Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.07.2018
год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 234 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 вр.чл.415 ГПК, във вр.с чл. 79,
ал.1, вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от П.П.Г., с искане за признаване за
установено вземането против Г.С.Б., за сумата от общо 10 000 лв., дължими по
договор за паричен заем от 29.05.2016 г., ведно със законната лихва в/у тази
сума от датата на подаване на заявлението пред РС, както и направените в
заповедното и исково производство разноски. Ищецът твърди, че е предоставил
на ответника заем в размер на 10 000 лева, за което страните са подписали
договор на 29.05.2016 г., със задължение за връщане до 29.10.2016 г., но
ответника е откраднал оригинала на договора и
не е изпълнил задължението по същия. Ищецът твърди, че за изпълнение
на същото задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
116/18 г., но длъжникът е подал възражение срещу нея, в
предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено, че ответника му дължи
горните суми. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Б., съдържащ
необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК, които оспорва
иска. Оспорва твърдението на ищеца, че е взел в заем от него сумата 10 000
лева, че е подписвал договор за заем. Оспорва доказателствените искания на
ищеца, за което излага подробни съображения. Ангажира доказателства, претендира
за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Производството по приложеното ч.гр.д. № 116/2008 г.
е образувано по заявление, подадено на 04.12.2017 г. от П.П. Горивов. С
разпореждане от 12.01.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 82 от същата дата, с
която е разпоредено Г.С.Б. да заплати на кредитора П.П.Г., сумата от 10 000
лева, представляваща задължение по договор за паричен заем от 29.05.2016 г.,
със срок за връщане на заетата сума 29.10.2016 г., ведно със законната лихва от
04.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът Г.Б. е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, в предвидения по ГПК срок, като настоящият иск за
установяване на вземането е предявен в предвидения по закона едномесечен срок,
поради което е допустим.
Ищецът
твърди, че между страните е бил сключен писмен договор за заем, въз основа на
които той е предоставил на ответника сумата 10 000 лева в заем на
29.05.2016 г., като е уговорен срок за връщане на сумата 29.10.2016 г. Твърди
още, че сключването на договора, уговорките между страните за връщане на
заетата сума са станали в присъствието адвокат Т. /които желае да бъде разпитан
като свидетел в производството/, както че сключения между тях писмен договор е
откраднат от ответника.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави средните изводи: като
взе в предвид наведените в ИМ обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно
предявения иск по чл.422 от ГПК установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумата 10000 лева,
представляваща дадена в заем сума, за което е бил съставен писмен договор за
заем, както и че дадената в заем сума не е върната от ответника, в уговорения
между страните срок.
По-същественото за
разрешаване на правния спор е, че липсват доказателства за предаване на сумата
от 10 000 лева от ищеца П.Г. на ответника Г.Б.. Това е единият елемент от
фактическият състав на договорът за заем, който го прави реален такъв. Изцяло в
тежест на ищеца е да установи този факт и след като не е направил това, то е
налице обещание за заем. Още тъй като твърденията на ищеца са, че между
страните е сключен договор за заем над 5 000 лева, а именно за 10 000
лева, то свидетелските показания за установяване на този твърдян договор са недопустими
– съгл.чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че същите
са недопустими предвид чл. 164, ал.1, т. 4 и 5 от ГПК за установяване на
договора за заем между страните, доколкото съглашението е писмено, а
задължението за предаване на пари в собственост на заемателя, произтича от
него.
Съгласно чл.165
ал. 1 от ГПК в случай, когато законът изиска писмен документ, свидетелски
показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен,
не по вина на страната. Ищецът е направил искане да бъде задължен ответника, да
представи своя екземпляр от договора за заем, тъй като неговия бил откраднат.
Това твърдение не беше доказано, а и ответника в отговора на ИМ и на въпроси по
чл.176 ГПК в съдебно заседание е отговорил: че не е получавал сумата от
10 000 лв. в заем от П.Г., че между страните не е подписван такъв договор.
По другото искане на ищеца за призоваване и разпит в качеството на свидетел на
адвокат К.Т., същото е недопустимо в това производство – тъй като адвокат Т. е
пълномощник на ответника Г.Б.. Съгл.чл.33 ал.4 от ЗА – „Адвокатът не може да
бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията
му с клиент, разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат, делата на клиент, факти и
обстоятелства, които узнал във връзка с
осъществяваната защита и съдействие“.
С оглед на горното предявеният иск за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева,
по сключен между страните писмен договор за заем от 29.05.2016 г. е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Същото важи и по
отношение на законната лихва от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради акцесорния характер на претенцията.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените по делото разноски в
размер на 800 лева, заплатено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признава за установено, че Г.С.Б., ЕГН ********** ***
дължи на П.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 лева (десет хиляди), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление 04.12.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, дължима по сключен между страните договор за паричен
заем от 29.05.2016 г., със срок за връщане 29.10.2016 г., въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 82/12.01.2018 г. по
ч.гр.д.№ 116/2018 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА П.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Г.С.Б., ЕГН ********** *** сумата от 800 лева (осемстотин) лева, направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: