Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __96____
гр. Кубрат, 14.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 313 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявен по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата - Е.В.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, чрез адв. Л. Петков, АК – Варна, в качеството на нейн пълномощник, като твърди, че: на 12.01.2018 г., пътувайки със собствения си автомобил „Пежо 206“ с рег. № РР8928ВС, по път с предимство II – 49, от гр. Разград към с. Киченица, в района на ЖП Гара – Разград, на Т-образно кръстовище с третостепенен път, излизащ на главния път, е блъсната от М.Н.Н., движещ се по третостепенния път, управлявайки собствения си автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, който в нарушение на правилата за движение по пътищата й е отнел предимството; за разследване на ПТП било образувано ДП с № 330 ЗМ - 14/ 2018 г. по описа на ОДМВР – Разград, в рамките на което вината на М. Н. била установена безспорно; автомобилът, с който била блъсната, притежавал, сключена от собственика му М. Н. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по застрахователен договор/ полица № 07517003123924, описана в Констативен протокол за ПТП от 12.01.2018 г.; непосредствено след инцидента била откарана в МБАЛ - г–. Разград, където престояла на болнично лечение до 15.01.2018 г.; в следствие на ПТП са и причинени имуществени и неимуществени вред - собствения й лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № РР8928ВС бил увреден до степен, водеща до необходимост от бракуването му, а самата тя търпяла продължително физически болки и страдания, включително психически травми – изживяла негативни емоции, безпокойство за здравето си и поради невъзможността да се грижи за детето си, изживяла напрежение, силно притеснение и неудобство от невъзможността да извършва стандартни движения сама; въпреки това и въпреки представянето на застрахователя на всички необходими документи за определяне на претендираното от нея З.обезщетение в размер на 3 000.00 лева – за имуществени вреди, и 4 000.00 лева – неимуществени вреди, по образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., са и признати единствено имуществени вреди в размер на 2 000.00 лева, от които са й изплатени само 1 500.00 лева, и с 500.00 лева застрахователя е направил прихващане за сметка на стойността на запазените части от увредения автомобил, а неимуществените вреди не били признати и за тях не е определил обезщетение; във връзка с претенцията си за разликата от 1 000.00 лева - остатък от З.обезщетение за имуществени вреди, предявени за 3 000.00 лева; и 4 000.00 лева – З.обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 07517003123924, и двете по повод заведена щета № **********/ 16.01.2018 г. с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като пострадала, е поискала от СРС издаването на заповед за изпълнение на това задължение, постъпило в съда с вх. № 3012022/ 14.02.2019 г.; в производството по цитираното заявление, по ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. , е издадена Заповед № …/ 01.03.2019 г. срещу ответника, връчена му на 08.03.2019 г.; срещу издадената заповед за изпълнение ответника е депозирал Възражение вх. № 3020495/ 20.03.2019 г. с което заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената срещу него заповед за изпълнение; на 19.04.2019 г. на Е.В. е връчено Разпореждане № 76895/ 27.03.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 9195/ 2019 г., с което и е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в 1-месечен срок от връчване на съобщението за това. Предвид изложеното, с искова молба, постъпила в съда с вх. № 1160/ 22.04.2019 г., като твърди, че с оглед възражението на ответника, има интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника „З.д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, вземанията си срещу него по Заповед № …/ 01.03.2019 г. за сумите: 1 000.00 лева – остатък от З.обезщетение за имуществени вреди; и 4 000.00 лева – З.обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 07517003123924, и двете по повод заведена щета № **********/ 16.01.2018 г., ведно с законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 551.93 лева за периода 12.01.2018 г.до 12.02.2019 г., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени на 12.001.2018 г. при пътно – транспортно произшествие (ПТП) вреди от Е.В.В., по образувана при длъжника щета № **********/ 16.01.2018 г. като застраховател по сключен договор за „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил с рег. № РР 3089 ВК, с който виновно са причинени вредите; и искане за присъждане на направените в заповедното – 111.03 лева – платена държавна такса, и 600.00 лева – адвокатски хонорар, и в настоящото производство разноски.
Ответникът – „Застрахователно д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 1708/ 18.06.2019 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Като не оспорва, че с дружеството е сключена със собственика застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, със срок на застрахователно покритие от 27.11.2017 г.до 26.11.2018 г., както и че ищцата Е.В.В. е предявила извънсъдебна претенция, по която е образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., по която й е определено и изплатено дължимото обезщетение в размер на 1 500.00 лева, оспорва всички останали твърдения на ищцата и заявява следните възражения: 1/ оспорва твърденията на ищцата, че вредоносното събитие е настъпило по вина на застрахования в ответното дружество водач, както и наведените твърдения относно механизма на процесното ПТП; 2/ констативния протокол за ПТП от 12.01.2018 г. не е удостоверителен документ относно механизма на произшествието и виновното поведение, поради което оспорват констатациите в същия; 3/ не е налице деликт – извършено от М.Н., като водач на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, виновно, противоправно деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с претендираните за обезвреда вреди, като констатациите на прокурора в този смисъл не обвързват съда, а подлежат на доказване; 4/ Е.В.В. с поведението си – движила се е с превишена, по – висока от разрешената, и несъобразена с пътните условия скорост - в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, без поставен предпазен колан – в нарушение на чл. 137а ЗДвП, и без включени светлини, е допринесла за настъпване на ПТП, поради което заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца; 5/ оспорва твърденията за получени телесни увреждания от ищцата, а в условията на евентуалност – в случай, че по делото се установи наличието на такива, прави възражение за липса на причинно – следствена връзка между уврежданията и процесното ПТП; 5/ оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди от ищцата, а в условията на евентуалност – в случай, че по делото се установи наличието на такива, прави възражение за липса на причинно – следствена връзка между същите и процесното ПТП; 6/ след извършен оглед от експерти на дружеството е установено, че стойността на ремонта на автомобила на ищцата възлиза на 4 396.71 лева, поради което възстановяването на МПС-то е било икономически неоправдано, тъй като действителната му стойност към датата на събитието е определена в размер на 2 000.00 лева, т.е. разходите, необходими за поправката надвишават 70 % от действителната стойност на вещта, поради което е налице тотална щета по см.на чл. 390, ал. 2 КЗ, и като твърдят, че стойността на запазените части е в размер на 500.00 лева, които следва да бъдат приспаднати от действителната стойност на автомобила, обезщетението правилно е било определено в размер на 1 500.00 лв., в какъвто е и изплатено, за което по делото, видно от исковата молба, не се спори. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции като неоснователни и недоказани. В случай, че съда прецени, че исковете са основателни, моли да определи размера на съпричиняването и редуцира – намали, претенцията с него. Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Претендира присъждане на разноските си по делото в тежест на ищеца – напълно или частично, в зависимост от изхода на спора. Заявява възражение за прекомерност на платените от ищеца адв.възнаграждения в размер над минималния с молба вх. № 728/ 04.03.2020 г. .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Твърдяните от ищцата с исковата молба факти и обстоятелства, а именно, че на 12.01.2018 г., пътувайки със собствения си автомобил „Пежо 206“ с рег. № РР8928ВС, по път с предимство II – 49, от гр. Разград към с. Киченица, в района на ЖП Гара – Разград, на Т-образно кръстовище с третостепенен път, излизащ на главния път, е блъсната от М.Н.Н., движещ се по третостепенния път, управлявайки собствения си автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, който в нарушение на правилата за движение по пътищата й е отнел предимството; че ПТП е предизвикано от водача М.Н.Н. се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 330-314-14/ 12.01.2018 г., Протокол за оглед на ПТП от 12.01.2018 г., приложени по делото като част от ДП № 330ЗМ – 14/ 2018 г. по описа на РУ МВР – Разград,вх. № 71/ 2018 г. на РП – Разград, образувано за разследване на ПТП. Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.08.2018 г., цитираното досъдебното производство е прекратено единствено по причина, че причинените на пострадалата Е.В. телесни увреждания не представляват средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК, или тежка такава по см. на чл. 128, ал. 2 НК, както и защото причинените имуществени вреди, възлизащи на 2 600.00 лв., са в размер под установения, съгласно съдебната практика, размер на значителните такива по см. на чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, въпреки несъмнено установеното извършено от водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, нарушение на правилата за движение по пътищата като й е отнел предимството.
След прекратяването на образуваното по повод ПТП ДП, срещу водача М. Н. е образувано административнонаказателно производство, приключило с влизането в сила срещу него на НП № 18-1075- 001850/ 11.09.2018 г., с което му е наложено на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, за извършено от него нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП: на 12.01.2018 г., около 19.30 часа, по пътна отсечка в северна промишлена зона на гр. Разград, водеща от завод на „Амета холдинг“ 0 към път II- 49, при управление на описания по – горе л.а. „Мерцедес“, на кръстовището с път II- 49, не е пропуснал движещия се по път с предимство с посока на движение от гр. Разград към гр. Кубрат и приближаващ се от лявата му страна л.а. „Пежо 206“ с рег. № РР8928ВС, управляван от Е.В. с ЕГН …, в следствие на което настъпило ПТП с материални щети и на двата автомобила и причинена лека телесна повреда на Е.В., изразяваща се в …. Цитираното НП е връчено на водача М. Н., видно от съставляващата част от същото разписка на 15.11.2018 г., не е обжалвано от него, поради което и влязло в законна сила на 25.11.2018 г.
От събраните гласни доказателства – показанията на св. М.Н.Н., дадени в о.с.з. на 22.01.2020 г., допълнени в о.с.з. 20.05.2020 г., се потвърждават фактите, относно пътното произшествие, което именно той е причинил, физическите наранявания на ищеца и на свидетеля, както и повредите по участвалите в ПТП автомобили. С показанията на този свидетел, дадени в ДП, цитирани по – горе, както и в хода на делото, се отрича той да е извършил виновно нарушение правилата на ЗДвП, съставляващо отнемане на предимство, тъй като във вечерта на ПТП на необходимия участък на пътя на неговото движение, преди навлизането му по пътя на движение на ищцата, не е бил поставен пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" .
От приетите заключения на назначените по делото по инициатива на ищцата и на ответното дружество, съдебни авто - технически експертизи – първоначална и допълнителна, не оспорени от страните, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, от безпристрастно вещо лице, се установява, че: 1. Пазарната стойност л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, към 12.01.2018 г. възлиза на 2600 лв. (две хиляди и шестстотин) лева; 2. Скоростта на л.а.”Мерцедес” с рег.№РР 3089 ВК в момента на сблъсъка е била 34,5 км/ч., а скоростта на л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС в момента на сблъсъка е била 63,0 км/ч., като поради липса на обективни данни за спиране на процесните автомобили, скоростите им непосредствено преди ПТП са идентични с изчислените; 3. Ограничението на скоростта за МПС по път ІІ-49, в участъка където е настъпило процесното ПТП е 50 км/ч.; 4. По време на възникване на ПТП, видимостта и за двамата водачи е била намалена, поради настъпилия нощен мрак.
По отношение на взаимната видимост, същата е била ограничена от възходящия скат, разположен вдясно от на път ІІ-49, считано спрямо посоката от гр.Разград към гр.Кубрат, обрасъл с гъста дървесна и храстовидна растителност и от сградите на „БГ Агро”ООД, разположени на ъгъла на кръстовището между пътищата по които са се движили процесните МПС. В конкретния случай, взаимната видимост между двамата водачи е обусловена освен от ограничаващите я крайпътни обекти и от нощния мрак.; 5. Опасната зона на спиране на л.а.”Мерцедес” с рег.№РР 3089 ВК е 23,3 м., а на л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС е 56,1 м.; 6. Възможността за предотвратяване на ПТП от страна на водача Н. се е изразявала в спиране на управлявания от него л.а.”Мерцедес” с рег.№РР 3089 ВК, преди кръстовището и навлизането му на път ІІ-49, след като се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се него ППС. При конкретната пътно - транспортна обстановка, водача Е. В. не е имала възможност дори да започне спиране на управлявания от нея л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, т.е. тя е нямала техническа възможност да избегне сблъсъка с л.а.”Мерцедес”, както при изчислената скорост на движение на л.а.„Пежо 206” - 63,0 км/ч, така и при максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост - 50 км/ч.; 7. Стойността на частите от л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, за които има данни, че са запазени и изправни без риск при повторната им употреба, възлиза на 297,00 (двеста, деветдесет и седем)лева.; 8. В съответствие с чл.390, ал.2. от Кодекса за застраховането, е налице тотална щета по отношение на л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС., като в отговор на допълнително поставените му въпроси, заключава, че схемата, която е приложило към писменото заключение, за механизма на ПТП не е съобразена с протокола за оглед на ПТП от 12.01.2018 г. към ДП, цитирано по – горе, защото в същия няма отбелязвания в този смисъл, но посочения пътен знак е установил при допълнителен оглед на мястото на ПТП, при който е констатирал и наличието на пътен знак „в26“, указващ ограничение на скоростта от 50 км/ч по път II-49 за ППС, движещи се от гр. Разград към гр. Кубрат. Обосновава, че посочените по – горе пътни знаци са били налични също и през м. 07.2018 г., а пътен знак „Б2“ и през м. 03.2012 г., когато е извършено заснемане на пътните участъци за приложението Google Street View. Вещото лице е извършило и допълнителна проверка в приложението в системата Google Street View, снимките за което са правени през м.7. 2018 г., едните, а предходните през м.03.2012 г. През 2018 г. е извършено опресняване на снимките, те са извършени само по основните артерии, така че погледнато от този път страничния, там снимките са от 2012 г., и се вижда наличие на пътен знак, и от поглед, който е от път едно-две, които снимки са правени през 2018 г., също се вижда наличие на пътен знак, поради което е преценило, че категорично става въпрос регулирано кръстовище, при което водача М. Н. е бил длъжен да изпълни предписанието на пътен знак „стоп“, за да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил, управляван от Е. В.. Вещото лице не е установило наличие на пътна маркировка на платното - „Стоп линия“ - няма, но преди пътния знак „стоп“ има уширение, което се вижда и на скицата, което служи за облекчаване завоите наляво и надясно при влизане в т-образното кръстовище. В същото време, преди кръстовището, има и пътен знак А27, който се отнася за водачите на пътни превозни средства движещи се от Разград за Кубрат – пътя по който се е движила Е. В., който знак е за пресичане на път без предимство от дясно.
Предвид изложеното, съдът, преценявайки показанията на св. М. Н. – непосредствен участник в ПТП, и на св. Ю. Н. – съжителстващ на съпружески начала с ищцата, по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки тяхната заинтересованост в полза на ответника – първия, и в полза на ищцата – втория от тях, с оглед на всички други данни по делото – цитираните по – горе писмени доказателства и заключението на вещото лице – специалист, съдът кредитира показанията на св. Ю. Н., който е посетил мястото на ПТП, непосредствено след уведомяването му за него от ищцата Е.В., и лично е възприел наличието на поставен пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", преди кръстовището на пътя без предимство, по който се е движил водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РР 3089 ВК – св. М.Н., непосредствено преди ПТП, възникнало на 12.01.2018 г. по път II – 49, в района на ЖП гара – Разград, изразило се в сблъсък с управляваното от ищцата МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № РР 8928 ВС. Видно от показанията му на отсрещната – по отношение на водача М. Н., страна на пътя има огледало, което е счупено при ПТП – л.а., управляван от М. Н., блъснал управлявания от Е. В. л.а., при което нейната кола се е ударила в стълба, на който е поставено огледалото, и най - вероятно тогава то се е счупило, а след това колата й е излязла от пътя.
Между страните не се спори, че между „Застрахователно д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, и М.Н.Н. ***, в качеството му на собственик на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089, е налице сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 07517003123924 за посочения автомобил, със срок на застрахователно покритие от 27.11.2017 г.до 26.11.2018 г., както и че ищцата Е.В.В. е предявила извънсъдебна претенция, по която е образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., по която й е определено и изплатено дължимото обезщетение в размер на 1 500.00 лева за причинените й от ПТП имуществени вреди.
От приетото
заключение на назначената по делото по инициатива на ищеца съдебна медицинска
експертиза по писмени данни, не оспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, се установява
верността на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, а именно, че в
резултат на претърпяно ПТП на 12.01.2018 г. и удар по лицето Е.В. е пострадала,
тъй като е получила: Черепно-мозъчна травма - Сътресение на мозъка.
Посттравматична ретроградна амнезия. Повърхностно кръвонасядане
по кожата на челото. Краткотрайно кръвотечение през ноздрите на носа,
установено от данните в приложената медицинска документация, исковата молба и
свидетелски показания.
Предвид изложеното в заключенията на вещите лица, при липсата на събрани по делото по инициатива на ответното дружество други годни доказателства – писмени и гласни, съдът приема, че не са установени по делото обстоятелствата, на които ответника основава възраженията си срещу иска, а именно, че не е налице деликт – извършено от М.Н.Н. ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089 ВК, виновно, противоправно деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с претендираните за обезвреда вреди.
От събраните в хода на делото, вкл. и след възобновяването му, писмени и гласни доказателства, както и допълнителното заключение на САТЕ, се установи по несъмнен начин, че Т-образното кръстовище, на излизане от което, деликвента М.Н., управлявайки собствения си, застрахован от ответното дружество, автомобил се е блъснал в управлявания от ищцата автомобил, е било регулирано по см. на ЗДвП с пътни знаци, указващи му, че той се движи по път без предимство и че за да навлезе на пътя с предимство трябва да спре – да преустанови движението на управлявания от него автомобил, и да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, поведение, съобразено с правилото на чл. 50 ЗДвп. Показанията на св. М. Н., че на видимо място по пътя на неговото движение, преди навлизането му в кръстовището, не е имало поставен пътен знак „ Б2 – STOP“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, съдът приема за недостоверни, с оглед неоспорените писмени – удостоверение от АПИ, и гласни доказателства – показанията на св. Ю. Н., както и допълнителното заключение на САТЕ.
Не са установени по делото обстоятелствата, на които ответника основава евентуалните си възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – Е.В.В. с поведението си – движила се е с превишена, по – висока от разрешената, и несъобразена с пътните условия скорост - в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, без поставен предпазен колан – в нарушение на чл. 137а ЗДвП, и без включени светлини. От събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на св. М. Н., се установи, че е била с поставен предпазен колан и е управлявала лекия си автомобил с включени светлини, а от заключението на САТЕ се установява, че Е. В. не е имала възможност дори да започне спиране на управлявания от нея л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, т.е. тя е нямала техническа възможност да избегне сблъсъка с л.а.”Мерцедес”, както при изчислената скорост на движение на л.а.„Пежо 206” - 63,0 км/ч, така и при максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост - 50 км/ч., поради което съдът не може да приеме за установено тя, със свои действия/бездействия да е допринесла за настъпване на ПТП.
Не са събрани годни – писмени, гласни, експертно заключение, доказателства, обосноваващи извод за липса на причинно – следствена връзка между уврежданията, причинени лично на ищцата и на собственото и МПС и процесното ПТП, в който са заявени възражения от ответната страна.
От показанията на разпитаната по инициатива на ищеца свидетелка – С.И., колега на ищцата, които съдът кредитира като детайлни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че тя е посетила В. в болницата във вечерта на ПТП, узнавайки за него от съжителя й; видяла В. доста изплашена, на подвижна носилка, на челото й имала рана и кръв на носа, завита в одеяло; не знаела какво прави в болницата и защо е там; била притеснена и питала за детето си. На следващия ден отново посетила приятелката си в болницата и намерила в болничното й легло; опитала се да се изправи, но не успяла, отново легнала и се оплакала, че изпитва силни болки във врата. Разговаряйки с нея, разбрала, че Е. не помни срещата им от предната вечер; страхувала се, плачела. В следващите дни е била в болничен, но свидетелката я е посещавала в дома й и е видяла, че Е. продължава по – голяма част от времето да лежи; виждала, че и е зле - не можела да се грижи за детето, често плачела и казвала „ако детето беше с мен, ако ти беше с мен, какво можеше да се случи“. След като приключил болничния, нямала видими рани физически, но продължавала психически да преживява ПТП; позицията й била мениджърска, но тя не била това, което е – била раздразнителна и постоянно забравяла, не знаела кое, след кое е, в работата; не искала да се качва в кола, поради което шофирала свидетелката, а Е.В. постоянно й правела забележки как шофира; като минавали на мястото на инцидента Е. В. не се чувствала добре; продължила да се оплаква от болки в главата, врата, като се движеше при завиване, се движеше с цяло тяло, това продължи доста – два три месеца.
В същия смисъл – продължително преживяване на пътния инцидент, липса на охота и способност за справяне с ежедневните задачи по отглеждане на детето и домакинството; нежелание да се върне на работа и към предишния си ритъм на живот, вкл. свързан с ежедневно шофиране до работа в гр. Разград и обратно в гр. Кубрат, където фактическото им семейство живее, обусловени от изживяван страх и постоянно главоболие; след месец престой в домашни условия, тръгнала на работа, втория месец след ПТП започнала да възстановява активността си в домакинската работа и при отглеждането на детето им, са и показанията на св. Ю. Н., с когото ищцата съжителства и отглеждат съвместно малолетното си дете. Видно от показанията му, дадени в о.с.з. на 22.01.2020 г. , той лично се грижел за поддръжката на автомобила на ищцата, който преди ПТП бил в много добро техническо състояние, а след катастрофата колата не ставала за нищо, поради което е била предадена за скрап – отпадъчно желязо.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия. Изискванията на чл. 380 КЗ са изпълнени, видно от заявената от ищеца към застрахователя писмена застрахователна претенция, пост. при него с вх. № …-не се чете – 312111/ 16.06.2017 г. – л. 35 от делото, която е останала неудовлетворена. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432 КЗ, при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД, или с иск по чл. 432 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ ). Създаденото между водача на лекия автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.
По делото е установено наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното между „Застрахователно д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, и М.Н.Н. ***, в качеството му на собственик на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 320”, рег. № РР 3089, със застрахователна полица № 07517003123924 за посочения автомобил, срок на застрахователно покритие от 27.11.2017 г.до 26.11.2018 г., т.е. в сила към датата на ПТП – 12.01.2018 г., което обуславя правото на ищцата да насочи иска си към ответника, в качеството му на застраховател,
По делото е безспорно, че в сроковете за това ищцата Е.В.В. е предявила извънсъдебна претенция, по която е образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., по която й е определено и изплатено дължимото обезщетение в размер на 1 500.00 лева за причинените й от ПТП имуществени вреди.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, съставляващи твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата .
По делото се установи противоправното поведение на деликвента М.Н.Н., предвид обстоятелството, че същия е нарушил правилата за движение по пътищата. От неоспорените, приети по делото писмени доказателства - протокол за ПТП, и всички материали съставляващи административнонаказателна преписка по НП № 18-1075- 001850/ 11.09.2018 г., част от ДП № 330ЗМ – 14/ 2018 г. по описа на РУ МВР – Разград,вх. № 71/ 2018 г. на РП – Разград, с което е наказан за извършването на нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, гласни доказателства – показанията на св. М. Н. и св. Ю. Н.; и заключение на съдебна авто-техническа експертиза, се установи, че процесното ПТП е настъпило поради това, че водача М. Н., на 12.01.2018 г., около 19.30 часа, по пътна отсечка в северна промишлена зона на гр. Разград, водеща от завод на „Амета холдинг“ 0 към път II- 49, при управление на описания по – горе л.а. „Мерцедес“, на кръстовището с път II- 49, не е пропуснал движещия се по път с предимство с посока на движение от гр. Разград към гр. Кубрат и приближаващ се от лявата му страна л.а. „Пежо 206“ с рег. № РР8928ВС, управляван от Е.В. с ЕГН …, в следствие на което се е блъснал в него, причинил е материални щети и на двата автомобила и е причинил лека телесна повреда на Е.В.. Установен по несъмнен начин е механизмът на възникване и протичане на процесното ПТП, което ищцата, движеща се с л.а. по път с предимство, не е била в състояние да предотврати. Основната причина за възникване на процесното ПТП, е неизпълнение на задължението на М. Н. да спре и да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил, управляван от ищцата, в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и указанията на поставения на изхода на общинския път, по който се е движил, към главен път ІІ-49, в дясно пътен знак Б2 - STOP /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/, който дава предимство на път ІІ-49 „Разград - Кубрат" . С оглед на изложеното съдът намира, че застраховалия гражданската си отговорност М. Н., като водач на лек автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и е извършил противоправното действие, в следствие на което е пострадала ищцата. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Неоснователни и недоказани са възраженията на ответното дружество за липса на деликт, още повече с оглед безспорното за страните обстоятелство, че извънсъдебната претенция на ищцата, по която е образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., е също извънсъдебно призната по основание от застрахователя, който я е приел и е определил, респ. изплатил, прието от него за дължимо обезщетение в размер на 1 500.00 лева за обезвреда на причинените й от ПТП имуществени вреди.
От представената по делото медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експертиза се установиха настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените на ищцата увреждания, посочени изчерпателно в мотивите по – горе, които са обусловили временно разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, поради полученото сътресение на мозъка, както и болка и страдание, във връзка с наличното в резултат и след черепно-мозъчната травма главоболие.
С заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че пазарната стойност л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, към 12.01.2018 г. възлиза на 2600.00 лева, а стойността на частите от л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, за които има данни, но не и доказателства, че са запазени и изправни, без риск при повторната им употреба, възлиза на 297.00 лева. Със същото, както и от документите съставляващи преписка по заведена при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., се установява, че собствения на ищцата лек автомобил е приет за тотална щета, негоден за използването му по предназначение като лек автомобил.
Досежно причинната връзка се установи, че единствено вследствие на противоправното поведение на деликвента – М.Н.Н., а именно неспазването на правилата за предимство и причинен в следствие на това сблъсък между неговия автомобил и управлявания от ищцата, са предизвикали ПТП, при което блъснатия автомобил, движещ се по пътя с предимство, е напълно унищожен, а управляващата го ищца е пострадала физически от удари от и върху предмети от купето на автомобила, както и психически от преживените стрес, страх и болка. Съгласно заключението на съдебно авто -техническата експертиза единствено водачът М.Н.Н. е имал възможност да избегне сблъсъка. Несъмнено предизвикания от Н. сблъсък в автомобила на ищцата е причинил неговите – материални, и нейни – материални и телесни увреждания, т.е. те са в причинна връзка с ПТП.
Недоказано в хода на делото е възражението на ответника – застраховател, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Относно размера на причинените имуществени вреди, претърпени от ищцата, в качеството й на увреденото лице: Доказани са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя като основният спорен въпрос е свързан с размера на претърпените имуществени вреди. Между страните не се спори, че извънсъдебната претенция на ищцата, по която е образувана при застрахователя щета № **********/ 16.01.2018 г., е извънсъдебно призната по основание от застрахователя, който я е приел и е определил в размер на 2 000.00 лева, на колкото възлиза стойността на унищоженото в следствие на ПТП имущество, от която е приспаднал сумата 500.00 лева, на колкото според застрахователя възлиза стойността на запазените части от автомобила, поради което е изплатил на ищцата обезщетение в размер на разликата – 1 500.00 лева, за обезвреда на причинените й от ПТП имуществени вреди.
При претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието като застрахователната сума не може да надвишава действителната(при пълна обезвреда) или възстановителната(при частична обезвреда) стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имущество от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, труд, материали монтаж и други, без прилагане на обезценка(в този смисъл решение № 52 от 08.07.2010г по гр. д. № 652/2009г на I т. о. на ВКС). В процесния случай съгласно кредитираното и неоспорено заключение на съдебната автотехническа експертиза действителната – пазарна, стойност л.а.„Пежо 206” с рег.№РР 8928 ВС, към 12.01.2018 г., възлиза на 2600.00 лева. Макар и да се твърди, не се установява да са останали запазени части от унищоженото в цялост МПС. Липсва годно правно основание за намаляване на дължимото се за пълна обезвреда на тоталната щета от унищожаването на собственото на увреденото лице имущество, със стойността на т.нар. запазени части, поради което съдът приема, че действително претърпените имуществени вреди в резултат на осъществения на 12.01.2018 г деликт възлизат на сумата от 2 600.00 лв., и след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 500.00 лв., изплащането на което е факт, който не е спорен, а и се установява от преводното нареждане, остава дължима сумата 1 100.00 лева, при предявена за плащане в заповедно производство сума в размер на 1 000.00 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № …/ 01.03.2019 г. по ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. СРС. Ето защо исковата претенция за установяване на същия е основателна и следва да бъде уважена, както е предявена – за сумата 1 000.00 лева.
Относно размера на причинените неимуществени вреди, претърпени от ищцата, в качеството й на увреденото лице: В образуваното заповедно производство, видно от заявление вх. № 3012022/ 14.02.2019 г., образувано в ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. СРС, претендира 4 000.00 лева обезщетение за причинените й от деликта неимуществени вреди, разпоредени за плащане с Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № …/ 01.03.2019 г., като част от общо заявена сума в размер на 5 000.00 лева, по отношение на която ответното дружество е възразило.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до поносими и постоянни болки, засилващи се в първите 2-3 дни, по време на които ищцата е престояла на болнично лечение, и окончателното възстановяване продължаващо за около 2 седмици; при ретроградна амнезия, за която пострадалата съобщава, характеризираща се със загуба на спомени за факти, събития, натрупан житейски опит или невъзможност да се придобиват нови спомени и да се усвоява нова информация за периода от няколко минути преди ПТП, което В. е претърпяла на 12.01.2018 г., до пристигането й с линейка в Спешното отделение на МБАЛ – Разград, т.е. загубата на памет, продължила според пострадалата - около един час и половина, при която амнезия В. не е губила представата за собствена личност и идентичност, съгласно заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, и свидетелските показания на нейните близки – съжител и колега, непосредствено възприели, че в продължение на месец след ПТП ищцата се е оплаквала от мъчително главоболие и е продължила да изживя страх от случилото се, била е тревожна и е отказвала да шофира, съдът приема, че същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В процесния случай, при определяне на размера на обезщетението, съдът като има предвид възрастта на ищцата – на 31-годишна възраст, т.е. работоспособна; степента и вида на увредите – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка; краткотрайна пост-травматична ретроградна амнезия; повърхностно кръвонасядане по кожата на челото и краткотрайно кръвотечение през ноздрите на носа, установено от данните в приложената медицинска документация, със среден срок за приключване на оздравителния процес около 2 седмици, но в този случай не по – малко от 1 месец, тъй като травматичното увреждане на ищцата и усещането за болка от нея е обременено от психологическото изживяване на травмата, както и съобразявайки се с промяната в емоционалното й състояние – станала тревожна и останала неспокойна за период около 2 месеца, справедливо би било да се определи обезщетение в размер на сумата от 3 000.00 лв., а за разликата от 1 000.00 лева, до 4 000.00 лева, в какъвто размер е предявената за плащане в заповедното производство претенция, искът е неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира следното: Отговорността на застрахования пред третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекия причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищците обезщетение се дължи от деня на увреждането – 12.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
В заповедното производство, образувано в ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. СРС, по заявление от 14.02.2019 г., ищцата е предявила за плащане мораторна лихва в размер на 551.93 лева за периода 12.01.2018 г.до 12.02.2019 г., върху обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претендирано общо в размер на 5 000.00 лева, и видно от приложената към заявлението справка от лихвен калкулатор - л. 9 от ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. СРС, законната лихва върху сумата 5 000.00 лева за претендирания изминал период, от датата на деликта до датата на подаване на заявление за изпълнение на претендираното парично задължение, възлиза на сумата 551.93 лева.
Приемайки за установено, че ответното дружество е задължено да заплати в обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди сумата 4 000.00 лева, съдът приема за установено, че за същата ответника дължи на ищцата обезщетение за забава за претендирания период в размер на 441.15 лева, съгласно справка от лихвен калкулатор НАП.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част, съставляваща 80 % от претендираното обезщетение.
Съгласно представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 122, и л. 186 от делото, и представени в хода на делото платежни документи, ищецът е платил за настоящото производство, както следва: държ.такса за завеждане на делото и 1 бр. съдебно удостоверение - в размер на 115.00 лева; депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на 500.00 лева, и платени възнаграждения на един адвокат в размер на: 500.00 лева – по иска за имуществени вреди; 700.00 лева – по иска за неимуществени вреди; 300.00 лева – за изготвяне и депозиране на частна жалба пред ОС – Разград; 300.00 лева – за о.с.з.на 20.05.2020 г., а в заповедното производство е платил държ.такса в размер на 100.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение се явява основателно, тъй като делото с оглед предмета му не се отличава с фактическа и правна сложност, над обичайната за този вид искове. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г в редакцията преди изм. в ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г., е в размер на, съответно на претендираните такива, както следва: 500.00 лева – по иска за имуществени вреди, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 – 100.00 лева; 700.00 лева – по иска за неимуществени вреди, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 – 320.00 лева; 300.00 лева – за изготвяне и депозиране на частна жалба пред ОС – Разград, на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 11 – 100.00 лева; 300.00 лева – за о.с.з.на 20.05.2020 г., лишено от правно основание, предвид отм.на ал. 8 на чл. 7 от цитираната наредба; а относно претендираното за присъждане като платено от ищцата в заповедното производство адв. възнаграждение в размер на 600.00 лева, минималния размер на същото, на основание чл. 7, ал. 7 от наредбата е 210.00 лева. Предвид изложеното, и като съобрази фактическата и правна сложност на конкретното дело от една страна и от друга конкретните процесуални действия извършени от адвоката(депозиране на искова молба и писмена защита, участието в съдебни заседания, и изготвяне на ч.ж.), съдът счита, че претендираните общо 2 400.00 лева - адвокатски хонорар, надвишаващ три пъти минималния размер – 730.00 лева, е прекомерен и следва да бъде редуциран до 1 000.00 лева – за заповедно и исково производство.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата за разноски по делото общо сумата от 1 372.00 лева, съставляващи 80 % от направени по делото разноски в размер на 1 715.00 лв., от които 215.00 лева – платена държ.такси за заповедно и исково производство и 1 бр. съдебно удостоверение; и 500.00 лева – депозити за възн.на вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска – 1000.00 лева, съставляващи 20 % от направените от застрахователното дружество разноски, съгласно списък на същите – л. 119 от делото, в размер на 66.00 лева – депозити за възн.на вещо лице и свидетел, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева.
По компенсация, за присъждане в полза на ищеца за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, остава сумата 1 186.00 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Застрахователно д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, вземането на Е.В.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, чрез адв. Л. Петков, АК – Варна, в качеството на нейн пълномощник, по издадена в полза на Е.В.В., ЕГН **********, срещу дружеството Заповед № …/ 01.03.2019 г., постановена по ч.гр.дело № 9195/ 2019 г. СРС, по заявление от 14.02.2019 г., за сумите: 1 000.00(хиляда) лева – остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди; и 3 000.00(три хиляди) лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 07517003123924, и двете по повод заведена щета № **********/ 16.01.2018 г., ведно с законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 441.15(четиристотин четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, за периода 12.01.2018 г.до 12.02.2019 г., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на 12.01.2018 г., при пътно – транспортно произшествие (ПТП) вреди от Е.В.В., по образувана при длъжника щета № **********/ 16.01.2018 г. като застраховател по сключен договор за „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил с рег. № РР 3089 ВК - М.Н.Н. ***, с който виновно са причинени вредите, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за: разликата над сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, до предявения размер от 4 000.00 (четири хиляди) лева – претендирани неимуществени вреди, както и разликата над сумата 441.15(четиристотин четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, до предявения размер от 551.93(петстотин и един лева, деветдесет и три ст.) лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно д.Е.“ – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Стоянов Д. – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, да заплати на Е.В.В., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, чрез адв. Л. Петков, АК – Варна, за разноски по делото, по компенсация, сумата 1 186.00 (хиляда сто осемдесет и шест) лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Районен съдия: /п/ - Д.Петрова-Енева