Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 19.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия
Радева адм. дело № 231/2022г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците и чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 година.
Делото е образувано по Жалба с вх. №2487/07.07.2022г., подадена от
„Илко“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Радецки“ № 3Б,
представлявано от управителя Ю.Г.Д., против Решение рег. №
32-186861/08.06.2022г. на Директор на ТД Митница Русе, с което е определена нова
митническа стойност на стоката по МД № 19BG004205002479R5 - в размер 7772,73
лева, задължен е търговецът в 10-дневен срок от получаване на решението,
да заплати дължимите държавни вземания
до размера на митническото задължение и ДДС, както следва: Мито – 444,62 лева и
ДДС – 978,16 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания
на основание чл. 114, пар. 1, и пар. 2 от МКС Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.
59, ал. 2 от ЗДДС. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на оспореното решение, че е издадено при допуснати съществени
нарушения на материалните и процесуалните норми и се иска отмяната му изцяло.
В съдебно заседание, за оспорващият
„Илко“ ЕООД гр. Троян, редовно призован, не се явява законният представител,
нито упълномощен процесуален представител. В хода на делото са депозирани
писмени молби от адв. К.Г. от САК, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания и моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските. Ангажирани са доказателства.
В
съдебно заседание ответникът - Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе,
се представлява от главен юрисконсулт Я.Я., който оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага доводи, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Ангажирани са доказателства.
Настоящият
състав след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021г., изменена със Заповед № ЗТД-4000-6(32-9692)/11.01.2022г. на
Директора на ТД Митница Русе е възложено извършването на проверка по реда на
чл. 48 във вр. чр. 12, 15, 46, 47 и 51 от МКС и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на „Илко“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, обл.
Ловеч, ул. „Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д..
За
резултатите от така възложената проверка е изготвен Доклад № BG00400/1/13/24.03.2022г.,
рег. № 32-97828/24.03.2022г. от проверяващият екип в състав: Гриша Славчев
Вътов – главен инспектор в ТД Митница Русе – ръководител на екипа, Р.К.Ц.-П. и
А.Г.Л., и двете на длъжност старши инспектор в ТД Митница Русе. В доклада е
отразено, че за проверяваният период от 01.12.2018г. до 31.10.2021г. „Илко“
ЕООД гр. Троян е декларирало 173 броя стоки, като е подало 149 бр. митнически
декларации за поставяне под режим „допускане на свободно обращение“. Посочено
е, че на 13.06.2019г. „Илко“ ЕООД гр. Троян, в качеството си на получател на
стока, е декларирал за режим „допускане за свободно обращение“ пред Митнически
пункт Пристанищe
Лом несъюзна стока, както следва: по МД № 19BG004205002479R5 употребяван лек
автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтри“, тип: бензин, бр. места 5,
товароносимост 500, цвят: зелен, работен обем: 1600 куб.см.; мощност: 155 HPSAE, шаси № WMWSX3С55СТ155026, код по ТАРИК – ********** и декларирана
митническа стойност в размер на 3326.54 лева при условия на доставка EXW. За стоката са начислени и
надлежно заплатени държавни вземания, както следва: мито – 332.65 лева и ДДС – 781.84
лева. С искане за представяне на документация, даване на писмени обяснения или
изготвяне на справки, връчено на представляващият дружеството - Ю.Г.Д. на
17.11.2021г. е изискана търговска, счетоводна и друга документация, която е
била представена от „Илко“ ЕООД гр. Троян в указания срок. Представено е и
писмено обяснение от Ю.Г.Д. – управител на „Илко“ ЕООД гр. Троян, в което
същият е отразил, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно
наддаване, като нямат директна връзка с продавача, плащанията се правят към
организатора на търга, като същите са периодични, а не по конкретна доставка,
тъй като дружеството има кредитен лимит. Отразено е, че всички документи по
повод подадените от дружеството митнически декларации и с оглед извършваната
проверка, са предадени на главен инспектор Г.В. и старши инспектор А.Л..
С
Възлагателно писмо рег. № 32-30999/28.01.2022г. Директорът на ТД Митница Русе е
възложил на Р. П.И.– вещо лице от списъка на вещите лица при Окръжен съд гр.
Видин, притежаващ лиценз за оценител и сертификат за автоексперт оценител, да
извърши справедлива пазарна оценка на употребявани моторни превозни средства,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ от „Илко“ ЕООД гр. Троян,
които са включени в обхвата на проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена
със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021г., изменена със Заповед №
ЗТД-4000-6/11.01.2022г. на Директора на ТД Митница Русе, като е указано
оценката да се извърши по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между
независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност“ и
„пазарни сравнения“, като докладът за пазарна оценка да съдържа информация дали
в цената са включени дължимите данъци и налози за посочените моторни превозни
средства – общо 80 броя автомобили.
Изготвена е била Експертна оценка от инж. Р. П.И.. В
същата, Приложение 1 са определени следните митнически стойности: По МД
№ 19BG004205002479R5 е определена митническа стойност в размер на 7 772,73 лева
като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на следните
дължими държавни вземания: Мито /10%/ - 777.27 лева; ДДС /20%/ - 1 760.00 лева,
като са погасени мито в размер 332.65 лева и ДДС в размер на 781.84 лева.
С
Писмо рег. № 32-131472/20.04.2022г. „Илко“ ЕООД гр. Троян е уведомено, че срещу
него започва административно производство и му е дадена възможност да изрази
становище и да представи допълнителни документи във връзка с МД №
19BG004205002479R5. Това писмо е връчено на Ю.Г.Д. – управител на дружеството
на 30.04.2022г., като в предвиденият срок в ТД Митница Русе е постъпило Писмо
рег. № 32-161429/18.05.2022г., в което се оспорват констатациите по Доклад №
32-97828/24.03.2022 година.
С
Решение рег. № 32-186861/08.06.2022г. на Директор на ТД Митница Русе, на основание
чл. 29 във вр. чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1 във вр.
чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1 във вр. чл. 102 от МКС във вр. чл. 140 от РИ,
чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС и чл.
59 от АПК е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стоката
по МД № 19BG004205002479R5, регистрирана на 13.06.2019г. и е определена нова
митническа стойност на стоката по МД № 19BG004205002479R5 от 13.06.2019г. - в
размер 7 772,73 лева. С посоченото решение търговецът е задължен в 10-дневен
срок от получаване на решението, да заплати дължимите държавни вземания до
размера на митническото задължение и ДДС по МД № 19BG004205002479R5 - Мито – 777,27
лева и ДДС – 1 760,00 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл. 114, пар. 2 от МКС Регламент (ЕС) № 952/2013, считано
от датата на възникване на задължението 13.06.2019г. до датата на
уведомяването, както и да се начисли лихва за забава, считано от датата на
изтичане на определения срок по чл. 108, пар. 1 от МКС до датата на ефективното
плащане. Решението е връчено на Ю.Г.Д. – законен представител на „Илко“ ЕООД
гр. Троян на 13.06.2022г., видно от приложената по делото разписка.
По
делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и от
оспорващия, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени
такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В
хода на съдебното следствие беше допусната и реализирана и комплексна
съдебно-икономическа и оценителна експертиза с вещи лица Х.Х.Д. и Д.М.Д.. От
изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещите лица заключение се
установява, че лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтри“ е закупен за
1500 щатски долара, за което е издадена Фактура № 28605809 от 18.03.2019
година. Отразено е в заключението, че закупеният лек автомобил е заприходен в
счетоводна сметка 304 „Стоки“ с придобита стойност 3652.86 лева, включваща освен
фактурираната стойност на закупения актив с левовата му равностойност и
направените транспортни разходи по доставката и начислените МИТА, а
задълженията към доставчика са заведени на отчет по аналитичната му партида в
сметка 401 „Доставчици“ с левовата равностойност 2626.22 лева, което означава,
че е налице съответствие между платена цена и декларирана стойност. В заключението е отразено също, че
дружеството е заплатило, както цената на стоката, включително фактурираните
транспортни разходи, заприходени по счет. сметка 304 „Стоки“, така и
начислените мито и ДДС, посочени на отделни редове в митническата декларация,
заведени на отчет съответно по счет. сметка 457 „Разчети с митници“ и 453
„Разчети за ДДС“. Вещите лица са заключили, че спечелилият търга купувач е дал
най-висока цена и това е реалната цена на автомобила, като от техническа и
професионална гледна точка може да се каже, че не е възможна правилна оценка на
автомобила, без те да са наясно с техническото му състояние. Отразили са в
заключението, че продажната цена на лек автомобил „Мини Купър“, модел „Кънтри“ с
включен ДДС е 5040.00 лева, в това число данъчна основа 4200.00 лева и 840.00
лева – ДДС, като реализираната печалба от продажбата на този автомобил е 547.14
лева, която е осчетоводена по счет. сметка 123 „Печалби и загуби за 2019
година“. В съдебно заседание вещото лице Х.Д. заяви, че всички доставки на
името на „Илко“ ЕООД гр. Троян са заведени аналитично в дружеството, а не общо,
като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени
митата и транспортните разходи. Заяви също, че в повечето случаи дружеството е
плащало за няколко автомобила с едно платежно нареждане, но всички фактури са
заведени в хронологичен ред по дати.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
В
съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146
от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По правната си същност оспореното в настоящото
съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и
подлежи на съдебен контрол за законосъобраност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. решения, взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013г.
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и
членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на Директора на ТД Митница Русе в Агенция „Митници“ е издадено от
компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, §1 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл.
5, т. 39 от Регламент № 952/2013г., съобразно предоставените му правомощия.
Оспореният административен акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.
При
издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия
материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
Съдът счита,
че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаването на процесното решение, доколкото от страна на административния орган
не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая.
Налице е и допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания
административен акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за
възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е
споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно
данни и информация от страна на дружеството. Това допуснато нарушение според
практиката на СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание, което води до
прогласяване на незаконосъобразността на административния акт. Издаденото Решение
рег. № 32-186861/08.06.2022г. на Директор на ТД Митница Русе се позовава
единствено на Доклад № BG00400/1/13/24.03.2022г.,
рег. № 32-97828/24.03.2022г., в който са отразени констатациите от извършената
проверка. Съгласно чл. 84л, ал. 2 от ЗМ приложените към доклада доказателства
са неразделна част от него, като оригиналите на събраните писмени доказателства
се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за митническия орган, а
заверени копия от същите се, без представените от проверяваното лице, се
прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за лицето. В конкретният
случай основното доказателство, на което се позовава ответника е Експертната
оценка, изготвена от инж. Р. П.И. на употребяваните леки автомобили. Същата не
е предоставена на „Илко“ ЕООД гр. Троян в съответствие с разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗМ, с което е нарушено правото му да се запознае с причините за
определянето на нови и различни пазарни стойности на автомобилите, а оттам и за
отказа на Директора на ТД Митница Русе да приеме декларираните митнически
стойности по двете митнически декларации. Освен това съдът счита, че не е
спазена стриктно процедурата по чл. 22, §6 от Регламент 952/2013, според която
преди да вземе неблагоприятното решение, митническият орган е длъжен да съобщи
на лицето всички свои мотиви и да му предостави възможност да изрази становище
в определен срок. В случаят след изпратеното на „Илко“ ЕООД гр. Троян Писмо рег.
№ 32-131472/20.04.2022г., връчено на 30.04.2022г., законният представител на
дружеството Ю.Г.Д. е изпратил оспорване, в което е отразил своето несъгласие с
констатациите от проверката. Тези изложени аргументи обаче не са съобразени от
административният орган, като в оспореното решение същият е посочил, че
дружеството не е представило доказателства, които да потвърдят реално платената
или подлежаща на плащане цена за стоките и не е представило други документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност. Този извод категорично не се
подкрепя от наличните по делото доказателства и от заключението по
реализираната комплексна експертиза в счетоводната им част, съгласно която
всички доставки на името на „Илко“ ЕООД гр. Троян са заведени аналитично в
счетоводството на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана
себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи.
Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа
стойност по посочената в решението митническа декларация. Съгласно трайната
съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата
стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо се
изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата. Административният орган, без да оспорва автентичността на наличните
в счетоводството на дружеството и представени документи – фактури за
придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност. Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена
в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о.,
Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о.,
Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о.,
Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др.,
в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното
увеличаване на стойността на процесната стока.
Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането
на декларираната митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение
на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС
по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на
стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна, практиката на съда
на ЕС по приложението на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение налага
виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани. В случаят не е посочена причината за незачитане на данните за
платените суми в приложените фактури, при условие, че не се отрича тяхната автентичност.
Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган
не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена такава, като лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, §1 от МКС.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от
Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите
му.
Митническата стойност е определената за митнически
цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и
вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за
контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл. 15, §1 от Регламента поставя
изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, да предостави на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от
Регламента е извършването на последващ контрол. Съгласно тази разпоредба, за
целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на
стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в
митническа декларация, декларацията за временно складиране, обобщена декларация
за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В конкретният
случай такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално
платената цена за автомобила, посочена в МД № 19BG004205002479R5, релевантни за
определяне на митническата стойност, съответно и на дължимите публични държавни
вземания - мито и ДДС. Възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са
във връзка с митническата стойност на декларираната за режим „Допускане до
свободно обращение“ стока – 1 брой МПС -
лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтри“ по МД № 19BG004205002479R5 от
13.06.2019 година.
Съгласно чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013
/МКС/, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, §2
от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Процедурите по определяне на митническа
стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент №
952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на
комисията от 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл.
70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/. Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл. 74,
§2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) №
952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. А, съобразно чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. В
конкретният случай в оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат
съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ и защо е
приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно възлагане
изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от
компетентно лице – автоексперт оценител. Цитираните критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност. В този смисъл е и Решение № 3699/18.04.2022г. по адм.
д. № 11027/2021г. на ВАС.
Съгласно трайната съдебна практика на българските
съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност
на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на
страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил
своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на
стоката. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на
чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им
не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.
140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“
от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна
уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните
държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на
субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез прилагане на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност. В тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да
докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Съдът намира, че
в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от
вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, §3 от
Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от
оценителя инж. Р.П.И.. е изготвена по методите „сравними неконтролирани цени“ и
„пазарни цени“. За да се приложи първият от тези два метода е необходимо нито
едно от различията между сравняваните сделки и между лицата, участващи в тях,
да не би могло да повлияе съществено върху цената при пазарни условия или да могат да се
извършат достатъчно точни корекции за елиминиране на съществени последствия
върху цената от тези различия. В конкретният случай не е ясно дали условията за
приложение на посочения метод са били изпълнени.
В конкретният случай назначеният автоексперт
оценител инж. Р.П.И.., на който е възложено от Директора на ТД Митница Русе да
изготви пазарна оценка на движими активи – употребявани МПС от внос, е оценил
общо 80 броя МПС, включително и лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтри“,
според неговото функционално техническо и технологично състояние, използвайки
два метода за оценка: Метод на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци и Метод на пазарните цени, без обаче да е извършил оглед на конкретният
автомобил и да установи неговата пазарна стойност съобразно действителното му
състояние. В Приложение 1 към Експертната оценка, инж. Р. И. е посочил каква
пазарна стойност определя за лекия автомобил, съобразявайки ценовия диапазон на
идентични автомобили в сайтовете за продажба на употребявани автомобили www.mobile.bg и
www.auto.bg
към датата на оценката 13.06.2019 година. Посочил е, че в пазарната оценка са
включени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на автомобила в ЕС,
мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането му и ДДС.
Съдът счита, че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е
придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на
подобно МПС в България. Както от представените писмени доказателства,
включително и от заключението по реализираната комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза, се установи, че оспорващият „Илко“ ЕООД гр. Троян се
занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и внася в Република България
с цел реализиране на печалба от тази дейност. Напълно нелогично е дружеството
да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за
продажба в България. В този случай не може да се очаква някаква печалба от
дейността и е без смисъл въобще участието на търг за закупуване на автомобил и
реализирането на разходи за транспортирането на този закупен автомобил от САЩ
до Република България. Следва да се отбележи, че всички автомобили, включително
и този по МД № 19BG004205002479R5, са закупени от „Илко“ ЕООД гр. Троян чрез
търг, който е публичен с достъп до множество клиенти и цената, на която е
закупен автомобила е най-високата цена, предложена на този публичен търг.
Вещото лице Х.Х.Д. заяви в съдебно заседание, че фактурата съответства на
стойността по митническа декларация, няма разминаване в стойностите и всички
доставки на името на „Илко“ ЕООД гр. Троян са заведени аналитично в
счетоводството на дружеството по дати, като към фактурата са добавени митата и
транспортните разходи. След извършените проверки и след запознаване със
счетоводните документи в дружеството, вещото лице Х. прави извода, че е налице
съответствие между платена цена и декларирана стойност и че закупеният актив е
осчетоводен по счетоводните сметки и регистри на дружеството. Вещите лица са
категорични, че спечелилият търг купувач е дал най-високата цена и това именно
е реалната пазарна цена на автомобила, като не може да се изготви правилна
оценка на конкретен автомобил, без да има яснота относно конкретното техническо
състояние на този автомобил и след извършен оглед.
Предвид изложеното съдът счита, че в конкретният
случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установят
справедливата стойност на внасяната стока, вследствие на което е постановен
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на
митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения
акт възникнали задължения за мито и ДДС.
При този изход
на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на оспорващия направените и доказани разноски, съгласно представения
списък в размер на общо 1 170.00 лева, от които 420,00 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2022г.,
внесена държавна такса в размер на 50,00 лева и депозит за вещи лица в размер
700.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 1 и ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки
административен съд, пети съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Илко“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Радецки“ № 3Б, представлявано
от управител Ю.Г.Д., Решение рег. № 32-186861/08.06.2022г. на Директор на ТД
Митница Русе.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе при Агенция “Митници“, да
заплати на „Илко“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д.,
направените по делото разноски в общ размер 1 170.00 – хиляда сто и
седемдесет лева, от които 420,00 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2022г.,
внесена държавна такса в размер на 50,00 лева и депозит за вещи лица в размер
700.00 лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.