Р Е Ш Е Н И
Е
№ 380
гр.В.Т.,
10.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 267 по описа на
Административен съд В.Т. за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С.Г. ***
против Принудителна административна мярка обективирана в Констативен протокол № хххх / 30.03.2018г.,
издаден от инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, с
която е преместен без знанието на водача лек автомобил Фолксваген с рег. № хх
хххх хх. В жалбата се твърди, че оспорения акт е нищожен като издаден от некомпетентен
орган, а в условията на евентуалност незаконосъобразен. Изложени са подробни
съображения за липсата на законова възможност като служба за контрол по смисъла
на ЗДвП да бъде определено търговско дружество, което води и до липса на
компетентност на негови служители да налагат принудителни административни мерки. Моли се за прогласяване нищожността, в условията на
евентуалност отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на същата,
като моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Принудителна
административна мярка обективирана в Констативен протокол № хххх / 30.03.2018г.,
издаден от инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, с
която е преместен без знанието на водача лек автомобил Фолксваген с рег. № хх
хххх хх.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК, административния
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил Фолксваген с рег. № хх хххх
хх,
собственост на С.С.Г. е паркиран на входа на Бърза помощ /без
пропуск/. С констативен протокол е установено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и
автомобилът е преместен без знанието на неговия собственик. По-късно е предаден
на С.Г. след заплащане на такса.
В хода на
съдебното производство от жалбоподателя са представени Експертно решение № 3553
/ 07.11.2017г., с което му е определена 86% трайно намалена работоспособност и
Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена от Кмета на Община В.Т.,
валидна до 01.11.2018г.
Представени са
схема на организацията на движението с обозначена вертикална сигнализация и
хоризонтална пътна маркировка на територията на ул.”Ниш” в кръстовището с
порталния вход-изход на пътната алея към бърза помощ на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов”.
Разпитан е и ***В.В.,
чиито показания съдът кредитира като непосредствени и обективни.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя развитата от жалбоподателя теза
за наличие на законово ограничение като длъжностно лице да бъде определен
служител на търговско дружество. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП
предоставя на собственика на пътя правото да определи компетентните лица, които
да налагат принудителната административна мярка принудително преместване на
автомобил. След като по дефиниция пътищата биват републикански, общински и
частни, то за „длъжностно лице” по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП може да бъде
опрелено всяко лице – не би могло да се изисква от собственика на частен път да
определя общински служител или държавен служител за лице, което да налага
принудителната мярка. При липсата на изрична законова забрана или изискване
принудителната административна мярка да се налага от лице, работещо при
собственика или администрацията, управляваща пътя, то всяко надлежно определено
лице представлява „длъжностно лице” именно с факта на посочването му като
такива от собственика или администрацията, управляваща пътя.
В конкретния случай паркирането е извършено на общински път,
за който няма спор между страните, че се управлява от Община В.Т.. Кметът на
Община В.Т. издава Заповед № РД22 – 1688 / 04.10.2017г., с която определя
четири поименно посочени лица за длъжностни лица, които да прилагат или
нареждат прилагането на принудителна административна мярка – преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или
упълномощения от него водач, когато 1) превозното средство е паркирано
правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението и 3) не е заплатена дължимата цена по чл.99,
ал.3 от ЗДвП и в случаите на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП след изтичане на
разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Издателят на
принудителната административна мярка И.К.П. е измежду определените от Кмета на
Община В.Т. длъжностни лица, поради което и той разполага с материална
компетентност за налагане на ПАМ.
При наличието на изрично овластяване от собственика на пътя
без правно значение за компетентността на издателя на акта е факта дали
дружеството в което той работи може да бъде определено за „служба за контрол”
по смисъла на ЗДвП. Дали лицето има право да установява административни
нарушения, за преустановяването на които се издават принудителните
административни мерки е въпрос свързан с доказаността и материалната
законосъобразност на акта, но не и с компетентността на издателя му.
Настоящият състав намира принудителната административна
мярка за издадена в нарушение на материалния закон.
На първо място липсва адресат на административния акт. Всеки
административен акт следва да има адресат, който следва да е правосубектно
лице, а в някои случаи следва да притежава и специални качества. Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”а” и „б” от ЗДвП принудителната административна мярка
преместване на превозно средство се налага на собственика на автомобила или
упълномощения от него водач. Следователно в конкретния случай адресата на акта
следва да притежава качеството собственик или упълномощен водач на лек
автомобил. В конкретния случай не е посочен собственика на автомобила, нито са
събирани преди издаването на ПАМ доказателства за собственика на автомобила или
управлението на МПС от упълномощено лице.
На второ място не е посочена правната норма за налагането на
принудителната административна мярка. В констативният протокол е посочено
съставянето му на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.171, т.5, б.”а”, ”б” и
„г” от ЗДвП. Първата разпоредба определя компетентните органи, а втората –
няколко хипотези за налагане на принудителна административна мярка преместване
на превозно средство. Така посочените правни основания включват както
преместване на правилно паркирано превозно средство, така и преместване на
паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство и такова,
което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението, така и паркирано в зона за платено паркиране без заплащане на
дължимата такса. При наличието на повече от три различни фактически основания
за налагане на принудителна административна мярка липсата на индивидуализация
на правното основание се приравнява на липса на правно основание.
На трето място не се установява наличие на основание за
преместване на автомобила. В констативния протокол е вписано паркирането на
автомобила на входа на Бърза помощ.
Преместване на автомобил без знанието на наговия собственик
е допустимо когато:
- превозното средство е паркирано правилно, но
обстоятелствата налагат неговото преместване.
- паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване на паркирано превозно средство.
- превозното средство е паркирано по начин създаващ опасност
за другите участници в движението.
- превозното средство е паркирано по начин, правещ
невъзможно преминаването на другите участници в движението.
- не е заплатена дължимата цена по чл.99, ал.3 от ЗДвП и в
случаите на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП след изтичане на разрешеното време за
паркиране, указано на неподвижен пътен знак.
От администативния орган не се твърди настъпването на
обстоятелства, налагащи преместването на автомобила, поради което и наличието
на първото законово основание не се установява по делото.
От представените по делото доказателства и становището на
ответника се твърди допуснато нарушение на правилата за паркиране, а именно
паркиране в нарушение на пътен знак В-27 „Паркирането забранено” и при
наличието на пътни знаци Т-17, предупреждаващи за принудителното преместване на
автомобила.
От представения снимков материал /особено снимка на стр.27
от делото/ и схема на маркировка и пътни знаци на ул.”Васил Левски” е видно, че
автомобилът на жалбоподателя се намира 7 коли след поставения до входа на
болницата знак „Спирането забранено”. От останалите снимки е видно, че
процесния автомобил е бял, а единственият бял автомобил на първата снимка от
12,09 часа е седми поред. От тази първа снимка е видно и наличието на друг пътен знак преди автомобила на
жалбоподателя – дори една или две коли преди него. Приложената от ответника
схема не съдържа данни за тази отсечка от пътя, но от снимката е видно, че са
поставени два знака, единия от които е „Път с предимство”. Дори да се приеме,
че вторият знак е „Спирането забранено”, то липсва неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство. Че
мястото на паркиране на процесния автомовил е в района на действието на вторите
пътни знаци се установява както от приложения от ответника снимков материал,
така и от показанията на ***В.В., който
категорично заявява, че автомобила е паркиран след знак път с предимство.
Следователно и от писмените и от гласните доказателства се установява, че
процесният автомобил е паркиран в обхвата на действие на пътен знак „Път с
предимство” и липсва неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство.
Твърденията на органа за паркиране в обхвата на пътни знаци „Спирането
забранено” и „Принудително преместване” се опровергават от представения от тях
снимков материал и показанията на ***В.. Съгласно правилото на )))))))))))) Следователно автомобилът е
паркиран в обхвата на действие на друг пътен знак.
При липсата на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на паркирано превозно средство липсва втората
предпоставка на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП за налагане на принудителна
административна мярка и наложената на жалбоподателя е в нарушение на
материалния закон и следва да бъде отменена.
Не се установява паркираното превозно средство да е
паркирано по начин създаващ опасност за другите участници в движението или
правещ невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно от
приложените снимки, автомобилът е разположен в края на маркировката и е налице
достатъчно отстояние от пешеходната пътека, така че пешеходците да могат да
преминат безопасно.
Доколкото от органа не се твърди паркиране без заплащане на
такса за това, то и тази хипотеза за налагане на ПАМ не е налице.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на материалния закон – липса на основание за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, б.”а”, ”б” и „г” от ЗДвП, поради което и
същата следва да бъде отменена.
Защвеното
от жалбоподателя наличие на основание за паркиране на посоченото място, а
именно карта за паркиране на хора с трайни увреждания е неотносимо към
настоящия правен спор. Видно от вписването в самата карта, тя дава право за
преференциално паркиране на превозни средства, превозващи хора с трайни
увреждания на обозначените за това места. В конкретния случай жалбоподателя не
е паркирал на място обозначено за инвалиди, поради което и наличието на карта и
мястото на поставянето й са ирелевантни за спора. Не е и налице основание за
приложение на чл.14 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
превозни средства на територията на град В.Т., тъй като правото за безплатно
паркиране на инвалиди действа единствено в зоните за платено паркиране, а
процесното място на паркиране не е в такава зона.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските и
доказателствата за действителното им заплащане. Отговорността за разноски
следва да се понесе от Община В.Т., тъй като органът, издал оспорения акт
притежава качеството „длъжностно лице” по силата на изрично овластяване от кмета
на общината, а не по силата на заеманата от него длъжност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка обективирана в Констативен протокол № хххх / 30.03.2018г., издаден
от инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД.
ОСЪЖДА Община В.Т. да заплати на С.С.Г. ***
сумата от 360лв. / триста и шестдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: