РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203162 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: *********, адрес
на управление: гр. ***, чрез адв. Д.М., адрес за призоваване: КК ***, базар „*“, срещу
Наказателно постановление № 48/ 17.06.2021г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)-Бургас, с което за нарушение на
чл. 11, вр. пар. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защитените
територии (ЗЗТ), на основание чл.83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
излагат доводи за липса на извършено нарушение. Алтернативно се посочва, че е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – РИОСВ-Бургас, надлежно призован, се
представлява в последното открито заседание от юрк. П., който моли постановлението да
бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката на л. 26 то е било връчено на 29.06.2021
г., а жалбата е депозирана по куриер на 06.07.2021 г.- л. 132 и л. 133. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 08.10.2015 г. бил сключен договор за концесия за услуга за морски плаж "*"
между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и "***" ООД, ЕИК *********.
1
При проверка на 14.03.2021 г. след постъпил сигнал за навлизане на багер, с който се
изземва пясък от морето и се насипва на плажната ивица на плаж „*“, експерти на РИОСВ -
Бургас и Басейнова дирекция „Черноморски район” извършили проверка на територията на
морски плаж „*”, в границите на природна забележителност „* в м. „*“, при която се
установила изградена пясъчна дига непосредствено на прибоя на морския бряг. Изградената
пясъчна дига била с височина от 1,0 до 1,7 м., ширина 6 м. и дължина около 400 м. Зад
активната плажна ивица бил установен багер, без регистрационни номера. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол №018870(ПД-15-12) на РИОСВ - Бургас.
За констатираното св. ЕЛ. П. П. съставила срещу жалбоподателя АУАН с бл. №
48/26.04.2021, като квалифицирала нарушението като такова по чл. 11, вр. пар. 7 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ). АУАН
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН, на 17.06.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл.83, ал. 1,
т. 2 от ЗЗТ на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. На първо място, няма основание да
не се кредитират показанията на разпитания актосъставител Е.П., които са последователни,
логични и безпротиворечиви. Съдът също така кредитира и заключението на изготвената по
делото техническа експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, притежава
необходимата квалификация и отговори пълно, точно и ясно на поставените въпроси.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РИОСВ- Бургас, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, като са
спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в
защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон,
със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й.
Според § 7 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на
околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които
планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са
предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които
се изискват по други закони.
Санкционната норма на чл. 83 ал.1 т.2 от ЗЗТ предвижда, че се наказва с глоба,
съответно с имуществена санкция, от 1000 до 10 000 лева едноличен търговец или
юридическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или
съгласуване, предвидено в този закон.
В конкретния случай, наказващият орган е доказал, че именно търговското дружество
е осъществило състава на чл. 83 ал.1 т.2 от ЗЗТ.
На първо място, видно от законовите разпоредби, когато се касае за защитени
територии, следва да се съблюдава стриктно режима, установен именно в Закона за
защитените територии. Същият на практика изисква съгласуване при извършване на
дейности в защитените територии, без значение на характера им, поради което доводите на
жалбоподателя дали извършваното от него представлявало строеж по Закон за устройство на
територията, или дали се касае за дейности по Закон за устройство на черноморското
крайбрежие, са неотносими.
2
Безспорно се доказва по делото (което всъщност не се оспорва от жалбоподателя), че
на морски плаж „*” била изградена пясъчна дига непосредствено на прибоя на морския
бряг, с височина от 1,0 до 1,7 м., ширина 6 м. и дължина около 400 м. Същата дига е била
изградена от дружеството жалбоподател с оглед дейността му като концесионер на плажа.
Безспорно по делото се установява и че липсва предварително съгласуване на тази
дейност от страна на дружеството с министъра на околната среда и водите или с
оправомощени от него длъжностни лица.
Основният спор по делото всъщност е съсредоточен върху обстоятелството дали
мястото, където е изградена горепосочената дига попада в границите на природна
забележителност „* в м. „*“. Настоящият състав намира, че това е така, като обстоятелството
се установява от писмените доказателства по делото и заключението на техническата
експертиза.
Природна забележителност „* в м. „*“ е обявена със Заповед № 2109 от 20.12.1984 г.
на Комитета за опазване на околната среда при Министерски съвет (л. 44), като във връзка
със заповедта е изготвена скица- л. 55, която служи за обозначаване границите на
забележителността. Именно тази скица стои в основата на заключението на вещото лице по
експертизата. Същото посочи, че действително не са въведени координати на границите на
природната забележителност, което е могло да бъда сторено. Същевременно обаче, при
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че границите, които са използвани, за да се
прецени дали дигата попада в защитената територия са ясни и трайни географски обекти.
Така в отговора на първи въпрос от експертизата са посочени като граници: в посока изток-
запад природната забележителност обхваща територията между бреговата линия на морския
плаж и шосето Бургас-Царево, а в посока север юг включва морски плаж „Каваци юг“,
„Смокиня север, „Смокиня юг“ и морски плаж „Веселие“. При това положение, макар да
липсват координати на скицата на л. 55, при наличието на трайни географски обекти не
може да има съмнение къде точно се намират границите на територията. Съставът намира,
че особено в конкретния случай не може да става дума за грешка или съмнение за
недоказаност, тъй като дигата, която е била изградена не се намира близо до самите граници
на територията. Напротив, същата се намира на морския бряг на почти еднакво разстояние
от северната и южната граница. С оглед изложеното за съда не остава съмнение, че дигата е
била изградена именно в границите на защитената територия.
След като дигата се намира в границите на защитената територия, за нейното
изграждане чрез използването на тежка верижна техника е било необходимо съгласуване от
страна на дружеството жалбоподател, което не е било сторено.
При това положение са налице всички признаци от състава на нарушението, което се
твърди да е извършено от дружеството жалбоподател, поради което съдът намира, че
отговорността му е правилно ангажирана.
Съставът счита обаче, че при индивидуализацията на санкцията не са съобразени
всички обстоятелства по делото- а именно, че липсват твърдения за други нарушения, че
дигата е била на голямо разстояние от самите *, както и оказаното съдействие от
жалбоподателя. При наличието на тези обстоятелства съдът намира, че санкцията следва да
бъде намалена до предвидения в закона минимум от 1000 лева.
Не може обаче случаят да бъде квалифициран като маловажен, доколкото липсват
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, а
освен това се касае за използване на тежка верижна техника.
В заключение, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател,
като постановлението следва да бъде изменено единствено в санкционната част, като
санкцията бъде намалена до 1000 лева.
С оглед решението за изменение на постановлението, извършените по делото
3
разноски за експертиза в размер на 828,00 лева остават изцяло за сметка на жалбоподателя.
Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване
на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата
сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 48/ 17.06.2021г., издадено от Директора на
Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)-Бургас, с което за
нарушение на чл. 11, вр. пар. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
защитените територии (ЗЗТ), на основание чл.83, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ на „***“ ООД с ЕИК:
*********, адрес на управление: гр. ***, е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 2000 лева
на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК: *********, адрес на управление: гр. ***, да заплати
на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)-Бургас
сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като по отношение на АНО препис да се връчи както на Регионална инспекция по опазване
на околната среда и водите (РИОСВ)-Бургас, така и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ОТДЕЛНО
съобщение на Директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ)-Бургас (предвид измененията в ЗАНН, относно легитимацията на наказващия
орган).
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4