и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 40/20.10.2005 г., постановена по НОХД № 38/2005 г., по описа на Ардинския районен съд, подсъдимият Тунджай Касимов Хасанов от с.Голобрад, общ.Ардино, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че през периода 05.05.2005 г. – 06.05.2005 г. в района на мах.”Вражалци”, в землището на с.Боровица, общ.Ардино, обл.Кърджали, отнел чужда движима вещ - туристическо ремарке с ДК № КЕШ 01-13, на стойност 85.00 лв. от владението на Шабан Шериф Шакир от с.Боровица, общ.Ардино, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и за извършване на кражбата е използвано МПС - престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 4 във вр.чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.302 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Ардино против така постановената присъда от Ардинския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била необоснована по смисъла на чл.312 от НПК и като такава била неправилна, поради следното: по делото били събрани достатъчно доказателства за безпорен извод, че е извършено деяние по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, че това деяние е извършено от подсъдмия Тунджай Хасанов, и че е извършено виновно. Изводът на съда за липсата на основен елемент от състава на престъплението визиран в чл.9 от НК, а именно от субективна страна наличието у подс.Тунджай Хасанов на умисъл в извършването на кражбата не се споделял от фактологията по делото. Самият подсъдим признавал, че действително първоначалните му наблюдения за стара ръждясала ламарина не се потвърдили, след като предприел действия по товаренето му в товарния автомобил. Осъзнал, че веща, която товари в автомобила е ремарке, но същият го помислил за изоставено, тъй като му липсвали гуми, стопове, калници, полуоски и контролен номер. Формирането на съзнание у дееца, че веща е изоставена, не изключвало виновността, поради спицификата на самото деяние. Туристическото ремарке било оставено, а не изоставено от собственика на място отдалечено от селото, тъй като пътят бил много тесен и опасен, за да бъде закарано на сигурно място. Въпросната движима вещ с оглед обясненията на собственика е била индивидуализирана – оставена встрани от пътя и положени под нея камъни. В протеста се твърди също, че изоставянето на веща “ще е налице, ако действително собственика е извършил такива действия”, които в настоящия случай не се доказали. В този смисъл виносвността на подс.Хасанов била налице именно с формирането на съзнание, че веща не е била “изоставена ламарина”, а ремарке, което било силно корозирало. Моли въззивния съд да отмени присъдата на районен съд – Ардино и да постанови нова, с която да осъди подсъдимият Тунджай Касимов Хасанов по предявеното му пред първата инстанция обвинение по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Не сочи нови доказателства. Подс.Хасанов счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена присъдата на районен съд Ардино. На основание чл.313 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадения протест въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.318, ал.1 от НПК/отм./, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледани по същество. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства във връзка с обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и тези събрани на въззивното съдебно следствие - извършената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, настоящата инстанция установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Тунджай Хасанов в началото на м.май – 05.05-06.05. 2005 г. извършвал ремонт на товарен автомобил “ГАЗ” – 53, собственост на баща му Касим. След като отремонтирал автомобила, подсъдимият решил да го изпробва и за тази цел потеглил по посока с.Боровица, общ.Ардино. Минал през селото и продължил по черен по черен път водещ към махала “Вражалци”. Пътувайки преди да стигне до махалата, подс.Хасанов забелязъл стара ламарина, намираща се встрани от пътя, при което спрял автомобиÙа и решил да я натовари, за да я продаде като скрап. Подсъдимият започвал да отстранява насъбралата се пръст около ламарината и установил, че това е старо туристическо ремарке, което било без стопове, калници, гуми, греди и контролен номер. След като натоварил ремаркето в товарния автомобил го закарал в домът си, където го нарязъл с ъглошлайф на парчета. След това с лекия автомобил на чичо си го закарал в гр.Кърджали, където го продал в пунк за вторични суровини. Видно от заключението на извършената по делото съдебна стоково-оценителна експертиза, стойността на инкриминираното туристическо ремарке, марка “ВЗП”, К 0113 ЕТ, към момента на извършване на деяние е 85 лева. От обстоятелствената част на експертизата, а и от извършения разпит на вещото лице Димитров на въззивното следствие, се установява, че при изготвяне на заключението си той не се е съобразил с обстоятелството, че ремаркето е било със счупен лагер на главина и без гуми. От заключението по назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза се установява, че отчитайки обстоятелствата, че ремаркето е било със счупен лагер на главината и без гуми, стойността му е 70 лева. Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база обясненията на подс.Тунджай Хасанов, показанията на свидетеля Шабан Шакир и заключенията по извършените експертизи на вещото лице Вълчо Димитров. Посочените доказателства са непротиворечиви и кореспондират по между си, поради което и съдът изцяло ги кредитира. От същите може да се направи несъмнен извод относно изложената фактическа обстановка, поради което и не се налага подробен анализ на гласните доказателства, доколкото страните не оспорват фактическите констатации по делото. Във връзка с така установената по делото фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на районния съд, че не са налице елементите от субективна страна на съставът на престъплението кражба в квалифицирания случай по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като липсва умисъл у подс.Хасанов за извършването на кражба. Но дори обаче да се приеме, че след като вещта не е била собственост на подсъдимия т.е. тя е била за него чужда вещ, поради което той е нямал право да я взема без съгласието на собственика й, то деянието извършено от подс.Хасанов макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, същото е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради явната незначителност на обществената му опасност. За да е определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. За да приеме, че в настоящия случай е налице разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, съдът съобрази съвкупно всички елементи на състава на конкретното престъпление, като и всички други обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Така съдът съобрази, че отнетата вещ - ремаркето е на много ниска стойност 70 лева, която стойност е ½ от минималната работна заплата; вещта също така не се е ползвала от собственика й в продължение на няколко години, поради което същата е била силно корозирала и на пръв поглед е изглеждала само като ламарина, а е нямала вид на ремарке, каквото е в действителност; начинът на извършване на деянието – не са извършвани каквито и да било действия типични за кражбата – влизане в чужд имот, или ловкост, специален начин, или използване на техническо средство за осъществяването й; вещта е била оставена острани на пътя извън населеното място, била е затрупана в основата си с пръст, което е подвело първоначално дееца и му е дало основание да предположи, че е изоставена; пълното съдействие от страна на подсъдимия за изясняване на обективната истина; неколкократните му опити да обезщети собственика на вещта, веднага след като узнава кой е той; чистото му съдебно минало и тежкото му семейно и материално състояние. Като прецени всички описани обстоятелства, съдът намира, че извършеното от подс.Хасанов е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради явната незначителност на обществената му опасност. При това положение извършеното деяние се явява несъставомерно, поради което и деецът не следва да носи наказателна отговорност за извършеното. Изложените мотиви относно приложението на чл.9, ал.2 от НК, макар да не са съобразени и преценени от първоинстанционния съд, то крайният извод, който следва да се направи съвпада с достигнатия от решаващия съд, а именно, че подс.Хасанов следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.2 и т.2, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради което първоинстанционната присъда следва дъ бъде потвърдена. Предвид всичко изложено и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №40/20.10.2005 г., постановена по НОХД № 38/2005 г. по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |