№ 314
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20243100900615 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Юробанк България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“
№260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., действащи чрез ада.М. Ц., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №84, ет.4, против К. Ш. А., с ЕГН **********, с
адрес: ******, призован чрез работодател “Еко Системс Текнолоджи“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.9 от
ЗПК и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
съществуването на задължения на ответника по Договор за потребителски кредит №*****
от 18.01.2022г., за които по ч.гр.д.№554/2024г. по описа на Районен съд Варна са издадени
Заповед №228 от 18.01.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, а имено за установяване на дължимостта на сумата от 35280лв.,
представляваща главница за периода от 20.02.2023г. до 08.01.2024г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-17.01.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 3256.78лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 19.12.2022г. до 08.11.2023г. и сумата от 1162.39лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 19.12.2022г. до 08.01.2024г. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит №***** от 18.01.2022г. по силата, на който на ответника е предоставен банков
кредит в размер от 35280лв., чието погасяване е следвало да се извърши, чрез 120 равни
месечни вноски от по 516.57лв., включващи главница и лихва, с падеж на последната вноска
на 18.01.2032г. Сочи се, че с договора за кредит е уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва в размер на 1.211 %. годишно. Твърди се, че от 20.02.2023г.
1
кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за главница, а от
19.12.2022г. и за лихва, като от посочените дати е изпаднал в забава. Поддържа се, че поради
допуснатото просрочие, ищеца е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано
от 08.11.2023г., на която дата на длъжника е връчена нарочна покана. Сочи се, че с поканата
е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по
кредита, като и понастоящем ответника не е изплатил дължимите суми за лихви, главница,
такси и разноски по договора. Ето защо се твърди, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането. Твърди се още, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК задължението по
кредита е било в общ размер на 39699.17лв., от които: 35280лв.-дължима главница за
периода от 20.02.2023г. до 08.01.2024г.; 3256.78лв.-дължима възнаградителна лихва за
периода от 19.12.2022г. до 08.11.2023г. и 1162.39лв.-дължима мораторна лихва за периода от
19.12.2022г. до 08.01.2024г. Поддържа се, че освен задълженията, произтичащи от процесния
договор, ответника дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите.
В предоставения срок по реда на чл.131 от ГПК, след надлежно уведомяване на
ответника К. А., чрез работодателя “Еко Системс Технолоджи“ ЕООД, по делото не е
постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова-ч.гр.д.
№554/2024г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на ищеца е издадена Заповед
№228 от 18.01.2024г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК за вземанията му от К. Ш. А. по Договор за потребителски кредит №***** от
18.01.2022г., както следва: сумата от 35280лв., представляваща главница за периода от
20.02.2023г. до 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 3256.78лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.12.2022г. до
08.11.2023г. и сумата от 1162.39лв., представляваща мораторна лихва за периода от
19.12.2022г. до 08.01.2024г., както и сумата от общо 3417.74лв., представляващи съдебно-
деловодни разноски.
В хода на образувано срещу длъжника изпълнително производство, съдебния
изпълнител е връчил поканата за доброволно изпълнение и ЗНИ по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, при констатация че лицето не живее на регистрираният си адрес. В резултат, от което и
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви установителен иск в едномесечен срок, съответно е спрял принудителното
изпълнение на основание ал.2 от цитираната правна норма. В определеният срок, ищецът е
предявил настоящата претенция, поради което същата се явява допустима и следва да се
2
разгледа по същество.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между
страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №*****/18.01.2022г.
/кредитна сделка №5070074/, който има за предмет предоставянето на ответника на банков
кредит в размер на 35280лв., с цел пълно предсрочно погасяване на задължение по договор
за потребителски кредит от 2019г. Договорено е, че връщането на кредита, следва да се
извърши до 18.01.2032г., чрез 120 месечни вноски, като съгласно чл.4, ал.1 от договора за
кредит кредитополучателят ползва дванадесет месечен гратисен период, по време на който
се дължи само лихва върху усвоената главница, а в останалите 108 месеца анюитетната
вноска е в размер на 516.57лв. и се формира от лихва и главница. Видно от чл.3 от договора
за потребителски кредит, кредитополучателят дължи плащането на променлива годишна
лихва, формирана като сбор от референтен лихвен процент /ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити/, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
фиксирана договорна надбавка. За първите дванадесет месеца от договора, фиксираната
надбавка е в размер от 1.211 %, а след това до крайния срок на издължаване на кредита в
размер от 10.379 %. В договора за кредит е посочено, че към момента на сключването му
референтният лихвен процент е в размер на 0.650 %. Съгласно чл.8 от договора при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава. Според чл.14 на договора при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита
за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Видно от представения препис от Констативен протокол, съставен от ЧСИ с рег.№718
на КМЧСИ, придружен от покана за изпълнение и разписки за връчване, че “Юробанк
България“ АД е пристъпило към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
забава в плащанията от страна на длъжника. С отправеното нарочно изявление, кредитора е
уведомил кредитополучателя за просрочените плащания и го е поканил да ги погаси в
седемдневен срок, като в противен случай ще счита кредита за предсрочно изискуем. От
ангажираните доказателства се установява, че поканата за доброволно изпълнение и
предсрочна изискуемост, е връчена на длъжника на 08.11.2023г. по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК.
От прието по делото заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, което се
кредитира от съда, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
отпуснатият на ответника кредит от 35280лв. е усвоен на 18.01.2022г. Установява се, че за
периода 18.01.2023г.-02.05.2025г. няма извършени плащания от задълженото лице като
размера на непогасената главница възлиза на 35280лв. Дължимата възнаградителна лихва за
периода от 18.11.2022г. до 08.11.2023г. е в размер от 3256.78лв., а този за претендираният
период от 19.11.2022г. до 08.11.2023г. е 3205.40лв. Установява се още, че дължимата
мораторна лихва за периода от 19.12.2022г. до 08.01.2024г. е в размер от 1162.39лв. Вещото
лице е изготвило таблици, в които подробно е описало допуснатите просрочия по пера.
3
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е сключен
договор за кредит, с твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в
това число и реално предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да
установи още наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
/включително и обявяването й на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на
задължението по договора за потребителски кредит. На последно място ищецът следва да
докаже размера на претенции за главница и лихви. Ответникът следва да установи, че е
изправна страна по процесния договор, т.е. че е налице погасяване на задължението, или
правоизключващите си възражения, в това число и за недействителност на клаузи от
договора.
Наред с горното с оглед потребителския характер на кредита, по отношение на
ответника е приложима общата потребителската защита, дефинирана в ЗЗП и ЗПК, за която
съдът следи служебно на основание чл.7, ал.3 от ГПК.
От ангажираните по делото доказателства и в частност от договора за потребителски
кредит, се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора,
с твърдените от ищеца права и задължения. Заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, установи, че банката е изпълнила задължението си да предостави
по сметка на кредитополучателя договорената сума от 35280лв., както и че е допусна забава
в погасяването на дълга, като последното плащане е извършено на 19.02.2022г.
По делото се установи осъществяването на фактическия състав по обявяване от
кредитора на предсрочната изискуемост на задължението по процесният договор, с оглед
отправеното изявлението до кредитополучателя, в което ясно е посочено, че на длъжника се
предоставя седемдневен срок за доброволно изпълнение, след което кредитът ще бъде
считан за изискуем. Наред с това се установиха и обективният факт на неплащането и
връчването на уведомлението за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем.
Ето защо съдът приема, че с банката е упражнила надлежно своето потестативно
преобразуващо право да промени едностранно облигационното отношение в частта за
падежа, съответно че считано от 27.11.2023г.-седем дни след получаването на поканата и
изтичане на срока за доброволно изпълнение, е настъпила предсрочната изискуемост. Тук е
мястото да се посочи, че възприетата различна от твърдяната от заявителя дата на
изискуемостта на цялото задължение е без правно значение, тъй като от една страна е
настъпила преди подаване на заявлението в съда и защото макар договорната лихва се
дължи до 27.11.2023г., то меродавно при разглеждането на претенцията за възнаградителна
лихва, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, е сезирането на съда съгласно
посочената от ищеца крайна дата-08.11.2023г.
На следващо място при упражняване на служебна проверка за неравноправност на
клаузите по сключения потребителски договор, съобразно нормите на ЗПК, както и тези на
4
ЗЗП, по повод претенцията на ищеца и уговорките, въз основа на които те се формират,
съдът не констатира неравноправност, която да влече недействителност. Това е така защото
Договор за потребителски кредит №***** от 18.01.2022г. е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Процесният договор отговаря и на останалите
съдържателни изисквания, установени с чл.11, ал.1, т.т.7-12 и т.20 от ЗПК, като в него
изрично са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита, като в процесния случай, същият е променлив и подробно са посочени
и условията за прилагането му, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент /чл.3 от договора за кредит/. Спазено е и изискването за посочване на
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК.
Посочени са още годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Размерът на ГПР
по кредита е 9,52%, който е в рамките на законоустановения максимум по чл. 19 ал.4 от
ЗПК, поради което и не са налице недействителни клаузи в тази връзка, Съдът намира, че в
процесния случай не се констатират неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗПК.
С оглед горното, предявените обективно съединени искове се явяват установени по
основание.
По размера на задълженията съдът, съобразно заключението на вещото лице при
липса на насрещно доказване от страна на ответника за погасяване на дълга, приема, че
претенцията за главница в размер на 35280лв., се явява изцяло основателна.
Относно претенцията за възнаградителна лихва за периода от 19.12.2022г. до
08.11.2023г., както се посочи по-горе според вещото нейният размер е 3205.40лв., поради
което иска следва да се уважи в този размер, като за разликата до 3256.78лв. се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва за забава, тъй като търсеното от ищеца
обезщетение кореспондира с установеният размер от вещото лице, то искът следва да се
уважи така, както е предявен. За пълнота по отношение на наказателната лихва, следва да се
посочи, че съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая уговореният с договора процент го надвишава, но претенцията на
ищеца е именно в размер на законната лихва, определена от Министерски съвет. Наред с
това се констатира, че в издадената Заповед за незабавно изпълнение е допусната техническа
грешка в изписването на крайният момент, за който се присъжда наказателната лихва /202г./.
При липса на разпореждане с мотиви в противната насока, съдът намира, че следва да се
приеме, че се касае за периода, с който самия заявител е сезирал съдът.
В заключение съдът намира, че следва да се уважи претенцията за мораторна лихва за
5
периода от 19.12.2022г. до 08.01.2024г. в размер от 1162.39лв., следва да се уважи, както и
искането за присъждане на законна лихва лихвата за забава върху главница от датата на
подаване на заявлението до пълното погасяване на вземането.
При този изход на делото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г. и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника, следва да бъде осъден да заплати деловодни
разноски за заповедното производство според доказателствата за направени такива и
съразмерно с уважената част от иска, чиито размер възлиза на 3413.31лв., от които 792.95лв.
за внесена ДТ и 2620.36лв. за платено адвокатско възнаграждение. С оглед направеното
искане, в полза на ищецът, следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото
производство, които изчислени при горепосочените условия възлизат на 5834.56лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че К. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на
“Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., сумата от
35280лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***** от
18.01.2022г., сумата от 3205.40лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
19.12.2022г. до 08.11.2023г. и сумата от 1162.39лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 19.12.2022г. до 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-17.01.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед №228/18.01.2024г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 54/2024г. по
описа на Районен съд Варна.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на “Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, установяване на съществуването на задължение на К. Ш. А., с ЕГН **********,
за което е издадена Заповед №228 от 18.01.2024г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 54/2024г. по описа на Районен съд Варна,
за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***** от 18.01.2022г. за
периода от 19.12.2022г. до 08.11.2023г., за разликата над уважения размер от 3205.40лв.
до претендираните 3256.78лв.
ОСЪЖДА К. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., сумата от 3413.31лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство и сумата от
5834.56лв., представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в
6
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7