Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
12.08.2022 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети април през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 12211 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 161647 от 27.07.2020 г., постановено по
гражданско дело № 39061 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 80 състав, бил прекратен брака, сключен между Г.К.К. и Г.А.К.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; постановил
след прекратяване на брака съпругата да носи брачното име К.; предоставил
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № **, в гр. София, ж.
к. „*******бл. *******на Г.К.К., отхвърлил предявения от Г.А.К. против Г.К.К. иск по чл. 145 от СК-за издръжка, дължаща се
на невиновния за развода съпруг в размер на 400 лева месечно, отхвърлил
претенцията на Г.А.К. за присъждане на строените деловодни разноски, като
осъдил страните Г.К.К. и Г.А.К. да заплатят по сметка на СРС държавна такса в
размер на по 25 лева за всеки от тях, представляваща окончателна държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение останал Г.К.К.,
ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва
същото в частта относно вината си за разстройството на брака с оплаквания за
неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Излага
подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като приеме,
че вина за разстройството на брака има само ответницата Г.А.К., като осъди
същия да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане
в сила на решението, в частта досежно прекратяването на брака им, за срок от
три години, като й присъди сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна по жалбата
– ответницата Г.А.К., в писмения си отговор оспорва въззивната жалба на ищеца
като неоснователна, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната
от ищеца част.
Недоволна от така постановеното решение останала и Г.А.К.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която
обжалва същото в частите му относно вината си за разстройството на брака,
ползването на семейството жилище и в частта, с която бил отхвърлен иска й по
чл. 145 от СК, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, като излага
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението в обжалваната части, като приеме, че вина за разстройството на брака
има само съпругът Г.К.К., като осъди същия да й заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 400 лева, считано от образуване на бракоразводното дело, като й
предостави ползването на семейното жилище. Претендира сторените по водене на
делото разноски.
В срока за отговор, ищецът Г.К.К. оспорва подадената
от ответницата Г.А.К. въззивна жалба като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение в обжалваните от ответницата части за правилно,
мотивирано и законосъобразно, като постановено при стриктно спазване на
материалните и процесуалните норми и след всестранно обсъждане на относимите
доказателства. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните от
ответницата части, като му присъди сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното дирене, ищецът жалбоподател Г.К.,
лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира
за нейното уважаване, оспорва жалбата на другата страна, като поддържа
подадения по нея отговор. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
жалбата му, като постанови, че няма вина за разстройството на брака, а същото е
настъпило по изключителна вина на съпругата, като потвърди решението в
обжалваните от ответницата части. Не представя списък на разноските, като не
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
сторени от насрещната страна. Окончателното си становище излага в писмени
бележки, с вх. № 281880/18.04.2022 г.
В съдебно заседание, ответницата жалбоподател Г.К.,
лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата на ищеца като
неоснователна, като поддържа заявеното в отговора й становище. Поддържа
подадената от нея жалба в частта относно вината й за разстройството на брака,
както и в частта, с която е отхвърлен искът й в осъждането на ищеца за
издръжката й. Оттегля жалбата си в частта относно ползване на семейното жилище.
Пледира за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца част, като правилно и
законосъобразно, както и за уважаване на жалбата й, като съдът постанови, че
няма вина за разстройството на брака, което настъпило по изключителна вина на съпруга,
като осъди последния да й заплаща претендираната съпружеска издръжка.
Претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени
бележки, вх. 282399/20.04.2022 г.
С оглед оттегляне на въззивната жалба на Г.К. в частта
относно ползването на семейното жилище, с определение от 211.04.2022 г.
производството по делото е прекратено в тази си част, като производството по
делото продължило с оглед жалбите на страните относно вината им за разстройството
на брака и издръжката на съпругата след развода, както и за присъждане на
сторените деловодни разноски. Горното определение е влязло в сила като
необжалвано на 19.04.2022 г.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, поради което същите са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частта, с която бракът между страните бил прекратен
като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на съпругата след
прекратяването на брака, както и досежно ползването на семейното жилище.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от Г.К.К. срещу Г.А.К. брачен иск с правно основание чл.
49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачен иск по чл. 56 от СК-за прекратяване
на брака между страните без да се третира въпроса за вината, като му се
предостави ползването на семейното жилище, негова лична собственост. С
допълнителна молба, постъпила по делото на 03.02.2020 г. ищецът правел искане
за произнасяне по вината, като бракът се прекрати по вина на ответницата.
По делото бил приет за разглеждане насрещен брачен иск
от Г.А.К. срещу Г.К.К., съединен с небрачни искове по чл. 53, 56 и 145 от СК-за
прекратяване на брака между страните по вина на мъжа, като й се предостави
ползването на семейното жилище и съпругът се осъди за ежемесечната й издръжка в
размер на 400 лева, считано от образуване на делото. Заявила желание да
продължи да носи брачното фамилно име К..
Ищецът Г.К. поддържал в исковата си молба, че страните
са съпрузи от 2000 г., като от брака си имали родено едно дете, което е
пълнолетно. Твърди, че бракът бил сключен в Никозия, Кипър, където съпрузите
живели до 2010 г. След раждането на детето последователно им гостували неговата
майка и майката на ответницата, за да им помагат в грижите за него, като
ответницата проявявала особена агресия към гостуващите им роднини. През 2001 г.
тя започнала работа, поради което той наел домакиня-детегледачка, за да помага
в грижите за детето. Твърдял, че му правело впечатление липсата на принос на
ответницата в семейството, като от самото начало на брака помежду им се появили
дълбоки различия в характерите, възпитанието, начина на мислене и ценностните
системи на съпрузите. Мъжът поемал разходите за частната детска градина,
посещавана от детето, впоследствие – за посещаваното от него платено английско
училище, осигурявал добри условия за живот на всички членове на домакинството и
детегледачката, издържал пенсионираните си родители в България, за което
съпругата му нямала никакъв принос. През 2006 г. ответницата напуснала работа и
заедно със сина на страните заминала в Испания, където да си търси работа, а
детето – да учи. Твърди, че останал в Кипър и продължил да осигурява цялостната
издръжка на семейството си. В продължение на една година, съпругата не
започнала работа в Испания, като всеки месец ищецът й превеждал по 2000 евро за
покриване на всичките им разходи, като отделно плащал и колежа на сина си. По
предложение на ищеца, съпругата и детето се върнали при него в Кипър, където
детето било записано в частно училище, но се наложило да повтори първи клас,
тъй като по негово мнение в Испания не му било обръщано достатъчно внимание за
да учи. От този момент, ищецът се убедил, че съпругата му е егоист, без никакво
отношение към семейството. До края на престоя им в Кипър, тя не работела, с
изключение на няколко месеца работа в социологическа агенция. Въпреки това, за
детето продължавала да се грижи детегледачка. През есента на 2010 г. тя
пожелала да се завърне в България и след като заплашила, че ще вземе детето със
себе си, ищецът взел решение да се прибере в родината си, за да бъде със сина
си. Твърди, че в продължение на две години семейството живеело в апартамента на
майка му в кв. „Илинден“, гр. София. По време на целия престой там, ответницата
отказвала да участва в домакинските задължения, а когато майка му я помолила за
това, се стигнало до физическа саморазправа от страна на ответницата със
свекърва й. След смъртта на баща, ищецът започнал ремонт в жилището на
починалия си роднина в кв. „Младост“, ползвайки свои спестявания, като в това
време не работел. През цялото време, докато траел ремонта съпругата му се
появила в жилището само веднъж, за кратко. От началото на 2012 г. семейството заживяло в този апартамент, като
синът им бил записан в частна гимназия. Твърдял също, че в края на 2011 г.
започнал работа като директор в банка, където работел и понастоящем, а
ответницата не работела и не полагала грижи за домакинството, правела чести
скандали и внасяла напрежение в семейството. През следващите години
здравословното състояние на съпругата му се влошило, тя претърпяла различни
операции и терапии, в резултат на което здравето й се подобрило. Твърдял, че
през този тежък за съпругата му период, той не я изоставил, а бил неотлъчно до
нея. Въпреки това отношението на ответницата към него било грубо, тя го
унижавала и не зачитала човешкото му достойнство, а синът на страните ставал
свидетел на конфликтите им. Вследствие на това се влошило и здравословното
състояние на ищеца, поради стеноза. Според ищеца съжителството между двамата
съпрузи станало мъчително и за двамата и атмосферата в дома им била напрегната
и нездравословна. В отговора си на насрещната искова молба, той отричал
наведените твърдения за негови брачни провинения като неотговарящи на истината.
Като причина за отчуждаването на съпрузите сочел несъвместимостта на ценностите
им системи, а за дълго продължилия брак – благото на детето и заболяването на
ответницата. Твърдял, че съпругата му употребявала големи количества алкохол и
под негово въздействие ставала крайно заядлива. По отношение на заболяването й
сочел, че първоначално й е призната 96 % трайно намалена работоспособност, а
при преосвидетелстването си през 2019 г. този процент бил редуциран до 76 %,
като смятал, че при следващо освидетелстване този процент отново ще бъде
намален . По повод описания в насрещния иск случай от 06.05.2017 г. бил в
следствие на самозащита от негова страна, като сочи, че в представеното
съдебно-медицинско удостоверение имало описани две контузии, без следи от
предишни травми. Считал за нелепо твърдението, че е карал съпругата си да си
намери любовник, като приема, че това по – скоро е оправданието й за няколкото
изневери, които тя му признала, каквито той нямал. Молел съда да уважи
предявените от него искове, като отхвърли искането за прекратяване на брака по
негова вина. Посочвал, че съпругата му имала свое имущество, като счита за
неоснователна претенцията й за изплащане на издръжка, тъй като тя не била
неработоспособна и притежавала имущество, от което да се издържа.
В отговора си на първоначалната искова молба и в
насрещния иск, Г.А.К. оспорвала твърденията на ищеца като неверни и неточни,
като считала, че той не сочел сериозна причина довела до физическото и духовно
отчуждение на съпрузите. Твърдяла, че наемането на детегледачка се наложило,
тъй като детето боледувало често, а от месец март 2000 г. тя работела, като не
ползвала отпуск при бременност и раждане. Отхвърля като невярно обвинението на
съпруга си за липсата на принос към семейството. Твърдяла, че семейните разходи
били поделени, като тя пазарувала храната в къщи и дрехите за нея, детето и за
ищеца, като тя работила до 2006 г., до заминаването си в Испания, където
мислела, че ще има по-голяма възможност за професионална реализация и по-добри
условия за обучението на роденото от брака дете. Това обаче не се случило и по
искане на съпруга й, се върнала с детето в Кипър. Не намирала вина във себе си
за това, че синът им повторил първи клас, като отдавала това на обстоятелството,
че детето не завършило учебната година в Испания, и на това, че обучението се
основавало на друга система, различна от тази в Кипър. Не подкрепяла
твърдението на ищеца за дълбоки различия в характерите им. Твърдяла, че
съпругът й стоял повече време пред компютъра и телевизора и изолирал нея и сина
им. като причина за връщането на семейството в България сочела обстоятелството,
че договорът на ищеца не бил подновен. В семейното жилище, наследено от
съпруга, семейството се нанесло след ремонт, като до тогава съпрузите и детето
живеели в друго жилище, заедно с майката на съпруга, като съжителството им с нея
било много напрегнато за съпругата. В новия дом, конфликтите между страните
продължили, като твърдяла, че първоначалният ищец се прибирал в дома им нервен
и правел скандали. Твърдяла също, че ставала жертва на физическо насилие от
страна на съпруга си. Малко след раждането на детето бил прекратен интимният
живот на съпрузите, по инициатива на съпруга. Счита, че липсата на интимен
живот станала причина за хормонален дисбаланс в организма й, в следствие на
което била диагностицирана с миома на матката и с рак на гърдите, като се
наложило да претърпи пет операции в периода 2016-2019 г., свързани с
отстраняването на матката, туморите и яйчниците и четири реконструкции,
последната от които през 2019 г. Твърди също, че на 06.05.2017 г., докато се
опитвала да защити сина си, получила удар с юмрук в лицето от съпруга си, а в
резултат на удара, главата й отхвръкнала на назад при което си ударила тила в
хладилника. В следствие на удара, окото й се затворило, като повече от седмица
ходела със синини по лицето и не можела да си поеме дъх от болка в ребрата. Два
дни преди този инцидент, съпругът й я дръпнал докато била качена на стол за да
вземе нещо от горните рафтове на кухнята, в резултат на което тя паднала и си
натъртила ребрата отпред, в ляво. Твърдяла, че докато живеели в Кипър имало
много такива случаи.
За да постанови съдебния си акт в обжалваната част,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи и родители на детето Г. Г.К.,
роден на *** г., което е пълнолетно.
Видно от справка от Служба по вписванията-Сливен
съпругата Г.К. е собственик на жилищен имот в гр. Сливен. Същата е във влошено
здравословно състояние от 2015 г., с установено онкологично заболяване и
призната 72 % трайно намалена работоспособност, съгласно Експертно решение на
ТЕЛК № 0195пон 17.01.2020 г. със срок до 01.01.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства с разпита на
свидетелите В.К.К., майка на ищеца, и В.А.Д., кръстница на детето на страните.
С показанията си свидетелкатаК.установила, че
напоследък не поддържала никакви отношения със снаха си, като от две-три години
не се били виждали. Преди страните живеели извън страната и когато се върнали
две-три години живеели при свидетелката. През това време синът й правел ремонт
на собствения си апартамент в кв. Мусагеница“, а след ремонта страните заживели
в този апартамент. Към момента също живеели там. Когато живеели в Кипър,
свидетелката ги посетила веднъж. Гостувала им за един месец за да гледа
внучето, а след това се върнала в България. С изключение на една –две години
ответницата не работела в Кипър, а за времето, когато работела синът й взел
гувернантка, защото Г. не можела да гледа добре детето. Според нея, най-големия
приятел на снаха й били алкохолът и цигарите. Когато Г. се оженил за нея, тя не
работила. Докато съпрузите живеели в Кипър, Г. решила да замине с детето в
Испания при брат си. Това изплашило свидетелката, защото братът на снаха й бил
шофьор и тя се притеснявала как снаха й и внукът й ще живеят там. Синът й
останал в Кипър, където имал работа. Свидетелката знаела от сина си, че в
Испания снаха й не работела, като той непрекъснато й пращал пари. Синът й не
бил доволен от това, как се гледа детето и заминал за Испания и прибрал жена си
и детето си в Кипър. Две-три години по-късно, семейството се върнало в България
и заживели в дома на свидетелката. Ответницата пиела и имала агресивно
поведение, когато се напиела, както към съпруга си, така и към самата
свидетелка.К.описвала случай, при който била спъната от снаха си и се наложило
да лежи в болница. През времето, през което страните живеели при нея,
свидетелката помагала в грижите за детето – водела го и го вземала от училище,
водела го на извънкласни занимания. Преди пет-шест години страните се
преместили в жилището в Мусагеница, като ответницата продължила да не работи,
да пие и да пуши. Свидетелката не била посещавала семейството на страните в
последното им жилище, защото снаха й не я искала там. Синът й от много години
искал да се разведе с ответницата, дори бил решил да подаде молба за развод, но
съпругата му се разболяла и той прекратил делото. Когато снаха й била в
болница, синът й я посещавал, носел й храна и каквото й е необходимо.К.заявила
също, че напоследък синът й често оставал да пренощува в дома й, защото жена му
пиела, пушела и се карала с него. Дори по време на делото снаха й не работела,
а синът й пазарувал и пълнел хладилника. Добавила, че допреди шест-седем години
синът й също пиел със съпругата си, но по-малко от нея, но от години не пиел и
не пушел.
Свидетелката Д.познала страните по делото и била в
добри отношения и с двамата съпрузи, като била кръстница на детето им. Сега
страните живеели заедно в наследствения апартамент на Г., но тя ги познавала от
Кипър, където живеела със своето семейство от 2001 г. до края на 2004 г. Тогава
често се събирали заедно, с Г. заедно пазарували. Спомня си, че през 2002 г. за
първи път разбрала, че Г. биел Г.. Тогава видяла на ребрата й голяма синина и я
попитала къде се е ударила. Тогава Г. й обяснила, че Г. й посягал и я удрял и
че това не се случвало за първи път. Г. споделила със свидетелката, че
семейната им връзка не била консумирана след раждането на сина им. През 2017
г., след Гергьовден, Г. се свързала със свидетелката по телефона и й споделила,
че Г. продължавал да я бие, въпреки, че била оперирана от рак и провеждала
химиотерапия. Споделила й, че предната вечер той я ударил по окото, което било
с хематом. Свидетелката я посъветвала да се снабди с медицинско и да потърси
съдействие от МВР. Когато Д.се върнала в София, окото на Г. все още било синьо.
Според свидетелката, докато били в Кипър и двамата съпрузи работели, като Г.
пазарувала хранителни продукти и дрехи за всички, а Г. плащал
консумативите и наема на жилището, в
което живеели. Свидетелката знаела това, защото пазарували заедно с Г., а тя
плащала с картата, по която й превеждали заплатата. В Кипър Г. работила от 2001
до 2004 г., а след това напуснала офиса, в който работела. След това споделила
със свидетелката, че работи в социологическа агенция. В Кипър свидетелката
често присъствала на скандали между страните. Г. бил словесно агресивен към
съпругата си, и двамата съпрузи употребявали алкохол, но миналата година на
бала на кръщелника й, Г. й споделил, че вече не пие. Д.нямала информация дали
ответницата продължавала да пие или не. Според нея сега Г. не работела, а се
лекувала и получавала инвалидна пенсия.. Г. не веднъж й била искала пари на
заем, тя нямала жилище в София, а майка й имала жилище в провинцията. През
последните години Д.не наблюдавала скандали между страните, като след 2014 г.
ги била виждала заедно няколко пъти и отношенията им били нормални, такива,
каквито свидетелката била виждала помежду им и преди и приемала за нормални за
тях. Според тази свидетелка страните продължавали да поддържат общо
домакинство, но не и общ бюджет. Тя знаела, че те се хранят заедно, но не
знаела дали споделят една стая. До навършване на пълнолетие за детето Г. се
грижела майката, с изключение на времето, когато работела и имали детегледачка.
Тази свидетелка нито веднъж не възприела лично физическо посегателство от
страна на Г. над Г..
При преценка на свидетелските показания, поотделно и в
тяхната съвкупност и съпоставени с писмените доказателства по делото, съдът не
кредитирал показанията на свидетелките в частите им, пресъздаващи факти и
обстоятелства, споделени на свидетеля от страна по делото, тъй като в тези си
части са вторични, не почиват на лични възприятия на свидетелите, респективно
не се ползват с доказателствена сила за тези обстоятелства. Също така съдът не
кредитирал показанията на свидетелките, в частите им, възпроизвеждащи техни
предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото,
като отчел и възможната заинтересованост на свидетелката К., като майка на
ищеца.
Видно от неоспореното по делото съдебно медицинско
удостоверение № 127.05/2017 г. при преглед на ответницата на 06.05.2017 г. в
14.45 часа, били установени следните травматични увреждания – хематом на
дясната орбита, контузия на гръдния кош отпред, вляво, изразена с кръвонасядане
и болка в тези области. Установените травматични увреждания били получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и можели да се получат по
времето и начина, съобщен от прегледаната, като са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. За получените наранявания прегледаната
съобщила, че в ранните часове на 06.05.2017 г., за пореден път била бита от
съпруга си, който я ударил с юмрук по лицето, в резултат на което тя си ударила
главата отзад в хладилника. Преди около седмица я съборил от кухненския плот и
при падането се наранила в областта на гръдния кош. Оплаквала се от болки в
травмираните области. При анализ на доказателствата по делото,
първоинстанционния съд приел за установено, че травмите, констатирани при
прегледа на ответницата в посоченото СМУ и изразили се в хематом на дясната
орбита са в причинно следствена връзка с действия на съпруга й. Този извод
съдът основавал и на признанията на ищеца за инцидент между страните на
посочената дата – 06.05.2017 г. и неоспорването на заключението на съдебния
лекар, че констатираните наранявания могат да се получат по времето и начина,
съобщен от пострадалата, какъвто извод обаче не можел да се направи по
отношение на констатираните увреждания с по-голяма давност в областта на
гръдния кош. Съдът не ценял представените „обяснения“ на Г.К., доколкото
последните не носели неговия подпис.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд изцяло споделя установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелитеК.и Д., по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в само в частите
им, депозирани в резултат на личните им впечатления за релевантните по делото
факти.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбите на страните са неоснователни по изложените в
тях доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед наведените оплаквания в жалбата, следва да се
отбележи и следното :
В първоинстанционното производство, страните валидно са
заявили искане за произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на
брака, като до приключване на устните състезания, всяка страна навела съответни
брачни провинения на другия съпруг, които представляват основанията на брачния
иск. По исканията на страните и в обхвата на заявените от тях брачни провинения
първоинстанционният съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че
всеки от тях е отговорен за състоянието на брачната връзка и настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на същата. Първоинстанционния съд стигнал до
този извод след прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Доказателствата
по делото установяват разделено живеене на съпрузите, които макар да обитавали
едно и също домакинство, прекъснали всякаква физическа и духовна връзка помежду
си, отношенията им били влошени до крайност, без възможност за подобряване,
като брачната връзка е изпразнена от предписаното й от закона и морала
съдържание и съществува само формално. Това състояние на брачната връзка е
безспорно между страните. Същевременно, макар и да са навели брачни провинения
на другия съпруг, страните не са ангажирали достатъчно доказателства в подкрепа
на същите, като установяват с допустимите доказателствени средства и по
категоричен начин, че брачните провинения на другия съпруг са в пряка причинно
следствена връзка с разстройството на брака, респективно другия съпруг носи
изключителна вина за разпада на брачната връзка. В случая, от събраните по
делото доказателства, се установяват конфликтни отношения между съпрузите, като
мъжът бил вербално агресивен спрямо съпругата си, включително и в присъствието
на трети лица (свидетелката Д.), посягал и физически (съдебно медицинско
удостоверение от 06.05.2017 г. и признанието на самия Г.К. за възникването на
същия инцидент), а съпругата също имала агресивно поведение, след употреба на
алкохол, както към съпруга си, така и към неговата майка (свидетелката К.). Следва
да се отбележи, че свидетелите нямат преки впечатления за действителните
отношения между страните, като свидетелкатаК.няма впечатления за семейния им
живот в последните няколко години, а свидетелката Д.след 2014 г. е виждала
страните само няколко пъти, като тя изобщо не е възприела съпругът да упражнява
физическо насилие над съпругата, а е присъствала само на техни скандали, а след
2014 г. не е присъствала и на скандали помежду им. Следователно, изводът, че от
събраните доказателства не може да се направи извод, че само един от съпрузите
има изключителна вина за разстройството на брака, респективно, всеки от
съпрузите е допринесъл за разпада на брака, е правилен, обоснован и е резултат
от прецизен анализ на доказателствената съвкупност, като се споделя от
въззивния съд. Доводите, поотделно изложени от страните в жалбите им, се
основават на показанията на свидетелите, в частите им, които не се кредитират
от съда, тъй като пресъздават споделеното им от страните, както и техните собствени
оценки, изводи и предположения за релевантните факти по делото, като поради
това не се ползват с доказателствена стойност в тези си части. Извън това и
двете жалби се основават на произволен анализ на доказателствата по делото,
както и на твърденията на страните, за които по делото не са ангажирани никакви
доказателства.
Следва да се отбележи, че събраните доказателства за
виновно поведение на единия съпруг, не обуславят извод, че другия съпруг не е
допринесъл за разстройството на брачната връзка. В тази връзка липсват каквито
и да е доказателства за липсата на интимност между съпрузите и за причините за
това, извън собствените им твърдения. Жалбоподателят ищец не е ангажирал
доказателства за егоистично и несъвместимо с брачната връзка поведение на
съпругата си, за липсата й на принос и грижа за общото им домакинство и дете,
както и за нейно поведение, насочено към създаване на напрежение, скандали и
напрежение. Жалбородателката ответницата не е ангажирала никакви доказателства,
че влошаването на здравословното й състояние е в причинно следствена връзка с
действия и бездействия на съпруга й, като извън изолирания случай от 06.05.2017
г., не е ангажирала годни доказателствени средства за твърденията си, че е била
подложена на системно физическо насилие от страна на съпруга си. Също така, по
никакъв начин не е доказала, че последният като „водещ“ съпруг, е налагал
решенията си за семейството, нито по какъв начин това е допринесло за
разстройството на брака им. Без да се анализират в цялост направените в жалбата
анализи на виновното поведение на другия съпрут, следва да се отбележи, че
същото не се отразява на изводите на съда, че двамата съпрузи са еднакво
отговорни заразстройството на брака с описаното по-горе свое поведение.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалвания
съдебен акт, решението в обжалваната част относно вината на страните за
разстройството на брака следва да се потвърди, тъй като не страда от сочените в
жалбите пороци, същото е допустимо, валидно, правилно и обосновано.
Неоснователността на жалбата на ответницата
жалбоподателка в частта относно собствената й вина за разстройството на брака,
предпоставя неоснователност на жалбата й досежно претенцията й по чл. 145 от СК. Несъмнено е, че право на съпружеска издръжка има само невиновният за
разстройството на брака съпруг, каквото качество на невиновен за разстройството
на брака съпруг въззивницата не притежава. Предвид това искът й по чл. 145 от СК е лишен от основание, като не следва да се обсъждат подробно развитите от
страните доводи касаещи същия.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329 от ГПК, същите се
явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № № 161647 от 27.07.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 39061 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, в обжалваните части относно вината на
съпрузите за разстройството на брака и относно отхвърлянето на претенцията на съпругата
с правно основание чл. 145 от СК.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните за присъждане
на сторените деловодни разноски като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …………