Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/08.09.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 230 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно,
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на С.Г.Щ., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. К. против решение № 334/28.02.2020г. на ОС –
Варна, постановено по гр.д. № 153/2019г., с което въззивницата е осъдена да предаде на Д.Т.С., ЕГН **********
владението върху недвижим имот - Апартамент,
представляващ имот с идентификатор
10135.1506.234.1.2 съобразно Схема № 15-621527-30.08.2018г. на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, разположен на първи
жилищен етаж с площ от 76.37 кв.м.,
състоящ се от дневна, две спални, кухненски бокс, тоалет и баня, при граници
самостоятелни обекти с идентификатори – на същия етаж 10135.1506.234.1.1, под
обекта 10135.1506.234.1.16, 110135.1506.234.1.11 и 110135.1506.234.1.17, над
обекта 10135.1506.234.1.3 и 10135.1506.234.1.4, ведно с прилежащото Избено помещение № 2 с площ от 11.27 кв.м., при граници изба № 3, калкан, ул. „Козлодуй“
изба № 7 и коридор, както и 8.15 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, собствеността върху които е придобил чрез
договор за доброволна делба, сключен на 27.12.2006г., вписан в службата по
вписвания при АВ-Варна, с входящ регистър № 82 от 05.02.2007г., а преди това
чрез изграждане на сграда в съсобствен недвижим имот с административен адрес
гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, представляващ имот с идентификатор
10135.15.06.234, на основание чл. 108 от ЗС.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на
доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и направата
на изводи в противоречие с материалния закон и въведените от страните твърдения
и възражения. Излагат се доводи по съществото на спора и анализ на
доказателствения материал. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на
предявения иск.
В с.з., чрез процесуален представител
жалбата се поддържа. Претендират се и направените в двете инстанции съдебни
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна – Д.Т. С., поддържан в
с.з., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По същество, чрез
процесуален представител се пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение, ведно присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен
иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че въззиваемият Д.Т.С.
е собственик в режим на СИО на недвижим имот, представляващ апартамент № 2 с
площ от 76.37 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 66, съставляващ
обект с идентификатор 10135.1506.234.1.2 по КК на гр.Варна, разположен на първи жилищен етаж от жилищна сграда, изградена в
ПИ 10135.1506.234, ведно с прилежащото
му избено помещение № 2 с площ от 11.27 кв.м. и 8.15 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, придобит въз основа на реализиран
строеж в съсобствен имот и договор за доброволна делба от 27.12.2006г., и
осъждане на въззивницата да му предаде владението на така описания недвижим
имот.
Вписването
в диспозитива на текста „и още два самостоятелни обекта“ съставлява ОФГ в
решението, доколкото няма предявен и разгледан иск за предаване на владението
на други самостоятелни обекти, и която е неотносима към предмета на въззивната
жалба.
Изложените в
исковата молба фактически твърдения са, че след извършено строителство в
съсобствен имот и по силата на договор за доброволна делба от 27.12.2006г.,
вписан в СВ под № 205, том II от 05.02.2007г. въззиваемият и съпруга му са придобили в дял и
изключителна собственост процесния апартамент, а синът им Е.Т. и съпругата му –
настоящата въззивница, съседния апартамент № 1. При направата на довършителните
работи двата апартамента са били свързани и организирани като едно общо
пространство, като по този начин ап.2 е бил предоставен за ползване от
семейството на сина му. След развода между Е.Т. и С.Щ. съгласно решение № 2497/22.07.2009г. на
ВРС по гр.д. № 6910/2008г. ползването на семейното жилище – апартамент № 1 е
предоставено на въззивницата и родените от брака деца. Същата е продължила да
ползва и апартамента на въззиваемия, за което той се е съгласил в интерес на
децата. Впоследствие отношенията между бившите съпрузи са се влошили, довело и
до влошаване на отношенията между страните в настоящия процес. Твърди, че
въззивницата е била поканена да предаде държането на собствения на въззиваемия
и съпругата му недвижим имот, но тъй като това не е било сторено е предявен и
иска за неговата ревандикация.
В исковата
молба е обективирано и изрично волеизявление за прекратяване на предоставеното
ползване на имота.
С отговора
на исковата молба въззиницата С.Щ. е оспорила предявения срещу нея иск като
неоснователен. Навежда възражение, че имотът, предмет на исковата претенция
реално не съществува, тъй като макар по документи за собственост и в
кадастралната карта да е отразен като самостоятелен обект, още при извършването
на довършителните СМР апартамент № 2 е функционално и конструктивно обединен с
апартамент № 1, което е станало със знанието и съгласието на ищеца. В тази
връзка твърди, че владения от нея имот не е идентичен с процесния. Сочи също
така, че упражнява фактическа власт върху обединените два апартамента на правно
основание, а именно предоставеното й със съдебното решение за развод ползване
на семейното жилище, включващо и присъединения ап.2, което ползване не е ограничено
със срок. Направено е и възражение за придобиване на процесния апартамент по
давност, въз основа на давностно владение, осъществявано непрекъснато от датата
на сключване на договора за доброволна делба /2006г./ до настоящия момент,
евентуално в качеството й на добросъвестен владелец в периода от влизане в сила
на решението за прекратяване на брака до настоящия момент, отново основавайки
установено владение на договора за доброволна делба.
Съдът,
като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на
страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия
закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно,
а това се установява и от приетото като доказателство влязло в сила на
25.08.2009г. решение № 2497/22.07.2009г. на ВРС, постановено по гр.д. № 6910/2008г., че въззивницата е бивша
съпруга на Е.Д. Т., син на въззиваемия Д.Т.. Бракът им, сключен на
06.06.1992г. е прекратен с развод, на основание чл.99 ал.1 СК /отм./. Със
същото решение ползването на семейното жилище, описано в диспозитива на
решението като апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул.“Козлодуй“ № 66, ет.1
е предоставено на съпругата и родените от брака деца.
Не е спорно
и това, че по силата на договор за доброволна делба от 27.12.2006г. на
изградената в УПИ ХV-17 жилищна сграда, с административен адрес гр.Варна, ул.“Козлодуй“ № 66
вр. договор за групов строеж от 27.01.1995г., Е.Т. и С.Щ. /с фамилно име Т. към 2006г./ са получили в дял и изключителна
собственост, в режим на СИО, апартамент № 1 на първи жилищен етаж, със
застроена площ от 56.30 кв.м., ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж, както и че въз основа на същия договор
въззиваемият Д.Т.С. и съпругата му Г.Х.С. са придобили правото на собственост, също в режим на СИО, върху три
самостоятелни обекта, един от които е съседния апартамент № 2, със застроена
площ от 76.37 кв.м. и находящ се също на ет.1, ведно с прилежащото му избено
помещение и ид.ч. от общите части и правото на строеж.
Съгласно
заключенията на проведените две СТЕ, първоначална и повторна, взаимно
кореспондиращи си и допълващи се, поради което и изцяло кредитирани от съда, в
КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед 18-2855-14.04.2015г. на
Началник на СГКК – Варна, описаните в коментирания договор за доброволна делба
ап.1 и процесен ап.2 са нанесени като два самостоятелни обекта. В този смисъл
са и представените по делото схеми на самостоятелен обект в сграда.
От
заключенията и на двете вещи лица се установява още, че в одобрените
архитектурни проекти, въз основа на които е издадено разрешението за строеж на
сградата и реализирано строителството, двата апартамента са проектирани като
самостоятелни жилищни обекти. Същите са изпълнени и въведени в експлоатация
през 2001г. също като два самостоятелни обекта.
При
извършения оглед на място вещите лица са констатирали, че в имотите са
направени промени, изразяващи се в зазиждане на входната врата на ап.1 и
премахване на преградната стена между граничещите си входни антрета на двата
апартамента, обединявайки ги в едно общо антре. В.л. Х. сочи в заключението
си и за южна тераса без преградна стена, но с излази към нея от помещения
съответно от всеки един от двата апартамента. Според двете СТЕ в резултат на
тези преустройства е налице пространствено и функционално свързване на двата
апартамента в един общ/обединен обект, при запазване на самостоятелния характер
на изградените ВиК и ел. инсталации на всеки един от апартаментите – в
изградените във всеки един от имотите бани има отделни и самостоятелни
водомерни възли и водомери, налични са и две самостоятелни ел.табла, свързващи
всеки самостоятелен обект. Изключение е налице само относно захранването на
осветлението в обособения общ коридор, което се осъществява от ел.инсталацията
на ап.2 /по заключение на в.л.Х./.
Между
страните не е налице спор, че въпросните промени са станали със знанието и
съгласието на въззиваемия и неговата съпруга, в качеството им на собственици
апартамент № 2, както и че двата апартамента след свързването им са обитавани
от въззивницата и съпруга й, а след развода и към настоящия момент същата
продължава да живее в тях, заедно с родените от брака им деца.
По делото не
са ангажирани доказателства за издадени и одобрени по надлежния ред от
компетентните органи строителни книжа за така извършените преустройства. Не са
открити такива и от вещите лица, при извършените от тях справки в Община Варна.
С оглед издадените акт обр.16 и разрешение за ползването на сградата през
2001г. и кореспондиращите им показания на св.Е.Т., се налага извода, че коментираните преустройства
са извършени след приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация, т.е.
след като двата изградени в съответствие с одобрените строителни книжа
самостоятелни обекти – апартамент № 1 и апартамент № 2 са възникнали като
такива в правния мир. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост, а
изменението на предназначението на законно изграден обект или приобщаването му
към други помещения/обекти следва да стане със съгласие на собственика му и
след изменение на одобрените проекти по предвидения за това ред /в т.см.
Решение № 19/23.06.2020г. по гр.д. № 2689/2019г., ІІ г.о. на ВКС; Решение №
5/11.04.2015г. по гр.д. № 3832/2015г., І г.о. на ВКС/. До загубването на своята
юридическа самостоятелност всеки един обект на правото на собственост е и годен
обект на съдебна защита, вкл. и на ревандикация.
В настоящия случай, знанието и
съгласието на въззиваемия и неговата съпруга /собственици на ап.2/ за
извършеното функционално обединяване на двата апартамента не е равнозначно на
съгласие за присъединяването му към апартамента на въззивницата и сина им. Съгласно неопроверганите показания на св.В.П. и св.Е.Т., апартамент № 2
е бил предоставен от Д.Т. и съпругата му на семейството на сина им за ползване.
Доказателство за това е и сключеният на
27.12.2006г. договор за доброволна делба, както и липсата на данни за каквито и
да било предприети действия по обединяване на двата имота по предвидения за
това ред /одобрени инвестиционни проекти/.
Наред с
това, констатираните от вещите лица преустройства не сочат на извод и за
присъединяване на процесния апартамент № 2 към имота на въззивницата и бившия й
съпруг. Премахването на общата делителна стена между входните антрета на двата
съседни апартамента и зазиждането на входната врата на апартамент № 1 са
вътрешни преустройства, които не водят до създаването на нов обект, различен от
придобития такъв от страна на въззиваемия Д.Т. и съпругата му по силата на
договора за доброволна делба.
Ето защо,
настоящият състав намира възраженията на въззивницата за неоснователност на
исковата претенция, поради това, че описаният в титула за собственост на
въззиваемия /договор за доброволна делба/ апартамент № 2 не съществува като
самостоятелно обособен обект в правния мир и поради това липсва годен обект на
ревандикацията е неоснователен. Това обуславя и извода, че въззиваемият Д.Т. се
легитимира като собственик, в режим на СИО, на процесния недвижим имот -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.231.2, ведно с прилежащото му
избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на
заявеното в исковата молба придобивно основание - извършено в съсобствен
недвижим имот строителство и последвала доброволна делба.
Въведеното
правоизключващо възражение – придобиване на процесния апартамент от
въззивницата на основание давностно владение, осъществявано в периода 2006г. до
настоящия момент, евентуално и като добросъвестен владелец, считано от датата
на прекратяване на брака е неоснователно.
Съгласно
коментираните по-горе гласни доказателства, основанието за установяването на
фактическата власт е предоставяне на апартамент № 2 за ползване от семейството
на сина на въззиваемия, което ползване е продължило със съгласието на последния
и след развода от вече бившата му снаха и неговите внуци. Това априори изключва
приложението на презумцията на чл.69 ЗС. Ето защо, за да се приеме, че
въззивницата осъществява фактическа власт не като държател, а като владелец на
процесния имот следва да бъде доказана промяна в анимуса. Такава не се установява
нито до 2009г., когато е прекратен брака й, нито след това. Разпитаните по
делото свидетели, ангажирани от въззивницата не сочат релевантни за този факт
обстоятелства – св.Л. сочи единствено, че въззивницата живее в процесния апартамент, а св.И.Н. заявява, че въобще
не знае чия собственост е апартамента, в който живее тя.
Следователно
въззивницата няма качеството на владелец /нито недобросъвестен, нито на
добросъвестен/, поради което и не е придобила процесния апартамент по см. на
чл.79 ЗС.
Осъществяваната
от нея към настоящия момент фактическа власт върху процесния апартамент № 2 е
без основание, поради което и предявеният иск за неговата ревандикация следва
да бъде уважен. Този имот не е част от семейното жилище, предоставено със
съдебното решение за прекратяване на брака на въззивницата и децата /по арг. от
описаното в диспозитива на същото и изложените по горе мотиви за
самостоятелността на процесния имот, собственост на въззиваемия и съпругата
му/, а с изричното волеизявление за преустановяване на ползването и предаване
на имота, обективирано в исковата молба отношенията между страните относно
предоставеното право на ползване на ап.2 са прекратени.
Поради
съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, с
коригиране на диспозитива досежно обстоятелството, че признатото право на
собственост се притежава в режим на СИО.
На основание
чл.78 ГПК и направеното искане въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемия направените във въззивното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 334/28.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 153/2019г., с което С.Г.Щ.,
ЕГН ********** е осъдена да предаде
на Д.Т.С., ЕГН ********** владението върху недвижим имот - Апартамент, представляващ имот с идентификатор 10135.1506.234.1.2, съобразно Схема № 15-621527-30.08.2018г.
на АГКК, с административен адрес гр.Варна, ул.„Козлодуй“ № 66, разположен на
първи жилищен етаж, с площ от 76.37
кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухненски бокс, тоалет и баня,
при граници: самостоятелни обекти с идентификатори – на същия етаж
10135.1506.234.1.1, под обекта 10135.1506.234.1.16, 110135.1506.234.1.11 и
110135.1506.234.1.17, над обекта 10135.1506.234.1.3 и 10135.1506.234.1.4, ведно с прилежащото избено помещение №
2 с площ от 11.27 кв.м., при граници: изба № 3, калкан, ул. „Козлодуй“, изба №
7 и коридор, както и 8.15 % ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, собствеността върху които е придобил в режим на СИО
въз основа на договор за доброволна делба от 27.12.2006г., вписан в службата по
вписвания при АВ-Варна, с входящ регистър № 82 от 05.02.2007г., а преди това
чрез изграждане на сграда в съсобствен недвижим имот с идентификатор
10135.15.06.234, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА
С.Г.Щ., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.С., ЕГН **********
сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията
на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.