Решение по дело №1890/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на БМК ООД срещу решение № 788 от 04.06.2024 г., постановено по АНД № 6381 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 195 от 06.10.2023 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с което на БМК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], о***, [улица], представлявано от управителите Б. М. Д. и К. И. Д., на основание чл.80, ал.2, вр. ал.1 ЗУАВ е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл.80, ал.2, вр. ал.1 ЗУАВ.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на РС Пловдив като правилно, защото наложеното наказание е в минимален размер, нарушението касае храни с изтекъл срок на годност, като тяхната употреба представлява особена опасност за неограничен брой потребители и касае общественото здраве. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за правилност на първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че проверката е извършена в хранителен магазин, регистриран обект по Закона за храните, в работен режим – извършвала се е търговия с храни, а процесните стоки – млечни и местни продукти, храни от животински произход – са открити в хладилна витрина вътре в търговската зала на магазина и не са били отделени от останалите артикули, предлагани за продажба в магазина. Съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, изпълнени са изискванията на чл.42, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на нарушителя, в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление, което отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, издадено е от компетентен орган, налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и наказателното постановление. Районният съд счита, че от събраните доказателства по категоричен начин е установено нарушението по чл.80, ал.2, вр. ал.1 ЗУАВ. Изхождайки от легалните понятия за срок на минимална трайност и срок на годност по чл.2, т.2, б.“с“ и чл.24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, районният съд приема, че срокът, който към момента на проверката е изтекъл за всеки от петте описани в НП хранителни продукта от животински произход, е срокът на минимална трайност, поради което като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че наказващият орган не е посочил кой срок е изтекъл. Напротив, според районния съд има описание на факти, които позволяват да се направи преценка за посочения в НП срок, че наказващият орган приема за изтекъл срокът на годност. Според районния съд, обаче, е изтекъл срокът на минимална трайност, защото срокът при всички стоки е определен по начина, посочен в т.1 на приложение Х към Регламент (ЕС) № 1169/2011, като търговията с такива храни също е съставомерно деяние, поради което не е необходимо съдът да преквалифицира изпълнителното деяние на нарушението, жалбоподателят е осъществил другата алтернатива по чл.80, ал.2, вр. ал.1 ЗУАВ, която според районния съд е по-ниско укорима, но съставомерна, а положението на дееца не се отегчава, тъй като се приема по-благоприятната за него правна ситуация при същите факти, правото на защита не е нарушено. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за липса на описано поведение, което да е годно изпълнително деяние, защото противоречи на чл.3, т.7 от Регламент (ЕО) № 178/2002, съдържаща легалното определение за понятието „търговия на дребно“, и защото при фактическото описание на нарушението наказващия орган трябва да посочи конкретните факти, които актосъставителят е възприел, а не да описва правни понятия, а проверката за редовност на описанието не следва да се прави чрез извеждане на думата „съхранение“ извън останалите описани фактически обстоятелства. Съответно районният съд е приел, че волята на наказващия орган е пределно ясна, че се касае за храна, която се намира в търговската зала на работещ магазин, в хладилни витрини, където клиентите имат достъп, изложена на показ пред тях, като така се отправя предложение за покупка на тези продукти, т.е., описаната дейност несъмнено кореспондира с осъществяването на търговия, т.е., липсва съществена нередовност на описанието на нарушението, изпълнителното деяние е описано достатъчно ясно, конкретно и недвусмислено и жалбоподателят реално не е затруднен да разбере какво му се вменява в отговорност, като по този начин е обезпечено правото му на защита. Като неоснователни са преценени също и другите възражения на жалбоподателя за пороци при описание на фактическата обстановка, защото дори и при това съдържание на АУАН и НП не е допуснат съществен недостатък, който да е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Като неоснователно е преценено също възражението за неправилна квалификация на нарушението, защото специалният закон (ЗУАВ) изключва приложението на общия (ЗХ), каквото е съотнасянето между чл.80, ал.1 ЗУАВ и чл.4, ал.1 ЗХ. Прието е от районния съд, че съставът на нарушението по чл.80, ал.2, вр. ал.1 ЗЕАВ не изисква настъпване на конкретни вредоносни последици и причинна връзка с изпълнителното деяние, т.е., нарушението се явява довършено с факта на предлагане на пазара и извършване на търговия с храна от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност и не изисква доказване на факта, че е опасна за човешкото здраве, че са настъпили микробиологически промени в хранителния продукт, съответно какво би било тяхното потенциално отражение върху човешкото здраве в случай на консумация, защото подобни обстоятелства не са включени като признак в състава на административното нарушение. Районният съд е изложил мотиви относно обективната и безвиновна отговорност на юридическото лице и правилността на определената имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с обществената опасност на деянието и дееца и е справедлив спрямо извършеното нарушение. Според съда случаят не е маловажен, обществената опасност на деянието не е по-ниска от типичната за този вид административни нарушения, защото по време на проверката са открити пет различни вида хранителни стоки с изтекъл срок на минимална трайност от три месеца преди проверката, т.е., не се касае за инцидентно съхранение на храна, а за натрупващо се във времето противоправно поведение с нарастващ интензитет на обществената опасност и за продължителен период от време, т.е., защитаваните обществени отношения са засегнати в достатъчна степен, оправдаваща налагането на имуществена санкция. Според районния съд макар санкцията и в най-ниския си размер да е значително обременяваща търговеца, тя е израз на засилената грижа на законодателя към охраняваните обществени отношения, като чрез изпълнението на санкция ще се постигне реална промяна в начина на организация на дейността на нарушителя, още повече с оглед на обстановката, при която е извършено деянието – в малко населено място и по отношение на основни хранителни продукти.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти, включително са уважени всички доказателствени искания на касатора. Следователно касаторът е упражнил в пълен обем правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства, които съдът е кредитирал изцяло, а правните му изводи са обосновани и кореспондират със свидетелските показания и с писмените доказателства.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията от жалбата до районния съд, който съд е изложил изключително подробни и напълно обосновани мотиви по всички тях, като настоящата инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря.

По отношение на изводите на районния съд относно срока, който е изтекъл към момента на проверката за процесните храни, правилно районният съд приема, че с оглед на дадената на етикета формулировка по начина, посочен в т.1 от приложение Х към Регламент (ЕС) № 1169/2011, този срок представлява срок на минимална трайност, което обаче не променя изводът на наказващия орган, че в конкретния случай това е срок на годност, защото в случая става въпрос за бързо развалящи се храни, а съгласно чл.24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. Т.е., независимо, че върху етикетите срокът е посочен по начина, по който се посочва срок на трайност, видът на храните определя този срок като срок на трайност и наказващият орган правилно е посочил всички обективни признаци на административното нарушение. В този смисъл не се споделя становището на касатора, че след изтичането на срока, посочен на етикетите, храните подлежат на консумация без никакъв риск за потребителя, което противоречи на нормата на чл.24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Напълно се споделя изводът на районния съд, че правилото специалният закон дерогира приложението на общия закон в настоящия случай е спазено. Законът за управление на агрохранителната верига е специален по отношение на Закона за храните, поради което и предвид легалните определения на понятията агрохранителна верига и елементи на агрохранителната верига, дадени в § 1, т.1 и 2 ДР ЗУАВ, както и фактът, че предмет на нарушението са храни от животински произход, в настоящия случай следва да намери приложение именно специалният закон. Съответно правилни са изводите на районния съд и на наказващия орган относно квалификацията на нарушението и наложената санкция.

Обосновани и правилни са изводите на районния съд, че не са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН, които да представляват основания за отмяна на наказателното постановление. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд и няма да ги преповтаря.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДБХ Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 788 от 04.06.2024 г., постановено по АНД № 6381 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА БМК ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], о***, [улица], представлявано от управителите Б. М. Д. и К. И. Д., да заплати на ОДБХ Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.