РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110205322 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
П. П. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №408, вх.13,
ет.4, ап.8, депозирана чрез процесуален представител- адв.В.Ш. от ВАК против
Наказателно постановление № 22-8703-000671 от 23.11.2022г., издадено от Началник
група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, с което
на П. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и
общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаването НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че
възз. не е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена, а той нямал
достъп до автоматизираната система на полицията. Сочат се и допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като според въззивника в НП не били посочени
реквизитите индивидуализиращи нарушението. Претендира се и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание възз. се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото,
1
процесуалният представител моли за отмяна на НП на посочените в жалбата доводи.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.03.2022г. възз. Т. П. придобил в индивидуална собственост лек
автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ , с рег. № В8808РХ по силата на
договор за дарение на ½ ид.ч. от МПС. Останалата ½ ид.ч от автомобила П.
придобил по наследство от покойния си баща, починал на 02.01.22г. Сделката,
съставляваща дарение на автомобил, била изповядана в гр.Варна, по изискуемия
от закона ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите от нотариус с
рег. № 549 на Нотариалната камера и информация за същата била подадена по
електронен път в Сектор ПП-Варна.
Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до
25.05.2022г.вкл./ новият собственик – жалбоподателят П., не изпълнил законовите
си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене, а именно сектор ПП-
Варна, промяната в собствеността, поради което и на 26.05.2022г. регистрацията
на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На 21.09.2022г., около 11:50 часа жалбоподателят Т.П. управлявал лекия
автомобил „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ , с рег. № В8808РХ в гр.Варна, по ул.
„Княз Черказки“, посока бул.“.Вл.Варненчик““, където до №19 бил спрян за
проверка от полицейския служител – св. С. Г. –полицай в сектор СПС-Варна.
Проверката била инициирана поради констатирано нарушение на разпоредбите на
ЗДвП, тъй като възз. управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.
Впоследствие след направена справка в информационните системи на МВР се
установило, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на
26.05.2022г. по реда на чл.143, ал.15 отЗДвП.
За констатираното на 28.09.22г. св. Г. съставил АУАН, в който посочил
горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били
депозирани.
2
По случая била извършена и проверка,в рамките на преписка №365р-
58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката,
материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където била образувана
пр.пр.№14897/2022г. по описа на ВРП. С оглед установеното при проведената
проверка, прокурорът преценил, че извършеното от П. не покрива признаците на
престъпление по НК, тъй като е несъставомерно от субективна страна, понеже
липсвали доказателства, че П. е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация,
а и не бил запознат и уведомен от органите на Сектор ПП за прекратяване на
регистрацията. Поради това с постановление от 08.11.2022г. на основание чл.213,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното
прокурорът изпратил своя акт на органите на полицията.
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка
№365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, Началник група в
ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“, на 23.11.2022г., издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля С.Г., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№14897/2022г. по описа на ВРП, включваща
материалите по преписка №365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-
Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – командир на отделение при в Специализирани полицейски
3
сили, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12
от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани
полицейски сили“, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена
към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните
работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на
ДП за същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът счита, че с издаване на НП за същото деяние, за което е провеждана
проверка не се нарушава принципа залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към
ЕКЗПЧ.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведена и проверка в рамките
на преписка №365р-58522/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за сведение и евентуална преценка реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
Посочената по-горе проверка, водена с оглед данни за престъпление от общ характер,
безспорно е наказателна по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол
4
№ 7 към ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е
наказателно, които са известни като тест „Енегл” или критерии „Енгел.” – 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на
останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на
предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по делото Engel and Others
v. Netherland и понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм
за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер по
всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ решения.
Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи: „Никой не може да бъде
съден или наказан /никой не може да бъде наказателно преследван, обвинен или
наказван/ от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на
тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2015г., според което: „Правилото ne bis in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване
въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни гаранции: след
приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/
застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото нарушение.“.
Върховните съдии са следвали насоките на Европейския съд по правата на човека в
решение от 10.02.2009г. по ключовото дело С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в
което недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно
оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния
кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато
нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан по Кодекса за
административните правонарушения.“.
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в решението си от 14 януари 2010 г.
/окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу България (Жалба № 2376/03), отново
заявява, че независимо от изхода на делото (постановяване на осъдителна или
оправдателна присъда, освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение
и т.н.), именно вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си
5
срещу дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne bis in idem е залегнал като основно право и в Хартата на основните
права на Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския
съюз в решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma и Zecca е
постановил, че: „По силата на националното процесуално право силата на пресъдено
нещо на тази влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е налице
оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление, продължаването на
производство за налагане на административна имуществена санкция с наказателно-
правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.“
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за повторно осъждане или
наказание по чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при образувано впоследствие
наказателно производство, когато първото дело е приключило с влязъл в сила съдебен
акт - без значение вида на акта (наказателно постановление, съдебно решение,
присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство)
и неговия характер (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др).
Именно воден от всички тези принципни положения, законодателят е привел
националното законодателство в съответствие с утвърдения принцип ne bis in idem,
като е въвел и съответна правна регламентация в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК и
чл.36, ал.2 от ЗАНН, цитирани по-горе. В случая правната природа на акта на ВРП-
постановление за отказ от образуване на наказателното производство –ДП не е
окончателен акт, с който е решен въпросът за отговорността на въззивника. Първо това
постановление не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй като същото
не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е известно актовете на
прокуратурата, които не са проверявани от съда или не подлежат на обжалване пред
съд, какъвто е настоящия случай /тъй като се касае за постановление за отказ/,
подлежат на ревизия от по-горестоящ прокурор без ограничение във времето.
Прокурорският акт постановен в случая, няма характера на окончателен акт, с който е
решен въпросът за виновността и отговорността на въззивника за извършеното деяние-
управление на нерегистрирано МПС, на съответната дата и място. Видно от неговото
съдържание, в него е направена оценка за субективна несъставомерност на деянието /
единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е
престъпление от общ характер или не.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
6
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран
кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените
конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си
автомобил, придобит в индивидуална собственост на 24.03.2022г., който е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Поради това и посочените
в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Затова и съдът приема, че формално НП съдържа описание на нарушението,
посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице,
което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Мерцедес”,
модел „Ц 220 ЦДИ“ , с рег. № В8808РХ е моторно превозно средство по смисъла
7
на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя
на път, отворен за обществено ползване /в гр.Варна/ на датата посочена в
административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е
придобил в индивидуална собственост автомобила на 24.03.2022г. в предвидената
за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка
на подписите/, както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на
регистрирано пътно превозно средство не е изпълнил задължението си по чл. 145,
ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира
превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация, но въпреки това е
продължил да го управлява. В горната насока са и показанията на св.Г..
С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства.
Всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един
месец от настъпването й, арг. чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година.
Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, арг. чл. 14 от Наредба №
І-45 от 24.03.2000 година.
Регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, арг. чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 18б, ал.
1, т. 10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 година, като администрацията не
уведомява собственика на пътното превозно средство, рer argumentum a
contrario / по аргумент на противното/ от чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от
8
24.03.2000 година.
Съдът не споделя становището на ВРП в постановлението за отказ от
образуване на ДП, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят
не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от 27.12.2017г./,
съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен
срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва ex
lege / по силата на закона /, а не по волята на административен орган, поради
което и не е било необходимо контролните органи да информират Т. П. за
прекратяването на регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се
сподели тезата, че П. не е знаел, че следва да пререгистрира автомобила и че
регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото
бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил
24.05.2022г., който е почивен ден, поради което и по силата на закона този срок е
изтекъл в първия присъствен ден -25.05.22г. и очевидно не е бил спазен от новия
собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена, поради неизпълнение на задължението му в двумесечен срок, считано
от 26.05.2022г. Уведомяването е предвидено като задължение на полицейските
органи в случаите на чл.143, ал.10 от ЗдвП, който гласи : Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. А настоящият случай не е
такъв, поради което и няма никакво значение, че МПС управлявано от възз. е било
с поставени регистрационни табели.
Управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това , П. е бил
длъжен да е наясно с предвидените в закона последици, свързани със служебната
дерегистрация на автомобила му т.к. незнанието на закона не извинява никого,
поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна. В този
смисъл е трайната практика на всички състави на АдмС-Варна, част от която са
следните решения:
Решение № 1967 от 23.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2231/2019 г.
Решение № 2188 от 14.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2198/2019 г.
9
Решение № 1788 от 3.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2032/2019 г.
Решение № 2340 от 3.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3026/2019 г.
Решение № 910 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г.
Решение № 880 от 9.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 544/2020 г.
Решение № 1617 от 3.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2083/2020 г.
Решение № 1853 от 8.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2091/2020 г.
Решение № 1654 от 10.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2171/2020 г.
Решение № 1691 от 16.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2133/2020 г.
Решение № 1773 от 27.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2375/2020 г.
Решение № 337 от 15.03.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 195/2021 г.
Решение № 46 от 14.01.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1783/2020 г.
Решение № 181 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 125/2021 г.
Решение № 767 от 4.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 824/2021 г.
Решение № 827 от 17.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 734/2021 г.
Решение № 841 от 18.06.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1032/2021 г.
Решение № 189 от 22.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2539/2021 г.
Решение № 1259 от 17.10.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2031/2022 г.
Всичко гореизложено води до еднозначния извод, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе
предвидената за това отговорност.Затова и съдът намира, че в случая са налице
безспорни и категорични доказателства, че именно П. е извършил нарушението, за
което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда размера на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, които са в минимално предвидените в санкционната
норма размер, се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност
да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или
10
ЛПУМПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за
това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът намира, че въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН изобщо не следва
да се обсъжда, тъй като съгласно разпоредбта на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 24.12.2021 г.), за нарушенията по този закон не се прилагат чл.
28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, което сочи на
голямата обществена нетърпимост към подобни деяния. За прецизност следва да се
посочи, че видно от приложената по делото справка за нарушител /водач П. е бил
санкциониран с влезли в сила НП и фишове за различни нарушения на ЗДвП общо 14
пъти. Горното идва да покаже, че въззивникът системно не изпълнява задълженията си
по ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като
маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се
накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
11
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, се претендират
разноски, за направата на които, са представени доказателства. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-8703-000671 от 23.11.2022г.,
издадено от Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Специализирани
полицейски сили“-Варна, с което на Т. П. П. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ №408, вх.13, ет.4, ап.8 са наложени: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т. П. П. ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“
№408, вх.13, ет.4, ап.8 да заплати на Областна дирекция на МВР- гр.Варна сумата от
80,00 /осемдесет/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по
настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12