№ 40
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102052 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.108 ЗС
на Н. К. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „****“ №*, ап.*, срещу
„Блек сий солитар инвестмънт“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище гр.
Варна, бул. „***“ №*, офис *, с искане, съобразено и с ТР на ВКС, за:
- признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик
на долупосочените недвижими имоти, на основание придобивна давност чрез
явно, несъмнено и несмутено своително владение в периода от 08.06.2010г.
до 08.06.2020г. и до 26.03.2021г.,
- за осъждане на ответника за предаване на ищеца на владението
върху долупосочените недвижими имоти, а именно:
1/ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №10135.2573.266.1.10
/десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три
точка двеста шестдесет и шест точка едно точка десет/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 23.10.2012 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски,
п. к. 9000 /девет хиляди/, кк. **, етаж * /пет/, апартамент 10 /десет/, находящ
се на 5 /пети/ етаж в сграда с идентификатор 10135.2573.266.1 /десет хиляди
сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три точка двеста
шестдесет и шест точка едно/, с предназначение жилищна сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
1
10135.2573.266 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин
седемдесет и три точка двеста шестдесет и шест/, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със
обща площ от 113.06 /сто и тринадесет цяло и шест стотни/ кв. метра,
състоящ се от: входно антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, покривна тераса, тераса, при съседи на обекта самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2573.266.1.9, под обекта:
10135.2573.266.1.8, над обекта: 10135.2573.266.1.9, с принадлежащото му
избено помещение № 10 /десет/с площ от 3.89 /три цяло осемдесет и девет
стотни/ кв. метра, при съседи: от двете страни избен коридор, кухня на
ресторант, избено помещение № 9, както и с припадащите му се 7.8313 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
с идентификатор 10135.2573.266;
2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.2573.267.2.6
/десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три
точка двеста шестдесет и седем точка две точка шест/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 23.10.2012 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски,
п. к. 9000 /девет хиляди/, кк. **, етаж 2 /втори/, апартамент 1.1 /едно точка
едно/, находящ се на 2 /втори/ етаж в сграда с идентификатор
10135.2573.267.2 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин
седемдесет и три точка двеста шестдесет и седем точка две/, с
предназначение жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2573.267 /десет хиляди сто тридесет и пет точка
две хиляди петстотин седемдесет и три точка двеста шестдесет и седем/, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 71.68 /седемдесет и едно цяло и
шестдесет и осем стотни/ кв. метра, състоящ се от: коридор, дневна с
кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,две тераси, при съседи на обекта
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2573.267.2.7, под
обекта: 10135.2573.267.2.1, над обекта: 10135.2573.267.2.11, с
принадлежащото му избено помещение № 1 /едно/с площ от 4.24 /четири
цяло двадесет и четири стотни/ кв. метра, при съседи: избен коридор, избено
помещение № 2, гараж № 6, стълбище, както и с припадащите му се 3.4123 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
с идентификатор 10135.2573.267.
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на описаните
два апартамента, осъществено в периода от 08.06.2010г. до 08.06.2020г. и до
26.03.2021г., при следните обобщени фактически твърдения:
На 08.06.2010г. на мястото на процесните обекти в к-с ***, кк **, са
присъствали част от акционерите на „Кабакум“ АД – Дания, за обсъждането
на бъдещо споразумение за разпределяне на обектите от исковите сгради. Там
2
било постигнато устно споразумение между ищцеца Н., „Лио инвест апс“
чрез управителя Л. Х. О. и „Кабакум инвест 2“ ЕООД чрез управителя Ю. Ф.,
процесните апартамент №10 в сграда 1 и апартамент №1.1. в сграда 2 да
бъдат прехвърлени от тогавашния собственик „Кабакум инвест 2“ ЕООД на
„Лио инвест апс“. Тогава управителя на „Лио инвест апс“ (Л. Х. О.) заявила,
че има задължения към други лица, които иска да покрие чрез двата
апартамента. Ищецът Н. Н. предложил да закупи жилищата от нея и тя се
съгласила (предварителен договор не бил сключен). След което, въз основа на
въпросната уговорка, със знанието и съгласието и на тогавашния собственик
„Кабакум инвест 2“ ЕООД, на ищеца е било предадено владението върху
двата апартамента. Това се случило с предаване на ключовете за тях, от
лицето Д. Д. (пълномощник на „Артин инвест“ ЕООД, а същото -
пълномощник на собственика „Кабакум инвест 2“ ЕООД, на ищеца Н., при
присъствието на Л. Х. О. и Ю. Ф., както и на други лица. От този момент
ищецът твърди, че установил владение (по ЗС) върху имотите.
Впоследствие на 14.07.2010г. двата спори апартамента били продадени
от „Кабакум инвест 2“ ЕООД чрез Ю. Ф. на „Лио инвест апс“ чрез Л. Х. О..
Но последващо прехвърляне от „Лио инвест апс“ в полза на ищеца Н. Н. така
й не било извършено. Последващо споразумение също не е било постигано.
Ищецът твърди, че от 08.06.2010г., като владелец по смисъла на ЗС, той
започнал редовни действия по поддръжка, следене състоянието и ремонти на
двата апартамента; през 2016г. ги обзавел и оборудвал, след което ги отдал и
под наем, за доходите от който наем плащал задължения по ЗДДС. Така
счита, че осъществявал явно, несъмнено и несмутено владение над 10 години,
чрез което придобил собствеността върху имотите.
Ищецът твърди, че последно на 14.03.2021г. бил в жилищата и замерил
контролно електромерите за тях, като до този момент никга не е имал пречка
за достъп до неговите апартаменти.
На 26.03.2021г. ищецът получил обаждане от лице Е. Б., бивш
управител на „Си енд ел груп“ АД – Дания и кредитор на „Лио инвест апс“,
който го осведомил, че двата имота са продадени на дружество на сина му –
Ф. Б.. На място ищецът открил сменени ключалки на жилищата. От справка в
АВп станало ясно, че по силата на договор, отразен в НА №154/29.06.2020г.,
„Лио инвест апс“ е продало на ответника „Блек сий солитар инвестмънт“
ООД, с управител Ф. Б., собствеността върху исковите две жилища.
Този договор, освен че накърнявал собствеността на ищеца по давност,
бил и нищожен, поради противоречие с добрите нрави.То се изразявало в
това, че продажната цена от 16 271.65лв. била силно занижена, в пъти по-
ниска от пазарната и дори по-ниска от данъчната оценка на имотите. Както и
в това, че страните по сделката били „свързани лица“ – към 29.06.2020г. „Лио
инвест апс“ било в несъстоятелност, със синдик лицето С. Х. А.; последният
бил дългогодишен адвокат на кредитора на „Лио инвест апс“ – „Си енд ел
груп“ АД и „приближено лице“ на бившия управител на кредитора Е. Б.; с
оглед на това била договорена много ниска продажна цена, с оглед на която и
след прехвърляне на собствеността върху двата имота „Си енд ел груп“ АД да
3
продължава да има парични вземания от „Лио инвест апс“; а отделно Ф. и Е.
Б., освен син и баща, били съдружници и в други дружества.
Въз основа на горното ищецът моли за установяване нищожност на тази
сделка (в мотивите) и установяване едноличните права на ищеца, евентуално
за установяване, че собствеността на ищеца е възникнала преди сделката.
След което за предаване на владението. Моли за уважаване на исковете и
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на исковете. Не оспорва, че се легитимира с
договора за покупко-продажба от 29.06.2020г. и че като такъв владее
спорните обекти.
Исковете обаче счита за напълно неоснователни. Оспорва ищецът да е
придобил имотите по давност. Оспорва на 08.06.2010г. ищецът да е установил
„владение“ върху имотите. Оспорва на 08.06.2010г. „Лио инвест апс“ чрез Л.
Х. О. да се съгласявало да прехвърля имотите в собственост на ищеца.
Оспорва съгласие за това да е имало и от „Кабакум инвест 2“ ЕООД. Оспорва
и ключовете да са били предадени на ищеца от „Артин инвест“ ЕООД.
Оспорва след това ищецът да е имал намерение за своене. Оспорва ищецът да
плащал данъци за жилищата. Оспорва предпоставките на придобивната
давност.
От своя страна твърди обобщено следното: Н. Н. и баща му К. Н., лично
или като представители на „Артин инвест“ ЕООД, са били доверени
пълномощници на датски инвеститори в България, сред които и „Лио инвест
апс“. Всички инвеститори били акционери в „Кабакум“ АД – Дания, а
последното било едноличен собственик на няколко дружества, сред които и
„Кабакум инвест 2“ ЕООД. Като представител на „Артин инвест“ ЕООД
ищецът е съдействал на инвеститорите при закупуване на парцела и след това
при строителството на сградите. „Артин инвест“ ЕООД било пълномощник
на „Лио инвест апс“ и на „Кабакум инвест 2“ ЕООД. И точно представител на
страните по договора от 15.07.2010г. за процесните апартаменти (а не като
собственик) ищецът Н. Н. е държал ключовете за исковите жилища.
Всъщност той е държал ключовете и на много други имоти, предмет на
споразумението на кредиторите от 16.06.2010г. (устно договаряно от част от
тях на 08.06.2010г.). И така ищецът Н. Н. никога не е действал в лично
качество, нито на 08.06.2010г., нито с Л. Х. О., нито с „Кабакум инвест 2“
ЕООД.
Уговорка за прехвърляне на имотите лично на ищеца никога не е имало,
уговорката е била за крайно прехвърляне на имотите на „Си енд ел груп“ АД
за погасяване на дълговете на „Лио инвест апс“ към него. Част от плановете
не са се осъществили и през м.06.2013г. Л. Х. О. е била освободена като
управител на „Лио инвест апс“, а през м.08.2013г. започнала и процедура по
несъстоятелност. С оглед на нея била постигната договорка ответникът „Блек
сий солитар инвестмънт“ ООД да купи имотите от масата на
несъстоятелността в изпълнение на която на 29.06.2020г. процесните жилища
4
били продадени на ответника по делото. След което, вече като надлежен
собственик и при липса на спорове за имотите в АВп, на 18.03.2021г.
ответникът сменил ключалките на апартаментите и установил владението си,
като собственик и купувач.
По същество ищецът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от представените на л.12-19 два броя нотариални актове, а и не
се оспорва от ответника, че с отразената в НА №107/25.09.2009г., том 2, рег.
№ 9034 по н.д. №276/2009г. на н-с при ВРС сделка, „Кабакум инвест 2“
ЕООД, чрез управилтеля Ю. Ф., е придобило самостоятелни обекти в сграда,
построена в ПИ с идентификатор №10135.2573.267, между които и процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2573.267.2.6; респ. че с
отразената в НА №109/25.09.2009г., том 2, рег. № 9038 по н.д. №278/2009г. на
н-с при ВРС сделка, отново „Кабакум инвест 2“ ЕООД, чрез управилтеля Ю.
Ф., е придобило самостоятелни обекти в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор №10135.2573.266, между които и исковия обект в сграда с
идентификатор 1013 5.2573.266.1.10.
Видно е от представеното на л.20 пълномощно с нотариална заверка на
подписите и съдържанието а и не се оспорва от ответника, че на 26.10.2009г.
„Кабакум инвест 2“ ЕООД, чрез управилтеля Ю. Ф., е упълномощило „Артин
инвест“ ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала К. П. Н.,
ЕГН**********, да осъществява представителство на упълномощителя за
всякакви дейности и подготовка на сделки с недвижими имоти на „Кабакум
инвест 2“ ЕООД.
Видно е от представеното на л.53 пълномощно с нотариална заверка на
подписа, че от 04.04.2007г. „Артин инвест“ ЕООД, чрез управителя К. П. Н.,
ЕГН**********, е упълномощило ищеца по делото Н. К. Н., ЕГН**********,
да представлява упълномощителя при и за всякакви действия и сделки с
имоти от името на принципала „Кабакум инвест“ ЕООД с управител Ю. Ф..
От писмо на НАП от 18.04.2022г. (л.250 от делото на ВОС) се
установява, че за целия период от 01.02.2005г. до 01.12.2020г. ищецът Н. К.
Н., ЕГН**********, е работел на трудов договор само и единствено при
работодателя „Артин инвест“ ЕООД, с управител К. П. Н..
Видно от приложено на л.13-17 от началното дело на ВРС
споразумение, на 16.06.2010г. в гр. Копенхаген, Дания, е бил договорен
между акционерите в „Кабакум“ АД, Дания, начина на разпределение на 41
броя жилищя в България, собственост на „Кабакум инвест 2“ ЕООД, което
изцяло се контролира отново от „Кабакум“ АД, Дания. Конкретно исковият
апартамент №10 с площ 113.06 кв. м., както и исковият апартамент с обща
площ 91.06 кв. м. е било уговорено да бъдат придобити от „Лио инвест апс“ с
управителя Л. Х. О..
Прието е за безспорно между страните и е видно от приобщените на л.8-
5
12 от началното дело на ВРС материали, че с отразена в НА №25/14.07.2010г.,
том 2, рег. №5658 по н.д. №193/2010г. на н-с при ВРС сделка, „Кабакум
инвест 2“ ЕООД, чрез управилтеля Ю. Ф., е продало на „Лио инвест апс“ чрез
управителя Л. Х. О., чрез пълномощника на купувача „Артин инвест“ ЕООД,
чрез управителя и едноличен собственик К. П. Н., спорните два апартамента с
идентификатори №10135.2573.266.1.10, както и №10135.2573.267.2.6.
Между страните по делото изрично е прието за безспорно, че след тази
сделка от 14.07.2010г., следваща сделка от „Лио инвест апс“ в полза на ищеца
Н. К. Н. изобщо не е била сключвана.
Видно от приетите на л.18-112 от началното дело на ВРС: Договор от
10.04.2016 г. за СМР, ведно с оферти и разписки – 9 страници; договор за
доставка и монтаж от 20.04.2016 г., ведно с офертни цени и фактури – 6
страници; договор за доставка и монтаж от 20.04.2016 г., ведно с офертни
цени и фактури – 6 страници; договор за продажба № 2000063/20.04.2016 г.;
фактури – 4 броя и фискален бон; договор за електронни съобщителни услуги
№ 8/ 26.05.2016 г. и протокол за предоставени услуги/оборудване/ и/или
извършена техническа проверка № 499/01.06.2016 г.; договор за електронни
съобщителни услуги № 9/26.05.2016 г. и протокол за предоставени
услуги/оборудване/ и/или извършена техническа проверка № 500/16.06.2016
г.; протокол за монтаж от 04.06.2016 г.; фактура и прикрепен към нея
фискален бон и РКО; договор за наем от 23.07.2016 г.; договор за наем от
31.07.2016 г.; договор за наем от 06.08.2016 г.; договор за наем от 24.06.2017
г.; договор за наем от 08.08.2017 г.; договор за наем от 06.09.2017 г.; договор
за наем от 30.06.2018 г.; договор за наем от 26.07.2018 г.; договор за наем от
19.08.2018 г.; договор за наем от 01.09.2018 г.; договор за наем от15.07.2019
г.; договор за наем от03.08.2019 г.; договор за наем от 21.09.2019 г.; договор
за наем от 02.07.2020 г.; разпечатка от сайт за предлагане на нощувки; авизо
за платежна нареждане от 22.06.2020 г.; договор за наем от 12.08.2020 г.;
разпечатка от сайт за предлагане на нощувки към 11.08.2020 г.; договор за
наем от 04.09.2020 г.; разпечатка от сайт за предлагане на нощувки към
03.09.2020 г.; договор за наем от 29.09.2020 г.; разпечатка от сайт за
предлагане на нощувки към 29.09.2020 г.; разпечатка от сайт за предлагане на
нощувки към 15.07.2021 г.; както и разпечатка от сайт за предлагане на
нощувки към 21.05.2021г. – в периода от 2016г. до 2021г. ищецът Н. К. Н. е
извършил множество дейности по поддръжка, по ремонт и по предлагане и
отдаване под наем на процесните жилища.
Прието е за безспорно между страните и е видно от приетите на л.113-
115 от началното дело на ВРС материали,че с описана в НА
№157/29.06.2020г., том 1, рег. №3704 по н.д. №132/2020г. на н-с при ВРС
сделка, легитимираният с надлежен акт собственик „Лио инвест апс“ е
продало на отв. „Блек сий солитар инвестмънт“ ООД, имотите с
№10135.2573.266.1.10 и №10135.2573.267.2.6, при обща цена на двата имота
от 16 271.65лв. (левова равностойност на крони).
Прието е за безспорно между страните още, че от тази дата 26.03.2021г.
и към момента на делото ответникът притежава фактическата по отношение
на исковите два имота, което се потвърждава и от предавателен протокол
6
(л.118).
На л.55-57 и на л.242-245 от делото е приета електронна
кореспонденция с неизяснени по несъмненен начин авторство и относимост
към делото.
Видно от приети на л.58-66 материали, с на 30.09.2010г. било уговорено
за задължения на „Лио инвест апс“ Дания към „Си енд ел груп“ Дания да бъде
учредено обезпечение в полза на кредитора с имотите с №10135.2573.266.1.10
и №10135.2573.267.2.6.
На л.67-76 са приложени оценителна експертиза на апортирани активи,
с приложения към нея, която не е назначена по настоящото дело, а е по чл.72
ТЗ.
На л.78-116 са приложени: комплект от документи за учредяване на
„Си енд ел кабакум 1“ ЕООД – съгласие на вносителя на непаричната вноска
по чл. 72 от ТЗ, учредителен акт на дружеството, решение за продажба на
дяловете на „Си енд ел кабакум 1“ ЕООД, учредителен протокол на „Си енд
ел кабакум 1“ ЕООД, пълномощно по ЗТР за адв. И. и адв. К., договор за
покупко-продажба на дяловете на „Си енд ел кабакум 1“ ЕООД; комплект от
документи за учредяване на „Си енд ел кабакум 2“ ЕООД – съгласие на
вносителя на непаричната вноска по чл.72 ТЗ, учредителен акт на „Си енд ел
кабакум 2“ ЕООД, решение за продажба на дяловете на „Си енд ел кабакум 2“
ЕООД, учредителен протокол на „Си енд ел кабакум 2“ ЕООД, пълномощно
по ЗТР за адв. И. и адв. К., договор за покупко-продажба на дяловете на „Си
енд ел кабакум 2“ ЕООД; отделно: удостоверение за актуално състояние
№29613710/05.08.2009г.; извадка от ТР за „Кабакум инвест“ ЕООД; извадка
от ТР за „Кабакум инвест 2“ ЕООД; както и удостоверение за актуално
състояние на „Лио инвест апс“ - в несъстоятелност, от 04.09.2019г.
Видно от приетите на л.183-241 от делото на ВОС: Фактура
********** от 26.05.2016 г. и касов бон с клиент Н. К. Н. и доставчик
"Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за аванс за доставка и
монтаж на климатична техника, к.к. ** Кабакум ПИ 208 ап. 10 и ПИ 205 ап.
1.1; Фактура **********/27.05.2016 г. и касов бон с клиент Н. К. Н. и
доставчик ДЗЗД "Контакт 7" , ЕИК ********* за ремонт ел. инсталация к.к.
** ПИ 208 ап. 10, ПИ 205 ап. 1.1; Фактура **********/05.08.2016 г. и касов
бон с клиент Н. К. Н. и доставчик "Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК
********* за доплащане за оставка и монтаж на климатични системи; Вносни
бележки 00040 и 00041/31.07.2017 г. и фактура **********/31.07.2017 г. с
получател Н. К. Н. и доставчик "Съобщества Кабакум 205" ЕООД, ЕИК
********* за такса поддръжка 2017 апартамент 1.1 Кабакум сграда 205;
Фактура **********/04.08.2017 г. и касов бон с клиент Н. К. Н. и доставчик
"Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за ремонт и диагностика
на климатична система ап. 205-1.1; Платежно нареждане за кредитен превод
77130239 от 05.09.2017 г. с платец Н. К. Н. към "Съобщества Кабакум 205"
ЕООД, ЕИК ********* за разходи заел. ен. ап. 1.1 -31.08.17; Фактура
**********/11.05.2018 г. и касов бон с клиент Н. К. Н. и доставчик
"Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за аванс за доставка и
7
монтаж на външно тяло за климатична техника - ап. 1.1, сграда 205, КК **;
Фактура **********/29.05.2018 г. и касов бон с клиент Н. К. Н. и доставчик
"Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за доплащане за доставка
и монтаж на външно тяло за климатична техника - ап. 1.1, сграда 205, КК **;
Фактура **********/26.06.2018 г. и Платежно нареждане за кредитен превод
********** от 25.06.2018 г. с получател Н. К. Н. и доставчик "Съобщества
Кабакум 205" ЕООД, ЕИК ********* за консумативи/разходи за ел. ен. ап. 1.1
- 13.06.18; Вносни бележки 00044 и 00045 от 03.09.2018 г. и Фактура
**********/03.09.2018 г. с получател Н. К. Н. и доставчик "Съобщества
Кабакум 205" ЕООД, ЕИК ********* за такса поддръжка 2018 ап. 1.1;
Квитанция към приходен касов ордер № 4 от 06.03.2019 г. с платец Н. К. Н.
към Етажна собственост 208 за поддръжка сграда 208 за 2018 г. за ап. 208-10;
Квитанция към приходен касов ордер № 35 от 26.11.2019 г. с платец Н. К.
Н.;към Етажна собственост 208 за ремонти и поддръжка сграда 208 за ап. 208-
10; Електронна кореспонденция от 04.01.2020 г., 05.01.2020 г. и 15.01.2020 г.,
между Н. К. Н. (имейл: nikolov777@gmail.com) и Г. Г., брокер от агенция за
недвижими имоти „Ориндж Хоум" (имейл: office@orangehomebg.com)
относно оферти за продажба на ап. 10 в сграда 208 и ап. 1.1 в сграда 205 с
прикачени архитектурни планове на ап. 10 и снимки на двата апартамента;
Електронна кореспонденция от 21.10.2020 г. между Н. К. Н. (имейл:
nikolov777@gmail.com) и брокер от агенция за недвижими имоти „Ера"
(имейл: agarafeeva(S)era.bg) относно оферта за продажба на ап. 1.1 в сграда
205 с прикачен флорплан на апартамента; Договор за доставка и монтаж от
04.05.2015 сключен между Й. Е., датски гражданин, собственик на ап. 3 и ап.
6 в сграда 208, к.к. **, Варна, чрез пълномощника Н. К. Н., като Възложител
и „ДесПас" ООД, ЕИК ********* като Изпълнител, с приложение и фактури,
за доставка и монтаж на обзавеждане и електроуреди за ап. 3, сграда 208;
Фактура **********/25.05.2015 г. с клиент Й. Е., датски гражданин,
собственик на ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к. **, Варна, получена от Н. К. Н. и
доставчик "Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за аванс за
доставка и монтаж на климатична техника; Фактура **********/18.06.2015 г.
с клиент Й. Е., датски гражданин, собственик на ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к.
**, Варна, получена от Н. К. Н. и доставчик ДЗЗД "Контакт 7", ЕИК
********* за ремонт преустройство ел. инсталация; Договор за доставка и
монтаж от 30.06.2015 сключен между Й. Е., датски гражданин, собственик на
ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к. **, Варна, чрез пълномощника Н. К. Н., като
Възложител и „ДесПас" ООД, ЕИК ********* като Изпълнител, с
приложение и фактури, за доставка и монтаж на обзавеждане и електроуреди
за ап. 6, сграда 208; Договор за наем от 02.08.2016 г. сключен между Й. Е.,
датски гражданин, собственик на ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к. **, Варна,
чрез пълномощника Н. К. Н., като Наемодател, и В.е-С. Ф. (Vasile-Sebastian
Fatu), гражданин на Румъния, като Наемател, за наем на ап. 3, сграда 208;
Фактура **********/05.08.2016 г. и касов бон с клиент Й. Е., датски
гражданин, собственик на ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к. **, Варна, получена
от Н. К. Н. и доставчик "Климамаркет Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за
аванс за диагностика на климатична система; Фактура **********/05.08.2016
8
г. и касов бон с клиент К. Ф., шведска гражданка, собственик на ап. 2 в сграда
208, к.к. **, Варна, получена от Н. К. Н. и доставчик "Климамаркет
Ефендулов" ЕООД, ЕИК ********* за аванс за доставка и монтаж на
климатична система; Договор за наем от 04.08.2018 г. сключен между Н. Г.
Х., български гражданин, към тогавашния момент собственик на ап. 0.4 в
сграда 205, к.к. **, Варна, чрез пълномощника Н. К. Н., като Наемодател, и
М. П. (Mario Plattner), гражданин на Австрия, като Наемател, за наем на ап.
0.4, сграда 205; Договор за наем от 28.08.2018 г. сключен между Й. Е., датски
гражданин, собственик на ап. 3 и ап. 6 в сграда 208, к.к. **, Варна, чрез
пълномощника Н. К. Н., като Наемодател, и Р. К. Г., гражданин на България,
като Наемател, за наем на ап. 6, сграда 208 – в периода от 2016г. до 2021г.
ищецът по делото Н. К. Н. е извършил множество дейности по поддръжка, по
ремонт и по предлагане и отдаване под наем на процесните жилища.
От писмото на МВР от 11.05.2022г. (л.297 вр. л.162) се изяснява че в ГД
„гранична полиция“ при МВР на РБ не е налична информация дали лица Ю.
Ф. и Л. Х. О., граждани на Кралство Дания, са влизали и/или напускали
територията на Република България през месец юни 2010г.
От заключението по приетата СОцЕ, което съдът цени като неоспорено
и обективно, се изяснява, че средната пазарна стойност на исковите жилища
към месец юни 2020г. е била съответно 121 400лв. за ап.10 и 109 300лв. за
ап.6.
Показанията на св. А. Н., брат на ищеца, съдът цени по реда на чл.172
от ГПК, но и като базирани на лични впечатления. Доколкото те обаче
противоречат диаметрално на показанията на другия свидетел очевидец и
дори на променените твърдения на ищеца в последното, четвърто по делото,
заседание (л.353 от делото) показанията не могат да се кредитират изцяло. Те
са в следния смисъл: Свидетелят лично присъствал на среща, през м. юни на
2010г., на собствениците на апартамените в м. Кабакум, Варна, сред които
бил и брат му Н. Н.. На срещата присъствала и госпожа на име „Л.“,
чуждестранен гражданин, която била собственик на ап.11 в сграда 205 и ап.10
в сграда 208. Фамилията й свидетелят не знае. Госпожата на име „Л.“ казала
на брата на свидетеля, че когато получи собствеността върху апартаментите
смята да ги продаде, защото дължи пари на „Си едн ел“. Н. Н. й предпожил да
закупи имотите, тя се съгласила и се уговорили за договор, след като тя
придобие жилищата. Н. я попитал дали може да вземе ключовете още сега и
„Л.“ приела, след което Н. взел ключовете от Д. Д.. На целият този разговор
през юни 2010г. свидетелят присъствал, а разговорът бил разбрал, тъй като
владеел много добре английски език. От юни 2010г. Н. започнал да ползва
апатраментите като склад за плажни и за други артикули. В зимните месеци
жилищата се наводнили и проявили и други дефекти, всичките от които били
поправени от Н. Н. и свидетеля. След години Н. взел решение да отдава
апартаментите под наем, за което направил и значителни ремонти и ги
обзавел през 2016г. Никой никога не е имал претенции за тези жилища до
месец март 2021г. Свидетелят не знае да е плащал брат му данъци за
апартаментите.
Показанията на св. М. А. съдът кредитира като обективни и
9
непротиворечащи на други от събраните доказателства по делото. От същите
се установява, че свидетелят знае за имоти на Н. Н. в м. Кабакум от 2011г., но
за първи път ги е посетил през 2014г. Н. не е разказвал кога и как ги е
придобил. Апартаментите първоначално били в лошо състояние и за да ги
подготви за отдаване под наем Н. Н. направил и финансирал големи ремонти
по тях, както и обзавеждането им. През 2016г. жилищата вече били отдавани
под наем, често през „Букинг“. Свидетелят сочи първо, че датски инвеститори
възложили на Н. Н. да ремонтира техните жилища, а по-късно сочи, че
датските инвеститори са възложили самото обзавеждане на апартаментите. Н.
Н. е бил и е в служебни отношения с дружество „Артин инвест“, с което и
свидетелят също имал търговски отношения. През м. март 2021г. свидетелят
и Н. посетили имотите и замерили показанията на електромерите. В края на
същия месец Н. се оплакал, че не може да си влезе в имотите и че на тях има
нова монтирана СОТ. Свидетелят не знае дали Н. е плащал данъци за
апартаментите.
Показанията на св. Д. И., пълномощник на ответника по делото (л.128)
съдът цени корективно по чл.172 от ГПК, но и като донякъде базирани на
лични впечатления. При това условие от тях се изяснява, че адвокатът е бил
представител на датски инвеститори на имоти в м. Кабакум, сред които били
и лицата Е. Б. от „Си енд ел груп“, Л. О. и други. Всичките имоти в
жилищния комплекс били собствени на търговски дружества, не на
физически лица. Към 2012г. Л. О. била вече собственик на два нейни
апартамента в различни сгради, които искала да прехвърли на Е. Б. от „Си
енд ел груп“. Първоначално възложила на адвоката да ги апортира, но
процедурата не била проведена. В крайна сметка жилищата на г-жа О. били
продадени на „Блек сий солитар инвестмънт“ ООД, което били
„контролирано дружество от Е. Б., най-големият кредитор“, преди две
години. През 2009-2011г. Е. Б. бил насочил адвоката към Н. Н., като
представител на „Артин инвест“,което дружество било посредник между
датските инвеститори и строителя на жилищния комплекс. Н. предал на адв.
И. флашка с пълната документация за строителството. На свидетеля не е
известно Н. да се е представял някога пред някого за собственик на
апартаментите на Л. О., нито да е имало уговорка между Н. и О. за
продажбата на нейните имоти на ищеца по делото.
Показанията на св. Л. Х. О., събрани със съдебна поръчка по реда на
Хагската конвенция от 1970г. чрез съда в Люнгбю, Дания, съдът цени като
неоспорени и непосредствени за възпроизведените обстоятелства. От тях се
установи, че свидетелката изобщо не е била на територията на Р. България
през месец юни 2010г. Била е в България единствено през месец арпил 2010г.,
когато с Ю. Д. Ф. и други инвеститори направили оглед на имоти в България,
гр. Варна. Не може да отговори дали става думи за апартаментите с
идентификатори № 10135.2573.266.1.10 и №10135.2573.267.2.6. Не е идвала
във Варна в друг момент, освен в края на април 2010г. Направила е разходи за
поддръжка на огледаните жилища, които определя като „дребни“. Към м.юни
2010г. дружество на „Лио инвест апс“ е имало задължения само към „Си енд
ел груп“, Дания. Л. Х. О. свързва името на Н. К. Н. само като присъствал на
10
въпросните огледи на жилища в края на м.04.2010г., като Н. е бил
представител на дружество „Артин инвест“, което имало и още представители
на срещата, сред които било възможно да е била и жена с имената Д. Д.. Л. Х.
О. категорично отрича да е имала уговорка да продава жилищата във Варна на
Н. К. Н. или да е предавала на последния владението върху тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По предмета на доказване: В тежест на ищеца по делото е да проведе
пълно и главно доказване на правото си на собственост върху исковите
имоти, на твърдяното от него придобивно основание, с пълния му фактически
състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно владение, по
смисъла на ЗС, с намерение за своене, на имотите, през заявения времеви
период; в това число и твърденията относно начина, момента и
обстоятелствата при установяване на владението; поддържаните действия,
които показват своителен характер на ползването на имотите; начина и
момента на узнаване за отнетото владение; фактическата власт на ответника
към момента на делото; както и всички други положителни твърдения, на
които основава придобивна давност. Допълнително с оглед възраженията си
следва да докаже пълно и главно сочената нищожност на договора, който
легитимира ответника, поради противоречие с добрите нрави, което да се
извежда от крайно завишена цена и „свързани“ отношения на
представителите на купувача и продавача по договора в полза на ответника.
При доказване материалната легитимация на ищеца ответникът следва
да докаже всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца права на
собственост върху спорния имот; в това число и че ищецът е действал към
08.06.2010г. като представител на други дружества, а не в лично качество; че
ищецът е държал, а не е владял имотите през лятото на 2010г. и след това; че
договореността за собствеността на процесните имоти е била в друг от
сочения от ищеца смисъл; че е сключил формално валиден договор на
29.06.2020г., който го легитимира.
Правна рамка по чл.79 от ЗС: Придобивната давност представлява
първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо
упражняване на съдържанието им в определен от закона срок, с намерение за
присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или
съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. Тя се състои както
от обективен елемент (фактическо упражняване на правото) така и от
субективен елемент (съзнание и намерение правото да се упражнява, като
собствено). Чрез нормата на чл.69 ЗС е предвидена презумпция за наличие на
своителен анимус, която според концептуалните разяснения, дадени с ТР
№1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС , намира
приложение само тогава, когато един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическата власт върху вещта при обстоятелства и на
основание, които изключват своителното владение у другите потенциални
съсобственици. В останалите случаи позоваващият се на давност
11
съсобственик дължи доказване, че е променил намерението си – от държане
на своене, което е демонстрирано спрямо третите лица и/или другите
съсобственици (Решение №1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о;
Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и
други). На още по-силно основание последното е валидно ако позоваващият
се на давност правен субект изобщо няма титул за собственост при отпочване
на ползването. Затова съществени и решаващи за приложението на
презумпцията на чл.69 от ЗС са конкретните обстоятелства непосредствено
при и след започване на ползването. А от това следва, че съобразно чл.69 от
ЗС анимусът се презюмира оборимо, само когато фактическата власт е
установена на такова основание, което предполага самосъзнанието за
собственост у ползвателя. Ако естеството на придобивното основание
легитимира друг правен субект, или не легитимира пряко ползвателя, или пък
изобщо липсва титул за собственост (който впоследствие да е прогласен за
нищожен, да е унищожен, развален или да страда от друг порок, който води
до отпадане на вещно-транслативното му действие), упражняващият
фактическата власт правен субект осъществява държане, а не владение. Това
положение може да се промени, ако държателят отблъсне владението на
действителния собственик или другите съсобственици и доведе до знанието
им явното си намерение да свои имота изцяло, съответно ги уведоми, че
отказва да признае правата им. В този смисъл не е достатъчно едно лице да
ползва имота според неговото предназначение и да го поддържа и ремонтира,
за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за присвояване.
Тоест обикновеното ползване на вещта не изразява автоматично намерение за
своене, докато не се манифестира явно, спрямо третите лица и спрямо
легитимирания титуляр, промяна на държането във владение като едноличен
собственик. В този смисъл и трайната практика (например Решение
№41/26.02.2016г. по гр.д. №4951/2015г. на 1-во ГО, д-к с. Светлана
Калинова; Решение №110/20.03.2012г. по гр.д. №870/2011г. на 2-ро ГО;
Решение №291/09.08.2010г. по гр.д. №859/2009г. на 2-ро ГО на ВКС; и много
други). А, както се обясни, меродавни за преценката са момента и
обстоятелствата при и непосредствено след установяване на фактическата
власт.
По легитимацията на ищцовата страна: В настоящия случай ищецът
сочи и се позовава на твърденията, че е установил фактическа власт върху
двете процесни жилища на 08.06.2010г., на мястото на обектите в к-с
Кабакум, където в присъствието на датските граждани Л. Х. О., като
управител на „Лио инвест апс“ Дания, и Ю. Ф., като управител на тогавашния
собственик на жилищата „Кабакум инвест 2“ ЕООД, последните двама
изрично се съгласили да предадат на Н. Н. на владението върху жилищата, в
качеството на последния на техен собственик или на бъдещ собственик, след
сделка от „Лио инвест апс“ чрез Л. О. в полза на Н. Н.. По делото обаче тези
твърдения останаха недоказани по следните причини:
На първо място единственото изобщо доказателство по делото относно
твърденията на ищеца при получаване на фактическата власт са показанията
на св. А. Н.. Те обаче следва да се ценят корективно, защото са на брата на
12
ищеца, който при това е ползвал заедно с него жилищата поне през част от
исковия давностен период. Извън това показанията на св. Н. са в диаметрално
противоречие с показанията на другия очевидец на събитията – св. Л. Х. О.,
разпитана със съдебна поръчка чрез съда в Люнгбю. От тях се установява на
първо място, че Л. Х. О. изобщо не е била на територията на Р. България през
месец юни 2010г. За пребиваването на Л. О. в България през лятото на 2010г.
няма никакви други доказателства по делото, като от писмото на МВР от
11.05.2022г. се изяснява че в ГД „гранична полиция“ при МВР на РБ не е
налична информация дали лица Ю. Ф. и Л. Х. О., граждани на Кралство
Дания, са влизали и/или напускали територията на Република България през
месец юни 2010г. Дори самият ищец в последното (четвъртото по ред) о.с.з.
по делото поиска да измени твърденията си, като призна, че соченото
„предаване на владението“ всъщност не било през месец юни 2010г., а
няколко месеца по-рано. Съвкупният анализ на тези данни ясно извежда
недостоверност на показанията на св. А. Н., поне в частта относно сочените
момент и условия на „устна договорка за предаване на владението“ на
жилищата в полза на Н. Н.. Което само по себе си е достатъчно за отричане на
въведеното от ищеца придобивно основание, тъй като при вещни права,
основани на давност, началният й момент е елемент от придобивното
основание. Поради това ищецът не може свободно в хода на делото, при това
след няколко о.с.з., да изменя началото на давносното си владение, като го
измества немалък период от време по-рано. Такова действие той може да
прави само по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и само в първото о.с.з. по делото.
Така става очевидно за случая, че през месец юни 2010г. ищецът Н. не е
получавал никакво владение от легитимирания собственик на жилищата,
което той и признава в последното о.с.з., а обстоятелства по-рано във времето
са процесуално иррелевантни за делото.
На второ място и в продължение на горното, показанията на св. О. и на
св. Н. колидират помежду си и по съществото на разговорите между Л. О., Ю.
Ф. и Н. Н., през м. април 2010г. Според св. Н. госпожата на име „Л.“ казала на
брата на свидетеля, че когато получи собствеността върху апартаментите
смята да ги продаде, защото дължи пари на „Си едн ел“; Н. Н. й предпожил да
закупи имотите, тя се съгласила и се уговорили за договор, след като тя
придобие жилищата; Н. я попитал дали може да вземе ключовете още сега и
„Л.“ приела, след което Н. взел ключовете от Д. Д.. Същевременно св. Л. О.
категорично отрича да е имала уговорка да продава жилищата във Варна на
Н. К. Н. или да е предавала на последния владението върху тях. По делото
липсват каквито и да било писмени документи от въпросната среща или
косвено свързани с нея, които да могат да се ползват за коректив на гласните
доказателства. Представеният проект споразумение между акционерите нито
съдържа уговорка за прехвърляне на права в полза на Н. Н., нито пък
последният е страна по него. Показанията на другия от свидетелите на ищеца
(М. А.) касаят последващото във времето ползване на имотите, но
категорично нямат отношение към въпросните срещи и уговорки при
твърдяното от ищеца „предаване на владение“, тъй като А. признава, че знае
за имотите едва от 2011г., а за първи път ги е посетил едва през 2014г.
13
Показанията на св. Д. И., макар и да се ценят изключително корективно от
съда, са в подкрепа на насрещното доказване, което по принцип е
процесуално непълно. И на последно място няма как, ако е вярно разказаното
от св. Н., Л. О., съгласявайки се да даде на ищеца ключовете, да му прехвърли
владение по ЗС, след като към този момент дружеството й не е било
собственик. Съвкупният анализ на обсъдените данни обосновава и извода за
недоказаност на твърденията на ищеца за започване на ползването на
жилищата след изричното съгласие на Л. Х. О., като управител на „Лио
инвест апс“ Дания, и на Ю. Ф., като управител на тогавашния собственик на
жилищата „Кабакум инвест 2“ ЕООД, за предадаване на Н. Н. на владението
върху жилищата, като собственик или бъдещ такъв след сделка от „Лио
инвест апс“ чрез Л. О. в полза на Н.. С което на още едно основание
своителното намерение при започване на фактическата власт на ищеца върху
жилищата следва да бъде отречено.
На трето място от приложените пълномощни и данни от НАП за
трудови договори се установи, че от 01.02.2005г. до 01.12.2020г. ищецът Н. е
работел на трудов договор само и единствено при работодателя „Артин
инвест“ ЕООД, с управител К. Н., който работодател бил пълномощника на
„Кабакум инвест 2“ ЕООД, за представителство относно всякакви дейности и
подготовка на сделки с недвижими имоти на „Кабакум инвест 2“ ЕООД.
Които писмени доказателства кореспондират с показанията на двамата
свидетели на ответника, че при разговорите на Л. О. и Ю. Ф. с Н. Н.
последният не е действал в лично качество, а обосновано вероятно – от името
на работодателя „Артин инвест“ ЕООД. Показанията на св. А. изобщо не
съдържат информация срещу последното. А показанията на св. Н. са, че Н. Н.
е получил ключовете за жилищата от Д. Д., която била служител в „Артин
инвест“ ЕООД – т.е. служител на „Артин инвест“ Н. е получил достъп до
имотите от друг служител на същия работодател. При тези данни няма как да
бъде прието за доказано твърдението на ищеца, че при разговорите с Л. О. и
Ю. Ф. е действал в лично качество, което още веднъж свидетелства за
липсата на своителен анимус в началото на фактическото ползване на
имотите.
На четвърто място и извън всичко гореизложено следва да се отбележи,
че ищецът свързва началото на давтността си с устна договорка, дори не и с
предварителен договор, с тогавашния собтвеник. Според част от практиката
на ВКС дори предварителният договор не представлява обезателно основание
за приемство във владението по смисла на ЗС, доколкото с него се приема
само задължение за бъдещо прехвърляне на собствеността. Тоест
договарянето за предаване на „владението“ при сключване на предварителния
договор касае владението като фактическо, но не и като намерение за своене,
щом ще следва последното да бъде предмет на бъдеща транслативна сделка
(така Решение №306/21.12.2013г. по гр. д. №1068/2013г. на 1-во ГО на ВКС, и
други). Което е поредното основание за случая да не се сподели своителното
намерение на ищеца към момента на започване на ползването на исковите
имоти. Защото с отразената в НА №25/14.07.2010г. по н.д. №193/2010г. на н-с
при ВРС сделка, която е след сочения от ищеца начален момент на давността,
14
„Кабакум инвест 2“ ЕООД, чрез управилтеля Ю. Ф., е продало на „Лио инвест
апс“ чрез управителя Л. О., чрез пълномощника на купувача „Артин инвест“
ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик К. П. Н., спорните два
апартамента. Така тогавашният собственик „Кабакум инвест 2“ ЕООД,
считайки себе си за такъв, е прехвърлил правото на собственост върху
приобретателя. А е безспорно по делото, че след тази сделка от 14.07.2010г.,
следваща сделка от „Лио инвест апс“ в полза на ищеца Н. Н., и дори и
последващи разговори между управителката и ищеца,изобщо не са били
реализирани. Ето защо още веднъж няма как да се приеме, че Ю. Ф. чрез
дружеството му е предал на ищеца Н. владението с намерението за
собственик занапред да се счита последният, респ. няма как Л. О. да е предала
на Н. същото, след като преди 14.07.2010г. не е била титуляр на вещното
право.
Въз основа на горните групи съображения, поотделно по всяко от тях,
но и особено при тяхната съвкупност, съдът преценява за недоказано по
делото наличието на изискуемия едноличен своителен анимус у ищеца в
момента на установяване на фактическа власт върху исковите имоти. Няма
също и никакви писмени доказателства, обичайно приемани в съдебната
практика за съответни и кореспондиращи на свидетелските данни за
своително намерение (например (регистрация на правата на ползващия субект
в държавни и общински органи, заплащане на местни данъци или такси за
имотите или други подобни), които поне косвено да обосноват твърденията
на ищеца. Няма също и доказателства за последваща промяна в намерението
на ползвателя, която по недвусмислен и ясен начин да е била демонстрирана
спрямо легитимираните собственици и всички други трети лица. Така
субективният елемент на придобивната давност остана недоказан по делото.
Без всякакво съмнение е, че в периода след започването на ползването,
който не беше точно установен като начало, до м.март 2021г., ищецът ползвал
исковите имоти, първоначално като склад, след това ги е поддържал,
направил е ремонти и ги е мебелирал, при това на значителна стойност, като
след това ги е отдавал временно (сезонно) под наем, за което са налице
множество писмени и съответстващи им относно това гласни доказателства.
Това ползване обаче, само по себе си и в контекста на гореизложените
съображения, не е достатъчно да обоснове цялостно наличие на всички
предпоставки на своителната давност на ищеца в релевирания период от
08.06.2010г. до 08.06.2020г. и след това до 26.03.2021г. Поради което и
материалната легитимация на ищеца остана без пълно и главно доказване,
което налага отхвърляне на предявените искове по чл.108 от ЗС без
разглеждане на другите им предпоставки.
За пълнота все пак следва да се маркира, че доводите за нищожност на
договора, от отразен в НА №154/29.06.2020г., с който „Лио инвест апс“
продало на ответника „Блек сий солитар инвестмънт“ ООД собствеността на
исковите две жилища, също останаха донякъде оспорими. Наистина голямата
разлика на продажната цена спрямо пазарната и дори спрямо данъчната
оценка на имоти е релевантен критерий за противоречие на сделката с
добрите нрави, но тя не е единствено решаваща. Такова значимо разминаване
15
в стойността следва да се тълкува като един от поне няколкото свързани
помежду си фактора, които в тяхната съвкупност да мотивират пълния
фактически състав на противоречието с добрите нрави, като драстична
колизия с общоприетите при подобни случаи разбирания за морално и правно
допустимо. В случая други обстоятелства от сочените от ищеца и касаещи
изискуемия кръг от фактори не бяха доказани. Друг би бил въпросът за
конкуренцията на права в тази хипотеза.
В заключение съдът преценява, че всички предпоставки на предявените
искове по чл.108 от ЗС не бяха пълно и главно доказани от ищеца, с оглед на
което исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Предвид изхода по спора, представените доказателства в
тази връзка и списък по чл.80 от ГПК, на ответника се следват разходите му
за производството пред ВОС. По възражението за прекомерност на адв.
хонорар на ответника съдът намира следното: С измененията в Наредба
№1/2004г. от м.11.2022г., релевантни за преценката, с оглед устните
състезания пред ВОС и момента на договаряне и плащане на хонорара в
случая, бяха увеличени близо трикратно почти всички от предходно
предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
на това минималният хонорар според интереса по делото в случая възлиза на
8 830.65лв. и към него се следват още 500лв. за трето и четвърто о.с.з. по
делото. Резултатът от 9 330.65лв. напълно
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените
действия по защита на страната в процеса, поради което и тъй като платеният
го надвишава, то последният следва да бъде присъден. Към него се следват и
всички описани в списъка и доказани разходи. Така сумарно на ответника се
следват разноски от 9 767.65лв. по делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. К. Н., ЕГН**********, с адрес гр. Варна,
ул. „****“ №*, ап.*, срещу отв. „Блек сий солитар инвестмънт“ ООД,
ЕИК203178490, седалище гр. Варна, бул. „***“ №*, офис *, с искане,
съобразено и с ТР на ВКС, за:
- признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на долупосочените недвижими имоти, на основание придобивна
давност чрез явно, несъмнено и несмутено своително владение в периода от
08.06.2010г. до 08.06.2020г. и до 26.03.2021г., както и
- за осъждане на ответника за предаване на ищеца на владението
върху долупосочените недвижими имоти, а именно:
1/ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №10135.2573.266.1.10
/десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три
точка двеста шестдесет и шест точка едно точка десет/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени
16
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 23.10.2012 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски,
п. к. 9000 /девет хиляди/, кк. **, етаж * /пет/, апартамент 10 /десет/, находящ
се на 5 /пети/ етаж в сграда с идентификатор 10135.2573.266.1 /десет хиляди
сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три точка двеста
шестдесет и шест точка едно/, с предназначение жилищна сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.2573.266 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин
седемдесет и три точка двеста шестдесет и шест/, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, със
обща площ от 113.06 /сто и тринадесет цяло и шест стотни/ кв. метра,
състоящ се от: входно антре, дневна- трапезария с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, покривна тераса, тераса, при съседи на обекта самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2573.266.1.9, под обекта:
10135.2573.266.1.8, над обекта: 10135.2573.266.1.9, с принадлежащото му
избено помещение № 10 /десет/с площ от 3.89 /три цяло осемдесет и девет
стотни/ кв. метра, при съседи: от двете страни избен коридор, кухня на
ресторант, избено помещение № 9, както и с припадащите му се 7.8313 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
с идентификатор 10135.2573.266;
2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.2573.267.2.6
/десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин седемдесет и три
точка двеста шестдесет и седем точка две точка шест/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно
изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 23.10.2012 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски,
п. к. 9000 /девет хиляди/, кк. **, етаж 2 /втори/, апартамент 1.1 /едно точка
едно/, находящ се на 2 /втори/ етаж в сграда с идентификатор
10135.2573.267.2 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин
седемдесет и три точка двеста шестдесет и седем точка две/, с
предназначение жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2573.267 /десет хиляди сто тридесет и пет точка
две хиляди петстотин седемдесет и три точка двеста шестдесет и седем/, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 71.68 /седемдесет и едно цяло и
шестдесет и осем стотни/ кв. метра, състоящ се от: коридор, дневна с
кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,две тераси, при съседи на обекта
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2573.267.2.7, под
обекта: 10135.2573.267.2.1, над обекта: 10135.2573.267.2.11, с
принадлежащото му избено помещение № 1 /едно/с площ от 4.24 /четири
цяло двадесет и четири стотни/ кв. метра, при съседи: избен коридор, избено
помещение № 2, гараж № 6, стълбище, както и с припадащите му се 3.4123 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
с идентификатор 10135.2573.267,
17
на правно основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН**********, да заплати на „Блек сий солитар
инвестмънт“ ООД, ЕИК203178490, сумата от 9767.65лв. – направени
разноски в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18