Р Е Ш Е Н И Е
№
513 10.04.2020
година град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на единадесети март две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар И. Л., като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 2897 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Административното
дело е образувано след постановяване на решение № 16113/27.11.2019г. по
адм.дело № 4449/2019г. на ВАС за отмяна на решение № 90/23.01.2019г.,
постановено по адм.дело № 3166/2018г. на Административен съд - Бургас, с което
е ОТХВЪРЛЕНА жалбата от С.И.С., с ЕГН ********** със съдебен адрес: *** –
адвокатско съдружие „Д. и Ко“, против Заповед № 3054/25.10.2018г. на зам.кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж“ - постройка, изградена от
метални профили и ламарина, разположена до южната фасада на двуетажна масивна
жилищна сграда, с приблизителни размери 4.50м/9.50м и средна височина 5.00м, с
едноскатен покрив, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.8.551 по КК
гр.Бургас, извършен от С.И.С., с адрес: ***.
Иска се отмяната на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят С.И.С., редов призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата от негово име и ангажира
доказателства.
Ответната
страна - Заместник – кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“
на община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Г., която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за присъждане на разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното
оспорване.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният
състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството
по издаване на оспорената заповед е започнало по повод постъпила в дирекция
„ЦАУ Възраждане“ при Община Бургас жалба с вх.№ 70-00-7910/26.10.2017г. от
„БИС“ ООД относно свличане на земна маса в поземлен имот с идентификатор
07079.665.215 – собственост на дружеството, и изградена постройка в поземлен
имот с идентификатор 07079.8.551 по КК на гр.Бургас (л.20-21 от адм.дело № 3166/2019г.
на АдмС - Бургас). Във връзка с жалбата е била извършена проверка от длъжностни
лица при Община Бургас като след оглед и запознаване със строителната
документация, съхранявана в техническия отдел на ДЦАУ „Възраждане“ е съставен
констативен протокол №247 в/29.10.2017г. (л.19 от адм.дело № 3166/2019г. на
АдмС - Бургас). С писмо с рег.индекс №
70-00-7910/3/10.11.2017г. на началник отдел „Контрол по строителството и
въвеждане в експлоатация“при Община Бургас жалбоподателя С. е уведомен за
извършената проверка и съставени протокол. В писмото е посочено, че в
техническия архив на дирекция „ЦАУ Възраждане“ за строежи в имот 551, в м.
„Кара баир“, представляваща общинска земеделска земя с площ 741113 кв.м, не се
съхраняват строителни книжа. С цел установяване актуални размери и начин на
ползване на сградата, С. е помолен в седмодневен срок от получаване на писмото
да заяви възможност за проверка на място (л.18 от адм.дело № 3166/2019г. на АдмС - Бургас). От съдържанието на писмо с
рег.индекс № 70-00-7910/4/14.12.2017г., адресирано до жалбоподателя, се
установява, че на 21.11.2017г. в негово присъствие е била извършена проверка от
длъжностни лица при Община Бургас и е съставен констативен протокол №
256В/28.11.2017г., съгласно който е установено, че в имот с идентификатор
07079.8.551 са изградени следните постройки: 1. Масивна двуетажна сграда с
размери ~ 9,50м./5,00м.; 2. Гараж с размери ~9,50м./4,50м. и височина 5,00 м. и
3. Склад с размери ~ 5,00м./5,00м. С писмото С. е уведомен, че в Дирекция „Строителство“
при Община Бургас са започнати административни производства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ (л.17 от адм.дело № 3166/2019г. на АдмС -Бургас).
На
23.01.2018г. работна група в състав: С.С.Г.– на длъжност гл. специалист в отдел
КСВЕ, Община Бургас и Н.Д.С– на длъжност ст. специалист в отдел КСВЕ, Община
Бургас е извършила проверка на строеж: „Гараж“, находящ се в ПИ с идентификатор
07079.8.551по КК гр.Бургас, представляващ земеделска земя. За извършената
проверка бил съставен Констативен акт № 5 В/23.01.2018г., в който е посочено,
че поземленият имот в м.”Кара баир”, гр.Бургас, по данни на Агенцията по
кадастър е частна общинска собственост, вид територия „Земеделска”, категория
9, НТП Гори и храсти в земеделска земя, с площ 741113 кв.м., стар номер 000432
и съгласно ОУП, имотът представлява горска територия, без допустима промяна на
предназначението и не е отреден за жилищно строителство. С констативния акт е
установено, че строежът е собственост на С.И.С., с ЕГН ********** с адресна
регистрация: гр.Бургас, ж.к.”Изгрев”, бл.24, вх.5, ет.4, ап.12, който е и
извършител на строежа. Посочено е, че строежът е V-та категория, съгласно
чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и
чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ. При проверката не са били представени, респ.
намерени строителни книжа за строежа както следва: – одобрен инвестиционен
проект със съгласувани и одобрени части към него; разрешение за строеж;
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво; заповедна книга.
Строежът
е описан като постройка, изградена от метални профили и ламарина, разположена
до южната фасада на двуетажна масивна жилищна сграда в поземленият имот с
идентификатор 07079.8.551 по КК гр.Бургас в м.”Кара баир”, общинска собственост
– горска територия. Посочено е, че строежът е с приблизителни размери
4.50м/9.50м и средна височина 5.00м, с едноскатен покрив, както и че същата е
трайно закрепена за земята, електрифицирана и се ползва за гараж и
работилница.
С
Констативния акт №5 В/23.01.2018г. е направено заключението, че сградата е
изградена без одобрени проекти и без разрешение за строеж в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направено е предложение за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Констативният
акт № 5 В/23.01.2018г. е връчен лично на жалбоподателя на 05.02.2018г., срещу
саморъчно положен подпис върху него (л.15 от адм.дело № 3166/2019г. на
АдмС-Бургас) В законоустановения седемдневен срок е подадено възражение вх.№ 70-00-7910/7/08.02.2018г. от С.С. (л.12 от
адм.дело № 3166/2019г. на АдмС-Бургас).
На
основание проведеното административно производство и съставения констативен акт
е издадена и оспорената Заповед № 3054/25.10.2018г. на зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
наредено да бъде премахнат процесния незаконен строеж „Гараж“, собственост на
жалбоподателя. Последната е връчена на С. лично, срещу подпис на 06.11.2018г.
(л.5 от адм.дело № 3166/2019г. на АдмС-Бургас), който подал жалба срещу нея до
Административен съд – Бургас, с искане за отмяна.
При
новото разглеждане на спора са дадени указания с разпореждане №
4778/03.12.2019г. на ответния орган да представи в едноседмичен срок от датата
на уведомяването му за насроченото о.с.з. данъчна декларация, подадена от
жалбоподателя, в която същият е декларирал годината на построяване на сочения
като незаконен строеж, както и останалата част от административната преписка,
непредставена по делото, както и всички останали доказателства, съхранявани при
ответника, с отношение към годината на построяване на строежа (л.3). В изпълнение на указанията, ответната страна е представила и съдът е
приел решение на Поземлена комисия-Бургас № МР17 от 09.10.1996г., ведно с
графичен материал към решението и допълнителен такъв, а именно извадки от
териториалния устройствен план и кадастрална карта за землището на община
Бургас; извадки, касаещи имоти декларирани като собственост на жалбоподателя и
находящи се в същия район на гр.Бургас,
а имено м.с.Върли бряг; декларация по чл.14 от ЗМДТ, относно процесния недвижим
имот, обяснение от жалбоподателя С., което в първоначалния опис на
доказателствата е под № 10 и двадесет
броя квитанции за платен данък и един брой приходна квитанция от
30.09.1998 година, с неустановен адресат
и получател на платената сума (л.12-49).
В настоящото
съдебно производство, по искане на жалбоподателя са разпитани двама свидетеля.
Според показанията на свидетеля Б.Й.Д. с жалбоподателя се познават от 40 години
- от 1980 година. Заявява, че са имали бизнес отношения, но са и много близки
приятели. Твърди, че С. е отглеждал животни. Относно мястото, където се намира
процесния гараж твърди, че е било изоставен бункер, в който са влизали самосвали
да вадят рудата. Останало е само масивното бетоново съоръжение, а бункерът е
изчезнал. Д. заявява, че там е имало руда, но това място е запустяло. Твърди,
че С. се е настанил там, като е затворил бункера с бетон, направил е вътре
канал, където е очуквал коли и полека-полека го облагородил. Свидетелят сочи,
че С. си е направил и къщичка там. Потвърждава за гаража и заявява, че все още
съществува. Според Д. бункера е преусторен в гараж след 1980 година, към
1993-1994 година. На въпроса на съда,
дали тези места са се раздавали от ръководството на рудника или са били
завладявани, Д. заявява, че не са били раздавани. Разказва, че мината не е предявявала претенции към тези
места. Те са се ползвали от работниците на мината и от други лица, пожелание.
Без правна форма.
От
показанията на свидетелят П.Т.Т. се установява, че с жалбоподателят се познават
от 1983 година, когато се оженил за сестра му. Твърди, че С. е гледал животни,
той му е и помагал. Там е имало изоставен рудник и са започнали да стоят нещо
като гараж, а после около 1992-1993 година жалбоподателя е решил да разшири
малко. По-късно била направена къщата. Т. не знае точно кога е направен гаража,
но споделя, че е ходил да помага 1992-1993 година, без точен спомен. Строяло се е по малко с подръчни
средства, с общ труд с познати приятели, а не със строителна бригада.
По
делото е назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), вещото лице по която
да отговори на следните въпроси, зададени от жалбоподателя: Какви са техническите характеристики на сградата,
височини, категоризация и др.; Дали отговорят на нормите и плана, който е
действащ към момента на строежа. Какъв е бил статута на имота, върху който е
бил построен, какъв е бил имота от гледна точка на собствеността, дали е бил
имот частна или държавна собственост?
Представеното
по делото заключение е било оспорено от представителя на ответния орган в
частта, касаеща възприетото от експерта местонахождение на спорния строеж. В
тази връзка преди приключване на изслушването е била назначена
съдебно-геодезическа експертиза, която да установи след замерване намясто с
уред, точното местоположение на спорния
гараж. След като СГЕ сочи същият като находящ се в имот с идентификатор
07079.8.551, вещото лице строителен инженер, коригира в о.с.з. отговорите на
част от въпросите по изработената СТЕ, като обяснява, че строежът се намира в
имот 00432 местност Кара баир, землище на кв. Меден Рудник, гр. Бургас, по
предходен план, който имот е земеделски, отразен като девета категория, като
имотът е бил общинска собственост.
След преценка на
доказателствената съвкупност в цялост, съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Заповед № 3054/25.10.2018г. на зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж“ - постройка, изградена от
метални профили и ламарина, разположена до южната фасада на двуетажна масивна
жилищна сграда, с приблизителни размери 4.50м/9.50м и средна височина 5.00м, с
едноскатен покрив, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.8.551 по КК
гр.Бургас, извършен от С.И.С., с адрес: ***.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган – зам. кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на основание заповед №
572/02.03.2016г. на кмета на общината, в
кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден.
При издаването на
заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е
съставен от служители по контрол на строителството в община Бургас, които са
овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен
на жалбоподателя по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като срещу него е подадено
писмено възражение.
Заповедта е в предписаната
от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването й,
като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Процесният строеж е такъв по смисъла на пар.5, т.38 от
ДР на ЗУТ и същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ. Същият е
индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така й по
описание предвид вида на строителство – „пристройка“ към допълващо застрояване.
В този смисъл е и изводът на ВАС на РБ, обективиран в решение № 16113/27.11.2019г.
по адм.дело № 4449/2019г.
С цитираното решение, с
което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Бургас са
дадени указания съдът да събере относимите към спора доказателства относно
времето на извършване на незаконния строеж и статута на имота, върху който е
построен и съответно да направи изводи за неговата търпимост, съобразно § 16 ПР
ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, в зависимост от времето на извършване на строежа
и подаването или липсата на декларация съобразно изискването на закона.
Доколкото при повторното
разглеждане на делото съдът дължи произнасяне по съществото на целия съдебен
спор, то съдът следва да прецени
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или
на части от тях. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган в обема на правомощията му, предвид представената Заповед №
572/02.03.2016 година (л.8-10 а.д. №3166/2018г.), при спазване на процесуалния
ред, предвиден с разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, в изискуемата от закона
писмена форма, като при издаването й не се установява да е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила. При изпълнение на
процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от служители в отдел КСВЕ,
Община Бургас е съставен констативен акт за проверка, връчен на жалбоподателя,
който е направил възражение в предвидения за това 7-дневен срок.
Издаването на заповед на посоченото правно основание изисква да са налице
следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря
на нормативноустановените критерии за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е извършен
от констатирания като негов автор правен субект.
Съобразно оспорената заповед, на премахване подлежи
строеж V-та категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т. 5 от ЗУТ, който
предвид описаното в нея представлява ГАРАЖ, с приблизителни размери 4.50м/9.50
м., средна височина 5.00 м. Изграден е от метални профили и ламарина, с
едноскатен покрив. Постройката е трайно закрепена за земята, електрифицирана и
се ползва за гараж и работилница.
В заповедта е посочено, че С.И.С., ЕГН: ********** е
извършител на строежа. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната
заповед, като са разграничени и основните му елементи. Индивидуализацията на
строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и
същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на
премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на
оспорващия.
Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на
материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
За да намери приложение посочената разпоредба на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е необходимо да са установени елементите на
фактическия състав.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част
от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти
и на разрешение за строеж съдът приема следното:
Съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал.3
от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон. Съобразно чл.
225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Пред съда не бяха представени, а и не се твърди от
оспорващото лице, че постройката е изградена въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на
административното производство, нито пред съда, жалбоподателят твърди, че е
притежавал такива. Това обосновава правно и фактически постановяването на
спорната заповед, която правилно е била адресирана срещу жалбоподателя.
Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на премахване по
процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и
подлежи на премахване.
Относно въпроса за търпимостта на процесния строеж следва да се направи
уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен,
доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на
извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този
тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл. 225, ал.
2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се
съобразява с това фактическо положение.
Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормите
на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от
ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата
хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след
30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е
необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г.
съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В
хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено
преди 31 март 2001 г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не
изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява
негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за
„търпими“ и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на
срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г.
Следователно, за да е търпим един строеж и да не
подлежи на премахване, същият следва да отговаря на следните условия в
хипотезата на кумулативното им наличие, а именно: да е построен в посочените
по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията,
действали по време на извършването им или по сега действащите такива.
От установените по делото факти и обстоятелства се установява по безспорен
начин наличие на първата предпоставка - относно момента на извършване на
строежа. Макар по делото да са налични противоречиви данни за точната година на
довършване на строежа, според данните на двамата свидетели, разпитани в о.с.з.
и тези, декларирани от жалбоподателя в представената и приета като писмено
доказателство по делото некларация на жалбоподателя (л.23-26), то при всички
случаи се касае за момент, попадащ в обхвата на §16, ал.2 ЗУТ в посочения му
по-горе времеви обхват, поради което следва да се приеме, че е налице първата
предпоставка за търпимост на строежа. На следващо място е доказано да е било
изпълнено и изискването за декларирането му пред компетентните общински органи
преди 31.12.1998г.
По-натам, видно от разпоредбата на §16, ал.1 ЗУТ е, че
законодателят е установил при условията на кумулативност още и следните
предпоставки: незаконният строеж да е бил допустим или по действащите подробни
градоустройствени планове и разпоредбите за устройство на територията,
действали към момента на довършването му, или по действащите към момента
планове и такива норми. Касае се за преките норми на техническите изисквания
към строежите, а не за изискванията относно предпоставките за издаване на
разрешение за строеж. Последните безспорно не са налични и именно затова
съответните строежи, изследвани по реда на §16, ал.3 ЗУТ са незаконни.
Съществено в случая за преценка на фактическата им търпимост е дали отговарят
на техническите изисквания за съответния вид строеж, които са действали към
момента на построяването им или към момента на постановяване на спорната
заповед, както и на предвижданията на подробните градоустройствени планове към
момента на довършването им или към този на постановяване на спорната заповед,
към който момент тази преценка за търпимост е дължима.
В конкретния случай става въпрос за строеж - гараж, построен както към
момента на довършването му, така и към настоящия момент извън строителните
граници на населеното място. Само този факт е достатъчен, за да бъде отхвърлен
всеки извод за наличие на горния критерий. Липсата на застроителен план за
територията в която е построен гаража, както към момента на реализирането му, така
и към настоящия води до обективна невъзможност за преценка на съответствието му
с „действащите подробни градоустройствени планове“. В този смисъл са Решение №
15930 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2018 г., II о.; Решение №4836
от 16.04.2018 по адм. дело № 14707/2017 на ВАС; Решение № 15251 от 3.12.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 9181/2012 г. и др.
Отделно от горното, следва да бъде споменато за
пълнота на изложението, че през периода на построяването на гаража действат
следните относими подзаконови нормативни актове:
ЗТСУ и ППЗТСУ, като с ПМС № 30 от 07.06.1985 г. (ДВ, бр. 48 от 21 юни 1985
г.), за осигуряване на вилния отдих на трудещите се и решителни мерки срещу
незаконното строителство и неправомерното завземане на държавни земи; отново е
изменена разпоредбата на чл. 108, ал. 3 и ал. 7 от ППЗТСУ, като е разрешено
изграждането на сезонни постройки въз основа на разрешение за строеж и при
утвърдени типови проекти със застроена площ на постройките до 35 кв. м., на
един етаж. Предвидено е по типови проекти да се строят на подходящи места общи
сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на
селскостопански инвентар и продукция на отделните стопани. Изрично е
предвидено, че при незаконно строителство, включително при изграждане на
монолитни вместо леки постройки, се прилагат разпоредбите на ЗТСУ за
незаконното строителство, като се прекратява предоставеното право на ползване.
Доколкото от описанието на строежа в оспорения адм.
акт и в констативния протокол, съставен в хода на производството става ясно, че
сградата е не е паянтова, а по-скоро монолитна, макар изцяло метална и за
изграждането й не са ползвани леки материали, то за същият не може да бъде
заключено, че не е отговарял на правилата и нормативите, действали по време на
извършването му и същият е незаконен. В подкреп а на това е и обстоятелството,
че същият нито се твърди, нито се доказва, съобразно разпределената в първото
съдебно заседание доказателствена тежест, строежът да е типов, т.е. да следва
нормативноустановени технически параметри, които да са изрично и предварително
одобрени от компетентните за това органи. Площта му също далеч надхвърля
допустимата за строежи в земеделски земи.
Що се отнася до преценката за съответствие на строежа с правилата и
нормативите по ЗУТ, следва да бъде взето предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал.1 ЗУТ Строителството в неурегулирани територии
(каквато е процесната и към настоящия момент, видно от представените по делото актове
за общинска собственост, се разрешава по установения ред при съобразяване с
нормите на Наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ. Касае се за правилата, уредени в
НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Според чл.46, ал.1 на тази Наредба, „без
промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти,
чиито функции са съвместими с предназначението на имотите“. Подробно тези
изисквания са развити в НАРЕДБА № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в
земеделските земи без промяна на предназначението им, изискващи
предназначението на постройките да е прякосвързано със селскостопанска дейност,
каквото предназначение посоченият гараж-работилница няма.
Отделно от казаното дотук, следва да бъде взето
предвид и обстоятелството, че при всички случаи на строителство в чужд имот, за
да бъде един строеж търпим, се изисква надлежноучредено съгласие от собственика
на имота, като изпълнението на строежа следва да бъде в учредения му със
съгласието обем и следва да бъде направено в надлежната за това форма. В
противен случай по аргумент от разпоредбата на чл.92 ЗС строежът се счита
собствен на собственика на имота по приращение, а извършителят-трето лице не би
имал изобщо правен интерес от провеждане на производство по установяване
търпимостта на строежа.
В настоящият случай става ясно, че жалбоподателите
както към момента на постановяване на оспорената заповед, така и към този на
построяване на незаконния строеж не се легитимират като собственици на
земеделския имот, в който той се намира.
В крайна сметка става ясно, че от четирите кумулативно
изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ЗУТ за търпимостта на спорния строеж са
налични две - тази, касаеща момента на реализирането му, а тази изискваща
декларирането му до определен момент, поради което същият категорично се явява
нетърпим по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.
При този изход на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответния
орган, от които 200,00 лева депозит за назначената СГЕ и 100 лева минимално
юрисконсултско възнаграждение, дължимо в размерите по Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.
последно от АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адвокатско сдружение „Д. и Ко“, срещу Заповед № 3054/25.10.2018 год., издадена
от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр.
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на С.И.С. да премахне извършения от него
незаконен строеж: „Гараж“ - постройка, изградена от метални профили и ламарина,
разположена до южната фасада на двуетажна масивна жилищна сграда, с
приблизителни размери 4.50м/9.50м и средна височина 5.00м, с едноскатен покрив,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.8.551 по КК гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: