Р Е Ш Е Н И Е
№ 260171
гр.Русе, 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII – ти граждански състав, в открито заседание на 01 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава
Великова
при участието на секретаря С.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4209 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът„Агенция
за събирания на вземания” ЕАД твърди, че на 05.07.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответника В.М.Ч. бил подписан Договор за
потребителски кредит № CREХ-15048449, като страните се договорили „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД да финансира следните стоки или услуги по Договора за
кредит: Смартфон – марка HUAWEI, модел
Р10 LITE Blue Black – 2 броя, с обща цена в размер от 1158 лв.; Застраховка
„Сигурност на плащанията в размер на 166,75 лв. За сключения договор за кредит
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД издала Уведомително писмо до търговеца,
в което било посочено, че бил сключен договор за кредит за закупуването на
стоката, предмет на Договора за кредит, въз основа на което търговеца
предоставил на ответника стоката, описана в него. С извършването на плащането
към търговеца и застрахователя, кредиторът изпълнил задължението си да
предостави на ответника кредита, предмет на договора, като за потвърждаването
на покупката търговецът издал Фактура с № ********** от 05.07.2017 г. на името
на ответника, в която бил посочен начин на плащане от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, а Застрахователят издал Сертификат с № СRЕХ-15048449 от
05.07.2017 г. Размерът на предоставения кредит представлявал сбор от обща цена
на стоките 1158 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията" в размер на 166,75 лв. или бил общо 1324,75 лв. Тази сума
кредитополучателят се задължавал да заплати на кредитора на 18 броя равни
части. Лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил в размер на
238,37 лв. Крайният срок на договора бил 20.12.2018 г. Всяка от погасителните
вноски била в размер на 86,84 лв. Договорът за кредит не бил обявяван за
предсрочно изискуем. На длъжника била начислена и лихва за забава за периода от
21.09.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до 12.02.2019, която била в общ размер на 182,59 лева. Длъжникът бил заплатил
само сума в размер на 86,84 лв., с която били погасени договорна лихва в размер
на 12,59 лв. и главница в размер на 74,25 лв.
На 13.02.2018 г. било подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от дата
27.07.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ищеца по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит на покупка на стоки или услуги СRЕХ-15048449, сключен на
05.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и В.М.Ч. било прехвърлено
в полза на ищеца, изцяло със всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД чрез ищеца уведомила ответника за
извършената цесия с писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CREХ-15048449 от 16.02.2018 г., като
същото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката не била потърсена. Било изпратено и второ уведомително писмо за
извършената цесията с изх. № УПЦ-С-БНП/CREХ-15048449 от 14.11.2018 г., чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“, което също се върнало в цялост с отбелязване, че
лицето не живее в България. Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано гр.дело № 885/2019 г. по описа на РРС, по което била издадена Заповед от 13.02.2019 г. чл.
410 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от
1250,50 лева – главница за периода от 20.08.2017 г. до 20.12.2018 г.; 225,78
лева – договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.12.2018 г.; 182,59
лева – обезщетение за забава за периода от 21.08.2017 г. до 11.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.02.2019 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 83,18 лева – разноски за
производството, но тъй като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, бил предявен настоящия иск.
Иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 1250,50 лв. –
неизплатената главница за периода 20.08.2017 г. до 20.12.2018 г.; 225,78 лв. –
договорна лихва, дължима за периода от 20.08.2017 г. до 20.12.2018 г.; 182,59
лв. – лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 12.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 12.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът В.М.Ч., чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 478/ 13.02.2018 г. по гр.
д. № 885/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на В.М.Ч. да заплати на
ищеца сумата 1 250.50 лева - главница за
периода от 20.08.2017г. до 20.12.2018г.; 225.78 лева - договорна лихва за
периода 20.08.2017г. до 20.12.2018г.; 182.59 лева - обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г.
до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 33.18 лева и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
На 05.07.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответника бил подписан Договор за
потребителски кредит № CREХ-15048449, като страните се договорили „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД да финансира следните стоки или услуги по Договора за
кредит: Смартфон – марка HUAWEI, модел
Р10 LITE Blue Black – 2 броя, с обща цена в размер от 1158 лв.; Застраховка
„Сигурност на плащанията“; на стойност 166,75 лв. За сключения договор за кредит
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД издала Уведомително писмо до търговеца,
в което било посочено, че бил сключен договор за кредит за закупуването на
стоката, въз основа на което търговеца предоставил на ответника стоките,
описани в него. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД. С извършването на плащането
към търговеца и застрахователя, кредиторът изпълнил задължението си да
предостави на ответника кредита, предмет на договора, като за потвърждаването
на покупката търговецът издал Фактура с № ********** от 05.07.2017 г. на името
на ответника, в която бил посочен начин на плащане от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, а Застрахователят издал Сертификат с № СRЕХ-15048449 от
05.07.2017 г. Размерът на предоставения кредит представлявал сбор от обща цена
на стоките 1158 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията" в размер на 166,75 лв. или общият размер на кредита бил 1324,75 лв.
Тази сума кредитополучателя се задължавал да заплати на кредитора на 18 броя равни части. Лихвения процент бил
фиксиран за срока на договора и лихвата била в общ размер на 238,37 лв.
Крайният срок на договора бил 20.12.2018 г. Всяка от погасителните вноски била
в размер на 86,84 лв. Договорът за кредит не бил обявяван за предсрочно
изискуем. На длъжника била начислена и лихва за забава за периода от 21.09.2017
г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до
12.02.2019, която била в общ размер на 182,59 лева. Длъжникът заплатил само
сума в размер на 86,84 лв., с която били погасени договорна лихва в размер на
12,59 лв. и главница в размер на 74,25 лв.
На 13.02.2018 г. било подписано
Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ищеца по силата на което вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит на покупка на стоки или услуги СRЕХ-15048449, сключен на 05.07.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника било прехвърлено в полза на
ищеца, изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и лихви. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД чрез ищеца уведомила ответника за извършената
цесия с писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CREХ-15048449 от 16.02.2018 г., като същото се
върнало в цялост с отбелязване, че пратката не била потърсена. Било изпратено и второ уведомително писмо за
извършената цесията с изх. № УПЦ-С-БНП/CREХ-15048449 от 14.11.2018 г., чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“, което също се върнало в цялост с отбелязване, че
лицето не живее в България.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, на 05.07.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответникът бил сключен Договор за
потребителски кредит №CREX-15048449, съгласно който на последния се предоставил
потребителски кредит в размер на 1 324,75лв за финансиране покупката на 2 броя
смартфон марка HUAWEI модел Р10 LITE Blue Black на стойност в размер на 1 158лв.
и на застраховка „Сигурност на плащанията“ по групова полица №5/2008 с размер
на застрахователната премия 166,75лв. Лихвеният процент по заема бил в размер на 22,91% , като за целия срок на заема размера
на дължимата фиксирана възнаградителна лихва била 238,37лв. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 20.12.2018г. Кредитът следвало да се погаси посредством 18 на брой месечни погасителни
вноски, всяка една в размер на 86,84лв., като месечните вноски съставлявали
изплащане на главницата по кредита и надбавка, представляваща печалбата на
кредитора. На
21.07.2017г. от ответника била внесена сума за погасяване на кредита в размер
на 86,84лв., с която сума са погасени следните задължения:главница в размер на
74,25лв. и възнаградителна лихва в размер на 12,59лв. Размерът на неплатената главница
по договора за кредит за периода 20.08.2017г. (датата на забава на плащанията)
до 20.12.2018г. била 1250,50лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва за периода
20.08.2017г. до 20.12.2018г. била 225,78лв. Размерът на обезщетението за забава, начислено само върху
просрочената главницата за периода 21.08.2017г.-12.02.2019г. било 98.19 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по
договор за потребителски паричен кредит Договор за потребителски кредит №
CREХ-15048449 от
05.07.2017 г., с който му е предоставила кредит в размер на 1324,75 лв., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за
издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера
с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на
длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор.
По делото ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за
цесията. Видно от приетите по делото известия за доставяне, на посочения от
ответника в договора адрес, били изпратени уведомленя за извършената цесия, но
същите се върнали в цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж.
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице
фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от
цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на
задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че ответникът
получил по договор за потребителски паричен кредит № CREХ-15048449 от 05.07.2017
г, от БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД парична сума в размер на 1324,75 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебноикономическа експертиза,
което съдът кредитира, предвид специалните знания на вещото лице, е видно, че БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнило своето задължение по Договора. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По
делото не са представени доказателства за това, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1250,50 лв.- неизплатена главница.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице твърдяната в исковата
молба настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяваното и не е достигнало
до ответника.
Следва да се посочи обаче, е
цялото вземане на ищеца е падежирало към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи и възнаградителна
лихва за периода от 225,78 лв. – договорна лихва, дължима за периода от
20.08.2017 г. до 20.12.2018 г.
Задължението за главница е парично и срочно
и с неплащането на падежа ответникът е изпаднал в забава. В случая ответникът,
е забавил дължимите плащания по кредита, той дължи обезщетение за забавата в
размер 98.19 лв. 21.08.2017г.-12.02.2019г., според заключението на назначената
по делото експертиза, като над тази сумата претенцията следва да се отхвърли.
При това положение съдът приема,
че обективно съединени искове следва да се уважат, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за 1250,50 лева – главница по договор
за потребителски паричен кредит CREХ-15048449 от 05.07.2017 г, сумата от 225,78
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.12.2018
г. г.,сумата от 98.19лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2017г.-12.02.2019г
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2019 г. до
окончателното и изплащане.
Предвид изхода на спора,
ответникът ищецът следва да заплати на сумата от 78.94 лв.– разноски по гр.
д. № 885/2019 г. по описа на РРС.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете по настоящото производство в размер на 751.82 лв.,
като юрисконсулското възнаграждение е определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК на 150 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, В.М.Ч., с ЕГН: **********,***, дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата 1250,50 лева – главница
по договор за потребителски паричен кредит CREХ-15048449 от 05.07.2017 г,
сумата от 225,78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2017
г. до 20.12.2018 г. ,сумата от 98.19 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 21.08.2017г.-11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.02.2019 г. до окончателното и изплащане, по прехвърлено от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България чрез цесия на 13.02.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, вземане по договор за потребителски паричен кредит CREХ-15048449 от
05.07.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 478/ 13.02.2018 г., по чл. 410 от ГПК по
гр. д. № 885/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против В.М.Ч., с ЕГН: **********,***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата над 98.19 лева, до 182.59 лв.
представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2017г.-11.02.2019 г., за която
е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 478/ 13.02.2018 г., по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 885/2019 г. по описа на Районен
съд - Русе.
ОСЪЖДА В.М.Ч., с ЕГН: **********,***, да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 78.94 лв. – разноски, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 478/ 13.02.2018 г., по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 885/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, както и сумата от 751.82 лв. – разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: