РЕШЕНИЕ
№ 19493
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110118805 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], срещу К. Л. Г., Е. Л. Ч. и Л.
И. Ч., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
24.01.2023 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2680/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 161 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: [*****], инсталация [*****] аб. №
[*****] за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители
на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за уважаване на претенциите за
размерите по заповедта за изпълнение.
Ответниците не са подали в срок отговор на исковата молба, но във
възраженията, депозирани в заповедното производство, са навели доводи и са
представили документи за заплащане на задължения, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Третото лице помагач на страната на ищеца /[*****]/ е заявило, че не оспорва
1
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило
наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на
топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по
нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало
правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в
забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да
установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сгР., намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
/при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между
страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето
защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия.
2
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците се явяват пасивно материално легитимирани да отговарят за процесните
вземания, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че ответниците в производството не са
оспорили качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот, а исковете
са оспорени с възражения за извършени плащания. Независимо от горното, от
събраните по делото доказателства се установява, че ответниците притежават правото
на собственост върху процесния ******, с оглед което и се явяват купувачи по
договора за продажба на топлинна енергия на адреса на този имот. Установено е, че с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 136, том I, дело № [*****] г.
[*****] – Ч. и Л. И. Ч. са учредили в полза на [*****] договорна ипотека върху
следния свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно: [*****]. По делото е представена и заповед [*****]v на
Председателя на ИК на СНС, от съдържанието на която става ясно, че [*****] – Ч. е
придобила ап. 11, на [*****], като обезщетение срещу отчужден имот. Не е спорно, че
[*****] – Ч. е починала на 05.07.2011 г. и е оставила за свои наследници по закон
съпруга си Л. Ч. и дъщерите си К. Л. Г. и Е. Л. Ч.. Представено е и удостоверение за
идентичност на адреси, издадено от [*****], от което се установява, че адрес: [*****].
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени
доказателства и признанието на ответниците, съдържащо се в твърденията за
извършени към ищеца плащания, е несъмнено, че през процесния период страна по
договора с ищеца са били ответниците, с оглед което и задължението за заплащане на
топлинната енергия за имота е възникнало за тях. Страните не спорят, че имотът е бил
придобит по време на брака на [*****] – Ч. и Л. Ч., както и по отношение на размера
на квотите в съсобствеността. Същите са заявени по идентичен начин и в приобщената
като доказателство по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от К. Л. Г.. Ето
защо и съдът приема, че отговорността на ответниците е разделна и същата съответства
на правата им в собствеността на топлоснабдения имот – по 1/6 част за Е. Ч. и за К. Г. и
4/6 части за Л. Ч., в каквито размери се претендират и от ищеца в производството.
Следва да се даде отговор на въпроса относно размера на задължението, за което
следва да отговарят ответниците, които са оспорили дължимостта на процесните
вземания с твърдения, че са заплатили същите.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
3
абонатната станция, обслужваща процесната сгР., в която се намира топлоснабденият
имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано
от [*****] През исковия период съгласно заключението на СТЕ не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот, за отопление на общи части, както и такса
мощност. Топлинна енергия за подгряване на вода е начислявана на база показанията
на два водомера, намиращи се в имота, които са отчитани дистанционно, като
количествата са съобразени при изготвянето на изравнителните сметки. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена по нормативен път, съобразно
отопляемия обем на имота /251 куб.м./. Дължима за процесния период съгласно
заключението на СТЕ е сума в размер на 1704,10 лева. Съгласно заключението реално
дължимата сума за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е в размер на сумата 927,88 лева
/като сбор от задълженията за ТЕ за сградна инсталация и за подгряване на вода
за този период/. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и
просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по
фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало
отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общите
топломери са преминавали метрологични проверки редовно, с оглед което и съдът
приема, че през процесния период същите са били годно средство за търговско
измерване на преминаващата през тях ТЕ. Съгласно СТЕ стойността на услугата за
дялово разпределение на ТЕ за периода възлиза на сумата 44,55 лева.
В първоинстанционното производство е изслушано и е прието заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което съдът приема за установено, че
задълженията по общата фактура за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на
877,54 лева е заплатена от ответниците след падежа – на 27.10.2022 г. е бил погасен
остатъкът от нея, като е платена сума в размер на 599,69 лева. Съгласно заключението
на ССчЕ задължението по общата фактура за отоплителен сезон 2021 – 2022 г. на
стойност 911,83 лева, не е заплатена от ответниците. Вещото лице е установило, че са
били извършвани допълнителни изравнявани, въз основа на които като дължима при
ищеца е отразена още и сумата 35,52 лева или общо дължимото от ответниците
съгласно заключението на ССчЕ възлиза на сумата 947,35 лева. Съгласно
заключението на СТЕ дължимата лихва за забава е в размер на сумата 195,79 лева. За
дялово разпределение дължима е сума в размер на 44,55 лева и лихва за забава в
размер на 7,45 лева.
Кредитирайки заключенията на двете приети по делото експертизи, съдът
намира, че исковете за главница за топлинна енергия срещу ответниците са установени
по основание и размер до сумата 927,88 лева, както е посочило в заключението си
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, доколкото съдът приема, че
ответниците са погасили задълженията си за топлинна енергия за периода до
01.05.2021 г., както е посочило вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. За
разликата до пълния предявен размер от 947,35 лева тези искове следва да бъдат
отхвърлени, доколкото не е установена тяхната основателност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сгР.та, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгР.-етажна
4
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*****], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е
извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства и заключенията на експертите, съдът
приема, че искът е доказан по размер за сумата от 44,55 лева.
Съдът, съобразявайки издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение, приема, че исковете за главница за топлинна енергия и за нейното дялово
разпределение са основателни за сумата от общо 972,43 лева, като по отношение на
всеки ответник следва да се счита признато за установено, че дължи сума според
правата в съсобствеността на топлоснабдения имот - ответниците Е. Ч. и К. Г. по 1/6
част (суми в размер на по 162,07 лева), а ответникът Л. Ч. 4/6 части (сума в размер на
648,29 лева).
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Въз основа на заключението на ССчЕ съдът приема за установено, че дължимата
лихва за забава възлиза на сумата 195,79 лева. Ищецът претендира по-малко, с оглед
което и тези искове следва да се уважат за сумата от общо 189,78 лева, от която
ответниците Г. и Ч. дължат суми от по 31,63 лева, а ответникът Ч. дължи сума в размер
на 126,53 лева.
5
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 620,60 лева от общо 635 лева /за държавна такса,
такса за издаване на съдебни удостоверение, депозити, от които са изплатени
възнаграждения на съдебните експерти и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 73,30 лева от общо 75 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
Ответниците не претендират разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*****], ЕИК [*****], със
седалище и адрес на управление: [*****], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Л. Г.,
ЕГН **********, Е. Л. Ч., ЕГН ********** и Л. И. Ч., ЕГН **********, и тримата със
съдебен адрес: [*****], дължат на [*****] в условията на разделна отговорност,
както следва: ответниците К. Л. Г., ЕГН ********** и Е. Л. Ч., ЕГН **********,
всяка по 1/6 част, а ответникът Л. И. Ч., ЕГН **********, 4/6 части от следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2649/24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 2680/2023 г. по описа на СРС, ГО, 161 с-в : сумата
972,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия и
нейното дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], аб.
№ [*****], инсталация [*****] за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ тези
искове за разликата до сумата от 991,90 лева /съгласно издадената по ч.гр.д. №
2680/2023 г. по описа на СРС, 161 с-в/; сумата 189,78 лева, представляваща мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
04.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 7,49 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
6
периода 31.01.2020 г. до 04.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК К. Л. Г., ЕГН **********, Е.
Л. Ч., ЕГН ********** и Л. И. Ч., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес:
[*****], да заплатят на „[*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление:
[*****], сумата 620,60 лева - разноски в исковото производство и сумата от 73,30 лева
- разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*****]на
страната на ищеца [*****].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7