Решение по дело №187/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         18.06.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	11.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		187		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от С.С.И., ЕГН **********, действаща чрез Р.Й.Б., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване гр. Дупница, ул. „Солун” № 7, ет. 1, чрез адв. Ю.Д. срещу С.С.И., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 86 ЗЗД.

           В исковата молба се твърди, че с решение, постановено по гр.д. № 2031/2012 год. по описа на РС -  Дупница, ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 120, 00 лева, което решение било обезсилено в последствие предвид постигнатата от страните спогодба размерът на издръжката да бъде 100, 00 лева на месец, от което време изминали седем години, като размерът на същата не е променян, а обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили, както поради общото поскъпване на живота, преминаването на детето в по-горна степен на обучение, така и от повишаването на размера на минималната работна заплата, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Нуждите от храна, облекло, учебни пособия, ежедневни разходи както и разходи за отопление и други, значително се увеличили. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 на СК моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 143 от СК ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 250, 00 месечно, считано от датата на завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и направените по делото разноски.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат подробни съображения за допустимост и неоснователност на предявените претенции, предвид твърденията на ответника за влошено негово здравословно състояние, липсата на трудова заетост към момента.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Дупница въз основа на акт за раждане № 225/08.08.2007г. ответникът в настоящото производство е баща на ищцата С.С.И., ЕГН **********.

           С решение, постановено по гр.д. № 2031/2012 год. по описа на РС -  Дупница, ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 120, 00 лева, което решение е обезсилено в последствие предвид постигнатата от страните спогодба размерът на издръжката да бъде 100, 00 лева на месец, която спогодба е представена по делото.

           Приети са по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003“ ЕООД гр. Дупница, видно от която ищцата е била хоспитализирана за 5 дни – от 09.11.2018г. до 13.11.2019г. с диагноза „пиелонефритис акута”, резултат от проведен тест за алергии – положителен за тревни на ищцата и удостоверение за доходите на законния й представител - майка й Р.Й.Б., видно от което удостоверение средният й нетен месечен доход за периода м. 11.2017г. – м .10.2018г. е 496 лева.

           Приети са 2 броя епикризи издадени от МБАЛ „Свети Иван Рилски -2003”;  една от МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕООД;  и 1 бр. епикриза издадена от  Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска” клиника по нервни болести, 1 епикриза от Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД, видно от които ответникът в производството страда от астма, хипертония, опериран е през м. март 2019г.  предвид поставената му диагноза „спондилолистеза, пояснокръстен отдел”.     

           От приетата служебна бележка от Агенция по заетостта, издадена на 29.03.2019г. на С.И., се установява, че от 14.01.2019г., ответникът е регистриран като безработен.

           Събрани са гласни доказателства чрез разпита на св. Йорданка Спасова Зарева – баба по майчина линия на ищцата и Крум Георгиев Илиев. От показанията на св. Зарева се установява, че св. Зарева заедно с лелята на ищцата помагат финансово на ищцата предвид ниския трудов доход на майката на ищцата, задълженията на същата по наемно правоотношение относно жилището, в което живеят, периодите на обостряне на алергия на ищцата и повишаване на кръвна захар и кръвно налягане, за които се налага закупуване на лекарства. Ищцата не е споделяла със св. Зарева да получава други парични средства или подаръци от баща си, чувала от хората, че ответникът работи в Италия от време на време.

           Св. Илиев сочи, че два – три пъти е бил с ответника в училището на ищцата, като ответникът и давал суми от по 50.00 лв. или  20.00 лв., както и че когато ищцата посещавала баща си в Бистрица, ответникът й давал по 10, 00 лева да си купи нещо, заделил 100, 00 лева за първия учебен ден на детето през 2018г.              

           Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и 86 ЗЗД.

           Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Съобразно разпределението на  доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва исканата издръжка на детето на страните - С.С.И., ЕГН **********, че ответникът е баща на детето, както и че разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка за детето, размера на нуждите на детето.

           Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.

           Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.

           В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на ищцата С.С.И.. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на споразумението между ответника и законния представител на ищцата за размер на месечна издръжка от 100, 00 лева – 26.10.2012г. - период от почти  девет години, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето възлизат на около 260, 00 лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето.

           По делото не е безспорно установено кой от двамата родители е с по - висок доход. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 160, 00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, а ответникът е в трудосопособна възраст и не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи възможността му да полага труд, въпреки наличните му и установени по делото заболявания – няма доказателства на същият да е определена някаква степен на неработоспособност, при което съдът приема, че е в състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне минималната работна заплата за страната. Следва в случая да се отчетат разпоредбите на СК, съответно съобразно размерът на МРЗ са страната от 01.01.2019г., минимално определената издръжка за непълнолетно дете от 01.01.2019г. е в размер на 140, 00 лева месечно, възрастта на ищцата, установеното по делото хронично заболяване – алергия към тревни и данните за други заболявания – повишаване на кръвна захар и кръвно налягане. Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват, че нуждите й обуславят плащане на издръжка в размер на 250, 00 лева месечно от страна на ответника, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка, както и доказателства за възможността му да заплаща този претендиран размер.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде определена 160, 00 лева месечна издръжка, а до пълния претендиран размер от 250, 00 лева месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото, разноски следва да бъдат присъдени и на двете страни за адвокатски хонорар, като на ищцата съобразно уважената част от иска се следват разноски в размер на 192, 00 лева, а на ответника – съобразно отхвърлената част от иска – 108, 00 лева, съобразно чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху определения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 230, 40 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изчислена на база сбора на платежите за три години.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА С.С.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си С.С.И., ЕГН ********** чрез Р.Й.Б., ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:*** месечна издръжка в размер 160, 00 (сто и шестдесет) лева, считано от 29.01.2019г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от  250, 00 лв. месечно, като неоснователен.

           ОСЪЖДА  С.С.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на С.С.И., ЕГН ********** чрез Р.Й.Б., ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  сторените по делото разноски в размер на 192, 00 ( сто деветдесет и два лева) за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.

           ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН ********** чрез Р.Й.Б., ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител, двете с постоянен адрес:*** да заплати на С.С.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  сторените по делото разноски в размер на  108, 00 (сто и осем лева) за адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска.

           ОСЪЖДА С.С.И., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 230, 40 (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки), която сума представлява държавна такса върху размера на определената издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2  ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 
           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 25.06.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                                                             

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: