Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 10.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2383/2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.С.М., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 21.12.2015 г. Претендира законната лихва
от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 21.12.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска, оспорва механизма и авторството на деликта, твърди самоувреждане
и съпричиняване, оспорва всички претендирани вреди да са последица от
произшествието.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Установява
се от представените писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие
(л.114), фото албум (л.118) и скица (л.121), от показанията на свидетеля С.Д.,
както и от съдебно-техническата експертиза, че на 21.12.2015 г. около 07.05 ч. в
гр.Рудозем, на ул. А.Б.в района на пешеходна пътека е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег. №*******, управляван от С.Д. със
следния механизъм: лекият автомобил „Мицубиши“ при движение по ул. А.Б.ударил пресичащата
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила на около 2 метра
след пешеходната пътека А.С.М.. От авто-техническата експертиза и показанията
на свидетеля Д. се установява, че лекият автомобил се е движел със скорост около
35 км/ч. Пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение,
без да се съобрази със скоростта, посоката на движение и разстоянието, на което
се е намирал преминаващият автомобил, който към момента, в който тя е стъпила
на платното за движение не е имал техническа възможност да спре и да избегне
сблъсъка. Водачът от своя страна е предприел преминаване през зона със
сигналзирана пешеходна пътека без да намали скоростта си, така че да може да
спре веднага след възникване на опасност от сблъсък и без да проследи пътната
обстановка, включително да възприеме пешеходката, наближаваща платното в
близост до пешеходната пътека и готвеща се да предприеме пресичане. От техническата
експертиза се установява, че макар ударът да е непредотвратим, считано от
момента, в който пострадалата за първи път е стъпила на платното за движение,
той е бил предотвратим, считано от момента, в който тя е била осветена от
фаровете на автомобила и водачът е имал възможност да види местоположението й
на десния тротоар и посоката й на движение.
Съдът
приема, че причина за произшествието са от една страна действията на водача на
автомобила, който се е движел в район на сигнализирана пешеходна пътека и в
нарушение на чл.116 и чл.20, ал.2 ЗДвП не е избрал скоростта с необходимото внимание
към пешеходеца, който е могъл да възприеме на десния бордюр, а от друга - действията
на пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение в
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП – преди да навлезе на платното за движение,
да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство.
От трите съдебно-медицински
експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се
установява, че пострадалата е получила следните увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на 9-то
ребро и непълно счупване на лявата срамна кост и лявата седалищна кост на таза.
Спорене по делото е въпросът дали счупването на костите в областта на таза
е в причинна връзка с произшествието, като съмненията относно това са породени
от късното установяване на това счупване – не в деня на произшествието, когато
на ищцата е оказана спешна помощ, извършени са й изследвания и е приета за
болнично лечение, а след изписването й от болницата и 9 дни след
произшествието. От първоначалната и допълнителната повторна експертиза се
установява, че счупването е в причинна връзка с произшествието, като на
диагностичен пропуск се дължи неизвършване на необходимото рентгеново
изследване, за да бъде констатирано счупването при първоначалния прием на
ищцата в болница. Обратният извод (за липса на причинна връзка), застъпен в
първото заключение на д-р Г., се опровергава от самия него в допълнителното му
заключение, което е изготвено след преценка на всички медицински документи,
изследвания и вписвания. Ето защо съдът споделя извода на двете вещи лица за наличието
на причинна връзка между произшествието и счупването на кости в областта на
таза на ищцата.
Получените
увреждания са причинили на ищцата болки за срок от 3 месеца, по-интензивни в
първия месец и в началото на проведената рехабилитация. Поради гръдната травма
в първите 2 месеца ищцата е имала мъчително и затруднено дишане, задух, болки и
обилно отделяне на секреция. През първите 30 дни ищцата е провеждала лечението
си на легло, като се е нуждаела от чужда помощ за битовите си нужди. Към
момента Счупеното ребро е зараснало без нарушения в дихателната функция.
Счупените кости на таза са зараснали с деформация, довела до притискане на
нервните коренчета на нивото на сакро-илиачната става и видимо накуцване.
Ищцата е трудно подвижна освен от описаната травма и от налични преди
произшествието заболявания, свързани с дегенеративно промени в костите и
ставите и заболявания от общ характер (исхемична болест на сърцето, захарен
диабет). Тези заболявания и напредналата възраст на ищцата, водещи до висок
оперативен риск, са мотивирали лекарското решение на ищцата да не бъде
извършвана реконструктивна операция на разместените тазови кости. Прогнозите за
в бъдеще не са позитивни – очаква се влошаване на състоянието й поради
втзрастта и придружаващите заболявания.
От
показанията на свидетеля Ведиха М., снаха на ищцата, се установява, че преди
произшествието ищцата е била подвижна и е помагала в домакинството и при
отглеждане на внуците си, а сега се нуждае постоянно от чужда помощ – дълго
време е била обездвижена, раздвижването й е била трудно и продължително, в
момента ходи трудно.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.116 и чл.20, ал.2 ЗДвП – като не е съобразил
скоростта си на движение, приближавайки пешеходна пътека и не е наблюдавал приближаващия
се по бордюра пешеходец, водачът се е лишил от възможност да спре при
възникване на необходимост, в резултат на което е настъпил удар с пресичащата
пътното платно пешеходка, на която е причинил телесни увреждания. От
медицинските документи, медицинските експертизи и свидетелските показания се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача С.Д. при управление на лек
автомобил „Мицубиши“ с рег. №*******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията (гръдна травма,
счупено ребро, счупени тазови кости); интензитет и продължителност на болката
(повече от 3 месеца), период на възстановяване и липсата на пълно
възстановяване и трайните последици за здравето на пострадалата – сериозни
затруднения при придвижването й как уврежданията са й се отразили с оглед
нейната възраст, начин на живот и среда. Съдът отчита, че невъзможността за
оперативно лечение и липсата на възстановяване се дължи и на въздействието на
фактори, несвързани с произшествието – възрастта, дегенеративни изменения и
хронични заболявания на ищцата. Поради това въздействието на тези фактори
следват да се отрази при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. При
така установените факти и отчитайки описаните по-горе критерии, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо преживените от
ищцата шок, стрес и негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 50000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установи, че макар
да е пресичала в зоната на пешеходна
пътека, пострадалата не е съобразила приближаващия се автомобил, който е можела
да вижда и да прецени, че съобразно скоростта и местоположението му, не би
могла да пресече платното за движение преди преминаването му. С това ищцата е нарушила
правилото на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и е допринесла за настъпване на произшествието – налице са
предпоставките определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено
поради съпричиняване. При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни
последици са настъпили от нейните противоправни действия и бездействия,
съответно – с колко да бъде намалено обезщетението, съдът приема, че приносът
на водача и на пешеходеца е равен, поради което че застрахователното обезщетение
следва да се намали с 1/2 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 25000 лв.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 25000
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
- в размер на 1015 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска: за
експертизи в размер на 162,50 лв. и за адвокатско възнаграждение – в размер на 1015
лв. – след намаляване поради прекомерност.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 1000 лв. и
разноските за експертизи – за сумата от 525 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******,
да заплати на А.С.М., ЕГН:**********,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 21.12.2015 г., заедно със законната лихва от 21.12.2015 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв.В.О.,
ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1015 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 1177,50 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 1000 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 525
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: