Решение по дело №1479/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,14.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.09.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1479 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 03.04.2018 г. от ”Теленор България”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.п.к.1766 ж.к***Бизнес парк С.сграда 6,представлявано от изп. директор О.Б.Ш.,чрез адв.В.П.Г. ***,против П.С.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***:

1.иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответницата,че дължи на ищеца част от сумите по издадената по ч.гр. дело №5477/2017 г. заповед за изпълнение №3715/30.11.2017 г.,а именно : 43.86 лв. главница,представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги,съгласно договор от 22.08.2015 г./клиентски номер на абоната *********/ и фактура №**********/05.01.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата;

2.искове с правни основания чл.чл.79 ал.1 и 92 ал.1 от ЗЗД-за осъждане ответницата да заплати на ищеца 79.80 лв. лизингови вноски и 197.55 лв. неустойка,съгласно договор от 22.08.2015 г./клиентски номер на абоната *********/ и фактура №**********/05.01.2016 г..

Претендират се и разноските в производството.

Ищецът твърди,че съгласно договор за мобилни услуги от 22.08.2015 г.,ответницата била абонат с номер ********* и титуляр по мобилен номер 0896/091380 по програмата Резерв с отстъпка 11.19 лв.,като при възползване от преференциална бонус-схема била взела и мобилно устройство марка HUAWEI модел Ascend Y221 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. всяка.

За периода 05.08.2015 г.-04.01.2016 г. незаплатените потребени услуги за мобилния номер възлезли на сумата от 43.86 лв.,отделно се дължали и незаплатени лизингови вноски на обща стойност от 79.80 лв..Съответно, неизпълнението дало основание на ищецът едностранно да прекрати договора,при което издал крайна фактура №**********/05.01.2016 г. с обща сума за плащане 321.21 лв./43.86 лв. услуги,79.80 лв. лизингови вноски и 197.55 лв. начислена неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/.

За задълженията,ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата и било образувано ч.гр. дело №5477/2017 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.Предявява осъдителни искове за лизинговите вноски и неустойката,доколкото със заявлението неправилно били посочени като незаплатени услуги и съответно не предявява установителен иск и за тях.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е била открита,но не е представила отговор.Не се е явила и в с.з..

При което,ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване, като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 29.11.2017 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 321.21 лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, съгласно договор от 22.08.2015 г./клиентски номер на абоната *********/ и фактура №**********/05.01.2016 г.; законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата;8.15 лв. мораторна лихва върху главницата от 21.01.2016 г. до 15.11.2017 г.;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Исканата заповед/№3715/ е била издадена на 30.11.2017 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 09.03.2018 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №5477/ 2017 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за мобилни услуги от 22.08.2015 г.,ответницата е била абонат с номер ********* и титуляр по мобилен номер 0896/091380 по програмата Резерв с отстъпка 11.19 лв.,като при възползване от преференциална бонус-схема е взела и мобилно устройство марка HUAWEI модел Ascend Y221 Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. всяка.

Видно от представената фактура №**********/05.01.2016 г.,ищецът претендира от ответницата общо 321.21 лв./43.86 лв. услуги,79.80 лв. лизингови вноски и 197.55 лв. начислена неустойка поради предсрочното прекратяване на договора/.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи исковете така,както са предявени.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по делата/3.41 лв. държавна такса и 24.58 лв. адв. възнаграждение по заповедното производство и 125 лв. държавни такси и 180 лв. адв. възнаграждение по исковото/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.п.к.1766 ж.к***Бизнес парк С.сграда 6,представлявано от изп. директор О.Б.Ш.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №5477/2017 г. на ВРС заповед за изпълнение №3715/30.11.2017 г.,а именно : 43.86 лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, съгласно договор от 22.08.2015 г./клиентски номер на абоната *********/ и фактура №**********/05.01.2016 г.; законната лихва върху главницата,считано от 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА П.С.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Теленор България” ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.п.к.1766 ж.к***Бизнес парк С.сграда 6,представлявано от изп. директор О.Б.Ш.:

-79.80 лв. лизингови вноски и 197.55 лв. неустойка, съгласно договор от 22.08.2015 г./клиентски номер на абоната *********/ и фактура №**********/05.01.2016 г.;

-27.99 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №5477/ 2017 г. на ВРС и 305 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :