МОТИВИ
ПО НЧХД № 14/08 Г. ПО ОПИСА НА Карловски
Районен Съд, ІІ наказателен състав, с подсъдим Н.С.И. ***
Делото е образувано по тъжба на пострадалия А.И. ***
срещу Н.С.И. *** извършено престъпление
по чл. 146, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Н.И., редовно и своевременно призован, се явява лично и с пълномощник – адвокат
в съдебно заседание и заявява, че е получил препис от частната тъжба своевременно.
Не се признава за виновен, като твърди, че не е отправял
обидни думи към тъжителя.
Защитникът на подсъдимия моли съда подзащитният
му да бъде оправдан.
Съдът,
след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.С.И. ********************************************************************************************************************
Н.И. е осъждан веднъж с присъда, влязла в сила на
10.08.1977г. за престъпление по чл. 130,ал.1 от НК на поправителен труд за срок
от три месеца, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на това наказание е
отложено за срок от три години. Реабилитиран е.
На 21.10.2008г.
около 10-11 часа сутринта тъжителят А.М. седял на пейката до входната
врата на къщата на И. М. *** двамата разговаряли. В този момент покрай тях по
пътя минал с каруца с кон подсъдимият Н.И..
Започнал да отправя упреци към тъжителя, който е и негов роднина,, че
същият е ходил в тяхна наследствена ливада, по повод която имали спор за делба.
Тъжителят излязъл от къщата на М., за да си отиде, но тогава подсъдимия
започнал да го псува на майка и го нарекъл “педераст”. След това му се заканил,
че ще го убие. Тъжителят се почувствал
зле от това, тъй кат бил сърдечно опериран. Обадил се на дъщеря си по телефона,
която уведомила полицията за случая. Тъжителят се почувствал засегнат от тези
думи на Н.И., изречени пред И. М. и други свидетели. Счита, че честта и
достойнството му са засегнати от обидните реплики на подсъдимия. Освен пред И. М.,
обидните реплики били произнесени и в присъствието на свидетеля П.К., който в
този момент бил непосредствено до страните по делото и чул произнесените от
подсъдимия думи “педераст” и пет-шест пъти повторени псувни на майка към
тъжителя с ушите си.
Съдът следва при постановяване на
присъдата да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства, като ги разгледа поотделно и в
тяхната съвкупност. Съдът счита, че установената
и описана по-горе фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства – справка за съдимост, разпити на
свидетелите, прочетени и приети по надлежния ред.
Показанията на свидетелите П.К. и Г.С.,
дъщеря на тъжителя, съдът кредитира като обективни, логични и последователни. Свидетелката
С. твърди, че на инкриминираната дата към 11 часа сутринта баща й й се обадил
по телефона и й разказал, че роднината му Н.И.
е минал покрай него с каруцата си, спрял е и го е псувал на майка и го
нарекъл “педераст”. Свидетелката се
обадила в РПУ – К. и са снели обяснения
от страните. Свидетелят К. твърди, че е пряк очевидец на станалото, като чул
как, без да е предизвикан от тъжителя, подсъдимият го нарекъл “Педераст”,
псувал го пет-шест пъти на майка и държал в ръцете си климия – дървен кол от
каруцата, като се заканил, че ще убие тъжителя. А.М. целият треперел, но не
отговорил на обидните думи на подсъдимия.
Разпитани по делото
са и двама свидетели на подсъдимия. От разпита на свидетеля И.Н. се установява,
че същият в деня на инцидента бил на пътя пред дома на И. М., стоял там около
10-15 минути и не възприел да е имало конфликт между тъжителя и подсъдимия за
времето, през което бил там. От разпита на свидетеля С. С., син на подсъдимия и
племенник на тъжителя е видно, че бил на дувара на къщата си, която отстои на
30-40 метра от мястото, където е станало деянието. Оттам видял, че тъжителят и
подсъдимият разменят някакви реплики, но не можал да чуе какво точно си
говорят. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели на подсъдимия, тъй
като първия свидетел е възможно и да не
е бил на мястото точно в момента, в който са произнесени обидните думи
от Н.И., а вторият свидетел е бил на такова разстояние от двамата, че, както
самият той заявява, не е чул отделни думи и фрази от разговора между страните
по делото.
Съдът и страните сториха
всичко възможно според разпоредбите на НПК, за да осигурят присъствието и
разпита като свидетел на очевидеца И.М.И.. Видно от приложени по делото
Експертно решение от ТЕЛК, Иван И. е с 97% загубена работоспособност и като
противопоказание е отбелязано: “Психоемоционално пренапрежение”. Диагнозата му
е “Сърдечен порок”. Приета по делото е и молба от И. И., с която моли съда да
не се разпитва, тъй като е сърдечно болен. При това положение и с оглед тежкото
здравословно състояние на очевидеца И. М.И., същият не е разпитан по делото
като свидетел.
Видно от приложена
справка от РУ на МВР – гр. К., полицейски служител е отишъл на мястото на
инцидента по сигнал и е установил на място, че между страните е избухнал спор
по повод наследствен имот Съставил е протокол за предупреждение на Н.И. по чл.
56,ал.2 от ЗМВР – да не отправя закани и заплахи срещу А.М.. Същият протокол,
но срещу А.М., е съставен от същия служител.
-
Видно от гореизложеното, съдът приема, че с деянието си подсъдимия Н.И.
е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 146,ал.1 от НК. Подсъдимият е осъществил от обективна
страна състава на престъплението, тъй като с думите си – псувни на майка и обръщението “педераст” е казал нещо унизително
за честта и достойнството на другиго – тъжител А.М., в негово присъствие, както
и в присъствието на свидетеля П.К.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието умишлено с пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е противоправния характер на
осъщественото деяние, като е целял и искал настъпването на забранените му
последици.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
– високата степен на опасност на
деянието по отношение на тъжителя, тъй като подсъдимият като негов близък роднина
е знаел, че М. е сърдечноболен.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са налице.
Предвид изложените съображения съдът призна Н.И. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК.
Предвиденото наказание за престъплението, за което И. е признат за
виновен, е “глоба” от хиляда до три
хиляди лева, като съдът може да наложи и наказание “обществено порицание”.
Съдът, като се съобрази със степента на обществена
опасност на деянието и дееца и всички събрани по делото доказателства, наложи
на подсъдимия наказание “глоба” в полза
на държавата в размер на 1000,00 лева.
Така определеното
наказание на подсъдимия съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо
за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето му и постигане на генералната превенция.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателния процес и граждански иск на тъжителя А.М. срещу
подсъдимия Н.И. в размер на 3 000,00 лева за причинени неимуществени вреди
– унижена чест и достойнство, причинени в резултат от извършването на
престъплението по чл. 146,ал.1 от НК. С оглед размера на наложеното наказание и
вината на подсъдимия, гражданският иск бе уважен от съда до размер от 200,00
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лева искът бе
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В хода на
наказателното производство са направени разноски от частния тъжител в общ размер – 162,00 лева и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед признаване на подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, и на основание чл. 189,ал.3 от НПК, в
тежест на същия бяха възложени тези суми, както и държавна такса от 50,00 лева
в полза на бюджета на съдебната власт върху уважения размер на гражданския иск.
Предвид изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: