е установил, че няма никакви проблеми. Все пак, ако сложиш б. на човек, от гривната му остава някаква черта, все пак той се съпротивлява и няма да ти даде ръцете така да ги сложиш.“. В тази насока за липса на травматични следи, в т.ч. зачервявания по китките на Г. са и сведенията на свид. П. – медицинското лице, извършело прегледа вечерта на 14.10.2022 г. Съдът в настоящия му състав не споделя схващането на административния орган, че Д.К. е заинтересован от изхода на дисциплинарното производство, доколкото същият не е негов обект, а едновременно с това е пряк очевидец на случилото се. Както се отбеляза по–горе, така установените противоречия в изнесената информация не са били изяснени от дисциплинарно наказващия орган, при разпита в съдебно заседание отново се установяват такива, което мотивира съда да приеме, че нарушението на Д. от фактическа страна не е установено с годни, безспорни и безпротиворечиви доказателствени средства.

На следващо място в хода на дисциплинарната проверка сведения е дал Е. Х. и според същите няколко дни след 14.10.2022 г. У. го е срещнала в магазина и му е заявила: „Ще кажеш в полицията като те извикат, че Д. п. е качил насила Д. в полицейската кола и че го е бил. Аз й отвърнах, че не съм видял подобно нещо и не желая да лъжа. Тогава М. ме удари два пъти с ш.по лицето.“. Така изнесените данни се потвърждават от разпитаните по делото свидетели Д. В. и Х. Ю.. Съгласно показанията на свид. Х.Б.Х., непосредствен съсед на У. и М., на процесната дата същият от разстояние 3-4-5 м. е наблюдавал част от случилото се в двора, като заявява, че М., Х., Д. и М. се „разкарвали“, Д. си клател ръцете и не се виждали б. там. Според хронологично заявеното от свид. Х., преди обаждането на тел. 112 е чул У. като заявява: „Аз ще ги оправя сега, те ще видят, какво си мислят тези полицаи“, след което телефонирала и казала, че завързали б. й, били го, някакъв п..

При преценка на възприетото от ДРО и споделено от дисциплинарно наказващия орган по повод повторното спиране на патрулния автомобил до г. и изнесената от Д. и К. причина за това, а именно – затваряне на порталната врата, за да се предотврати влизането на животни, съдът в настоящия му състав не споделя фактическите изводи на ответника, обективирани от обобщената справка и становището. Според съдържанието на последните в тази им част, не са кредитирани обясненията за така описания повод за второ посещение на г., тъй като Кметът на Кметство с. Т. е заявил, че в района не се отглеждат такива животни и никога при него не са постъпвали сигнали по такъв повод. Игнорирана е обаче позицията на длъжностното лице в същите сведения, в които е заявено, че има животни в района на г., макар и да не са подавани сигнали за това. В тази връзка в депозираното на 15.02.2023 г. възражение от Д. се твърди, че при повторното им завръщане са спрели и затворили вратата на по–отдалечения от селото портал, а не до портала, сочен от Г. и това може да се установи от GPS-устройството на служебния автомобил. По така изложеното не е извършена проверка от ответния орган, като липсва произнасяне в тази насока, а представените по делото разпечатки с графично отразени локации не могат да внесат яснота на съда по този въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че формата на вината е обстойно обсъдена в посочените актове – обобщена справка, становище и обжалваната заповед, но при коментара на доказателствата (едностранчиво възприети) не е извършен анализ на мотивите на Д. за твърдяното от Г. прилагане на физическа сила. В изнесените от Г. сведения не се установява логичен и житейски обоснован мотив за твърдяното упражнено над него физическо насилие от страна на полицейския служител Д.. Такъв обаче за проведената служебна беседа с цел разкриване на деяние с престъпен характер, заявена в обясненията и докладната записка на Д., с оглед спецификата на работа на ведомството е достатъчно сериозен и обоснован. В т.см. изцяло в полза на извършваната от длъжностното лице служебна дейност е провеждането на подобен разговор, като неговото място и обстоятелства, при които се е провел са ирелевантни към настоящия случай, доколкото упражнено насилие не е доказано. Тук следва да се отбележи, че в хода на дисциплинарното производство са представени, но игнорирани от ответника писмени доказателства – подписка от 306 жители на с. Т. в подкрепа на м. и. Д.Д., както и характеристика от Кмета на Кметство с. Т. и Писмо за подкрепа от Кмета на Община К.. Според съда, същите са пряко обвързани със задължението на дисциплинарно наказващия орган при определяне на наказанието да съобрази цялостното поведение на служителя по време на службата. Цитир.писмени документи, макар да не съставляват преки доказателства досежно разглеждания казус, са свидетелства именно в насока моралните и професионални качества на Д. като служител на МВР, в подкрепа на които е и фактът, че същият (видно от кадровата справка) не е наказван за дисциплинарни провинения, напротив – в периода на изпълнение на службата трикратно е награждаван за постигнати конкретни успехи и резултатност в дейността.    

Анализът на горните доказателства – както съвкупен, така и коментирани поотделно не подкрепя еднозначно и безпротиворечиво възприетата от комисията и дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка. Задължение на органа, чрез своя помощен такъв – ДРО е да извърши пълно, обективно и вс.нно разследване (чл. 207 ал. 3 от ЗМВР). Законът изисква императивно в хода на дисциплинарното производство да се извърши задълбочено и всеобхватно обследване на всички детайли, относими към разследването. В процесния случай оспореният акт е постановен при наличие на явни и очевидни противоречия в гласните доказателства, които са останали неизяснени, игнорирани са други такива (сведенията от Д. К., Ст. П., Х. Х., Д. В., Х. Ю.), както и представения фиш за спешна медицинска помощ, не са обсъдени и възприети в контекста на задължението за анализ на цялостното поведение на служителя по време на службата представените характеристика и писмо за подкрепа от кметовете на населеното място и общината. Подписката от жители на с. Т. е приета като компрометирана, без да е извършена проверка за нейната автентичност като съдържание и без да е съобразено, че кметът на с. Т. е потвърдил нейното изготвяне.

Горното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед не е постановена при ясна и безспорна фактическа обстановка, събр.в хода на проверката гласни и писмени доказателства не сочат безпротиворечиво на описаното в становището на комисията и възприето от дисциплинарно наказващия орган, което води до необоснованост в изводите на последния.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция преценява, че в процесния случай неправилно дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Д.Ц.Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с дисциплинарно наказание “У.“ и в този смисъл оспорената в настоящото производство заповед на Директора на ОД на МВР – С. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.   

 

С оглед изхода на делото, се явява основателна и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в производството разноски. Същите възлизат на 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лв., от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 1 200,00 (хиляда и двеста) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът, чрез своя процесуален представител прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне при съобразяване с  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Към процесния случай приложима е нормата на чл. 8 ал. 2 т. 3 от наредбата, съгласно която норма в действащата към датата на сключване на договора редакция, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по ЗМВР възнаграждението е 750 лв. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За да се произнесе по направеното възражение за прекомерност, респ. искане за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да приложи цитир.принципи за справедливост, обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и естеството на правния спор. Видно от проведеното съдебно производство, реалното процесуално участие на упълномощения адв. П. Н. и обема на осъществената защита се изразяват в изготвяне на жалбата, активно участие в три открити съдебни заседания и ангажиране на доказателствени средства. При тези съображения и съобразно реалното процесуално участие на ангажираност на адвоката, респ. обема на осъществената защита в процеса, настоящата съдебна инстанция намира, че договореното и заплатено на същия възнаграждение за процесуална защита и съдействие в размер на 1 200,00 лв. е справедливо, обосновано и съответно на извършената от защитника работа, поради което възражението за прекомерност се преценява като неоснователно.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР гр. С., с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 203 ал. 1 т. 13, чл. 226 ал. 1 т. 8 и чл. 204 т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е н. д. н. „У.“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е п. с. п. на м.и. Д.Ц.Д., с.п. в у. „Я.“, РУ на МВР – К. при ОД на МВР – С., считано от датата на връчване на заповедта.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - С. да заплати на Д.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер на 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: