Р Е Ш
Е Н И Е :
№ 762 / 14.10.2019 година ,гр. Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 18.09.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка
Даракчиева
след като изслуша докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №
1510 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.422
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ул.“Шандор
Петьофи“ № 10, представлявано от Управителя Р. В., против ответника И. Х.Д. ***, в която се твърди че на 26.10.2015
година между „4финанс„ЕООД опериращ на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус“ и
И.Х.Д. *** е бил
сключен договор за кредит № **********,по реда на чл.6 от ЗПФУР.Договорът е оформен
съгласно разпоредбата на чл.3 във вр. с
чл.2 от ЗЕДЕУУ,като процедурата била
подробно описана в Общите условия на заемодателя и в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Сключването на
договора ставало след
регистрация на клиента в системата на
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg. На
посочената страница се предоставяли Общите условия,които кредитополучателят
следвало да приеме ,както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация.След подаване на заявка проект за договор за кредит
се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“,като
кредитополучателят трябвало да подпише договора,ако го приеме,като това
се извършвало с натискане на бутон „Подпиши“.Натискайки този бутон от кредитополучателя се приемало ,че се подписват всички страници от договора и
приложимите общи условия.Сочи се още ,че
на 26.10.2015 година страните
сключили договор за кредит фигуриращ в системата на „Вивус“ под № *********,като в заявката си
ответникът заявил желание да му бъде
отпусната сума от 350 лева за срок от 30
дни ,т.е до 25.30.2015 година.Съгласно клаузите на договора в случай ,че кредитополучателят не върне
заетата сума на 25.11.2015 година същият
дължал наказателна лихва ,формирана чрез
надбавяне на основния лихвен
процент определен от БНБ с 10,01% към договорения лихвен процент
посочен в специалните условия на
договора /в случа-0,00%/ върху
неизплатената главница в периода на просрочие .Твърди се още ,че
„Вивус“ изпратил три броя писма до ответника на адреса посочен в договора,в които се описвал
размерът на задължението,дните на
просрочие и начислената наказателна лихва,като всяко едно от писмата е било
таксувано по 10 лева съгласно чл.13.5 от
Общите условия .На 01.02.2018 година е
бил сключен договор за прехвърляне на
вземания под № BGF-2018-005 01.02.2018 година ,по силата на който „4 финанс“
ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на
„Кредитреформ България“ЕООД
вземанията по договор №
********** ,както следва : главница в размер на 350 лева;наказателна лихва в
размер на 227.92 лева ,за периода от 26.11.2015 година до 31.01.2018
година и такса за събиране на вземане в
размер на 30 лева .По силата на сключения договор за цесия било изпратено
уведомление до длъжника ,което било получено от свидетел Хинова на 01.06.2018
година ,като от сключване на договора за
цесия до настоящия момент забавата на
ответника продължавала. Депозирали пред РС – Пещера заявление
по реда на чл. 410 от ГПК,по което е
образувано ч.гр.д. № 1054/2018 г. приключило
с издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47,ал.5 от ГПК .Това мотивирало правният им
интерес да установят вземането си.Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника И.Х. Д., че същият дължи на ищеца
сумата от 427.74 лв., представляваща: сумата от 350 лв. - главница, сума от
77 лв. – наказателна лихва ,за периода от 26.11.2015 година
до 31.01.2018 година и законната лихва
от депозиране на настоящата искова молба
до окончателното изплащане. Претендират се разноските по ч.гр.дело № 1054/2018 година.В подкрепа на твърденията
си ангажират доказателства.
В указания от съда срок, ответникът не е депозирал писмен
отговор и не е ангажирал доказателства. От назначения му особен представител
адв.И. е постъпил писмен отговор ,в който
е оспорен предявения иск със становището ,че договорът за предоставяне
на кредит от разстояние не е подписан от кредитополучател и не може да се
противопостави на ответника по делото.Липсва електронен документ ,от който да
се установи безспорно сключването на
договор от разстояние .Липсват
доказателства за това ,че заетата сума е била предоставена на ответника по делото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
С
протоколно определение от 16.07.2019 година като трето лице помагач на страната на
ищеца е конституирано „4 Финанс“ ЕООД
гр.София, което не взема становище и
не сочи доказателства.
От
събраните по делото писмени доказателства :
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от
26.10.2015 ;общи условия към договор; договор за прехвърляне на вземане от
01.02.2018 година,ведно с приложение № 1 ; уведомление за прехвърляне на
вземане,ведно с известие за доставяне; Стандартен европейски формуляр,от
които се установява ,че на 26.10.2015
година е имало договаряне между
„4Финанс“ ЕООД гр.София и И.Х. Д. *** за
сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние ,по силата на който ищцовото дружество се е задължило, в
качеството на заемадотел да предостави в
заем на ответника, в качеството на заемател заем в размер на 350 лева до 25.11.2015.Договорено е още ,че при
забавено плащане заемателят дължи и наказателна лихва ,прибавена към договорения лихвен процент в размер на
законовата лихва върху неизплатената
сума за периода на просрочие.Към
датата на сключване на договора наказателния лихвен процент за просрочие е в размер на 10.01%.Установява се още ,че на 01.02.2018 година е сключен писмен договор за прехвърляне на вземания ,по силата на
който ,,4Финанс“ ЕООД в качеството му на
цедент прехвърля на „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер вземанията
,заедно с всички привилегии ,обезпечения,лихви и други принадлежности подробно
описани и изброени в Приложение № 1 .Видно
от приложение № 1 е описано и
вземане към И.Х.Д. по договор от 26.10.2015 година.Установява се
още ,че до В. Ц. Д. от
гр.Пловдив ,ул.“**“ № **
е изпратено уведомление за
прехвърляне на вземане ,с което същият е уведомен на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД ,че задължението му към „4Финас“ ЕООД в общ
размер от 738.93 лева към 01.02.2018 година
са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД .На същото лице е указано
още ,че плащанията извършени след
01.02.2018 година към „4Финанс“ ЕООД са
недействителни и не го освобождават от
задълженията към новия кредитор.Видно от известието за доставяне уведомлението за прехвърляне на
вземането между „4Финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД с изх.№
3163 от 14.02.2018 година е връчено
лично на лицето В. Ц. Д. на 13.03.2018 година.
По делото е приложено ч. гр. дело № 1054/2018 година
по описа на Пещерския районен съд
, от което се установява ,че същото е образувано по
заявление на “Кредитреформ
България“ ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу И.Х.Д. *** за
парично вземане в размер на 350 лева,наказателна лихва в размер на 77
лева ,за периода от 26.11.2015 година до 31.01.2018 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 01.08.2018 година до окончателното й изплащане ,както и направените
по делото разноски,в това число д.т. в размер на 25 лева и възнаграждение на
юрисконсулт от 300 лева. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 370 от 02.08.2018 година ,с която е разпоредено длъжникът И.Х.Д. *** да
заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД гр.София парично вземане в размер на 350 лева,наказателна
лихва в размер на 77 лева ,за периода от 26.11.2015 година до 31.01.2018
година ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 01.08.2018 година до окончателното й изплащане ,както и
направените по делото разноски,в това число д.т. в размер на 25 лева и
възнаграждение на юрисконсулт от 300 лева .Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК .
Касае се за иск по чл.415 от ГПК-
Посоченият текст предвижда ,че когато
възражението е подадено в срок
,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.
Със
съобщение ,връчено на заявителя на 24.10.2018
година съдът е указал на последния , че
има право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок ,като
на 16.11.2018 година е предявен такъв , с оглед на което съдът счита ,че същият е допустим , а разгледан
по същество е неоснователен по следните съображения :
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в
процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно
доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
противен случай, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за не осъществил се
и правните му последици - за не настъпили.
В исковата молба се твърди ,че
между ответникът и „4Финанс“ ЕООД е съществувал валиден договор за заем от разстояние.В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена
легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са
посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във
връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние
между които: че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.
3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият
се счита за подписан при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
В настоящото
производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен
документ,установяващ договорно правоотношение между страните, основано на
сключен помежду им договор за предостаявне на кредит от разстояние.
С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора,
поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за
нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички
доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът не е изложил никакви
обстоятелства за това как е
предадена заемната сума на заемателя .По делото липсват писмени доказателства за извършването
на банков превод по сметка на заемателя ,а липсват и такива за предаване на паричната сума в брой. При липсата на писмени доказателства и на гласни такива за реално предаване на
заемната сума съдът
следва да приема за не
доказано сключването на реален договор какъвто е именно договорът по ЗПК тъй като предоставяне на заемна сума представлява съществен елемент на договора, следователно искът за
връщане от ответника на непредадена сума по несъществуващ в
правния мир договор за заем е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът
следва да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за главница и
лихва.
Водим от горните съображения и на
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В., чрез
юрисконсулт А. иск против И.Х.Д. ***,
за приемане за установено по отношение на И.Х.Д., че „Кредитреформ България“ ЕООД гр. София, че има срещу него валидно и
изискуемо вземане в размер на сумата от 427.74 лева, от която главница в размер
на 350лева и наказателна лихва в размер на 77 лева, за периода от 26.11.2015
година до 31.01.2018 година ,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.11.2018 година до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: