Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч,
11.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При
секретаря Дарина Петрова, като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№515/2018г.
по описа на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №302 от 27.06.2018г.,
постановено по гр.д.№728/2015г. Районен съд - Ловеч е признал за установено по отношение на П.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, че „ИВСИС-08“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Плевен, ж. к.
„Сторгозия“, бл. 51, вх. Г, ет. 3, ап. 61, представлявано от С.Т.Б.има вземания
в размер на 2 797.35 лева - цена по договор за възлагане и извършване
добив на дървесина от 08.05.2013 г., по който са издадени фактури № 79/29.11.2013
г. за сумата от 1 329.35 лева и №83/20.12.2013 г. за сумата от 1 468.00
лева, ведно със законната лихва от 29.01.2015 г. до изплащане на вземането, 307.32
лева обезщетение за забава върху сумата от 2 797.35 лева, от която 14978 лева
върху вземането по фактура от 29.11.2013 г. в размер на 1 329.35 лева за
периода 21.12.2013г. до 29.01.2018г. и 157.45 лева върху вземането по фактура
от 20.12.2013 г. в размер на 1 468.00 лева за периода 10.01.2014г. до
29.01.2015 г., предмет на издадена Заповед № 25 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 59/2015 г. на РС - Троян, като отхвърлил иса за установяване на
вземане за заплащане на обезщетение за забава за горницата до сумата от 314.72
лева. Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.К.Б., ЕГН ********** да заплати
на „ИВСИС-08“ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 2 409.13 лева - сторени разноски в настоящото производството и в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Осъдил на основание чл.78,
ал.3 ГПК „ИВСИС-08“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П.К.Б., ЕГН ********** сумата
от 0.68 лева - сторени разноски според отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба
против така постановеното решение е постъпила от П.К.Б., ЕГН **********, в
която сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, необосновано и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. На първо место моли да се
отмени изцяло обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Настоящето производство е с правно основание чл.422 от ГПК и ищецът
е следвало да установи обстоятелствата, които е твърдял в подаденото заявление по чл.410 от ГПК. В заявлението
като основание за издаване на заповедта са посочени две фактури, но той не се е
задължавал по фактури, които никога не са му представени и да е подписвал. В
исковата молба е изложено, че задължението е по договор №3 от 08.05.2013
година. Възразява, че направените от първоинстанционния съд изводи не са
съобразени с императивната разпоредба на
чл.229, ал.1, т.5 от ГПК – въз основа на престъпно обстоятелство е прието, че
той е издал три фактури по процесния договор. Така също въззивникът твърди, че
са допуснати съществени процесуални нарушения по присъединяването на дела, при
които той от ищец се е превърнал в ответник и РС – Ловеч е приел за доказани фактите за получаване на дървесина, различни от тези
приети от РС – Плевен по гр.д.№381/2017 година.
По съществото на спора моли да се съобрази, че е приета погрешна фактическа
обстановка, като са направени произволни констатации относно направен превод от банков клон в
гр.Плевен и че той е продавал дървесина, тъй като е вписан в превозните билети
за продавач, но той не е и виждал тези
превозни билети. За разлика от твърдяното в исковата молба, че дървесината му е
предадена на два пъти първоинстанционният съд произволно е направил извода, че
дървесината му е предавана на порции с приемо-предавателни протоколи.
По отношение на направеното оспорване на представените от ищеца два
приемо-предавателни протоколи, още с отговора на исковата молба е направил
оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, но съдът въобще не се е произнесъл по
това искане. Твърди, че дървесина не му е предавана и затова искът следва да
бъде отхвърлен.
С въззивната жалба е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на
решението. Твърди, че има наложен запор на пенсията и получава единствено 510.00 лева, като следва да се има
предвид, че той е възрастен човек и се намира в крайно тежко здравословно
състояние.
Към въззивната жалба е приложено удостоверение за декларирани данни с
изх.№********** от 25.06.2018г. на Община Угърчин и запорно съобщение с
изх.№8446 от 13.04.2018г. по изп.д.№20188790401127 на ЧСИ В.П.с рег.№879 с
район на действие ОС – Ловеч.
С допълнителна молба П.К.Б. моли във въззивна инстанция да бъде допуснат
като свидетел И.И.Д.с адрес с.Малиново област Ловеч, който през 2013г. е
работил заедно с И.М.И.и е съставил превозните билети и маркирал дървесината,
който е разпитван само в досъдебното производство.
В срока
по чл.276, ал.1 от ГПК от „ИВСИС-08”ЕООД, ЕИК ********* е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който счита същата за неоснователна.
Направеното от въззивника възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение е неправилно, тъй като и в
заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба се сочи вземане в размер на
2 797.35 лева – неизпълнено задължение по фактура №79 от 29.11.2013г. и по
фактура №83 от 20.12.2013г., ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до
изплащането й, както и 314.72 лева обезщетение за забава за периода от
21.12.2015г. до 28.01.2015г. и сторените в заповедното производство разноски.
По
наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разделянето
на насрещния иск от основания иск, счита, че настоящата инстанция следва да
съобрази приложеното към делото определение на ВКС, с което е прието за
законосъобразно извършеното от първоинстанционния съд разделяне на двете
производства.
Относно
направените възражения, че не той е внесъл
пари в банкова сметка, ***, който е неотносим към спора, тъй като тези
средства не са предмет на обсъждане в настоящия случай. В хода на
производството пред първоинстанционния съд П.Б.не е спорил, че добива на
дървесина до временен склад е извършено от „ИВСИС-08”ЕООД, както и че тази
услуга е останала неизплатена. Единственото твърдение е било, че дървесината е извозена от трето лице, но по
делото не са привлечени трети лица като ответници, нито е предявен иск за
прихващане на две насрещни вземания, за да бъде изследван въпросът кой, кога и
при какви обстоятелства е извозвал дървесината от сечището и кой е извършил
продажбата на тази дървесина.
При
изложените доводи моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се
потвърди решението на РС – Ловеч. Моли и за сторените в въззивната инстанция
разноски.
С
Определение №798 от 06.11.2018г. съдът е оставил без уважение направеното във
въззивната жалба искане за допускане до разпит на свидетел, като приел че не са
налице условията на чл.266, ал.3 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично поддържа въззивната
жалба с изложените в същата доводи.
Въззиваемото дружество не се
представлява. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, събраните от
районния съд доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.С обжалваното решение Районен съд – Ловеч се е произнесъл
по обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След подадено в срок възражение
срещу Заповед №1345 от 17.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№2225/2017г. по описа на Районен съд – Ловеч са предявени искове за
установяване на вземанията по заповедта. Районен съд – Ловеч е сезиран с искова
молба подадена от “В и К”АД, ЕИК110549443, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, ул.Райна Княгиня №1А против М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
за установяване на следните вземания: сумата 676.41 лева - главница, 86.63 лева - мораторна лихва от 01.04.2015г.
до 16.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на заявлението - 17.10.2017г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25.00 лева – разноски по делото за държавна такса.
Ищецът твърди, че ответникът е
негов абонат, който е регистриран на административен адрес: адрес: гр.Ловеч,
ул. Александър Кусев №9, вх.Б, ап.5, на който е предоставил услугите си – доставка
на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчната вод,а срещу които
ответникът, в качеството на потребител е имал задължението да заплати
консумираната и отчетена вода по издадените фактури приложени към исковата
молба. Моли да бъдат установени процесните вземания по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В хода производството чрез
процесуалния представител адв.В.Н. *** са поддържани предявените искове,
ангажирани са доказателства и е направено искане да бъдат присъдени разноските
направени в заповедното и исковата производство.
В срока за отговор ответникът е
направил възражения в насока,че за времето от 02.10.2015
г. – 01.09.2016 г. не се е намирал в имота за който се твърди, че е ползвана
услугата В и К, а след 01.09.2016г. твърди, че живее сам на този адрес, като неправомерно му е отчитано потребеното количество вода –
надписвани са му по 20 куб. вода месечно. Подадено е и второ възражение, което
не касае процесния период от време.
Пред първоинстанционният съд са
представени публикуваните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор “В и К” АД – гр. Ловеч, одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/ с Решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г., действието на които не е оспорвано от страна на
ответника.
Направените
от ответника възражения в хода на първоинстанционното производство са предмет и
на въззивната жалба.
В производството пред
първоинстанционният съд са събрани писмени
и гласни доказателства. Допусната и изслушана е съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение е прието от съда. При съвкупния анализ на тези доказателства
настоящата инстанция приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорен факта, че
ответникът е потребител на В и К услуги доставяни от ищцовото дружество в
неговия имот находящ се на административен адрес: адрес: гр.Ловеч, ул.
Александър Кусев №9, вх.Б, ап.5. За установяване на правата и задълженията
между страните ищецът е представил действащите
Общи условия действали през процесния период от време.
Съгласно представеното от ищеца
извлечение от задължението на ответника – потребител с №134066, се
установява, че към 16.10.2017г. дължимата сумата е в размер на 676.41 лева -
главница по 26 броя фактури за периода от 27.02.2015 г. до 31.08.2017 г., като
е посочен техния номер, дата на издаване и стойност, а мораторната лихва е в
размер на 86.63 лева. По делото са представени и заверени копия от фактурите
въз основа на които е изготвено извлечението.
Назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза е дала заключение, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и
начисления по тях ДДС е внесен в бюджета. Фактурираната стойност на доставената, отведена и пречистена
вода е съобразена с утвърдената цена на
ДКЕВР за спорния период.Отразените количества с код 8 ”служебно” в приложената
към заключението справка са приспаднати от следващата фактура на ответника при
отчитане на потребление по реални показания. От м.април 2016г. до края на
процесния период във фактурите има отбелязване, че абоната е „без водомер”. Освен
това във фактурите е записано и количество вода, което пропорционално е
разпределено от отчетеното от общия водомер към индивидуалното потребление за
обекта на ищеца. Вещото лице е установило, че по счетоводни данни при ищцовото
дружество размерът на задължението за главница е 676.11 лева и мораторна лихва
86.63 лева.
От ищеца е
представено и извлечение от карнета воден за потребителския номер
на ответника, от което е видно, че на 11.09.2015г. последно е отрезено
показание на водомера – 261 куб.м., разход 4 куб.м. и код 1. За следващите
месеци няма отразявяне на показания, а само разход и код. На 12.10.2015г. е
отразен разход 5 куб.м. и код 8, на 02.11.2015 г. – разход 5 куб.м. и код 8, на
11.12.2015 г. – разход 7 и код 8, на 14.01.2016 г. – разход 10 и код 8, на
11.02.2016 г. – разход 10 и код 8, на 14.03.2016 г. – разход 10 и код 8, на
12.04.2016 г. в графа разход е посочено „бр.3” и код 4, на 13.05.2016
г. – разход – бр.2” и код 8, на 13.06.2016 г. – разход – „бр.2” и код 8, а от 12.07.2016
г. до 12.09.2017 г. всеки месец в графа „разход” е посочван „бр.2” и код 4.
Според тези данни в карнета след 12.04.2016г. разходът на вода е
начисляван според броя на обитателите на
жилището. Така е посочено и в приложените фактури.
В
карнета срещу дата 12.04.2016г. в графа „забележка“ е вписано „Предписание за недопускане РК
1250/11.02.2016 година“, като същото вписване е и срещу дата 12.09.2016 г.,
като изчисляването на разхода вода е продължило според броя на обитателите в
жилището.
По
делото е представено и Предписание съставено на 11.02.2016г., в което е
посочено, че представител на „В и К“ АД-Ловеч е установил, че на адреса на
ответника отчитането е невъзможно, поради отказ за достъп и на ответника е определен
срок – до 11.03.2016г. да осигури възможност за отчет на водомера, като уточни
с доставчика удобно време за извършване на отчитането. В предписанието е
указано, че при неизпълнение ще се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп и до изпълнение на това задължение, като разходът на вода ще се
изчислява по пропускателната способност на инсталацията при скорост на изтичане
1 m/s за 6 часа потребление в денонощие. Отказът на потребителят да подпише е
удостоверен с подписа на един свидетел.
Показанията
на доведения от ищеца свидетел В.В.– отчетник на измервателни уреди /инкасатор/
не са достатъчно убедителни и еднопосочни. Едновременно твърди, че познава
ответника, че „аз ходя всеки месец да записвам показанията, като оставям
бележка”, но за периода от време 27.02.2015г. до 31.08.2017г. не си спомня дали
е влизал в имота, като сочи, че за по-голямата част от периода отчитането е за
бройка хора. През 2016г. твърди, че е следвало да замества негов колега, като
записва потребената вода в с.Скобелево и с.Продимчец, затова негови колежки са
попълвали базата данни, но поради недопускането на адреса на ответника са написали протоколи, при което в
едномесечен срок потребителят е следвало да се обади във „В и К”, но след като
не е сторил това, отчитането на потребената вода е на бройки хора обитаващи
жилището.
Ответникът е възразил, че за времето от 02.10.2015 г. –
01.09.2016 г. не е пребивавал на адрес: гр. Ловеч, ул. „Александър Кусев“ № 9, вх. „Б“, ап. 5,
тъй като по отношение на него е издадена Заповед за незабавна защита №
1768/02.10.2015 г. по гр.дело № 1768/2015 г. на Районен съд-Ловеч, с която
временно му е била наложена мярка по чл.5 ал.1, т.2 от Закона за защита от
домашното насилие, изразяваща се в отстраняването му от съвместно обитаваното
жилище с Б. В. Б., находящо се на адрес: гр.Ловеч, ул. Подп. Александър Кусев №
9, вх.Б, ап.5. Тази мярка за защита в последствие е наложена и с влязло в сила
съдебно решение №76/23.03.2016г. по в.гр.дело №31/2016г. на Окръжен съд-Ловеч,
за срок от осем месеца, считано от 11.12.2015 година.
Ответникът е
ангажирал гласни доказателства, като е довел свидетелката С.Б.– негова съседка,
която знае, че от края на
По
делото са представени и писмо с изх.№ПД-578-2 от 30.01.2018г. на „В и К”АД до
ответника с оглед уточняване на удобно
за двете страни време за проверка състоянието на В и К маркировката, марка на
водомера, ф.№ метрологична калиброва и други показания на монтирания в жилището
водомер. На 12.03.2018г. е съставен Констативен протокол с представител на „В и
К”АД и потребителя С. в който е отразено, че в обект с №134066, находящ се на адрес: гр.Ловеч, ул.Александър Кусев №9, вх.Б,
ап.5 се намира изправен водомер, който е надлежно монтиран – има метрологична
пломба, знак В и К хол.гайка, работи и е с показания 692 куб.метра.
При така възприетата фактическа
обстановка настоящата въззивна инстанция прави следните правни изводи:
Безспорно, че между страните са съществували облигационни отношения
свързани с доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчната такава и ответникът има
качеството на „потребител”.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба
№4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи получаването на В и К услугите
се осъществява при публично известни Общи условия предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от тях лица и от съответния регулаторен орган. В този смисъл
Общите условия на В и К оператора са задължителни за потребителя и го обвързват.
Първоинстанционният съд е съобразил, че от страна на потребителя – ответник не
е оспорено действието на посочените в исковата молба и приложени към делото
Общи условия на оператора „В и К”АД -
гр.Ловеч.
Както пред първоинстанционния
съд, така и с въззивната жалба ответникът възразява, че за времето от 02.10.2015г. – 01.09.2016г. не е ползвал услугите на „В и К” оператора на
адрес: гр.Ловеч, ул.Александър Кусев №9, вх.Б,
ап.5, като по съществото на спора е заявил, че е искал да прехвърли партидите
за ток и вода на лицето, което е останало в жилището, но не му разрешили, с
аргумента, че майката има права след като детето е на три години, но тези
твърдения не са подкрепили с нито едно доказателство.
Съгласно редакцията на приложимите към
настоящия случай Общи условия
в
разпоредбата на
чл.61 ал.1 от Общите условия е предвидено задължението както на новия, така и/или
на предишния собственик или ползвател при промяна на собствеността или правото
на ползване да подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от събитието
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида.
Неоснователно въззивникът сочи, че това е било задължение единствено на новия
ползвател на имота. Съгласно чл.64, ал.1 ако предишният ползвател не закрие
партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриване на партида на новия ползвател, съобразно представения акт за правото
на ползване.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия
случай ответникът не е уведомил В и К оператора, че с оглед на постановените
решения спрямо него е приложена мярка за защита от домашно насилие и в
апартамента като ползвател е останала Б.В.Б.– майка на тяхното дете М.М.С.,
роден на *** година. Титуляр на партидата с абонаментен номер 134066, по която
се води отчета за ползваните В и К услуги за този период е останал ответникът.
Освен това от страна на ответника
не са оспорени данните в карнета за обект № 134066 до 01.09.2016г., поради
което те имат доказателствена сила до посочената в карнета дата 12.09.2016
година.
При изложеното, възраженията във въззивната жалба, че за
времето от 02.10.2015г. – 01.09.2016г. от
страна на въззивника не са ползвани В и К услуги на адрес: гр.Ловеч, ул.Александър Кусев №9, вх.Б, ап.5, са
неоснователни и настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в
тази насока, като приема, че ответникът дължи стойността на потребеното
количество вода по издадените фактури за периода от
27.02.2015 г. до 30.09.2016 г. за сума в общ размер на 442.24 лева, като е
взета предвид и фактура с №********** от 30.09.2016г. с период на начислената
вода до 12.09.2016 година.
Настоящият състав споделя изводите на
Районен съд – Ловеч, че не е доказан искът до пълния претендиран размер на
вземането произходящо от ползваните В и К услуги. Действително, че в хода на
производството е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която
като е съобразила фактурираните стойности на доставената, отведена и пречистена
вода и е дала заключение, че те са в съответствие с утвърдената цена на ДКЕВР за процесния период
със забележката, че количествата са отчетени с код 8 „служебно”, но така също е
и посочено, че тези количества са приспаднати от следващата фактура на
ответника, при отчитане на потреблението по реални показания.
В случай, че потребителят не е оказал
нужното съдействие на оператора за да му осигури достъп до уредите, с които се
отчита потребеното количество вода, изчисляването й е по ред и метод определен
в Наредба №4/2004 година.
Съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, се съставя протокол, които се подписва от това лице и от поне още
един свидетел, а съгласно ал.6 от същия член при отказ за достъп разходът на
вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост на
изтичане 1.0 m/s за периода за предишния отчет по ал. 1 /с точност до 1 куб.м/,
като в чл.49 от Общите условия отчитането е за период не по-дълъг от 6 месеца –
в случая по приложената справка от
вещото лице до 31.03.2016 година.
На 11.02.2016 г. на ответника е било
издадено предписание да осигури възможност за отчет на водомера в срок до
11.03.2016г., с указанието, че при неизпълнение, ще се счита, че е налице отказ
за осигуряване на достъп, като до изпълнение на това задължение разходът на
вода ще се изчислява по пропускателната способност на инсталацията при скорост
на изтичане 1 m/s за 6 часа потребление в денонощие, т.е. по реда на чл. 49 от ОУ
От
доказателствата по делото – приложените фактури, записи в карнета, заключението на вещото лице се установява, че
в имота на ответника е отчетена потребена вода при хипотезата „без водомер” или
по реда на чл.25, ал.8 и ал.10 от Общите условия съобразно броя на обитателите
в имота, като всеки месец завишаването е с 1.0 куб м за всеки обитател. От
показанията на св.С.Б.се установява, че след като ответникът отново пребивава
на адреса – от м.септември 2016г., длъжностното лице не е търсило достъп до
имота, като сочи случай при който
инкасаторът не е пожелал да влезе в дома на ответника и е заявил, че
служебно ще се начисли количеството вода, тъй като има проблеми с водомера. Още
повече следва да бъде съобразен и съставения на 12.03.2018г. Констативния
протокол №********** между представител на ищеца и с ответника, с който е
установено, че на процесния адрес е наличен водомер, надлежно монтиран – с
метрологична пломба, знак В и К хол.гайка, работи и е с показания 692
куб.метра. Освен това
По делото
дори да се приеме, че по надлежния ред е удостоверена процедура – да е съставен
протокол от длъжностното лице за отказ на потребителя да осигури достъп, то
изчисленията на база, на която са съставени процесните фактури за периода от
31.10.2016г. /когато е изтекъл периодът
не по-дълъг от 6 месеца/ до 31.08.2017г. са
направени по реда на чл.25, ал.8 и ал.10
от Общите условия – по информацията за брой обитатели, въпреки, че в предписанието
от 11.02.2016г. е посочено, че разходът ще се изчислява по реда на чл.49 от
Общите условия – по пропускателната способност
на водопроводната инсталация. По делото нито се твърди, нито се установява изпълнена
такава процедура, при което не може да бъде прието за доказано, че за периода
от 31.10.2016г. до 31.08.2017г. се дължи пълния претендиран размер от 676.41
лева или за разликата от 234.17 лева.
С оглед
на акцесорния характер на претенцията по чл.86 от ЗЗД правилно първоинстанционният
съд е определил размера на мораторната лихва, че за времето от 01.04.2015г. до
16.10.2017г. дължимата сума е 73.26 лева, като отхвърлил до пълния претендиран
размер от 86.63 лева или за разликата 13.34 лева.
Първоинстанционният съд е
достигнал до същите правни изводи, както и настоящата инстанция, при което
подадената въззивна жалба се явява неоснователна, затова обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски,
но тъй като те не са претендирани, такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№308 от 29.06.2018г., постановено по гр.д.№2598/2017г. на Районен съд - Ловеч
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.