Решение по дело №2905/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 985

гр. Пловдив, 15 юни 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2905 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от „МОЯ ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Ч., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619000322-091-001/15.07.2019 г., издаден от С.А.Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 503/27.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 16 377,07 лв., както и допълнително начислен ДДС в размер на 1 238,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 936, 72 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки, приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619000322-020-001/15.01.2019 г., е сложено начало на ревизионното производство на жалбоподателя с обхват Данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. януари и м. юли 2014 г., м. февруари 2015 г. и м. януари 2016 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (28.01.2019 г.). Последвало е издаването на ЗВР № Р-16001619000322-020-002/25.04.2019 г., с която срокът на ревизията е удължен до 30.05.2019 г.

Цитираните заповеди са издадени от С.А.Г., заемаща длъжност Началник сектор в отдел “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Пловдив.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619000322-092-001/13.06.2019 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция, е издаден и оспореният РА № Р-16001619000322-091-001/15.07.2019 г.

7. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 503/27.08.2019 г., Директорът на Дирекция “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., Заповед № РД-09-1048/08.06.2018 г.и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г., издадени на основание чл. 11, ал. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП - Пловдив.

9. В резултат на извършената ревизия, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 377,07 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 1 238,27 лв., по фактури и доставчици, както следва:

9.1. През м.01/2014 г. дружеството е ползвало данъчен кредит по фактури № 211/30.12.2013 г. на стойност 6191,33 лв. и ДДС 1238,27 лв. и № 212/30.12.2013 г. на стойност 6191,33 лв. и ДДС 1238,27 лв., с предмет на доставките „охладено пиле насипно“, издадени от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД. Във фактурите е посочено, че плащането е „по с-ка“, но липсват доказателства за извършено плащане по банков път.

9.1.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22221919030564-141-001/29.03.2019 г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения от органите по приходите срок документи и писмени обяснения не са представи от страна на доставчика. При проверката е установено, че на 24.10.2018 г. „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Отделно от това е констатирано, че дружеството е включило в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.12.2013 г. фактури с номера № **********/30.12.2013 г. с данъчна основа (-6191.33) лв. и ДДС (-1238.27) лв. и № **********/30.12.2013 г. с данъчна основа 6191.33 лв. и ДДС 1238.27 лв. с получател „Моя Груп“ ООД. Посочено е също, че в периода м.12.2013 г. в „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС“ ЕООД има пет лица назначени на трудов договор.

9.1.2. Поради непредставяне на доказателства от страна на „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД с ИПДПОЗЛ № Р-16001619000322-040-002/17.04.2019 г. (л. 367) от ревизираното лице е изискано представяне на доказателства относно доставката по фактура № 212/30.12.2013 г.

С Протокол за представяне на документи и писмени обяснения вх. № 9990/16.05.2019 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, Офис Пазарджик (л. 356 и сл.) от управителя на ревизираното дружество са представени фактура № 212/30.12.2013 г., ведно с търговски документ № 6754, в който е посочен вида на продукта и количеството, съответстващи на тези по фактурата, както и шофьора – И.Т.и регистрационния номер на превозното средство – ***. Търговският документ е подписан само с парафи от получател, доставчик и спец НАССП, без да са посочени иманата на лицата положили съответния подпис. Представени са също така и писмени обяснения от управителя на „МОЯ ГРУП“, според които:

Доставката е извършена за сметка на доставчика „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД с товарен автомобил № ***, шофьор - И.Т.. При доставката стоките са товарени от гр. София и са разтоварени на адреса на „Моя Груп" ООД в гр. Пловдив, за което са издадени фактури и търговски документи, в който се съдържа точно подробности за получената доставка. Управителят на дружеството отговаря за договаряне на условията за покупка на стоките с представители на фирмата доставчик.

9.1.3. Въз основа на събраните доказателства и след извършени проверки в информационните масиви на НАП, органите по приходите са установили, че:

- Посоченият като шофьор в представения „Търговски документ" - И.Т.не е назначен в „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД;

- Товарен автомобил № *** не е регистриран на „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД, а е собственост на „РУМ ДЕНИЦА" АД, в което дружество също няма назначен шофьор с име И.Т.;

- При проверка в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС „дневниците за покупки и продажби" е установено, че в дневниците за покупки на „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД е включен фактура за покупка от „РУМ ДЕНИЦА" АД, но с дата преди датата на доставка по фактура № 212/30.12.2013 г. В същото врече обаче, в дневниците за продажби на „РУМ ДЕНИЦА" АД не е включена фактура издадена към „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД, поради което е прието, че няма доказателства товарният автомобил да е нает от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД;

- В представените обяснение е посочено, че стоката е натоварена от гр. София, но не е посочен точния обект.

Прието, че представената фактура № 212/30.12.2013год. не се съпътства от други документи, доказващи реалността на доставката.

9.1.4. При тези данни, ревизиращият екип е направил извод, че не може да се установи несъмнено факта на извършена доставка на стоки – „охладено пиле насипно“ по фактура № 212/30.12.2013 г. от прекия доставчик „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД към жалбоподателя, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „МОЯ ГРУП“ ООД е отказан данъчен кредит в размер на 1238,27 лв. по цитираната фактура.

На основание чл. 71, ал. 1 не е признат и данъчен кредит в размер на 1 238,27 лв. по фактура № 211/30.12.2013 г. на стойност 6 191,33 лв. и ДДС - 1 238,27 лв., тъй като е установено, че данъчен документ с този номер и от тази дата всъщност е кредитно известие издадено от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС“ ЕООД и е отразено в дневника за покупки през м.01.2014 г. на „МОЯ ГРУП“ ООД, като фактура с право на пълен данъчен кредит.

Освен че не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1238,27 лв., което жалбоподателят е упражнил през данъчен период м. януари 2014 г. по фактура № 211/30.12.2013 г., тъй като каза се този данъчен документ (с този номер и от тази дата) всъщност е кредитно известие издадено от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД, именно защото обсъжданият документ е кредитно известие, органите по при ходите допълнително (за този данъчен период - м. януари 2014 г.) са начислили и ДДС в размер на 1238,27 лв.

9.2. През м.01/2014 г. дружеството е ползвало данъчен кредит по фактура № 192/06.01.2014 г. на стойност 12289,26 лв. и ДДС 2457,85 лв. и по фактура № 194/07.01.2014 г. на стойност 12290,80 лв. и ДДС 2458,16 лв. с предмет на доставките - пиле цяло охладено, пилешки бут охладен, издадени от „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД. Плащането е извършено в брой, за което са представени фискални бонове (л. 219).

9.2.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-22220519029000-141-001/02.04.2019 г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения от органите по приходите срок документи и писмени обяснения не са представи от страна на доставчика.

При проверката е установено, че „ТРАДИКИ - 93" ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК на 06.12.2012 г. в ТД на НАП София, Офис „Сердика". По реда на ЗДДС е регистрирано на 27.12.2012 г. по избор - по инициатива на лицето и дерегистрирано по същия закон на 13.08.2014 г. по инициатива на органи на НАП при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Процесните фактури са включени в дневник за продажби и Справка-декларация за съответния период.

9.2.2. Относно доставките от „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила с Протокол № П-16001618138537-073-001/21.12.2018 г., ревизираното лице е представило: Търговски документ № 192/194-1/07.01.2014 г.; Търговски документ № 194-2/07.01.2014 г.; Стокова разписка № 78/07.01.2014 г.; Търговски документ № 194/08.01.2014 г.; Търговски документ № 192-2/06.01.2014 г.; Търговски документ № 192-1/06.01.2014 г.; Стокова разписка № 74/06.01.2014 г., според която изпращач е „ТРАДИКИ - 93" ЕООД; Международни товарителници за транспорт на стоки от Полша до България с получател „Традики – 93“ ЕООД и изпращач „WIPASZ SPOLKA AKCYJNA“ – 2 бр.; Приемо-предавателни протокол подписани между „ТРАДИКИ - 93" ЕООД и „МОЯ ГРУП“ ЕООД – 5 бр.; Договор за наем на МПС от 20.04.2011 г., сключен между „Ер Транс 1“ ЕООД - наемодател и „МОЯ ГРУП" ЕООД - наемател. Предмет на договора е отдаване под наем на МПС товарен автомобил Мерцедес Спринтер *** и анекс от 19.04.2013 г., съгласно който договорът се удължава с 1 година; Фактури за наем на Мерцедес Спринтер рег. № ***, издадени от „Ер Транс 1" ЕООД; Пътни листове на Мерцедес Спринтер рег. № *** – 5 бр. за извършен транспорт по направление Пловдив - София.

Според представените писмени обяснения стоките по фактурите са товарени от склада - хладилна база „ФРИГО СТОК“ гр. София.

9.2.3. Въз основа на така събраните писмени доказателства, органите по приходите са приели следното:

- Представените международни товарителници (CMR) не могат да се приемат като годно доказателствено средство, които да удостоверяват действително извършените придобивания от „ТРАДИКИ 93" ЕООД, тъй като в клетка 3 място на разтоварване на стоката е посочено – BULGARIA, т.е. липсва основен реквизит, а именно място на разтоварване на стоката. Констатирано е още, че в представените международни товарителници липсва подпис и печат на получателя на стоката. Не става ясно къде е получена стоката и от кого;

- Като превозвач в международните товарителници е посочена македонска фирма „ЛЕМЕКС ТРАНСПОТ“. При извършен преглед на дневниците на „ТРАДИКА – 93“ ЕООД обаче, не е установено дружеството да е получател по транспортна услуга от „ЛЕМЕКС ТРАНСПОТ“;

- Посочено е, че към фактурите са приложени търговски документ, стокова разписка и приемо-предавателен протокол, че обектът на изпращане от „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД, е гр. София, хладилна база „Фриго Сток" и че в документите е вписан регистрационния номер на превозното средство. Единствените констатации в тази връзка се свеждат до обстоятелствата, че в представените приемо-предавателни протоколи за „предал“ от страна на „ТРАДИКИ - 93" ЕООД е посочен Д.Б., който не е назначен в „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД, и че в стоковите разписки за „предал“ е посочено лицето Т.Р. (за която органите по приходите са спестили, че е управител и едноличен собственик на капитала на „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД по данни от Търговския регистър);

- Относно пътните листове е посочено: „…Представените от ревизираното дружество пътни листа представляват частни документи, който могат да бъдат съставени по всяко едно време…“ (цитатът е без редакция);

- Разплащането е извършено в брой. При извършване на проверка в информационната система на НАП е установено, че „…на 08.01.2014 г. няма подадена информация за регистрирани продажби към НАП…“;

- Друга констатация на органите по приходите е, че за периодите на издаване на спорните фактури е извършена ревизия на доставчика „ТРАДИКИ - 93" ЕООД, приключила с PA № Р-2210-1402491-091-001/10.03.2015 г. (влязъл в сила), присъединен към процесното ревизионно производство. Според констатациите в цитирания РА, в хода на ревизията на „ТРАДИКИ - 93" ЕООД органите по приходите са направили редица насрещни проверки както на клиенти, така и на доставчици на „ТРАДИКИ - 93" ЕООД, изпратени са 3 бр. запитвания по линията на международния обмен, относно ВОП на стоки /пилешки продукти/ до данъчната администрация на Полша, връчени са искания за представяне на документи и писмени обяснения на трети лица. След анализ на събраните документи, органите по приходите са установили, че дружеството е декларирало ВОП на стоки по смисъла на чл. 13 от ЗДДС и последваща реализация на стоки - пилешко месо. Декларираната икономическа дейност е „Търговия на едро с месо и месни продукти", за ревизираните периоди е имало назначени пет лица по трудови правоотношения на длъжност „продавач консултант". Регистриран е ЕКАФП с № на ФУ DY 348698 и № на ФП 36429498 в Обект за търговия на едро с хранителни стоки - Хладилен склад в гр. София, ул. „Първа Българска армия" № 80, собственост на „ФРИГО СТОК“ ЕООД, съгласно Договор за влог № 223/06.03.2013 г. Установено е още при ревизията, че „ТРАДИКИ - 93" ЕООД притежава Удостоверение за вписване в списъка на наемателите - търговци на храни № 1790/11.03.2013 г. в хладилна база на „ФРИГО СТОК" ЕООД, гр. София с ветеринарен per. номер BG 2203009, издадено от МЗХ. Представляващата „ТРАДИКИ - 93" ЕООД - Т.П.Р. за периода м.01.2014 г. - м.03.2014 г. е била назначена на длъжност метач в „ЗМБГ" с ЕИК *********, с декларирана основна дейност „Събиране на неопасни отпадъци". „ТРАДИКИ - 93" ЕООД е регистрирано първоначално по ЗДДС, считано от 27.12.2012 г. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 13.08.2014 г., задължителна при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. От ревизиращия екип е посетен деклариран обект на „ТРАДИКИ - 93" ЕООД, представляващ хладилен склад, находящ се в гр. София, ул., „Първа Българска Армия", №80, нает от „ФРИГО СТОК" ЕООД, при което е установено, че дружеството няма наето помещение в складовата база, считано от 01.04.2014 г. - удостоверено с протокол обр.Кд-73 № 1418090/28.05.2014 г.

В процесния РД е посочено още, че в хода на ревизията на „ТРАДИКИ - 93" ЕООД е установено, че между „…лицата провеждали кореспонденцията и поръчвали стоките по ВОП от полските дружества в полза на "Традики - 93" ЕООД се установяват определени зависимости и свързаности, от които наред с другите доказателства, събрани в хода на настоящото производство, може да се направи извод за наличие на знание за участие в организираната схема за измами. От извършените проверки на клиентите на „Традики-93" ЕООД е установено, че стоките обект на продажба от страна на ревизираното лице са предавани от лицето Д.Т., съгласно съставяните приемо-предавателните протоколи между страните.

Налага се изводът, че в действителният получател на стоките по ВОП от Полша не е „Традики-93" ЕООД, а клиентите на „Традики-93“ ЕООД, но сделките привидно са оформяни с получател „Традики-93“ ЕООД…“

В подкрепа на тези констатации, единствените доказателства ангажирани от страна на органите по приходите са цитирания по-горе PA № Р-2210-1402491-091-001/10.03.2015 г., издаден на „Традики – 93“ ЕООД, ведно с приложения към него РД.

9.2.4. При това положение, ревизиращият екип е направил извод, че не може да се установи несъмнено факта на извършени доставки на процесните стоки от прекия доставчик „ТРАДИКИ - 93“ ЕООД към жалбоподателя, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „МОЯ ГРУП“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4916,01 лв. по фактура № 192/06.01.2014 г. и по фактура № 194/07.01.2014 г., с предмет на доставките - пиле цяло охладено, пилешки бут охладен, издадени от „ТРАДИКИ - 93" ЕООД.

9.3. През м.07/2014 г. „МОЯ ГРУП“ ООД е ползвало данъчен кредит по фактура № **********/31.07.2014 г. на стойност 9900,00 лв. и ДДС 1980,00 лв. с предмет на доставката - пържола бут без кожа и по фактура № **********/31.07.2014 г. на стойност 10250,00 лв. и ДДС 2050,00 лв., с предмет на доставката - пилешко филе без кожа, издадени от „МЕГА СТЕЛА“ ЕООД. Плащането е извършено в брой, за което са представени фискални бонове (л. 220).

9.3.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-16001319028365-141-001/27.03.2019 г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено лично на управителя А.П. У.. В определения от органите по приходите срок документи и писмени обяснения не са представи от страна на доставчика.

При проверката е установено, че „МЕГА СТЕЛА“ ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК на 07.07.2004 г. По реда на ЗДДС е регистрирано на 04.10.2004 г. и дерегистрирано на 24.11.2014 г.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че в дневниците за продажби на „МЕГА СТЕЛА“ ЕООД са включени фактури издадени на „МОЯ ГРУП" ООД с № *********/31.07.2014 г. на стойност 10250,00 лв. и ДДС 2050,00 лв. и № *********/31.07.2014 г. на стойност 9900,00 лв. и ДДС 1980,00 лв.,

В дневниците за покупки на „МОЯ ГРУП" ООД са отразени фактури с номера № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2014 г.

Посочено е още, че „МЕГА СТЕЛА" ЕООД няма декларирани обекти.

9.3.2. Относно доставките от „МЕГА СТЕЛА" ЕООД в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила с Протокол № П-16001618138537-073-001/21.12.2018 г., ревизираното лице е представило: Приемо-предавателни протоколи от 29.07.2014 г. – 2 бр., 30.07.2014 г. – 2 бр. и 31.07.2014 г.; Фактури за наем на МПС - Мерцедес вито 110 Д РВ **** МК; Договор за наем от 16.04.2011 г. сключен между „ЕР ТРАНС 1" ЕООД - наемодадел и „МОЯ ГРУП" ООД - наемател и Анекс от 16.04.2014 г. към договор за наем; Пътни листове от 29.07.2014 г. - 2 бр., от 30.07.2014 г. – 2 бр., от 31.07.2014 г. – 1 бр.

Депозирани са и писмени обяснения, според които транспортът е за сметка на „МОЯ ГРУП“ ООД и е осъществен с нает товарен автомобил съгласно договор за наем с „ЕР ТРАНС 1" ЕООД. Стоките по фактурите от „МЕГА СТЕЛА“ ЕООД са товарени от гр. Пещера и са доставени до гр. Пловдив, бул. „Освободител" № 3 - цех.

С ИПДПЗЛ № Р-16001619000322-040-002/17.04.2019 г е изискано от дружеството да посочи точния адрес /обект/, откъдето е натоварена стоката от „МЕГА СТЕЛА" ЕООД. В писмени обяснения, постъпили с Протокол за представяне на документи и писмени обяснения вх. № 9990/16.05.2019 год. по описа на ТД на НАП – Пловдив, Офис Пазарджик, управителят на „МОЯ ГРУП" ЕООД е посочил, че стоката е натоварена от адреса на „МЕГА СТЕЛА" ЕООД, намиращ се на ул. „Михаил Такев“ № 85 (лист 356).

9.3.3. Въз основа на тези данни, органите по приходите са приели за установено следното:

- Доставчикът „Мега Стела" ЕООД е лице с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 24.11.2014 г.;

- Тъй като дружеството не представя изисканите документи и информация не може да се установи по безспорен начин реалност на извършените доставки по проверяваните фактури и кои номера са;

- При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че на 31.07.2014 г. няма регистрирани продажби от фискалното устройство на дружеството;

- По данни от ИМ на НАП деклариран предмет на дейност в ГДД по чл. 92 от ЗКПО е търговия на едро с цветя и растения;

- При извършените посещения на адреса на дружеството е установено, че същият е жилищна сграда и там няма склад.

- При извършена ревизия на „МЕГА СТЕЛА" ЕООД приключила с издаването на Ревизионен акт № Р16001315002694-091-001/15.12.2015 г. ревизираното лице не е представило изисканите в хода на ревизията документи. Въз основа на констатациите в ревизионния доклад е направен извод, че „МЕГА СТЕЛА" ЕООД не търгува с пилешки продукти, няма обекти, където да съхранява такива. Има установени доказателства единствено за търговия с гъби и горски плодове.

В хода на ревизията е установено, че за м.07.2014 г. „МЕГА СТЕЛА" ЕООД ползва данъчен кредит по фактури за гориво, наем, внос на автомобили и стоки от две дружества „Скуби Ду" ЕООД и „Вийор" ЕООД.

9.3.4. При това положение, ревизиращият екип е направил извод, че не може да се установи несъмнено факта на извършени доставки на процесните стоки от прекия доставчик „МЕГА СТЕЛА" ЕООД към жалбоподателя, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „МОЯ ГРУП“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4030,00 лв. по фактура № **********/31.07.2014 г. и фактура № **********/31.07.2014 г., издадени от „МЕГА СТЕЛА" ЕООД.

9.4. През м.02/2015 г. „МОЯ ГРУП“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 51/27.02.2015 г. на стойност 12340,94 лв. и ДДС 2468,19 лв. и по фактура № 52/28.02.2015 г. на стойност 12431,62 лв. и ДДС 2486,33 лв., с предмет на доставките - пилешка разфасовка, издадени от „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ – ПМК“ ЕООД. Плащането е извършено в брой, за което са представени фискални бонове (л. 80 и 82).

9.4.1. В тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-22221519030887-141-001/10.04.2019 г., в хода на която е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения от органите по приходите срок документи и писмени обяснения не са представи от страна на доставчика.

При проверка в ПП "VAT" за периода м.02.2015 г. е установено, че процесните фактури не са декларирани от страна на доставчика, а при проверка в информационната система на НАП е установено, че „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ - ПМК" ЕООД е дерегистриран по ЗДДС на 23.02.2015 г. на основание чл.176 от ЗДДС, т.е фактурите са издадени след дата на дерегистрация.

9.4.2. При това положение на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури в общ размер на 4954,52 лв.

10. В хода на съдебното производството е изготвено заключение по допусната съдебно-счетоводна (ССЕ) експертиза, прието без заявени резерви от страните. В заключението, вещото лице е посочило предмета на стопанската операция по всяка една от фактурите, по които е отказан данъчен кредит, а именно от доставчиците „МЕГА СТЕЛА” ЕООД, „ТРАДИКИ 93” ЕООД, „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД, „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД, всички съпътстващи фактурите документи, както и от кого същите са подписани.

Относно транспорта на процесните количества стоки, експертът е дал следното заключение:

Доставки от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД

Ф-ра №

Дата

Лист

Транспорт за сметка на

Водач

Превозно средство

Натоварен

място

Разтоварен място

Дата

Лист

212

30.12.2013г.

Доставчика

И.Т.

***

Липсва

358

Доставки от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД

Ф-ра №

Дата

Транспорт за сметка на

Водач

Пътен лист

Дата

Превозно средство

Натоварен

място

Разтоварен място

Лист

192

06.01.2014г.

Моя груп ЕООД

Й.А.

067704

067705

06.01.14

***

София

Фриго стокс

Плов-див

295

294

194

07.01.2014г.

Моя груп ЕООД

Й.А.

067706

067707

067708

07.01.14

08.01.14

***

София

Фриго стокс

Плов-див

293

292

Лип-сва

Доставки от „МЕГА СТЕЛА” ЕООД

Ф-ра №

Дата

Транспорт за сметка на

Водач

Пътен лист

Дата

Превозно средство

Натоварен

място

Разтоварен място

Лист

2-67

31.07.2014г.

Моя груп ЕООД

Й.А.

183017

183018

29.07.14

***

Пещера

Пловдив

245

246

2-68

31.07.2014г.

Моя груп ЕООД

Й.А.

183019

183020

183021

30.07.14

31.07.14

***

Пещера

Пловдив

247

248

249

Доставки от „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ - ПМК” ЕООД

Ф-ра №

Дата

Транспорт за сметка на

Водач

Пътен лист

Дата

Превозно средство

Натоварен

място

Разтоварен място

Лист

27.02.2015г.

28.02.2015г.

Относно плащането по доставките:

Доставки от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД

Ф-ра №	Дата	Лист	Стойност	ДДС	Плаща-не	Документ	Лист
КИ211	30.12.2013г.
212	30.12.2013г.	85	6191,33	1238,27

Не е извършено плащане по тази фактура.

Доставки от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД

Ф-ра №	Дата	Лист	Стойност	ДДС	Плаща-не	Документ	Лист
192	06.01.2014г.	85	12289,26	2457,85	В брой	Фиск.бон	219
194	07.01.2014г.	77	12290,80	2458,16	В брой	Фиск.бон	219гр

Счетоводно отразяване на плащането

Според счетоводен Отчет по журнала на операциите, плащането е отразено в счетоводството на жалбоподателя. Извършени са следните счетоводни операции:

Дт с/ка 401 Доставчици: „ТРАДИКИ – 93“ ЕООД

Кт с/ка 501 Каса

Сумите на счетоводните операции съвпадат като размер със сумите на фискалните бонове, приложени към процесните фактури.

Доставки от „МЕГА СТЕЛА” ЕООД

Ф-ра №	Дата	Лист	Стойност	ДДС	Плащане	Документ	Лист
2-67	31.07.2014г.	83	10250,00	2050,00	В брой	Фиск.бон	220
2-68	31.07.2014г.	84	9900,00	1980,00	В брой	Фиск.бон	220гр

Счетоводно отразяване на плащането

Според счетоден Отчет по журнала на операциите/представен допълнително/, плащането е отразено в счетоводството на жалбоподателя. Извършиени са следните счетоводни операции:

Дт с/ка 401 Доставчици: „МЕГА СТЕЛА“ ЕООД

Кт с/ка 501 Каса

Доставки от „Проджект мениджмънт консултант-ПМК” ЕООД

Ф-ра №	Дата	Лист	Стойност	ДДС	Плащане	Документ	Лист
51	27.02.2015г.	79	12340,94	2468,19	В брой	Фиск.бон	80
52	28.02.2015г.	81	12431,62	2486,33	В брой	Фиск.бон	82

Счетоводно отразяване на плащането

Дт с/ка 401 Доставчици: „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ - ПМК“ ЕООД

Кт с/ка 501 Каса

В заключението вещото лице е посочило начина на осчетоводяване на всяка една от процесните фактури и е проследило последващата реализация на процесните количества стоки.

Констатирано е, че закупените материали и стоки са заприходени аналитично в счетоводството на дружеството. Счетоводните записи отразяват информацията налична в първичните счетоводни документи за покупка и съпровождащите ги такива за доставките. Информацията е въведена в хронологичен ред, по дати на покупки. Заведените аналитично стоки са обект на последващи продажби, като счетоводната информация и фактурите за продажби позволяват проследяване на процеса.

Експертът е установил наличието на проследимост между счетоводни записвания - първичен счетоводен документ - съпътстващи доставките документи /където са налични такива/. Фактурите и счетоводните записвания се обвързват с документите съставени за доставките.

Относно кадровата обезпеченост на доставчиците:

- „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД:

Според налична по делото Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за период 01.01.2010 г. - 01.01.2014 г. (л. 429), в дружеството са били назначени следните лица по трудови правоотношения, които са с действащ трудов договор към датата на процесната фактура - 30.12.2013 г.:

С.П.И., назначена на длъжност Ръководител отдел в транспорта; П. Г.Х., на длъжност Шофьор; Т.Д.К.- Управител търговия на едро; А.В.А. - Технически сътрудник; Г.З.Й.-Д.- Координатор.

- „ТРАДИКИ - 93” ЕООД:

Според налична по делото Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., в дружеството са били назначени следните лица по трудови правоотношения, които са с действащ трудов договор към датата на процесните фактури - 06,07.01.2014 г.:

В.А.А.назначен на длъжност Продавач консултант.

- „МЕГА СТЕЛА” ЕООД:

Според налична по делото Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ за период 01.01.2014-31.12.2014г., в дружеството са били назначени следните лица по трудови правоотношения, които са с действащ трудов договор към датата на процесните фактури - 31.07.2014 г.:

Г.И.Л. - Сезонен р-к горско стопанство;

Д.Х.Л.- Сезонен р-к горско стопанство;

М.П.Ш.- Сезонен р-к горско стопанство;

Я.Р.А.- Сезонен р-к горско стопанство;

А.С.Г.- Сезонен р-к горско стопанство;

С.В.Д.- Сезонен р-к горско стопанство;

А.Б.А. - Сезонен р-к горско стопанство;

З.Д.И. - Сезонен р-к горско стопанство;

Ф.Д.А. - Сезонен р-к горско стопанство;

Й.А.Д. - Сезонен р-к горско стопанство;

С.М.А. - Сезонен р-к горско стопанство;

К.Г.Д. - Шофьор тежкотоварен автомобил;

М.К.П.- Сезонен р-к горско стопанство;

П.К.С.- Сезонен р-к горско стопанство;

В.М.М.- Сезонен р-к горско стопанство;

Н.В.С. - Сезонен р-к горско стопанство;

П.В.М. - Сезонен р-к горско стопанство;

Т.Г.Т. - Сезонен р-к горско стопанство;

И.К.П. - Мениджър покупко-продажби;

М.П.П. - Сезонен р-к горско стопанство;

К.А.К. - Общ работник;

З.С.К. - Сезонен р-к горско стопанство;

М.И.П. - Сезонен р-к горско стопанство;

И.К.Г. - Шофьор тежкотоварен автомобил;

Н.П.С. - Сезонен р-к горско стопанство;

Д.Г.В. - Сезонен р-к горско стопанство;

В.А.Г. - Сезонен р-к горско стопанство;

Н.А.Л. - Сезонен р-к горско стопанство;

Д.О.К. - Сезонен р-к горско стопанство;

Б.А.А.- Сезонен р-к горско стопанство;

И.А.К. - Сезонен р-к горско стопанство;

Ф.И.В.- Сезонен р-к горско стопанство;

Ф.Я.А.- Сезонен р-к горско стопанство;

М.Й.Г.- Сезонен р-к горско стопанство;

А.В.С.- Сезонен р-к горско стопанство;

Х.В.Т.- Сезонен р-к горско стопанство;

М.А.С. - Сезонен р-к горско стопанство;

З.В.М. - Сезонен р-к горско стопанство;

А.Ж.Х. - Сезонен р-к горско стопанство.

- „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД:

Според регистрите на НАП, дружеството не е имало назначени работници и служители в процесния период.

Според вещото лице от формална страна процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС.

Дружеството организира и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия при съобразяването със счетоводните принципи. Заведени са необходимите и изискуеми счетоводни регистри.

При осчетоводяването на стопанските операции са спазени основните принципи на счетоводството. Създадената организация на счетоводството осигурява хронологична, синтетична и аналитична информация за дейността на фирмата. Налице е съпоставимост между приходи и разходи. Воденото от дружеството счетоводство е редовно.

ІV. За правото:

11. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на проходна администрация по отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

12. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури издадени от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД, „ТРАДИКИ - 93” ЕООД, „МЕГА СТЕЛА” ЕООД, „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД, е констатирано, че същите представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците са регистрирани по ЗДДС лице (с изключение на доставчика „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД, който е бил дерегистриран към датата на издаване на спорните фактури), а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

13. За разрешаването на текущия административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми.

Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция – Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

Очевидно, националният закон не транспонира коректно и точно чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /предостави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Ясно при това положение е, че начинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение.

В този смисъл в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното: “... понятието „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки…“.

В същото решение Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К“ може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни....… /курсива мой/”.

Все в тази насока следа да се посочи, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит и в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърляне или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС).

От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

14. Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на непризнатия данъчен кредит в горепосочения размер по процесните фактури, поради липса на реално осъществени доставки, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, не доказа по пътя на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, независимо от дадените му изрични указания в тази насока с Разпореждане № 6052/24.09.2019 г. на съда (л. 408 по делото). С това разпореждане на жалбоподателя е указано, че с оглед предмета на процесния административноправен спор, а именно – отричане от страна на административния орган, всички процесни доставки да са проявени юридически факти, нему е тежестта да установи физическото съществуване на процесните стоки, като обекти носители на правото на разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчиците в разпореждане на жалбоподателя – къде, кога, как и между кои представители на търговците е сторено това, както и начина на разплащане на цената и начисления данък по всяка една от процесните доставки. Указано е още на жалбоподателя, че следва конкретно да посочи и удостовери, последващата реализация на процесните количества стоки.

15. Относно процесните фактури (с посочения в т. 9. от настоящото решение предмет), следва да се отбележи, че основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото получаване и транспорта на процесните количества стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки.

Действията на органите на приходна администрация в описаната насока, са имали за цел – да се установят несъмнени данни, за наличието на процесните стоки, като вещи – носители на правото на собственост, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесния първичен счетоводен документ.

Кое обстоятелство в случая налага установяването на безпротиворечиви данни относно физическото съществуване на процесните стоки?

Тук на първо място разбира се, следва да се отбележи, че стоките предмет на сделките, са описани в процесната фактура като “охладено пиле насипно“, „пиле цяло охладено“, „пилешки бут охладен“, „пилешко филе без кожа“, „пилешка разфасовка”.

Това описание на стопанските операции, очевидно налага извода, че в случая става реч за търговски покупко-продажби на стоки определени по техният род.

Договора за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения: да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи определени по своя род, каквито каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля, като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

16. В обобщение следва да се посочи, че за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, съответно извършването на услугата, и заплащане на възнаграждението - паричните суми по процесните доставки.

Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога, как и между кои представители на търговците процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога, как, с какво МПС и от кого е била превозена към получателя, от кого и на кого е предадена.

17. Само и единствено, установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. Как се разпределя тя между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест.

18. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

С оглед изложеното до тук, трябва да се направи констатацията, че подробно описаните в пункт 9. от настоящото решение – писмени доказателства, по никакъв начин не дават задоволителен отговор на спорните по делото въпроси – от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно предадени процесните стоки до получателят им.

19. Съотнасянето на изложените до тук съображения с фактите по делото налага да се приеме по отношение на елементите от състава на процесните търговски правоотношения следното:

От данните по делото се установява плащане (в брой) по отношение доставките от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД, „МЕГА СТЕЛА” ЕООД и „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД, за което са представени съответните фискални бонове.

Не се установява обаче, възнаграждението – паричната сума по фактура № 212/30.12.2013 г., да е заплатена от ревизираното лице на доставчика „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД. Според съдържанието на цитираната фактура като начин на плащане е отбелязано „по с-ка“, но по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока – не са представени нито извлечения от банкови сметки на жалбоподателя, нито платежни нареждания. Плащане по тази фактура не е установено включително и от приетата по делото ССЕ.

Както вече бе казано, принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, а наличните доказателства не позволяват да се формира извод за извършено плащане по фактура № 212/30.12.2013 г., издадена от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД.

По делото не се установява и вторият елемент от този фактически състав, а именно прехвърляне правото за разпореждане с материалните вещи като собственик.

20. Според жалбоподателя са налице реално извършени доставки на процесните стоки, като в тази насока, са ангажирани доказателства във връзка със счетоводното отразяване на процесните доставки и тяхната последваща реализация, за предаване на стоките и за транспортирането на част от тях (Договор за наем на МПС, фактури за наем на МПС, пътни листове, Търговски документи, Стокови разписки, Международни товарителници за транспорт на стоки от Полша до България с получател „Традики – 93“ ЕООД, Приемо-предавателни протоколи).

21. Данните по делото обаче, сочат следното:

21.1. Така, по отношение на фактура № 212/30.12.2013 г. издадена от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД не се установява нито плащането на цената от ревизираното лице на доставчика, нито предаването на стоката, нито транспортирането й. По делото липсват каквито и да било данни за местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, от кого и на кого фактически е предадена. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на дружеството (според които: „Доставката е извършена за сметка на … „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД с товарен автомобил № ***, шофьор - И.Т.. При доставката стоките са товарени от гр. София и са разтоварени на адреса на „Моя Груп" ООД в гр. Пловдив, за което са издадени фактури и търговски документи, в които се съдържа точно подробности за получената доставка. Управителят на дружеството отговаря за договаряне на условията за покупка на стоките с представители на фирмата доставчик“ - л. 357). Действително в тази връзка е представен търговски документ № 6754 (л. 358), в който е посочен видът на продукта и количеството, съответстващи на тези по фактурата, шофьорът – И.Т. и регистрационния номер на превозното средство – ***. От неговото съдържания обаче, не се установява нито къде е натоварена стоката (липсва конкретен адрес), нито от кого и на кого е предадена, доколкото обсъжданият търговски документ, както вече бе констатирано, е подписан само с парафи от получател, доставчик и спец. НАССП, без да са посочени имената на лицата, положили съответния подпис. Освен това шофьорът – И.Т. и превозното средство с рег. № ***, не могат да се обвържат по никакъв начин с доставчика. В тази връзка органите по приходите са установили, че товарен автомобил № *** е собственост на „РУМ ДЕНИЦА" АД, а И.Т. не е назначен като шофьор нито в това дружеството, нито в „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС” ЕООД. Отделно от това е установено при проверка в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС „дневниците за покупки и продажби", че в дневниците за покупки на „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД е включена фактура за покупка от „РУМ ДЕНИЦА" АД, но с дата преди датата на доставка по фактура № 212/30.12.2013 г. В същото врече обаче, в дневниците за продажби на „РУМ ДЕНИЦА" АД не е включена фактура, издадена към „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД, поради което обосновано е прието, че липсват доказателства товарният автомобил да е нает от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС" ЕООД. Доказателства, които да подложат на съмнение така установените от органите по приходите факти и обстоятелства, не се ангажираха от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство.

Относно фактура № 211/30.12.2013 г. на стойност 6 191,33 лв. и ДДС 1 238,27 лв., следва да се посочи, че този данъчен документ (с този номер и от тази дата) всъщност е кредитно известие, издадено от „ЛОДЖИСТИК КОМЕРС“ ЕООД. Доказателства в противната насока отново не са ангажирани от страна на жалбоподателя. От съдържанието на въпросния документ (приложен на лист 85 по делото), еднозначно се установява, че същият е именно данъчно кредитно известие, а не данъчна фактура. Това само е достатъчно да обоснове законосъобразността на отказа на приходна администрация да признае упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит в размер на 1238,27 лв. и допълнително да начисли дължимия по кредитното известие данък в същия размер (1238,27 лв.).

21.2. Във връзка с доставките от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД и „МЕГА СТЕЛА” ЕООД са представени най-много съпътстващи документи (Договор за наем на МПС, фактури за наем на МПС, пътни листове, Търговски документи, Стокови разписки, Международни товарителници за транспорт на стоки от Полша до България с получател „Традики – 93“ ЕООД, Приемо-предавателни протоколи), които обаче отново не са достатъчни да обосноват извод, че тези доставки са проявени юридически факти. От тези документи не може безпротиворечиво да се установи физическото съществуване на процесните стоки като обекти носители на правото на разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчиците в разпореждане на жалбоподателя – къде, кога, как и между кои представители на търговците е сторено това.

Така например за доставките от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД са представени и стокови разписки, и приемо-предавателни протоколи. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката и с двата документа се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали и активи, което много често се извършва в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактура. Реквизитите на тези документи не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно.

Същественото по отношение на процесните стокови разписки и приемо-предавателни протоколи е, че същите са подписани за „предал“ в първия случай от Т.Р., а във втория (приемо-предавателните протоколи), от Д.Т., за който липсват данни относно връзката му с доставчика. Освен че обсъжданите стоки са предадени на практика два пъти от две различни лица, същите са предали и различни количества от стоките, предмет на фактури № 192/06.01.2014 г. и № 194/07.01.2014 г. Според съдържанието на стоковите разписки (лист 284, 286) цялото количество стоки, предмет на фактура № 192/06.01.2014 г., са предадени на 06.01.2014 г., а цялото количество стоки предмет на фактура № 194/07.01.2014 г. са предадени на 07.01.2014 г. и в двата случая от Т.Р.. Според приемо-предавателните протоколи, стоките, предмет на разглежданите фактури, са предадени (от Д.Т.) на пет пъти - на 06.01.2014 г. са съставени два приемо-предавателни протоколи, на 07.01.2014 г. са съставени също два протокола и на 08.01.2014 г. един. По отношение на лицето, получило стоките за „МОЯ ГРУП“ ЕООД, обсъжданите документи не създават никаква яснота.

Наличието на тези взаимно изключващи се документи не позволяват да се направи категоричен извод кога, къде, от кого и какви конкретно количества са предадени и дали изобщо стоките по спорните фактури фактически са предадени от доставчика „ТРАДИКИ - 93” ЕООД на жалбоподателя. Решението не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства.

Все в тази насока е необходимо да се констатира, че представените търговски документи са подписани само от представител на жалбоподателя (без посочване на име на лицето, положило подпис), така че същите не могат да удостоверят нито предаването, нито приемането на процесните количества стоки.

Относно доставките от „МЕГА СТЕЛА” ЕООД също са представени приемо-предавателни протоколи. От тяхното съдържание обаче (включително и от данните по делото), с оглед характера на процесната стока – „пилешка пържола бут без кожа“ и „пилешко филе без кожа“, изискваща специфични условия за съхранение, не може да се установи местонахождението на стоката към момента, в който тя е предадена/изпратена или е започнал превозът й, което пък от своя страна изключва възможността да се приеме, че стоките са били налични при доставчика, съответно са предадени на жалбоподателя. Нещо повече, в хода на ревизията е установено, че „МЕГА СТЕЛА" ЕООД няма декларирани обекти, че дружеството е с предмет на дейност търговия на едро с цветя и растения (обстоятелство, което се подкрепя и от назначените по трудови правоотношения 35 работници на длъжност „сезонен работник горско стопанство“ от общо 39 – изрична констатация в приетото по делото заключение по допуснатата ССЕ). Освен изложеното, при извършените посещения на адреса на „МЕГА СТЕЛА” ЕООД (гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 85 – посочен и от управителя на дружеството-жалбоподател - лист 356), е установено, че същият е жилищна сграда и там няма склад.

Не водят до извод в противната насока и представените договори за наем на МПС, фактури за платен наем и пътни листове. Тези документи по никакъв начин не могат да се обвържат с транспорта на процесните количества стоки по фактурите, издадени от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД и „МЕГА СТЕЛА” ЕООД. В представените пътни листове липсва информация за количеството и вида на превозваната стока, а товарителници не са представени.

Следва също така да се констатира още една неточност, а именно, че във всички пътни листове като шофьор е посочено лицето Й.А., а в един от приемо-предавателните протоколи за стоките, предмет на издадените от „ТРАДИКИ - 93” ЕООД фактури, този от 08.01.2014 г. (л. 226), като шофьор е посочено лицето Л.Н.

21.3. Във връзка с доставките от „ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ КОНСУЛТАНТ-ПМК” ЕООД при ревизията са представени единствено спорните фактури, а в хода на съдебното производство са представени и приемо-предавателни протоколи (л. 504 и 505), но същите не са достатъчни да обосноват извод в желаната от жалбоподателя насока. От приемо-предавателните протоколи не може да се установи конкретното лице, което фактически е предало, съответно получило стоката, тъй като за „предаваща страна“ липсва подпис и име, а за „приемаща страна“ е положен само параф, без да е посочено конкретно име.

21.4. По нито една от спорните доставки не са представени конкретни данни за лицата, фактически извършили дейностите по натоварване и разтоварване на количествата месо при преките доставчици и жалбоподателя.

21.5. Изготвената по делото ССЕ също не може да бъде съобразена при решаване на настоящия административноправен спор, доколкото обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени от страна на дружеството-жалбоподател, не е спорно в процеса. Следва да се посочи още, че фактът на последващата реализация на процесните количества стоки, установено по счетоводни данни от заключението на приетата по делото ССЕ, сам по себе си е косвено доказателство за придобиване собствеността върху стоките от страна на жалбоподателя, но не е достатъчен за формиране на категоричен извод в тази насока. Казано с други думи, изготвяното на съдебна експертиза за установяването на последващата реализация на спорните количества пилешко месо, само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно действителността на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване), поради обстоятелството, че представляват косвено доказателство за спорния по делото въпрос. Жалбоподателят, както вече бе казано, следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват действителни доставки на стоки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършена доставка). Косвеното доказване обаче, каквото на практика е извършено от жалбоподателя чрез ангажиране на доказателства за последващата реализация на стоките предмет на спорните фактури, е недостатъчно за главното доказване. За да се постигне то чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, защото главното доказване трябва да бъде винаги пълно.

21.6. Не на последно място е необходимо да се посочи, че предмет на доставките са специфични стоки – различни видове и количества пилешко месо, за които е налице изискване да бъдат придружени от свидетелства, сертификати или документи за произход, регламентирани в споразуменията за свободна търговия, сключени от Република България и ЕС, в ЗВМД и ППЗВМД. По нито една от доставките такива документи не са представени. В случая най-малко следваше да бъдат представени ветеринарномедицински свидетелства (здравен ветеринарен сертификат), изискуеми при транспортиране на месо и суровини от животински произход (л. 167, ал. 1, т. 2, ал. 2 от ППЗВМД сега отм., но действал към процесния период).

21.7. Все в тази насока следва да се добави, че за нито едно от посочените по-горе превозни средства не е представено удостоверение по чл. 98, ал. 2 от ППЗВМД (сега отм., но действал към процесния период), т.е. липсват данни за регистрирането им в БАБХ, в който се води публичен регистър за транспортните средства, с които се превозват суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях (чл. 7, ал. 3, т. 18 от ЗВМД).

22. Ето защо, процесните данъчни фактури, търговски документи, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, сами по себе си не могат да обосноват несъмнен извод, че разглежданите доставки са осъществени от преките доставчици. Както нееднократно се посочи, каквито и да е данни за обратното не се ангажираха от страна на жалбоподателя, комуто в случая бе доказателствената тежест да установи наличието на доставките, като проявен юридически факт, от който черпи за себе си спорното в процеса право. При това положение, след като не се установява осъществяването на въпросния юридически факт, не е възможно да се приеме, че спорното право на данъчен кредит се е породило и е налично в патримониума на жалбоподателя.

23. По изложените съображения обжалваният административен акт се явява обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските :

24. На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите гр. София, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 1326,56 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МОЯ ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Ч., против Ревизионен акт № Р-16001619000322-091-001/15.07.2019 г., издаден от С.А.Г. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 503/27.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 16 377,07 лв., както и допълнително начислен ДДС в размер на 1 238,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 936, 72 лв.

ОСЪЖДА „МОЯ ГРУП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Ч., да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата от 1326,56 лв., представляваща възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	985
Дата:	15 юни 2020 г.
Съдия:	Татяна Иванова Петрова

Дело:	20197180702905
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	20 септември 2019 г.

Решение по дело №2905/2019 на Административен съд - Пловдив

Съдържание на акта