ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
Разград, 09.06.2025 г.
Административният съд - Разград - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700066 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на адвокат С. С.- пълномощник на жалбоподателя Р. Р. Х., с която иска съдът да допълни своето решение в частта му за разноските, като осъди Националния осигурителен институт да му заплати сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Ответникът не е депозирал отговор по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК и не ангажира съда със становище по спора.
Съдът след като прецени събраните в хода на производството доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:
Подадената молба е допустима, като депозирана в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна. Тези изводи се налагат поради следните фактически и правни съображения:
С постановеното по делото съдебно Решение № 415/14.05.2025 г. съдът е отменил оспореното Решение № 1012-16-93/4 от 26.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. В производството жалбоподателят Р. Р. Х. е представляван от адвокат С. С., който му е оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В съдебното заседание, проведена на 15.04.2025 г., той е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, но съдът не се е произнесъл по него.
При тези данни съдът приема, че претенцията за присъждане на разноски се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Особеност на тази хипотеза е правомощието на съда първо да определи размерът на дължимото възнаграждение и след това да осъди задължената страна да го заплати пряко на правоимащия адвокат. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение той следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа, без за него да са обвързващи диктуваните минимални размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. (Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22). Тази преценка се прави за всяко конкретно дело, съотв. за всяка съдебна инстанция. Определеното възнаграждение трябва да бъди справедливо и обосновано (по арг. на чл. 36, ал. 2 ЗА).
В случая производството е приключило в едно съдебно заседание и спорът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. С оглед на това съдът приема, че адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат С. С. следва да се определи в размер на 500 лв. съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Разградският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 415/14.05.2025 г., постановено по дело № 66/ 2025 г. по описа на съда, като ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати адвокат С. С. сумата от 500 (петстотин) лева- дължимо адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК във вр. чл. 119 и във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“б“ КСО.
| Съдия: | /п/ |