№ 739
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично при закрити врати
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100900529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „И..бг“ ЕООД. Молителят
твърди, че има изискуемо вземане срещу длъжника „Е. 18“ ЕООД,
произтичащо от договор за строителство от 22.11.2022 г. за обект – „СМР по
фасадите на основен корпус на „ЕМЕ“ АД – гр. Смолян. Посочва, че с този
договор длъжникът е възложил на молителя извършването на строително-
монтажни работи, срещу уговорено възнаграждение в общ размер от 50 000
лева. Твърди, че е извършил по-малък обем дейности от възложените с
договора, като своевременно е предал на възложителя приемопредавателен
протокол Акт обр. 19 от 17.02.2023 г., както и фактура № ********** от
02.03.2023 г. на стойност 27204.50 лева без вкл. ДДС. Плащане на тази сума
не е извършено от ответника на падежа /02.03.2023 г./, както и след изрично
отправена покана да направи това. Поддържа, че липсата на изпълнение от
страна на длъжника на задължението му по договора за строителство
обосновава извод, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, произтичащо от търговска сделка, поради което на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност,
с начална дата 02.03.2023 г. При условията на евентуалност поддържа, че е
налице състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото на
1
дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Моли Съда
да открие производство по несъстоятелност на „Е. 18“ ЕООД с решение по
реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.
Длъжникът „Е. 18“ ЕООД не взема становище по молбата на
кредитора и събраните в производството доказателства, като не се възползва
и от дадената от съда възможност да представи приложенията по чл. 628, ал.
1 от ТЗ. Иска от съда да постанови решение, съобразно приетите по делото
доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Е. 18“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър
на 20.05.2018 г., като му е предоставен ЕИК *******. В търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ са обявени
годишните финансови отчети на дружеството за 2018 г. и 2021 г.
От изготвената на 25.03.2024 г. служебна справка в Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър, е видно, че за
периода от 01.01.1991 г. до 25.03.2024 г. по отношение на длъжника няма
извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява,
че в централна база на АИС-КАТ към 27.03.2024 г. няма данни за
регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от
03.04.2024 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, към
01.04.2024 г. длъжникът е титуляр на разплащателна банкова сметка, открита
в „Интернешънъл асет банк“ АД на 22.05.2018 г. и закрита на 13.01.2021 г. и
на платежна сметка за електронни пари в „Изипей“ АД, открита на 06.03.2020
г.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към
което е приложен заверен препис от годишната данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО, подадена от молителя за 2022 г., като е посочено, че срокът за
подаване на ГДД за финансовата 2023 г. изтича на 30.06.2024 г. и към
момента на изпращане на документите в съда такава декларация все още не е
подадена за финансовата 2023 г. Срещу дружеството има образувано
изпълнително дело № *********/2021 г., по което има наложени
обезпечителни мерки - запор на вземанията от доставчика на платежни услуги
2
„Изипей“ АД, като има извършени действия по принудително изпълнение –
разпореждане за изпълнение на запорното съобщение, по което няма
постъпили.
За установяване на вземанията си срещу длъжника, кредиторът
представя сключен между страните договор за строителство от 22.11.2022 г., с
който „Е. 18“ ЕООД възлага на „И..бг“ ЕООД извършването на строително-
монтажни работи по фасадите на обект, находящ се в гр. Смолян, срещу
заплащане на възнаграждение за извършената работа и вложените материали.
Уговорено е работата да бъде извършена в срок до 60 дни от датата на
подписване на договора, като е постигнато съгласие общата цена за обекта да
бъде в размер на 50 000 лева, съгласно количествените и стойностните
сметки, като в случай, че действително извършените работи се различават от
посоченото в техническата документация количество договорената цена
подлежи, съответно на увеличаване или намаляване. Представен е подписан
от двете страни протокол образец 19 от 17.02.2023 г., с който е установено, че
към тази дата на обекта са изпълнени и подлежат на заплащане СМР на
стойност от 27204.50 лева без ДДС. Във връзка с установените с този
протокол подлежащи на изпълнение работи е издадена фактура №
**********/02.03.2023 г. за сумата от 27204.50 лева. На 08.09.2023 г. на
законния представител на дружеството възложител е връчена покана от
изпълнителя за заплащане на дължимата по протокола и фактурата сума от
27204.50 лева, в срок от 7 календарни дни от получаване на поканата.
Предвид липсата на плащане в този срок, на 18.09.2023 г. възложителят
отново е поканен да плати на изпълнителя дължимата сума в срок от 7
календарни дни.
Представената от Национална агенция за приходите годишна
данъчна декларация за 2022 г. и останалите събрани в производството
доказателства са използвани от вещото лице по приетата съдебно-
икономическа експертиза на вещото лице Д. Г., чието заключение, като
неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно
дадено. От заключението на вещото лице Г., се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2022 г.
– 31.03.2024 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените
доказателства, така и предоставените от страните, при извършване на
проверка в счетоводствата им, документи и справки и установените
3
обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП.
Основната търговска дейност на дружеството „Е. 18“ ЕООД е
строителство на жилищни и нежилищни сгради, като дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 12.06.2018 г., на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и
е дерегистрирано на 19.05.2023 г.
Представената по делото данъчна фактура от 02.03.2023 г. е
надлежно осчетоводена в счетоводствата на дружествата, съответно при
кредитора „И..бг“ ЕООД по аналитична ведомост за сметка 411- клиенти , с
отчетен приход от СМР в размер на 27 204.50 лева и вземане от „Е. 18“ ЕООД
в размер на 27 204.50 лева и при длъжника „Е. 18“ ЕООД по аналитичен
регистър за сметка 401 – Доставчици/„И.. БГ ЕООД 27 204.50 лева и Дебит
602 - Разходи за външни услуги 27 204.50 лева. В счетоводствата на
дружествата няма отразени плащания по тази фактура.
От представената от длъжника оборотна ведомост за периода от
01.01.2024 г. до 31.03.2024 г. се установява, че към 3103.2024 г. дружеството
има задължения в общ размер от 143452.48 лева, между които и
задължението по процесната фактура към кредитора молител, както и
задължения към персонала и за заплащане на данък печалба, ДДС, ДОД и
осигурителни и здравно-осигурителни вноски.
Последното извършено плащане по запорираната от НАП платежна
сметка за електронни пари на длъжника в „Изипей“ АД, е към НАП на
24.03.2021 г. в размер на 99.89 лева. За периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2024
г. дружеството няма движение по сметка 503 - Разплащателна сметка в лева.
Съгласно предоставената от длъжника оборотна ведомост са извършени
следните плащания в брой: за 2022 г. - плащания към персонала в размер на
61466.38 лева; за 2023 г. - плащания към персонала в размер на 70 743.59
лева; към 31.03.2024 г. 6 600 лева - плащане наем на 08.01.2024 г. към К.Д. и
8 826,01 лева - плащане към персонала. Последното плащане е от 29.02.2024
г., след което към 31.03.2024 г. наличната сума в брой е 448.73 лева.
Последният изготвен баланс на дружеството е за 2022 г., съгласно който
активът на дружеството е 0 лева. Съгласно предоставената оборотна ведомост
активът следва да е 87 000 лева, представляващи налични парични средства в
брой. От предоставените на вещото лице оборотни ведомости се установява,
че активът към 31.12.2023 г. представлява налични парични средства от
16 000 лева, а към 31.03.2024 г. 448.73 лева.
4
За 2022 г. дружеството е декларирало отрицателен финансов
резултата загуба в размер на 94 753.20 лева, за финансовата 2023 г. не е
подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но по данни от оборотната ведомост
финансовият резултат за 2023 г. отново е загуба в размер на 136 084.80 лева.
Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период. За
анализирания период отчетените активи са единствено парични средства /към
31.12.2022 г. – 87 000 лева; към 31.12.2023 г. – 16 000 лева и към 31.03.2024 г.
– 0 хиляди лева/, поради което стойностите на всички коефициенти на
ликвидност са идентични, съответно към 31.12.2022 г. – 1.2794; към
31.12.2023 г. – 0.1194 и към 31.03.2024 г. – 0. За целия изследван период 2022
– 31.03.2024 г. дружеството не е отчело никакви приходи, има само разходи, а
единствените разплащания, които е правил са били към персонала и за наем.
От направените изчисления на коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост вещото лице заключава, че в анализирания период
дружеството не е било финансово автономно. Задълженията на дружеството
са 4 пъти повече от собствения капитал, съответно е изцяло зависимо от
кредиторите си. В процесния период дружеството е отчело единствено загуби
и няма никакви приходи, поради което собственият му капитал е под 0 и
показателите на дружеството са отрицателни.
От извършения анализ вещото лице заключава, че имуществото на
молителя е било достатъчно да покрие задълженията му с настъпил падеж
само към 31.12.2022 г., като към 31.12.2023 г. и към 31.03.2024 г. дружеството
не разполага с никакви активи и е в невъзможност да покрие задълженията
си.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се
открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ
материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска
сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и
общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
5
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ.
В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи
наличието на негово изискуемо вземане спрямо длъжника, породено от
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ – договор за строителство
от 22.11.2022 г. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на
молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност,
вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с
решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на
спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и
установяването на точния размер на вземанията по договора не е предмет на
настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно
възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка
срещу длъжника. В случая безспорно се установи, че молителят има срещу
длъжника вземане за заплащане на извършената по договора работа, която е
възложена и приета без възражения от длъжника. Затова следва да се приеме,
че длъжникът е спрял плащанията на изискуемо парично вземане по чл. 608,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема,
че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В
тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това
може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да
погасява задълженията си.
С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза,
Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние
на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на длъжника се използват различни икономически и финансови
показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
/1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално -
6
веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност
/на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната
структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните
запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи,
което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която
осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател
за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да
погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички
коефициенти на ликвидност са извън границите на референтните си
стойности към 31.12.2023 г., което поставя дружеството в пълна зависимост
от кредиторите му от този момент. Длъжникът не е представил доказателства,
че влошаването на икономическите му показатели към този момент е
временно състояние, което може да бъде преодоляно, а извод за обективна
възможност на длъжника да излезе от състоянието на текуща
неплатежоспособност, в което е изпаднал, не може да бъде направен от
заключението на съдебно-икономическата експертиза. Не са ангажирани
никакви доказателства, че след 31.12.2023 г. длъжникът е подобрил
финансовото си положение /придобил е някакви активи или е намалил
задълженията си с настъпил падеж/. Обстоятелството, че дружеството е
7
извършвало някакви плащания след 31.12.2023 г. /на 08.01.2024 г. и на
29.02.2024 г./ не обосновава извод, че дружеството е подобрило финансовите
си показатели, тъй като от една страна извършените плащания са взети
предвид от вещото лице при изчисляване на коефициентите, а от друга
страна, съгласно чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията е налице
и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. Ето защо Съдът намира, че влошаването на коефициентите от
31.12.2023 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не
е обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. Началната дата е най-ранната, установена по
делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент
са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по
т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
8
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др. С оглед горното и съобразно доказателствата
по делото, настоящият съдебен състав намира, че за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се обяви датата 31.12.2023 г,
тъй като към тази дата финансовите показатели на длъжника са обективно
влошени трайно и към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични
задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ /видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза/. Съгласно изложените вече от съда мотиви
не може да се приеме, че извършените след този момент плащания от страна
на длъжника разколебават извода на съда, че от тази дата финансово-
икономическото състояние на „Е. 18“ ЕООД е трайно и силно влошено и от
този момент е налице фактическа невъзможност за дружеството да изпълнява
изискуемите задължения, свързани с търговската му дейност.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от кредитора
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на
длъжника, като кредиторите или други заинтересовани лица не са привнесли
началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в
дадения от съда срок /определението на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в
ТРРЮЛНЦ на 16.05.2024 г., като в указания в него срок не са представени
доказателства за привнесена по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 10000 лева, която да обезпечи началните разноски по
несъстоятелността/, поради което по отношение на длъжника следва да бъде
постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му
съдържание.
При този изход на производството и предвид изрично заявеното
искане от страна на „И..бг“ ЕООД, длъжникът следва да бъде осъден да плати
на кредитора направените в настоящето производство разноски в размер на
1050 лева /250 лева държавна такса и 800 лева възнаграждение за вещото
лице/. На кредитора не се следват разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като не са представени доказателства за уговорено, съответно заплатено
такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632 ал. 1 от ТЗ, Съдът
9
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е. 18“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *******
вх. ******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Е.
18“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. ******* вх. *******.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е. 18“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
******* вх. *******.
ОБЯВЯВА „Е. 18“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. ******* вх. *******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.
18“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. ******* вх. *******.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. № 529/2024 г.
по описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор,
ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят
началните разноски в размер на 10000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.
632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „Е. 18“ ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията
си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по
чл. 5, ал. 10 от КСО.
ОСЪЖДА „Е. 18“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. ******* вх. ******* да заплати на „И..бг“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *******,
10
ул. ******* разноски в настоящето производство в размер на 1050 /хиляда и
петдесет/ лева.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11