Решение по дело №364/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 307
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700364
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

307/21.10.2020 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                          СИЛВИЯ САНДЕВА

        

           при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 364/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.Д.,***, срещу Решение № 116 от 29.05.2020 г. по НАХД № 114/ 2020 год. по описа на Районен съд - Силистра.

Касаторът счита Решението на СРС за неправилно, постановено при нарушение на закона, както и неприложение на закон, който е трябвало да бъде приложен, както и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с 2 и ал. 3, т. 1 от НПК.

Според касатора съставът на СРС не се е съобразил с дадените му указания от касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане, относно въпросите, които задължително трябва да изследва при новото разглеждане на делото, както и не е разгледал всички възражения на наказаното лице, съответно е разгледал въпроси, които не били спорни по делото. В тази връзка сочи, че според него са налице следните пропуски на съда, а именно, че не е обсъдил и съобразил следните възражения: електронният фиш (ЕФ) като административен акт следва да бъде датиран с оглед преценката за неговата допустимост предвид разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като липсата на дата на ЕФ е самостоятелно основание за отмяна на същия; ЕФ е издаден след изтичането на всички срокове за допустимост на административнонаказателното производство, предвидени в ЗАНН; не е доказана автоматично генерирана дата на ЕФ; необосновано съдът е приел, че ЕФ е издаден на 6.11.2018 г.; не е проверил наличието на указаните в Наредба №  8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР реквизити на Протокол по чл. 10 от Наредбата, въпреки възражението на въззивника за незаконност на процесния Протокол. Оспорва годността на Протокола като доказателствено средство, тъй като върху него не е отразен регистрационен номер и дата на представяне в ОД МВР. Добавя, че не е налице снимка на разположението на уреда. Настоява, че неправилно нарушението е прието за доказано, след като липсват доказателства, че заснемането/ засичането е извършено в зоната с ограничение на скоростта, както и наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение. Възразява, че заснемането е извършено в периода на работа на АТСС съгласно протокола по чл. 10 от Наредбата. Изтъква, че в приложената снимка от клип е отбелязан режим Н, какъвто по Наредбата не е предвиден. Твърди, че не е доказано одобряването на типа АТСС, използвано при заснемането, както и че същото не е преминало метрологична проверка, каквато задължително ежегодно се извършва от Българския институт по метрология. Сочи, че в ЕФ липсва издател, поради което не може да бъде преценена компетентността на същия. Прави оплакване, че от начина на отразяване в ЕФ не става ясно мястото, на което е извършено нарушението. В заключение претендира, че съгласно чл. 46, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Закона за нормативните актове административнонаказателната отговорност може да се основава само на стеснително тълкуване, а не на разширително и не чрез тълкуване по аналогия, при което при неяснота, непълнота или противоречие в закона  при административнонаказателното производство тълкуването следва винаги да е в полза на „нарушителя“. При така изложените доводи иска отмяна на първоинстанционното съдебно Решение и отмяна на ЕФ, като претендира съдебно – деловодни разноски за всички инстанции, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане решението в сила до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. Д.К., който поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея, като настоява, че пред РС – Силистра е била оспорена от него представената разпечатка, както и Протоколът по чл. 10 от Наредбата. Допълва, че Протоколът е с невярно съдържание, тъй като е посочено в него, че се касае за път от общинската пътна мрежа, а посоченият път с идентификация III е такъв от републиканската пътна мрежа. Иска уважаване на жалбата изцяло.

Ответникът – ОД на МВР Силистра, редовно призован, не се представлява.

Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна. Изразява становище, че следва да бъде потвърдено решението на СРС.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Електронен фиш Серия К № 2371426, издаден от ОД МВР Силистра, с който на М.Д.Д. ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това че на 08.10.2018 г., в 12.05 часа, в област Силистра, път III - 213 км 5 + 248, посока град Силистра, ограничение 70 км/ч, въведено с пътен знак В – 26, отчетен толеранс – 3 км/ч от измерената скорост, с МПС “Пежо 308”, регистрационен номер ***, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 571, с № от Регистъра 4835 (л. 9 от АНД № 455/ 2019 г.), обективирано в клип № 2423, при разрешена скорост 70 км/час, измерена скорост – 89 км/час, наказуема скорост 86 км/час, наказуемо превишение на разрешената скорост с 16 км/час, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

За да потвърди Електронния фиш, съдът е приел, че в автомобил, в който е била монтирана система за контрол от конкретен вид, е бил разположен на точка за контрол по пътя с. Айдемир – гр. Силистра, което е счел, че се установява от приложения по делото Протокол. Според първоинстанционния съд заснемането е станало в присъствието на контролен орган, като в Протокола било отразено името на мл. автоконтрольора, налице бил подпис и вписване на регистрираните нарушения. Съдът е посочил, че от съдържанието на приложения Протокол се установява, че на 350 м до АТСС на пътя е имало поставен пътен знак за ограничение от 70 км/час. Счел е, че от приложения Протокол за проверка на използваната система за видеоконтрол става ясно, че същата е преминала проверка и е от одобрен тип. От приложените по делото доказателства е стигнал до извода, че ЕФ е издаден на 6.11.2018 г. Анализирайки оспорения ЕФ е счел, че са налице всички изускуеми реквизити в него, като в тази връзка изрично е посочил, че в долен ляв ъгъл на ЕФ е отразено, че на основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП наказаният може да представи декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението. При така изложеното и на база приложимия закон, е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ЕФ.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно като краен резултат.

На първо място, настоящият състав държи да отбележи, че на проверка пред касационната инстанция подлежи съдебното Решение. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съгласно която Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, следва да се отбележи, че сред касационните основания по чл. 348 от НПК не е налице основанието „необоснованост“. В голямата си част жалбата е такава срещу ЕФ , а не срещу съдебното решение и преповтаря въззивната жалба. Същевременно проверката сочи, че при провеждане на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, като наказанието предвид фиксирания му размер, не подлежи на промяна и в този смисъл е справедливо.

Настоящият състав, като съобрази възраженията и за пълнота на изложение, излага следното:

Неоснователни са твърденията, че съдът е потвърдил ЕФ, въпреки че в него липсвала дата на издаване. От приетата като доказателство разпечатка от компютърната информационна система на ОДМВР Силистра, Сектор „Пътна полиция“ (СУАНД), се установява, че ЕФ е съставен на 6.11.2018 г. и е връчен на 30.05.2019 г., което се установява и от приложената пък разписка по делото. Справка с протокола от първоинстанционното производство сочи, че въззивникът не е оспорил съдържанието на тази разпечатка, нито се е противопоставил на приемането ѝ. Единственото му изявление е да се приемат доказателствата по делото. В пледоарията по същество излага становище, че тази разпечатка няма доказателствена стойност. Това негово становище обаче не представлява оспорване на същата, както се твърди пред касационната инстанция. Настоящият състав счита, че правилно СРС е ценил тази разпечатка относно датата на издаване на ЕФ, като неоспорена от наказаното лице, представена с нарочно писмо, съдържащо и изявление от Началник отдел „ОП“, Димо Василев, подписано от същия, поради което представлява официален документ и се явява доказателство за отразените в него факти и обстоятелства.

ЕФ съдържа изискуемите, по закон и съгласно приетия от МВР образец,  реквизити. Той съдържа дата, време и място на нарушението, предвиденото ограничение на скоростта и установената скорост. Приложен е снимков материал за засеченото нарушение, като на същия са отразени дата и час на нарушението, заснетия автомобил, обстоятелството, че патрулният автомобил е бил позициониран неподвижно, т.е. с 0 км/час, в непрекъснат режим (Н). Посочени са координати на мястото на нарушението. При справка в goggle maps на конкретните координати, която всеки може да извърши, тъй като е публично достъпна, се установява, че на съответното място и в двете посоки има знак за ограничение на скоростта до 70 км/час. Съдът прилага разпечатка на справката, като на същата в долната част на pdf file се съдържат зададените координати.

ЕФ съдържа наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, от която е издаден, каквото е изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че не можело да се прецени компетентността на органа – издател на ЕФ. Законодателят е разписал конкретни специални правила за издаване на ЕФ, като относно издаването му изискването е да бъде посочена териториалната структура, а не конкретно длъжностно лице.

Неоснователно е възражението и по отношение приетия в първоинстанционното производство Протокол по чл. 10, ал. 1 от  Наредба №  8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР с настояването, че съдът не бил проверил наличието на всички изискуеми реквизити въпреки възражението на въззивника. Съдът отново следва да отбележи, че и това доказателство е прието без възражение от въззивника или неговия процесуален представител в първоинстанционното съдебно производство. В този смисъл съдът не е имал основание и причина да събира други доказателства, които да установяват защо върху Протокола няма отразен регистрационен номер и по какъв начин се завеждат този вид протоколи в регистъра на съответната структура. Твърдението, че времето за запознаване било много кратко поради обстоятелства, свързани с пандемията, е най – малкото несериозно. Ако въззивникът е искал да оспори това доказателство и да се съберат допълнителни доказателства, то той е следвало изрично да стори това, като с оглед правото му на защита, съставът следваше да предприеме действия по това оспорване и ако не беше предприел, тогава вече щеше да е налице съществено процесуално нарушение, което настоящият състав да вземе предвид. При липса на оспорване, а единствено с изявление в пледоарията по същество, че протоколът не съдържал всички, изискуеми по Наредбата, реквизити, правилно съдът е кредитирал това доказателство, при наличието на нарочно писмо за представянето му, със съдържащите се в него данни за местоположение на патрулния автомобил, наличие на ограничителен знак, поредност на нарушението в списъка от непрекъснато заснемане на автомобили. Вярно е, че в Протокола е отразено, че пътят е част от общинската пътна мрежа, но това отразяване не е съществено процесуално нарушение и не променя нито мястото на нарушението, което е от значение. Протоколът съдържа подпис на лицето, което го е съставило, с което това лице удостоверява фактите, отразени в Протокола. Като неоспорен нито по съдържание, нито относно неговата автентичност, Протоколът има своята доказателствена сила.

Неоснователно е възражението, че не е доказано, че заснемането е извършено в периода на работа на АТСС. В тази връзка следва да се отбележи, че процесното нарушение е под № 34 от всичките 50 нарушения, което е видно от отразеното на гърба на протокола с начало и край, поради което обстоятелството, че отпред на Протокола не са отразени начало и край на работа, не опорочава Протокола, след като работата на АТСС е видна от списъка на нарушенията с дата и час.

Неоснователно е възражението, че към Протокола нямало приложена снимка на уреда. Действително към Протокола не е приложена снимка за разположението на мобилната АТСС, но това не е процесуално нарушение, доколкото нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата в случая не намира приложение, тъй като видно от съставения Протокол, техническото средство е било разположено в служебния автомобил, на който е посочен регистрационният номер, а не е било временно разположено на участък от пътя.

Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е счел конкретната автоматизирана Система за видеоконтрол за годно техническо средство, като се е позовал на Протокола за проверка на същата. Системата за видеоконтрол TFR1 – M е мобилна система, която е от типа устройства, които са позиционирани в полицейски патрулни автомобили, като извършва автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от измерването. В тази връзка съдът следва да отбележи, че неправилно СРС е посочил, че заснемането е извършено в присъствие на контролен орган.  Този контролен орган само включва и настройва системата за работа, но тя извършва заснемането автоматично, т.е. в отсъствие на контролен орган, поради което заснемането е законно и не е в противоречие с ТР № 1/ 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. Освен това след произнасянето на ВАС е последвало изменение на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. на чл. 189, ал. 4 от закона и с оглед т. 65 от ДР на ЗДвП, приета с ДВ бр. 19/ 2015 г. съответното техническо средство и заснемане отговарят на изискванията на закона. Във връзка с възражението на касатора следва да се има предвид, че Протоколът за проверка не е оспорен в първата инстанция и той установява, че АТСС е работела коректно. Освен това, във връзка с възражението, че по делото са липсвали доказателства, че устройството е годно техническо средство, то следва да се отбележи, че регистърът е публичен и достъп до него има всяко лице, като при задаване на вида техническо средство в страницата на Българския институт по метрология се установява, че конкретното техническо средство е с отразена годност от 24.02.2020 до 24.02.2020 г. (приложена е разпечатка на справката)

В случая нито пред СРС, нито пред касационната инстанция са наведени доводи, че наказаното лице не е управлявало процесния автомобил на съответната дата и час, въпреки че се сочи, че нямало как да помни месеци след съответната дата дали е управлявал автомобила си. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че водачът не се е възползвал от възможността за подаване на декларация, че не е управлявал автомобила, а в този случай е приложима презумпцията, че е управлявал той. Освен това няколко месеца след нарушението ЕФ е бил изпратен на адреса на водача, но писмото е върнато като непотърсено, поради което  да се твърди, че поради късното връчване е нарушено правото му на защита, защото няма как да помни толкова време кога и къде е бил, е голословно.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а Решението на СРС за правилно и законосъобразно.

При служебната проверка на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не установи нарушения, които да опровергават допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

С оглед изложеното Решението на КРС следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна – оставена без уважение.

 Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1  АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав,

       Р  Е  Ш  И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116 от 29.05.2020 г. по НАХД № 114/ 2020 год. по описа на Районен съд - Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: