Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17.01.2020 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1559 по
описа за 2019 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Лайт кредит консулт“ ЕООД твърди, че между „Лайт Кредит“ ООД и ответницата Р.Р.Щ.
е сключен договор за заем № 7010 от 27.02.2015 г., по силата на който на същата
е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до
27.02.2016 г., на 12 месечни погасителни вноски от 102.47 лева всяка, в които е
включена главница и договорна лихва. Като обезпечение на вземането по договора
за заем, е сключен договор за гаранция от 27.02.2015 г. между ищцовото
дружество в качеството му гарант и „Лайт кредит“ ООД като заемодател и
ответницата като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии, всяко от които на стойност
82.01 лв., което възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на гаранта
запис на заповед. Ответницата не е изпълнила задължението си по договора за
връщане на посочените суми в уговорения срок, същата не е заплатила нито една вноска
по заема, а към ищеца по договора за гаранция сумата от 335.48 лева – 4
ежемесечни премии и частично плащане по
петата. С уведомление от 03.01.2019 г.
до ищеца „Лайт кредит консулт“ ЕООД, заемодателят „Лайт кредит“ ООД, на
осн.чл.5 от договора за гаранция е активирал същата, като претендира плащане на
задълженията на ответницата към него в размер на 1229.64 лв., като твърди че е
извършено плащане от ищеца по договора за гаранция на 07.01.2019 г. Отделно от
това твърди, че ответницата им дължи и сумата от 648.64 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по договора за гаранция, за което ответникът е издал
запис на заповед. За събиране на претендираните суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 464/2019 г. по описа на РС Асеновград, съобщението е
връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата 1878.28 лева, от които: 1229.64 лв. извършено от ищеца плащане по
активирана гаранция, поради неплащане на задълженията от ответницата, по
договор за заем и 648.64 лв. неплатена част от възнаграждение по договор
за гаранция, ведно със законната лихва
в/у главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата Р.Щ..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 464/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение № 264/05.03.2019 г., с която е разпоредено
длъжникът Р.Р.Щ., да заплати на кредитора „Лайт кредит консулт“ ООД описаните и
претендирани с исковата молба суми. Срещу нея не е подадено възражение, в
предвидения по ГПК срок – а същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
По делото е представен договор за паричен заем № 7010 от
27.02.2015 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на „заемодател“ и Р.Р.Щ.,
като „заемател“. По силата на договора „заемодателят“ се е задължил да предостави
на заемателя сумата от 1000 лева, а заемателят се задължил да върне същата в
срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 102.47 лева – до
27.02.2016 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен
процент на разходите от 48.67 % и общ размер на всички плащания по договора
1 229.64 лева. Съобразно чл. 6 от сключения между „Лайт Кредит“ ООД и
ответника договор за кредит, е била постигната договореност задължението на „заемателя“
за заплащане на дължимите суми по договора да бъде обезпечено с издаване на
запис на заповед и сключване на договор за гаранция. Представени са и Общи
условия на договор за паричен заем, предоставян от „Лайт Кредит“ ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на
„заемодател“ и Р.Р.Щ., в качеството му на „заемател“ бил сключен Договор от
27.02.2015 г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от същия страните се
споразумели „гарантът“ да предостави на „заемателя“ гаранция при следните
условия: „гарантът“ се задължил към заемодателя, в случай, че „заемателят“ не
извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от 27.02.2015 г.,сключен
между „Лайт Кредит“ ООД и ответника в техния пълен размер в продължение на шест
седмици, да започне да отговаря пред „заемодателя“ за изплащането на
задълженията по заема. Съгласно
уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ за „гаранта“ до
момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения на „заемателя“
към „заемодателя“ по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора „заемателят“
дължал на „гаранта“ възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни премии
- всяка в размер на 82.01 лева, които се заплащали заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по
предходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали
гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени
всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на
заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че „гарантът“
поема отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на „заемодателя“
за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по
договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на
условията по чл. 2 от договора за гаранция.
Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията „заемателят“
продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2
е уговорено, че „заемателят“ се задължава да възстанови в пълен размер всички
суми, платени от „гаранта“ към „заемодателя“ по гаранцията, в срок до седем
работни дни след извършването на плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от
договора за гаранция „заемодателят“ се задължава към „заемателя“ и към „гаранта“
да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1.1, която да представлява
част от отдадената в заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от „заемателя“
плащания и незабавно да превежда към „гаранта“ от името и за сметка на „заемателя“
сумите по т. 3.1.2, които са дължими от „заемателя“ към „гаранта“ по силата на
договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от
погашенията, извършени от „Заемателя“ към „Заемодателя“.
От изготвеното и прието по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Марияна А., която съдът кредитира
като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че по
Договор за паричен заем № 7010/27.02.2015 г. уговорения заем е усвоен от
„заемателя“ на 27.02.2015 г. по банков път. Със сумата от 1000 лева е заверена
разплащателна сметка Iban-*** „УниКредит Булбанк“ АД с титулар Р.Р.Щ., от
разплащателна смета в банката на „Лай Кредит“ ООД с основание в платежния
документ – „Договор за заем 7010“. По договара за заем в „Лай Кредит“ ООД няма
направено нито едно плащане от заемателя. По договора за гаранция от 27.02.2015
г. има извършени пет плащания от името на заемателя на дати и в размер: на
30.04.2015 г. – 150 лв., на 29.06.2015 г. – 34.48 лв., на 16.03.2016 г. – 51
лв., на 18.04.2016 г. – 50 лв., на 04.07.2016 г. – 50 лева, общо 335.48 лева.
На 07.01.2019 г. „Лайт кредит контсулт“ ЕООД е извършил банков превод на сумата
от 1229.64 лв. по сметка с Iban-*** „Лай Кредит“ ООД, в „Райфайзен Банк
България“ АД, с основание в платежния документ – „Гаранция по Договор 7010“.
Съгласно счетоводни документи, задължението по Договора за паричен заем № 7010/
27.02.2015 г. и договор за гаранция от 27.02.2015 г., към датата на
експертизата от заемателя Р.Р.Щ. /ответник/ към „Лайт Кредит консулт“ ЕООД
/ищеца/ възлиза на: по активна гаранция: общо главница + лихва – 1229.64 лв.,
по договор за гаранция – 648.64 лв., общо задължението 1878.28 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Относно тяхната основателност съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 27.02.2015 г. между трето за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и
ответника Р.Щ. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който дружеството предоставило на „заемателя“
парична сума в размер на 1000 лева, под формата на потребителски кредит, а
последният се е задължил да върне заетата сума на „заемодателя“, в срок от 12
месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 102.47 лева – до 27.02.2016
г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на
разходите от 48.67 % и общ размер на всички плащания по договора 1229.64 лева. Липсва
спор между страните, а и от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „заемодателя“ е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил заемната сума на ответника.
Сключеният на 27.02.2015 г. договор за гаранция между
„Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК ********* – „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК ********* – „заемател“
и Р.Щ. – „заемател“ има гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на
договора ищецът – „гарант“ се е задължил да започне да отговаря пред „заемодателя“
за изплащането на задълженията по договора за заем от 27.02.2015 г., в случай,
че „заемателят“ не извършва дължимите и изискуеми плащания. По този начин се
гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за
заем, „заемополучателят“ изрично е дал съгласието си вземането на „заемателя“
да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за
гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от
правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция
по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на „Лайт
Кредит“ ООД към длъжника по договор за кредит от 27.02.2015 г., когато „заемателя“
не извършва дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението
на „гаранта“ е възмездно - за предоставеното обезпечение „заемополучателят“
следвало да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер дванадесет ежемесечни
премии, всяка в размер на 82.01 лева, които се заплащали заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема.
В договора за гаранция е предвидено, че при неизпълнение
на задълженията по договора за заем, „гарантът“ следва да изпълни при поискване
от „заемодателя“ неизпълнените задължения на „заемателя“. При извършено плащане
от страна на „гаранта“ съобразно чл. 5.2 от договора за гаранция, за „заемателя“
възниква задължение да възстанови в пълен размер всички суми, платени от „гаранта“
към „заемодателя“ по гаранцията. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатената сума по договора за
заем е в размер на общо 1 229.64 лева, включваща главница и лихва, поради
което тези вземания с основание са били изплатени от „гаранта“ на „заемодателя“.
С това плащане ищецът се е суброгирал в правата на кредитора, както по силата
на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2, така и по силата на закона –
чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало
вземане в размер от 1 229.64 лева, представляващо невърната от „заемателя“
сума по сключения с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява също, че дължимото възнаграждение
по договора за гаранция не е платено в пълен размер, като непогасения остатък е
в размер от 648.64 лева. Предвид изложеното съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество са възникнали вземания в горепосочените размери спрямо
обезпечения длъжник и предявените искове се явяват доказани и основателни и
следва да се уважат.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените в
настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил
разноски общо в размер на 337.57 лева, от които: внесена държавна такса в
размер 37.57 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. В исковото производство ищецът е направил разноски общо в размер на
187.57 лева, от които 37.57 внесена държавна такса, 150 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, /липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение/. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство
е 525.14 лева, който следва да бъде присъден в тежест на ответника. Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
страните, че Р.Р.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Лайт кредит
консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя Атанас Димчев Атанасов, следните суми: 1 229.64 лева (хиляда двеста двадесет и девет лева и шестдесет
и четири стотинки), представляваща дължима сума по договор за заем № 7010 от
27.02.2015 г., сключен между Р.Р.Щ. и „Лайт кредит” ООД, която сума била
заплатена от „Лайт кредит консулт” ЕООД в качеството му на „гарант“ по договор
за гаранция от 27.02.2015 г., и сумата от 648.64
лева (шестотин четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция от 27.02.2015 г., ведно
със законна лихва върху сумите, считано от 17.01.2019 г. до окончателното
изплащане, които суми са присъдени със Заповед № 264/05.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. по ч. гр. дело № 464/2019 г.
по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА Р.Р.Щ., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от
управителя Атанас Димчев Атанасов, сумата от 337.57 лева (триста тридесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки) - разноски по заповедното производство, по ч. гр. дело № 464/2019 г.
по описа на Асеновградския РС, както и сумата от 187.57 лева (сто осемдесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки) - разноски по настоящото гр.д. № 1559 по описа за 2019 г. на Асеновградския
РС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - гр. Пловдив, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: