№ 4712
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110136286 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д О З“ ЕАД срещу С О.
Ищецът твърди, че на 14.03.2021г., в гр. София, при движение по ул. „Летоструй“,
между № 100 и 120, водачът на МПС марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. № ..... попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано ПТП, от
което било увредено имуществото на собственика на процесното МПС, за което имало
сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало
образувана щета № 440120161000847, по която на 16.03.2021г. заплатил сумата от 87,04 лв.
за отстраняване на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена от
него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява общинските
пътища) дължимата сума в размер на 102,04 лв. (от която 87,04 лв. – изплатено обезщетение
и 15 лв. – ликвидационни разноски) не била заплатена от ответната страна. Моли за
осъждане на ответника да му заплати процесната сума, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 05.07.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът С О е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП. Възразява, че
водачът не се е съобразил с пътната обстановка и не е реагирал своевременно при появата на
пътна неравност. Изтъква, че процесният пътен участък бил след завършен ремонт, като
счита, че дори и да е настъпило твърдяното ПТП, отговорност следвало да носи
изпълнителят по договор за обществена поръчка „ДЛВ“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска.
Третото лице-помагач на ответника - „ДЛВ“ ЕООД е изразило писмено становище по
1
предявения иск като намира същия за неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. възражението
за съпричиняване (т.е. че водачът на увреденото МПС е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
В случая от приложената комбинирана застрахователна полица (л. 7) е видно, че между
„Д О З“ ЕАД и увреденото лице е имало валидно застраховатено правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на МПС марка „Ауди”, модел „А6”, с рег.
№ ......
От приетата САТЕ е видно, че на 14.03.2021г. около 22:30 часа, л.а. марка „Ауди”,
модел „А6”, с рег. № ..... се движи по ул. „Летоструй“ и в района между № 100 и 120,
превозното средство преминава през дупка на пътното платно, вследствие на което се
уврежда предна дясна гума и джанта.
Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. Х. М., която
заявява, че е попаднала в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена,
след което установила, че са налице увреждания по автомобила. Недоказано е съдържащото
се в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, като не са наведени никакви
доказателства, че свид. М. е управлявала процесното МПС с несъобразена скорост, респ. че с
това й поведение е допринесла за настъпване на вредите.
С изрично определение на съда от 31.10.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 87,04 лв.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната община, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
2
моторни превозни средства (чл. 31 ЗП).
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
197,56 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за сумата от 102,04 лв., от които 87,04 лв. за отстраняване на повредите по
увредения автомобил и 15 лв. – ликвидационни разноски.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи изцяло като основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за законна
лихва върху уважената главница за периода от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че за основателността на предявения иск е
без значение дали пътният участък е бил след завършен ремонт при положение, че са налице
достатъчно доказателства за попадането на увреденото лице в неравност на пътното платно.
Непротивопоставимо по отношение на ищеца е възражението на ответника, че
отговорността следвало да понесе третото лице-помагач, който въпрос е от значение
единствено във вътрешните отношения между страните по твърдения от ищеца договор за
обществена поръчка.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 50 лв.
– държавна такса, 70 лв. – разноски за свидетел, 250 лв. – разноски за експертиза и 168 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С О, с БУЛСТАТ ., с адрес в гр. София, ул... ДА ЗАПЛАТИ на „Д О З“
ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, .... следните
суми: 102,04 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му за вреди от
ПТП, настъпило на 14.03.2021г., в гр. София, при движение по ул. „Летоструй“, между №
100 и 120, поради попадане на МПС марка „Ауди”, модел „А6”, с рег. № ..... в необезопасена
и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените разноски по делото, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 70
3
ЛЕВА – разноски за свидетел, 250 ЛЕВА – разноски за експертиза и 168 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника С О – „ДЛВ“ ЕООД, с ЕИК ......
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4