Определение по дело №358/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание в чл. 534 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата общо в размер на 39287.43 лв., от които 30000 лв.- дължими по запис на заповед и 9287.43 лв., представляващи мораторна лихва за забава.

Ищецът твърди в исковата молба, че задължението на ответниците по предявения на основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ иск произтича от Запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., в полза на Д.А.Д., с длъжник- първия ответник, авалиран от втория ответник по делото. На 10.10.2006 г. в гр. К., първият ответник по делото, неотменимо и безусловно се задължил, без предявяване за плащане и без протест, да заплати на поемателя по записа на заповед на падежа- 30.11.2006 г., сумата от 30000 лв., за което бил редовно издаден запис на заповед, който притежавал изискуемите от закона реквизити, за да произведе правно действие. Записът на заповед бил авалиран от втория ответник по делото. Няколкократно след падежа неформално поемателят поканил ответниците да изпълнят поетото задължение, но същите не сторили това. Поради неизпълнение на задължението, поемателят на записа на заповед депозирал пред Районен съд- К., заявление за издаване на зÓповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за което било образувано ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на PC- К.. Със заповед № 1856/01.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, Районен съд гр. К., допуснал незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист от 03.06.2010 г., срещу ответниците К. К. Д. и "Х.-А"Е., гр. К., с които последните били солидарно осъдени да заплатят на поемателя по записа на заповед сумата от 30000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 600 лв.- държавна такса и 6890 лв.- адвокатско възнаграждение. С договор за цесия от 07.11.2011 г., поемателят Д.А.Д., цедирал на ищеца вземането си от солидарно отговорните длъжници К. К. Д. и "Х.-А"Е. гр. К., възлизащо на 30000 лв., дължимо по записа на заповед, издаден на 10.10.2006 г. по ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на PC- К., било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от ответниците, против заповед № 1856/2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съдът указал възможността да бъде предявен иск за установяване на вземането. Била подадена искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК от името на поемателя- ищец по настоящото дело, по която било образувано гр. д. № 44/2012 г. по описа на Окръжен съд- К. с ответници- ответниците по настоящото дело. Ответниците се позовали на изтекла погасителна давност по чл. 531 ал. 1 от ТЗ по отношение на задължението им по записа на заповед и съдът отхвърлил предявения иск. Решението било обжалвано и спора бил висящ пред Апелативен съд- П.. Твърди се в исковата молба, че до настоящия момент дължимите от солидарно отговорните ответници суми, произтичащи от запис на заповед от 10.10.2006 г. не били изплатени. Като не изплатили дължимите суми на поемателя по записа на заповед, респективно на цесионера по договор за цесия, ответниците се обогатили неоснователно, чийто размер бил дължимата по записа на заповед сума от 30000 лв. Ответниците дължали и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 01.12.2009 г.- датата, на която е възникнало правото за предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 534 ал. 1 от ТЗ до датата, предхождаща деня на предявяване на настоящият иск в размер на 9287.43 лв. Искането е да се постанови решение, с което ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 30000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., ведно с обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 01.12.2009 г. до датата, предхождаща деня на предявяване на иска, в размер на 9287.43 лв., както и законна лихва върху претендираната сума до окончателното изплащане на вземането. В допълнителна искова във връзка с направеното от ответницитевъзражение за нищожност на договора за цесия, ищецът твърди, че релевираните основания за нищожност- липса на цена и съответно на съгласие, привидност на договора за цесия и невъзможен предмет, били неоснователни. Неоснователно било и направеното възражение за липса на пасивна легитимация на дружеството- ответник, както и твърдението на ответниците, че не се дължи претендираната лихва за забавено плащане. Твърдението, за съществуване на каузално правоотношение, по силата на което бил подписан записът на заповед, както и, че ищецът Д.А.Д. бил в „служебни отношения” с ответниците като адвокат на същите, било ирелевантно за правния спор. Исковата претенция не се основавала на твърдения, че произхожда от отношения адвокат- клиент, нито в исковата молба, нито в рамките на заповедното производство, ищецът и прехвърлителят на правото по договора за цесия, не твърдяли, че претендираните суми произхождат от такива отношения. Основанието за претендирането на исковата сума било поето задължение по запис на заповед. Неоснователно било и твърдението на ответниците, че степента на обедняване или неоснователно обогатяване зависел от разликата между цената на прехвърлянето на вземането по договора за цесия. Ответниците били трето лице спрямо сключеният договор за цесия и Законът въвел в тяхна полза единствено задължението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД като гаранция и предпазване от лошо плащане не по тяхна вина. Твърди се и, че длъжниците по вземането нямат правен интерес да правят такива възражения и правна възможност да се намесват в чужда за тях правна сфера като плащането засягало само страните по договора за цесия. Неоснователно било и твърдението за настъпване на погасителна давност, не било конкретизирано, било бланкетно, не било посочено кога се е изсрочил давностният срок, кой е неговият начален и кой е крайният момент. В писмена защита са изложени сходни съображения. Претендира разноски.

В писмен отговор ответникът К. К. Д., лично за себе си и като управител на „Х-А” Е., чрез адв. А. Н. от САК, оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за недопустимост и неоснователност на исковете и иска да бъдат отхвърлени. Излага съображения за недопустимост на исковете, тъй като претенцията на ищеца се основавала на договор за цесия от 07.11.2011 г., който бил нищожен, тъй като в договора не била посочена цена, респективно липсвало съгласие по отношение на основен елемент от договора, че ищецът не бил носител на материалното право. Договорът за цесия бил нищожен и на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД- бил привиден договор и не породил целените правни последици. В т. 2 от договора било записано, че вземанията са придобити на основание на издадени в полза на цедента 4 броя изпълнителни листове, които не можели да бъдат придобивно основание за цедента, не прехвърляли права и задължения, а служели като основание за започване на изпълнителното производство. Придобивното основание можело да бъде само сделка или друг фактически състав, но не и изпълнителен лист. В този смисъл било спорно дали волята на страните е била да се прехвърлят вземания по записи на заповед или нещо друго, още повече, че никъде в договора не били упоменати записи на заповед като правопораждащ юридически факт. Твърди се, че ищецът не е приносител на ценна книга по смисъла на чл. 534 ал. 1 от ТЗ и няма право на иск на това основание защото черпи правата си от договор за цесия. Прави се и възражение относно пасивната легитимация на дружеството ответник. В процесната запис на заповед бил използван термина авалиране, който не бил законов термин към датата на използването му, а в Търговския закон бил използван друг термин. Терминът авалиране бил научен и имал различно съдържание и последици. Присъствието на авалиране, а не на поръчителстване в записа на заповед, не позволявало да се тълкува нееднозначно волята на страната. Поддържа се, че иска за присъждане на обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен- ответниците не били изпаднали в забава, тъй като обезщетение се дължало от датата на поканата, за което нямало доказателства и възможността за това била преклудирана. Наличието на посочен падеж в ценната книга не освобождавало приносителят, ако се приеме, че ищецът е приносител на ценна книга, от задължение да отправи покана за плащане, поставяща в забава издателя. Направено е възражение за наличието на каузално правоотношение между праводателя на ищеца и ответниците, по силата на което бил подписан процесния запис на заповед, поради това, че цедента бил в служебни правоотношения в качеството си на адвокат с ответниците. Ищецът следвало да докаже съществуването на валидно каузално правоотношение, за чието обезпечаване била издадена процесната запис на заповед. Поддържа се, че отношенията между ищеца и ответниците били опосредени от договор за цесия и ищецът твърдял, че правата му произтичали от такъв договор. За да е действителен договорът за цесия, който е възмеден, цедента трябва да е получил някаква сума по договора. Поемателят на записа на заповед не е обеднял до размера на сумата по записа на заповед, защото следвало да е получил определена сума срещу прехвърлянето й. Прави се и възражение, че претенциите на ищеца били погасени по давност. В отговор на допълнителна искова молба, ответниците, чрез процесуалният си представител посочват, че представения анекс нямал достоверна дата и не бил съобщен на ответниците и не можел да валидира със задна дата договора. Анекса бил с дата 08.11.2011 г., т. е. съставен след повече от пет години от датата, на която се твърди, че е издаден процесния запис на заповед. Договора за цесия бил възмезден и непосочването на цената бил порок, който не можело да бъде валидиран по условие. Договора за цесия не бил породил транслативен ефект и не били представени доказателства за плащане. Оспорват изложеното, че по гр. д. № 44/2012 г. на КОС в протокол от 10.09.2012 г. ответниците лично направили признание, че договорът за цесия е легитимен и е произвел своето действие. Процесуално недопустимо било да се приеме за установено такова твърдение на базата на протокол от съдебно заседание в друго производство. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.10.2006 г. в гр. К., първият ответник по делотоК. К. Д., неотменимо и безусловно се задължил, без предявяване за плащане и без протест, да заплати на Д.А.Д. от гр. К. на падежа- 30.11.2006 г., сумата от 30000 лв., за което бил издаден запис на заповед. Записът на заповед бил авалиран от втория ответник по делото- "Х.-А"Е. гр. К.. Доколкото е била спазена установената в чл. 484 ал. 2 от ТЗ форма чрез полагане на подпис на лицевата страна на менителничния документ от управляващия "Х.-А"Е. гр. К. като авалист, следва да се приеме, че е възникнало и валидно менителнично поръчителство, чиито правни последици са, че авалиста дължи същата по вид престация и отговаря спрямо приносителя солидарно с издателя относно погасяването на паричните задължения по ценната книга по силата на чл. 513 ал. 1 от ТЗ.

Поемателят на записа на заповед депозирал пред Районен съд- К., заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за което било образувано ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на К.йския районен съд. Със заповед № 1856/01.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, Районен съд гр. К., допуснал незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист на 03.06.2010 г., видно от който ответниците К. К. Д. и "Х.-А"Е., гр. К. били осъдени солидарно да заплатят на кредитора Д.А.Д. сумата от 30000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 600 лв.- държавна такса и 6890 лв.- адвокатско възнаграждение.

По ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на Pайонен съд- К., било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от ответниците, против заповед № 1856/2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съдът указал възможността да бъде предявен иск за установяване на вземането.

Била подадена искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК отМ. С. П. и Д.А.Д. против ответници- ответниците по настоящия иск. С решение № 223/10.01.2012 г., постановено по образуваното гр. д. № 44/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд, било признато за недоказано оспорването истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., приложен по ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на Районен съд- К. относно положените подписи от К. К. Д., срещу „подпис на издателя” и „подпис на авальора: „представител на "Х.-А"Е. гр. К., представлявано от К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ. С решението е оставен без разглеждане предявеният от Д.А.Д. от гр. К., иск за съществуване на вземане по отношение на К. К. Д. от гр. К. и "Х.-А"Е. гр. К., за сумата от 30000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 600 лв. за държавна такса и 6890 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно заповед № 1856/2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на Районен съд- К. и изпълнителен лист от 03.06.2010 г., прехвърлено с договор за цесия от 07.11.2011 г., като недопустим и е прекратено производството по делото в тази му част. Съдът е отхвърлил предявения от М. С. П. от гр. П., иск за съществуване на вземане по отношение на К. К. Д. от гр. К., и "Х.-А"Е. гр. К., за сумата от 30000 лв.- дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото ра зноски в размер на 600 лв. за държавна такса и 6890 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно заповед № 1856/2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, прехвърлено с договор за цесия от 07.11.2011 г., като погасен по давност. Обезсилена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1856/01.06.2010 г. и изп. лист от 03.06.2010 г., издадени по ¸. гр. д. № 903/2010 г. по описа на Районен съд- К.. С решението са присъдени и разноски по делото.

С решение № 66/06.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1574/2012 г., П.апелативен съд е обезсилил решение № 223/10.01.2012 г., постановено по т. д. № 44/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд в частта, с която е признато за недоказано оспорване истиността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 г., приложен по ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на К.йския районен съд относно положените подписи от К. К. Д., срещу „Подпис на издателя” и „Подпис на авальора”, представител на „Х.- А”- К., Е., представлявано от К. К. Д., както и относно обстоятелството, че не представлява оригинал на съставения документ. Решението в останалата част е потвърдено. С определение № 570/25.06.2014 г., постановено по т. д. № 2704/2013 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на Решение № 66/06.02.2013 г. по гр. д. № 1574/2012 г. на П. апелативен съд. Присъдени са разноски по делото.

На основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК производството по настоящото дело е било спряно до решаване на спора по гр. д. № 44/2012 г. по описа на Окръжен съд- К..

Искът по чл. 534 ал. 1 от ТЗ се основава на неоснователното обогатяване. Този иск е поставен на разположение, както на онзи приносител на ценна книга на заповед, който е изгубил правото си на иск по нея- поради неговото погасяване по давност, а така също и на онзи приносител на менителничен ефект, който е изгубил свое право на иск „поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата” по ефекта. Прескрибиран менителничен ефект е този, който е покрит с давност, а преюдицираният- този, по който не са извършени действия по запазване правата по него. Или, активно легитимиран да води специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е всеки приносител на менителничен ефект, който е погасен по давност и е прескрибиран, или преюдициран, а пасивно легитимиран да отговаря по иска, е издателят на записа на заповед.Така, една от предпоставките за предявяване и успешно провеждане на специалния субсидиарен иск е изгубване на исковете /обратни искове по чл. 505 и сл. ТЗ, установителни искове/, поради давност. Погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531 ал. 1 от ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ал. 1 от ГПК срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на платеца- издател, се съизмерява. Поради това и с оглед на посоченото по- горе влязло в сила решение по гр. д. № 44/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд, по което приносителят на записа на заповед е изгубил исковете по тях поради давност, за същия е налице първата предпоставка за предявяването на иска по чл. 534 ал. 1 от ТЗ и той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Другата предпоставка е да е налице обогатяване на пасивно легитимирания техен издател. В случая, искът е предявен в тригодишния срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека, което е станало с влязло в сила на 25.06.2014 г. решение по гр. д. № 44/2012 г. по описа на К.йския окръжен съд.

По делото е представен и приет като доказателство договор за цесия от 07.11.2011 г., видно от който Д.А.Д. /цедент/ прехвърлил на М. С. П. /цесионер/ свои вземания от солидарно отговорните длъжници- ответниците по настоящия иск, от които относимо към настоящия спор е вземането за 30000 лв., ведно със законната лихва от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, разноски по делото в размер на 6 890 лв.- адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 600 лв., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 03.06.2010 г. по ч. гр. д. № 903/2010 г. по описа на КРС. Представено по делото е съобщение по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответниците за прехвърляне на вземането, за което не се спори.

Ответниците по иска са направили възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на цена, съответно на съгласие, привидност на договора и невъзможен предмет. Съдът намира възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на цена, респ. на съгласие, за основателно, поради следното:

Безспорно е, че менителничните ефекти могат да се прехвърлят чрез цесия. Така, в случая, на 07.11.2011 г. в гр. София, бил подписан договор за цесия между Д.А.Д. като цедент и М. С. П. като цесионер, който е ищец в настоящото производство. Не се спори и за това, че цесията била съобщена на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на К. К. Д. и на авальора „Х.- А”- К., Е., които са ответници в настоящия процес.

Нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея при наличието на правен интерес. На нищожността може да се позове, както лице, което е страна по договора или сделката, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като действителна. За съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано право или да се претендира отричано право. Когато нищожна сделка смущава правното положение на определено лице, то има интерес да разкрие нищожността на договора или сделката.

Безспорно е и това, че ответниците по иска са трети лица по сделката за цесия между поемателят по записа на заповед и ищеца по настоящия иск. Съдът приема, че макар и трети на сделката лица, ответниците имат правен интерес от установяване на твърдяната от тях нищожност, тъй като цесията засяга техни права и интереси, след като те твърдят, че не дължат процесната сума, предмет на атакуваната с възражението сделка и искането им е предявеният иск да се отхвърли. Възражението за нищожност на цесионния договор, въведено от ответниците по иска в производството по предявения срещу тях иск за изпълнение на цедираното вземане, касае и материалноправната легитимация на цесионера, и не може да се отрече правният им интерес от възражението за нищожност, независимо дали този интерес се разглежда само като опасност от неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващите. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всякакъв вид защита в исковия процес и след като в случая такъв интерес е налице, възражението за нищожност на договора за цесия е допустимо и следва да се разгледа.

Действителността на договора за цесия е обусловена, както от наличието на съществуващо вземане, което цедентът прехвърля на цесионера, възмездно или безвъзмездно, съобразно уговорените между тях условия, така и на насрещното задължение на цедента. В случая, видно от договора за цесия, страните по него са уговорили възмездност. При възмездния договор за цесия посочването на цена е задължително условие за неговата действителност. В случая, в договора за цесия не е посочена цената на прехвърляне на вземането, а това е сторено едва с представения с допълнителната искова молба анекс от 08.11.2011 г. към договор за цесия от 07.11.2011 г., който освен, че няма достоверна датата, но и като част от договора за цесия, чийто задължителен елемент е цената, не е бил съобщен на длъжниците така, както се изисква за договора за цесия, което съобщение, както вече се посочи, е необходимо с оглед факта, че се засягат интересите на страните по договора и третите лица- длъжника и неговите поръчители. Или представеният допълнително анекс не може да валидира със задна дата нищожността на договора. Освен изложеното, съдът отчита и това, че в исковата молба, ищецът е обосновал качеството си на цесионер и носител на претендираните с исковете вземания с приложения към молбата договор за цесия, без да е твърдял в исковата молба, че договора е възмезден и, че цената на цедираните вземания е била уговорена в анекс, неразделна част от договора. Поради това, съдът приема, че направеното възражение от ответниците по иска е основателно- представения договор за цесия е нищожен поради липса на съгласие относно негов съществен елемент от съдържанието му- а именно неговата цена. След като договорът за цесия е нищожен заради отсъствие на съществен елемент от съдържанието му- цена, вследствие на тази нищожност на договора, ищецът не е носител на спорните вземания. Договорът за цесия не е породил целените от страните по него правни последици, не е създал валидно желаната от тях помежду им облигационна връзка. В този смисъл носителят на правата по записа за заповед не ги е отстъпил на ищеца в настоящото производство, не е настъпила промяна в субектите на облигационното ´равоотношение- кредитор не е станал цесионерът, тъй като цедентът не му е прехвърлил валидно вземането си. Или, носител на материалното право не е ищецът в настоящото производство, той не е приносител на ценна книга по смисъла на чл. 534 ал. 1 от ТЗ и няма право на иск на това основание, защото черпи правата си от договор за цесия, който е нищожен. Впрочем, исковете са недопустими, тъй като претенцията на ищеца се основава на договор за цесия от 07.11.2011 г., който е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото съдържанието на договора за цесия страда от пороци, то това дава основание да се счита, че съдържа и индиции за привидност. Впрочем, поради изложеното по- горе относно нищожността на договора за цесия, за ответниците не е възникнало задължение да престират на цесионера и претенциите за заплащане на исковата сума за главница и обезщетение за забава, каквато не е и уговорена в процесния запис на заповед, са неоснователни. Поради това, съдът намира, че исковете с правно основание в чл. 534 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата общо в размер на 39287.43 лв., от които 30000 лв.- дължими по запис на заповед и 9287.43 лв., представляващи мораторна лихва за забава, като неоснователни следва да се отхвърлят само на посоченото по- горе основание, без да се произнася по останалите възражения на страните.

Представените след съдебното дирене с писмената защита на ищеца заверени копия от протокол от съдебно заседание по гр. д. № 44/2014 г. по описа на К.йския окръжен съд, договор за продажба на акции и запис на заповед, съдът не следва да обсъжда като преклудирани а и недопустими.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответниците по исковете разноските по делото за тази инстанция в размер на 1000 лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание в чл. 534 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата общо в размер на 39287.43 лв., от които 30000 лв.- дължими по запис на заповед и 9287.43 лв., представляващи мораторна лихва за забава, предявени от М. С. П. от гр. П., с ЕГН *, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа- гр. К., бул. „Б. № 47 комплекс офис № 2, адвокатска кантора „Д. § партньори” „О.” против К. К. Д. от гр. К., с ЕГН * и „Х.- А” Е. гр. К., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Хр. Б. С. полигон- бетонов Ц. на „Х”, представлявано от управителя К. К. Д..

ОСЪЖДА М. С. П. от гр. П, с ЕГН *, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа- гр. К., бул. „Б. № 47 комплекс офис № 2, адвокатска кантора „Д. § партньори” „О.” да заплати на К. К. Д. от гр. К., с ЕГН * и „Х.- А.” Е. гр. К., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Хр. Б. С. полигон- бетонов Ц. на „Х.”, представлявано от управителя К. К. Д., направените по делото разноски в размер на 1000 лв.- адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: