Р Е
Ш Е Н
И Е № 28
гр. София, 26.02.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 41 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.Х.Ш. ***, с ЕГН **********, е предявил срещу „З.”
АД, ЕИК. обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22
от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./, предявен като частичен за
сумата от 50 000 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева
от общо дължимо такова в размер на 100 000 лева, за причинени му неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства от битово естество вследствие нанесени му
телесни увреждания – травматичен шок, хемоперитонеум, разкъсване на черния дроб
и травма в областта на гърдите, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
12.08.2016 год. на първокласен път І-4 при км 201.400 /община О./ по вина на П.
Д.Ж. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мазда”, модел „323” с ДК
№ СА 1527 НК, със застрахователна полица № BG/22/115002286075 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 13.09.2015
год. до 12.09.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лева
от деня на увреждането, 12.08.2016 год.,
до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 12.08.2016 год. на първокласен
път І-4 при км 201.400 /община О/ П. Д.Ж. с ЕГН ********** управлявал лек
автомобил марка „Мазда”, модел „323” с ДК № СА 1527 НК, като нарушил правилата
за движение по пътищата – предприел изпреварване на движещия се пред него
автомобил без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост може да извърши
изпреварване за кратко време, при което навлязъл в насрещната пътна лента и
реализирал удар с движещия се по нея лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „2107” с
ДК № Т 8908 АТ. При реализираното ПТП на пътника в лекия автомобил „ВАЗ” Г.Х.Ш.
били нанесени телесни увреждания – травматичен шок, хемоперитонеум, разкъсване
на черния дроб и травма в областта на гърдите. Ищецът получил спешна медицинска
помощ и му било проведено оперативно лечение – поради масивния кръвоизлив в
областта на корема била извършена лапаротомия.
След изписването му от болничното заведение Ш.
продължил да изпитва болки в корема, силно главоболие, световъртеж, гадене и
повръщане. Спазвал строга хранителна диета и продължително време бил на легло,
като загубил голяма част от теглото си. Станал изнервен, стресиран, имал
непълноценен сън. Поради получените увреждания бил в невъзможност да се грижи за
себе си и за задоволяване на битовите му нужди и потребности му помагали
близките.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мазда”, модел
„323” с ДК № СА 1527 НК, участвал в ПТП, управляван от деликвента П Д Ж, е била
сключена със „З.” АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
полица № BG/22/115002286075, валидна от
13.09.2015 год. до 12.09.2016 год., което ангажира отговорността на ответника
за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени
вреди.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърденията по исковата молба за механизма на настъпилото ПТП,
при което да са били причинени описаните травми на ищеца, както и причина за
горното да са субективните действия на водача на лекия автомобил „Мазда”.
Оспорва твърдението, че за ищеца са настъпили твърдените неимуществени вреди,
които да са в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на
П Д Ж. Оспорва и твърденията за характера, вида и интензитета на търпените от
ищеца неимуществени вреди.
Ответникът прави възражение за изключителен принос,
евентуално – по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалия, който е пътувал в лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск като
несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Сочи се и че
обезщетението е недължимо по аргумент от възражението му за изключителен принос
на ищеца за настъпилите травми. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва,
тъй като, от една страна, застрахователят не е прекият причинител на
вредоносния резултат, а от друга – с подаденото искане за определяне на
застрахователно обезщетение не са му били представени данни за банкова сметка ***.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Чрез пълномощника си в с.з. на 06.02.2018 год. прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи прекомерно
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
След приключване на размяната на
книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК с молба от 04.12.2017
год. пълномощникът на ищеца е представил заверен препис от влязла в сила на 13.11.2017
год. присъда № 16/27.10.2017 год. на ОС – Търговище, постановена по НОХД № 181/2017
год., ведно с мотиви към нея. Видно от присъдата, със същата подсъдимият П Д Ж
с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343, ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.342,
ал.1 от НК – за това, че на 12.08.2016 год. на първокласен път ПГМ-4 С.– В., в участъка
на км.201+400, община О., област Т., като управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Мазда“, модел „323“, с рег. № СА 1527 НК, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно – чл.42, ал.1, т.2, предл.1-во, чл.42,
ал.2, т.2, предл.1-во и чл.43, т.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта
на Е.Х. Ш.и средни телесни повреди на две лица : на Г.Х.Ш. – една средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради травматично разкъсване на черния дроб на две места, с масивен
кръвоизлив в коремната кухина и на П. С.Б. – една средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния долен крайник, поради
счупване на шийката на дясната бедрена кост с дислокация, поради което и на
осн. чл.343, ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.342, ал.1 от НК е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три
години, намалено на осн. чл.58а, ал.1 от НК за срок от две години, чието
изпълнение е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. Със
същата присъда подсъдимият П Д Ж на осн. чл.343г от НК е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд,
обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ
гражданските последици от деянието, прието е, че на 12.08.2016 год. подсъдимият П Д Ж потеглил със собствения си лек автомобил марка „Мазда”, модел „323” с ДК № СА 1527 НК от гр. К.за гр. В.. Около
12.05 – 12.10 часа навлязъл в участъка на км. 201+400 от ПП-1-4, находящ се в
община О., област Т., в близост до разклона за с.П.. Времето било лошо, валял дъжд, пътната настилка била мокра и хлъзгава.
Видимостта за подсъдимия Ж. била лоша, както поради гореописаните
метеорологични условия, така и заради водните пръски, вдигани от движещите се
пред него автомобили. Интензивността на движението в този пътен участък била
висока, подсъдимият се движил в колона от автомобили – зад товарен автомобил и
един лек автомобил. Зад автомобила на подсъдимия се движел лек автомобил марка
„Тойота“, в който пътували свидетелите П.И. и С. И., като първият от тях
управлявал превозното средство; в автомобила им имало монтирана камера, която
записвала ставащото пред тях по време на движение.
Неустановеният автомобил,
движещ се пред този на подсъдимият Ж., предприел маневра „изпреварване“ на
движещия се пред него товарен автомобил, като за целта включил левия си
пътепоказател и се изнесъл от своето платно, като навлязъл изцяло в платното за
насрещно движение. В този момент подсъдимият също решил да изпревари товарния
автомобил и без да изчака движещия се пред него лек автомобил да завърши маневрата
си и без да има достатъчна видимост също предприел маневра „изпреварване“ на
товарения автомобил. Ж. също
включил левия пътепоказател
и изнесъл автомобила си изцяло в платното за насрещно движение,
заставайки зад вече изнеслия се там неустановен лек автомобил. В този момент по
същия път, срещу гореописаната колона от автомобили от гр. О. за гр. А. /посока
В. – С./ се движил лек автомобил марка
„ВАЗ”, модел „2107” с ДК № Т 8908 АТ, управляван от Е.Х. Ш.; на предната дясна седалка до
водача бил Г.Х.Ш. – настоящият ищец, а на
задната седалка – Х.Ш., С. Х., П.Б. и 6-годишно дете. Водачът Е.Ш.се движел в
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДП, а именно – не бил включил светлини за движение
през деня или късите светлини на автомобила си.
Когато водачът на лекия
автомобил, който се движел пред този на подсъдимия Ж., възприел идващия насреща
му л.а. марка „ВАЗ“, прекратил предприетата маневра „изпреварване“, като се
възползвал от това, че макар да се бил изнесъл в насрещното платно за движение,
все още се намирал зад изпреварвания товарен автомобил. Задействайки спирачната
система на автомобила си и с рязко отклоняване вдясно успял да изведе
превозното си средство от лентата за насрещно движение и да го върне обратно в
своето платно, заставайки отново зад товарния автомобил. Виждайки светването на
„стоп“ светлините на движещия се пред него автомобил, подсъдимия Ж. реагирал,
като също задействал спирачната система на своя. Подсъдимият обаче не видял
навреме движещото се срещу него превозно средство /възприел го от разстояние
15-20 метра/, опитал се да избегне сблъсъка с него, но вместо да възвие волана
вдясно за да направи опит да се върне в своето пътно платно, възвил вляво.
Времето за реакция не било достатъчно за осъществяване на така предприетата маневра
и последвал сблъсък между двете насрещно движещи се МПС, като предната част на
л.а. марка „Мазда“ на подсъдимия се ударил в предната дясна част на л.а. марка
„ВАЗ“. В резултат на удара двете МПС претърпели значителни повреди и
деформации, завъртели се на пътното платно около своите вертикални оси по
посока на часовниковата стрелка, като управляваният от подсъдимия л.а. марка
„Мазда“ преустановил движението си в канавката вляво спрямо посоката му на
движение, на около 7.60 метра от мястото на удара, а л.а. марка „ВАЗ“
преустановил движението си, оставайки в своето платно за движение, като изминал
около 8.50 метра от мястото на удара. Вследствие на сблъсъка между двата автомобила
настъпила смъртта на Е.Х. Ш., а Г.Х.Ш. и П.С. Б.получили тежки наранявания,
отговарящи на средни телесни повреди – описани по-горе в диспозитива на
присъдата.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава както от приобщените по делото писмени доказателства, представени с
исковата молба и молбата на ищеца от 25.09.2017 год. – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 63/12.08.2016 год., протокол за оглед от 12.08.2016
год. и скица на ПТП, изготвени по ДП № 275/2016 год. по описа на РУП – гр.
Омуртаг, пр.пр. № 940/2016 год. по описа на ОП – Търговище, така и от
показанията на свидетеля П.Т.И., очевидец на произшествието и от заключенията
по допуснатите по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Видно от показанията на свидетеля П.И.,
дадени в с.з. на 28.11.2017 год., същият сочи, че е пряк очевидец на
катастрофата, настъпила на 12.08.2016 год. на първокласен път І-4 при км
201.400 /община О./. Свидетелят, както е описано и в мотивите на присъдата по НОХД
№ 181/2017 год. на ОС – Търговище, е бил водач на автомобила в колоната, движещ
се непосредствено зад лекия автомобил марка „Мазда”, управляван от П Д Ж.
Възприел маневрата, предприета от последния, при която фронтално автомобилът му
се ударил в движещия се в насрещното платно автомобил „ВАЗ“. Веднага след
катастрофата отбил встрани от пътя и се притекъл на помощ на пострадалите при
ПТП. Възприел, че в автомобила „ВАЗ“отпред имало възрастен мъж, който се бил
излегнал много назад и бил в доста лошо състояние; до него, на предната дясна
седалка, се бил свлякъл по-млад мъж – ищецът Г.Ш., който казал, че краката му
са затиснати. Свидетелят е категоричен, че нито водачът и спътникът му на предната
седалка, нито останалите пътници отзад са били с поставени предпазни колани.
Заключението по допусната АТЕ не
дава отговор на формулирания от ищеца с допълнителната искова молба въпрос
относно степента на амортизация на предпазните колани в л.а. „ВАЗ“ – според
експертизата производство 1989 год., тъй като липсват всякакви данни за вида и техническото
състояние на конкретните колани в това превозно средство.
Видно от заключението на СМЕ и отговорите на експерта
на въпроси на пълномощника на ответника, дадени в с.з. на 06.02.2018 год., установява се, че от
приложената медицинска документация се удостоверяват следните увреждания,
причинени на ищеца при ПТП – две травматични руптури /разкъсвания/ на
чернодробния паренхим, което увреждане е довело до масивен кръвоизлив в
коремната кухина /хемоперитонеум/ и травматичен шок, регистриран в лечебното
заведение при постъпването.
В.л.
сочи, че в приложените по делото история на заболяването с № 6169 и епикриза
към нея, издадени от „МБАЛ – Т.“ АД, е отразено, че Г.Х.Ш. е постъпил на лечение на 12.08.2016 год. в отделението
по хирургия на болницата, след като пострадал при ПТП като пасажер в лека кола.
При постъпването е бил с оплаквания от болки в корема и обща слабост и
отпадналост. Анамнестично е записано, че е пострадал при ПТП, при което получил
тежък травматичен шок, дължащ се на разкъсване па черния дроб и масивен
кръвоизлив. След проведените лабораторни изследвания е подложен на оперативно
лечение, което е извършено двуетапно : направена е лапароскопия, при което е
установено наличие на голямо количество кръв в коремната кухина и голяма
травматична лезия по горната повърхност на черния дроб, кървяща обилно.
Последвала е срединна лапаротомия, при която е установена и втора травматична
лезия на черния дроб в областта на порта хепатис над жлъчния мехур. Наложен е
шев, извършен е лаваж и е поставен дренаж. След подобряване на състоянието му е
изписан на 23.08.2016 год. с диагноза Руптура хепатис, хемоперитоиеум.
Вещото лице сочи, че при получаване
па увреждането и в първите дни на проведеното лечение на ищеца болезнеността е
била значителна, като постепенно е отзвучала. Понастоящем няма такава, като
личен преглед е бил извършена на 06.11.2017 год. След приключване на
възстановителните процеси не се очаква пострадалият да изпитва болки. Възстановяването му е приключило за около месец –
месец и половина, като същият към момента е клинично здрав.
В отговор на зададени с и.м. въпроси
експертът сочи, че травматичното разкъсване на черния дроб, което е довело до
масивно и неспиращо кървене в коремната кухина – хемоперитонеум, което
увреждане без своевременно прилагане на високо специализирана помощ със
сигурност би довело до смъртта на лицето, съставлява постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Пояснява, че хемоперитонеумът
представлява наличие на кръв в коремната кухина и е пряка последица от травматичната
руптура на черния дроб, като опасността за живота идва именно от кървенето,
предизвикано от нея. Травматичният шок, регистриран при постъпването на
пострадалия в лечебното заведение, представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В отговор на зададени с отговора на и.м. въпроси
експертът сочи, че травматичното разкъсване на черния дроб е получено в
резултат на силен удар със или върху твърд тъп предмет с широка повърхност, който
удар е довел до ударна деформация на коремната кухина и притискането на дроба
между травмиращия предмет и гръбначния стълб, което може да се наблюдава при
удар в облегалката на предната седалка на автомобила или в арматурното табло. Липсата
на описани контактни увреждания по кожата на гърдите и корема не позволява да
се конкретизира травмиращия предмет.
Вещото лице сочи, че при наложен обезопасителен колан
биха се наблюдавали контактни увреждания по кожата на гърдите и корема на
пострадалия, но такива не са описани в медицинската документация. Констатираните
увреждания са получени при предно-задна деформация на тялото при контакт с
широка повърхност, а коланите са предназначени за ограничаване движението на
тялото напред в момента на удара. Вида и характера на увреждането дава
основание да се твърди, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан.
В с.з. вещото лице в отговор на зададени от пълномощника на ответника въпроси
допълва, че при по-голяма енергия на удара, при който тялото рязко тръгва
напред, коланът действа като твърдо тяло и причинява тежки травматични
увреждания в зоните на контакта и не само там – може напр. да се получи
счупване на шийни прешлени; възможно е и травмата на черния дроб да бъде
предизвикана от наложения обезопасителен колан при много силен удар. В случая обаче
черният дроб е разкъсан на две места, което говори за по-широка площ на
контакта, поради което в.л. изключва, ищецът е бил с поставен колан.
За установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди вследствие на причинените на ищеца при ПТП
увреждания с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищеца е
допуснал събиране на сочените с и.м. гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел при довеждането му в първото по делото с.з. В това
заседание, състояло се на 03.10.2017 год., пълномощника на ищеца е заявил, че
не води допуснатия му до разпит свидетел и е оттеглил така направеното
доказателствено искане.
От представената с и.м. справка
от 06.10.2016 год. от база данни на информационен център към Гаранционен фонд се
установява, че за автомобила марка „Мазда”, модел „323”
с ДК № СА 1527 НК, управляван при ПТП от П
Д Ж, е била сключена със З. „Л.И.“ АД застрахователна
полица № BG/22/115002286075 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 13.09.2015 год. до
12.09.2016 год. – т.е. към датата на ПТП, 12.08.2016 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/22/115002286075/13.09.2015 год./ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по
делото влязла в сила на 13.11.2017 год.
присъда № 16/27.10.2017 год. на ОС – Търговище по НОХД № 181/2017 год. – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното
следва, че към момента на постановяване на настоящото решение с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и зачитайки така постановената след
предявяване на исковете присъда на наказателния съд, съдът следва да приеме за
установени : първо, извършеното виновно от П
Д Ж деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.4 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК /при причинена смърт и средни телесни повреди на три
различни лица/; второ, причинените като пряк резултат от ПТП увреждания на
ищеца – травматично разкъсване на черния
дроб на две места с масивен кръвоизлив в коремната кухина. От приетите по делото
писмени доказателства – медицинска документация във връзка с проведеното
лечение на пострадалия и от заключението по назначената СМЕ, вкл. и
допълнителните отговори на експерта в с.з., бяха установени и причинените на Г.Ш.
също в резултат на ПТП травматичен шок и травма в областта на гърдите, сочени в
и.м.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ –
обстоятелството, че
за автомобила марка „М.”, модел „323” с
ДК № СА 1527 НК, управляван при ПТП от П
Д Ж, е била сключена със З. „Л.И.“ АД застрахователна
полица № BG/22/за застраховка „Г. о. на
автомобилистите”, валидна от 13.09.2015 г. до 12.09.2016 г. – т.е. застрахователното
правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП, 12.08.2016 год.
Доколкото обаче описаните по-горе увреждания – травматичен
шок, хемоперитонеум, разкъсване на черния дроб и травма в областта на гърдите,
причинени на пострадалия в резултат на ПТП, винаги са свързани с болки и
страдания, каквито безспорно е търпял и Ш., то характерът и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице, е
предмет на отделно доказване, каквото по делото не бе проведено – доколкото
ищецът не е ангажирал гласни доказателства за твърденията си по и.м. чрез
допуснатия му до разпит свидетел. От горното следва, че за определянето на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът следва да
приеме констатираното от обсъденото горе заключение на СМЕ и установеното от
събраните писмени доказателства – приобщената медицинска документация при
проведеното лечение. Видно от заключението на СМЕ и отговорите на в.л., дадени
в с.з. на 06.02.2018 год., към момента на
получаване на травмите и в първите дни на проведеното лечение ищецът е изпитвал
болки с голям интензитет, като болезнеността постепенно е отзвучавала – до
10-15-тия ден от травмата. Болничният следоперативен престой на пострадалия е
продължил 11 дни, а според в.л. пълното възстановяване от травмите е настъпило
след около 45 дни; понастоящем ищецът е клинично здрав – възстановителният
процес е протекъл благоприятно и е завършен напълно.
Горното, наред с документирания
сравнително кратък период на болничен престой при лечението на ищеца и липсата
на доказателства за търпени болки и страдания с по-голям интензитет и по-дълга
продължителност от обичайните, налагат извода, че за репатриране на тези
неимуществени вреди необходима и достатъчна е сумата от 40 000 лева. Същата
обаче следва да бъде редуцирана наполовина, доколкото съдът намира за доказано възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, направено от ответника.
Съгласно чл.51, ал.2
от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да се
намали, ако сам увреденият е допринесъл за настъпването им. В случая горното бе
установено по несъмнен начин, доколкото бе установено съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на пострадалия, който е пътувал в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан.
Последното обстоятелство бе установено както от
показанията на разпитания по делото свидетел П.И. – очевидец на произшествието,
оказал помощ на пострадалите при ПТП непосредствено след катастрофата, така и
от заключението по назначената СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно;
видно от последното, в.л. изключва възможността ищецът да е бил с поставен
колан преди удара, първо, поради липсата на контактни увреждания по кожата на
гърдите и корема, причинени от натиска на колана при удара, и второ – тъй като
черният дроб е разкъсан на две места, което говори за по-широка площ на
контакта и оттам – невъзможността съчетаната травма да е причинена от колана.
Експертът сочи, че макар да не може в случая да се конкретизира травмиращия
предмет, травматичното разкъсване на
черния дроб е получено в резултат на силен удар със или върху твърд тъп предмет
с широка повърхност, който удар е довел до ударна деформация на коремната
кухина и притискането на дроба между травмиращия предмет и гръбначния стълб,
което може да се наблюдава при удар в облегалката на предната седалка на
автомобила или в арматурното табло.
Именно горното категорично заключение формира и
извода, че конкретната съчетана травма – черният дроб на пострадалия е бил разкъсан
на две места, което сочи за по-широка площ на контакта между травмиращата
повърхност и тялото, не само не може да е била причинена в резултат на поставен
обезопасителен колан, но и че поставен такъв би предотвратил или най-малкото
ограничил пораженията върху ищеца, получени в резултат на ПТП. Доколкото тази
конкретна причина за настъпване на вредоносния резултат – като последица от
бездействието на пострадалия, непоставил обезопасителен колан при пътуване в
автомобила, е допринесла в равна степен за настъпилите увреждания наред с
противоправните действия на извършителя на деликта П Д Ж, съдът намира, че е
налице основание за редуциране на дължимото на ищеца обезщетение наполовина –
от 40 000 лева на 20 000 лева.
Поради изложеното съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 20 000 лева, като отхвърли иска, предявен като частичен за сумата от 50 000 лева – от
общ размер на претенцията от 100 000 лева, за разликата до предявения му като
частичен размер от 50 000 лева.
Тъй
като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по
обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищеца
следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от датата на
увреждането – 12.08.2016 год., в който момент съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 114/06.03.2017 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на иска от 800 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в
размер на 300 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В
хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения
по делото договор за правна помощ от 01.08.2017 год., сключен между ищеца и
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 1 356 лева с начислен ДДС /минималният размер по
чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 20 000 лева – уваженият размер на иска/,
като осъди ответника да заплати тази сума на адв.дружество.
Доколкото възнаграждението за
процесуално представителство е определено от съда на осн. чл.38, ал.2 от ЗА – а
не заплатено от ищеца, съдът не дължи произнасяне по бланкетното искане на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото
материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в
размер на 450
лева. Отделно –
ответникът е направил и разноски по делото в общ размер на 505 лева – заплатени
депозити за в.л., за призоваване на свидетел и ДТ за издаване на съдебно
удостоверение, поради което и на осн. чл.78,
ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 573
лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год.,
в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.” АД, ЕИК . да заплати на
Г.Х.Ш. ***, с ЕГН **********, сумата
от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства от битово
естество вследствие нанесени му телесни увреждания – травматичен шок,
хемоперитонеум, разкъсване на черния дроб и травма в областта на гърдите,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2016 год. на първокласен път
І-4 при км 201.400 /община О./ по вина на П Д Ж с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Мазда”, модел „323” с ДК № СА 1527 НК, със застрахователна
полица № BG/22/115002286075 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със „З.” АД, валидна от 13.09.2015 год. до 12.09.2016 год., ведно
със законната лихва върху сумата от 50 000 лева от деня на увреждането, 12.08.2016 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен иск
за разликата до предявения му размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 100 лева /хиляда и сто лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.” АД, ЕИК да заплати на Адвокатско
дружество „Ч. “ със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ, сумата от 1 356 лева с начислен ДДС /хиляда
триста петдесет и шест лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Г.Х.Ш. ***, с ЕГН **********, да
заплати на „З.” АД, ЕИК . сумата от 573 лева /петстотин седемдесет и три
лв./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт и направени разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :