Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.02.2020 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи
граждански състав
На единадесети февруари
Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3681 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че с ответника се
намирали в договорни отношения, по силата на които била открита партида на
името на Л.Г. Л. с партиден №68466 за имот, находящ
се в гр. Стара Загора, ул. „...., във връзка с доставянето на питейна вода и
отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от 01.06.2015г. до
05.06.2018г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора доставило
питейна вода по партиден №68466 за имот, находящ се в
гр. Стара Загора, ул. „Петко Рачов Славейков" 1,
вх. В, ет.8, ап.38 и отвеждал канална вода, за което били издадени следните квитанции:
квитанция №********** от 01.12.2016г. на стойност 177,06 лв., квитанция
№********** от 01.06.2017г. на стойност 54,58 лв., квитанция №********** от
01.07.2017г. на стойност 2,72 лв., квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност
2,72 лв., квитанция №********** от 01.09.2017г. на стойност 2,72 лв., квитанция
№********** от 01.11.2017г. на стойност 13,62 лв., квитанция №********** от
01.12.2017г. на стойност 13,62 лв., квитанция №********** от 01.01.2018г. на стойност 13,62 лв., квитанция №********** от
01.02.2018г. на стойност 13,62 лв., квитанция №********** от 01.03.2018г. на
стойност 16,34 лв., квитанция №********** от 01.04.2018г. на стойност 16,34
лв.; квитанция №********** от 28.04.2018г. на стойност 16,34 лв., квитанция
№********** от 28.05.2018г. на стойност 19,07 лв., квитанция №********** от
28.06.2018г. на стойност 19,07 лв. В чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на
ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което било
отразено и в чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал.3 от Общите условия на оператора. Счита,
че ответникът имал качеството на потребител на тези услуги. Твърди, че
ответникът не бил заплатил стойността на квитанциите на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора. Общата стойност на горепосочените
квитанции била в размер на 381,34 лв. Съгласно чл.44 от Общите условия за
уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара
Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните
услуги, потребителят му дължал обезщетение в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. В тази връзка ответникът
му дължал по горепосочените квитанции лихва с общ размер 39,80лв. по всяка една
от квитанциите, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 02.08.2018г. Ответникът не извършил плащане на
дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 381,34 лв. с включен
ДДС, както и дължимата лихва с общ размер 39,80 лв. Подал заявление по чл.410 ГПК против до Районен съд Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №1394/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответната страна при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Л.Г. Л. за имот находящ се
в общ. Стара Загора, ул. „.... му дължи сумите, както следва: - сума в размер
на 381,34 лв., представляваща цената по следните квитанции: -квитанция
№********** от 01.12.2016г. на стойност 177,06 лв. -квитанция №********** от 01.06.2017г.
на стойност 54,58 лв. -квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 2,72
лв.; -квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция
№********** от 01.09.2017г. на стойност 2,72 лв. -квитанция №********** от
01.11.2017г. на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.12.2017г. на
стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.01.2018г.
на стойност 13,62 лв. -квитанция №********** от 01.02.2018г. на стойност 13,62
лв. -квитанция №********** от 01.03.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция
№********** от 01.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от
28.04.2018г. на стойност 16,34 лв. -квитанция №********** от 28.05.2018г. на
стойност 19,07 лв. -квитанция №********** от 28.06.2018г. на стойност 19,07
лв.; - сума в размер на 39,80 лв., представляваща общ размер на лихва по всяка
една от квитанциите, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 02.08.2018г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело №1394/2019г, до окончателното й изплащане. Моли
съда да му присъди направените в настоящото производство разноски и направените
по ч.гр.дело №1394/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски.
Ответникът Л.Г. Л., чрез
назначения му особен представител – адв.Д.М., счита,
че предявеният иск е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът
и ответникът са в договорни отношения, по силата на които „ВиК“
ЕООД е открило партида на името на ответника. Към приложенията в исковата молба
липсвал договор. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът откривал партида на потребителя с
потребителски номер при подаване на заявление от същия. Такова заявление също
не било представено. Съгласно § 1, т. 2,
б. „а“ и б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги качеството „потребител“ имали юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят ВиК услуги или са собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. При извършени справки по ЕГН и име на ответника в
Информационната система „Икар“ липсвали записи, които да удостоверяват право на
собственост и/или право на ползване на какъвто и да е имот в полза на
ответника, вкл. и процесния. Позовава се на изтекла
погасителна давност по отношение претенцията по квитанция №
**********/01.12.2016 г. на стойност 177,06 лв. за потребено
количество вода в размер на 65 кубика за периода 01.06.2015 г.-01.11.2016 г.
Видно от приложения към исковата молба карнетен лист
по партида № 68466, дълго време имотът бил необитаем. Показания за ползвано
количество вода били взети/снети на 02.06.2015 г. Следващият запис по карнетния лист бил от месец ноември 2016 г. Съгласно този
запис за периода 01.06.2015 г. - 01.11.2016 г. била налице консумация от 65
кубика вода и въз основа на него била издадена квитанция № **********/01.12.2016
г. за дължима сума от 177,06 лв. Счита, че не са спазени изискванията на чл.
23, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал.2 и 3 от
Общите условия на ищеца. На основание чл. 111,6. „в“ ЗЗД погасителната давност
за вземането на ищеца била тригодишна. Счита, че начислената за плащане
консумация за периода от 01.06.2015 г. до 05.03.2016 г. е недължима за плащане
поради изтекла в полза на ответника погасителна давност. От представения карнетен лист не ставало ясно как са отчитани
предоставените от оператора ВиК услуги и дали са
спазени особените изисквания, предвидени за това в Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца. В
графата месец ноември 2016 имало отбелязване за отчетено количество от 65
кубика разходвана вода, запис „за смяна“ и в графата „подпис“ бил положен
такъв, без да се посочва чий е. В карнетния лист
липсвал запис за следващите месеци, т.е. ищецът не бил извършвал отчитане. След
шест месеца в графата месец май 2017 г. бил налице запис за разходвани 20
кубика вода, в графата „забележка“ неразчитаем текст
и в графата „подпис“ бил положен такъв, без да се посочва чий е. След това за
месеците юни, юли и август 2017 г. била отбелязана разлика от по един кубик -
липсвал подпис или за тези месеци операторът бил начислил за плащане консумация
от един кубик. За месец септември 2017 г. липсвал запис. След това за месеците
октомври, ноември и декември 2017 г. били начислени по 5 кубика консумация с
отбелязване в графата „показание“ - повреден, като липсвал подпис на
потребителя и/или негов представител. За останалите месеци от претенцията на
ищеца липсвал карнетен лист. Общите условия на ищеца
му вменявали като задължение да отчита индивидуалните водомери след общия
водомер най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия
водомер, като в междинните периоди между два отчета ВиК
операторът ежемесечно начислявал количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. Съгласно чл. 23, ал.
4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписвал от свидетел, който можел да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора, като се посочвали трите имена и адреса на
свидетеля. Липсвал подпис на потребителя или на негов представител и/или подпис
на свидетел с посочване на посочените данни. Във връзка с това съставения от
ищеца и изходящ от него карнетен лист не отговарял на
условията по Общите условия и не можел да е основание за претенцията. По
отношение на остатъка от процесния период от месец
декември 2017 г. до 28.06.2018 г. липсвал карнетен
лист. Представените квитанции за този период не били отчет по смисъла на Общите
условия и не можело да удостоверят предоставена услуга или задължение за
нейното плащане. Отделно от това, представеният от ищеца като писмено
доказателство лихвен лист за партида 068466 по правния си характер
представлявал частен свидетелстващ документ, притежаващ само формална доказателствена сила. Той съдържал данни, които не почивали
на документи, създадени съобразно Общите условия. Представени квитанции, без
какъвто и да е подпис, вкл. и на ответника също били частни свидетелстващи
документи. Налице било несъответствие между записите в карнетния
лист и представените квитанции. Видно от записа за месец октомври 2017 г., касаещ отчетен период месец август 2017г. - месец октомври
2017 г. в карнетния лист била посочена разлика от 5
кубика с запис в графата „показание“ - повреден. Не се установявало как, ако е
повреден водомерът, била установена разлика със стари показания от 5 кубика. В
издадената след отчитането в тези период квитанция № **********/01.11.2017 г.
било посочено, че това е реална консумация. Същият запис бил налице и за месец
ноември 2017 г., касаещ отчетен период месец октомври
- месец ноември 2017 г. В квитанцията№ **********/01.12.2017 г., издадена за
този период като основание за плащане, било посочено реално потребление на
услуги. Същият запис се съдържал и в отчета за месец декември 2017 г. за
отчетен период месец ноември 2017 г. — месец декември 2017 г., в издадената след
отчета квитанция № **********/01.01.2018 г. като
основание за плащане било посочено не реално потребена
услуга, а служебно начислена сума. Оттам нататък до края на процесния
период се начислявали служебно кубици. От изложеното по-горе се налагал изводът,
че ищецът се възползвал от правото си да начислява количества изразходвана
вода, предвидено в чл. 25, ал. 8 от Общите му условия. От представените
документи обаче не ставало ясно дали е имал право да стори това. Съгласно чл.
20 от Общите условия при установяване на повреда в индивидуален водомер на
потребител, представителят на ВиК оператора правел
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването й, като демонтирал пломбата на холендъра.
Такова предписание не било представено по делото. Нямало данни такова
предписание да е стигало до знанието на ответника, нито какъв е срокът в който
следвало да се отстрани повреда, за да е налице правото на ищеца да начислява
количествата изразходвана вода, както бил сторил. Действително в карнетния лист при отчета, направен през месец ноември 2016
г., имало запис „за смяна“ без посочване на причина за това. След направения през месец ноември 2016 г.
запис обаче била отчитана реална консумация от по 1 кубик и едва в отчета за
месец октомври 2017 г., касаещ отчетен период
09.08.2017 г. - 13.10.2017 г., имало запис, че водомерът е повреден, без да е
налице посочване на начина на установяване. Въпреки този запис, направен и в
отчета за месец ноември 2017 г. (отчетен период 13.10.2017 г. - 14.11.2017 г.)
и за месец декември 2017 г. (отчетен период 14.11.2017 г. — 07.12.2017 г.),
едва в квитанция № **********/01.01.2017 г., касаеща отчетен период 14.11.2017 г. — 07.12.2017 г., било
изрично посочено служебно начисляване на разходвана вода и така до края на процесния имот. Освен това съгласно чл. 26, ал. 10 от
Общите условия при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един
потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални
водомери определените по реда на чл. 26, ал. 8 (служебно начислените)
количества вода се завишавали всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Поради
това прави възражение и за неправилно извършено служебно начисляване. В
конкретния случай първото служебно начисление за плащане на услуга от 5 кубика
било за отчетен период 14.11.2017 г. -07.12.2017 г. (квитанция **********/01.01.2018 г.), второто било за отчетен период 07.12.2017 г. -
10.01.2018 г. (квитанция **********/01.02.2018 г.) за 5 кубика. По логиката на
условията следвало да има още едно начисляване от 5 кубика и едва тогава
служебно да се начисли допълнително още 1 кубик. Въпреки това съгласно
квитанция **********/01.03.2018 г. за отчетен период 10.01.2018 г. - 10.02.2018
г. били начислени служебно 6 кубика. При спазване на правилата съгласно общите
условия следващото повишаване с допълнителен 1 кубик до общ размер на 7 кубика
следвало да е за отчетен период 04.05.2018 г. - 05.06.2018 г., а ищецът
неправилно задължил ответника с общо 7 кубика още в отчетен период 04.04.2018 г. - 04.05.2018 г., съгласно квитанция №
**********/28.05.2018 г. По отношение на иска за заплащане на мораторна лихва изобщо не ставало ясно кой е претендираният период по всяка една от претенциите. Не
ставало ясно кога длъжникът изпадал в забава, за да се приложи чл. 44 от Общите
условия, посочен в исковата молба като основание за претенцията. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 1394/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 857/06.03.2019 г. за сумата 381.34 лева за
главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода
от 01.12.2016г. до 28.06.2018г.
по партида № 68466, с 39.80 лв. - лихва за забава от 01.01.2017 г. до
02.08.2018 г. и законната лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал
указания за предявяване на установителен иск, като в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.12.2016 г. до 28.06.2018 г. По делото е
представен лихвен лист за имот в гр.
Стара Загора, ул. „...., партида с № 068466 с описани 14 бр. квитанции,
в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът Л.Г. Л.. Представени са и отделните квитанции,
издадени на абоната Л.Г. Л. за
горепосочения период.
Ответната страна
е оспорила съществуването на договорно правоотношение между страните с оглед
обстоятелството, че ответникът не е собственик на водоснабдения имот. Поначало
заплащането на цената към доставчика на водоснабдителните и канализационни
услуги е задължение на собственика на имота, респ. лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване – чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че водоснабденият имот е общинска
собственост, като при ищеца липсва договор между общината и ответника, както и
данни за дата на откриване на партидата. Въпреки заявеното оспорване от
ответника ищецът не е представил по делото никакви доказателства, от които да
видно на какво основание и кога е открил процесната
партида на името на Л.Г. Л.. Както беше
посочено, действащата нормативна уредба допуска партида на лице, различно от
собственика на водоснабдения имот, да бъде открита в ограничен кръг случаи. По
делото няма никакви данни ответникът да е от категорията лица, попадащи в тези
изключения. С оглед на това съдът
приема, че не е доказана истинността на твърдението на ищеца, че между страните
в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно
правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.
Следва да се отбележи, че исковата претенция се основава изключително на
счетоводни записвания на ищцовото дружество, които
при условията на чл.182 ГПК могат да
имат доказателствена стойност само ако са редовно
извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна точка на първичната
счетоводна документация обаче е оспорено ответника, което налага пълно
доказване от страна на ищеца, че счетоводството е редовно водено. Тъй като
редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената
сила на същите, страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е
длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават
на документация, която може да се противопостави на противната страна. Не би
могло да се поддържа, че в тежест на последната е да докаже оспорването на
редовността на счетоводните записвания, защото самите записвания не носят
подписа й. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават
на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или
пък на официални и други документи, които я задължават, в такъв случай вече е в
нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е решение №
1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.
Следователно доказването, че счетоводството е редовно водено, изисква
установяване наличието на редовни първични счетоводни документи. В случая
ищецът не е установил по делото основанието, на което е извършено осчетоводяването
на дължимата от ответника сума, и не е доказал, че счетоводните записвания са
извършени на базата на годна документация, противопоставима
на ответника. Изложеното налага извода, че приложеното извлечение от
счетоводните книги на ответника не се ползва с материалната доказателствена
сила по чл.182 от ГПК.
По тези съображения съдът намира, че
от доказателствата по делото не се
установява съществуването на вземането на ищеца за сумата 381.34 лева за
главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода
от 01.12.2016г. до 28.06.2018г.
по партида № 68466, с 39.80 лв. - лихва за забава от 01.01.2017 г. до
02.08.2018 г. и законната лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането. С оглед на това предявеният
иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора,
ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, против
Л.Г.
*** иск за установяване на вземането за сумата 381.34 лева за
главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от
01.12.2016г. до 28.06.2018г. по партида
№ 68466, с 39.80 лв. - лихва за
забава от 01.01.2017
г. до 02.08.2018 г. и законната лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 857/06.03.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1394/2019 г. по описа на Старозагорския районен, като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :