Решение по адм. дело №1023/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Ф. Х. Б., [ЕГН], гр. Сърница, [улица], подадена чрез адв. Д. А. Д., със съдебен адрес: гр. Сърница, [улица], срещу Решение № 1012-12-493#1 от 13.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-164-3 от 18.07.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на оспорващата е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 19.01.2024 год. до 18.11.2024 год. в размер на 34,34 лева дневно.

В жалбата и в писмено становище се излагат подробни съображения за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли за отхвърляне, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0018 от 24.01.2024 год. до Дирекция „Бюро по труда“ – Велинград, Ф. Б. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение с работодател във Франция е прекратено на 19.01.2024 год.

По подаденото заявление на Б. е изпратено уведомително писмо изх. № 122-00-164-1 от 30.01.2024 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е изискала представяне на: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от държава-членка на ЕС – Франция; декларация относно определяне на пребиваване по чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи за трудова дейност – атестации и 4 фиша; заявление и анкетна карта за Великобритания; формуляр Р45.

С вх. № 1019-12-1010 и 1011 от 13.02.2024 год. жалбоподателката е представила удостоверителни документи от Франция и Великобритания, включително преносими документи U1 от 13.04.2023 год. и 15.11.2023 год., удостоверяващи периоди на заетост:

– във Великобритания – от 18.07.2016 год. до 10.10.2023 год. (с прекъсвания);

– във Франция – от 03.10.2022 год. до 16.12.2022 год. и от 27.11.2023 год. до 18.01.2024 год.

По служебен ред чрез Системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите – членки на ЕС са изискани данни от компетентните институции със структурирани електронни документи (СЕД):

– от Франция: U001 № 898724, U003 № 904332;

– от Великобритания: U001CB № 922967.

Поради неполучени данни, с Разпореждане № 122-00-164-1 от 07.03.2024 год. производството е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 КСО.

Впоследствие в ТП на НОИ – Пазарджик са постъпили: СЕД U017 № 1424012 от Великобритания – заетост 10.04.2022 год. – 28.09.2022 год. и 18.06.2023 – 10.10.2023 год., причина за прекратяване – „изтичане на договора“; СЕД U017 № 1285895 и U004 № 1285898 от Франция – заетост 03.10.2022 год. – 16.12.2022 год. и 27.11.2023 год. – 18.01.2024 год., причина – „изтичане на договора“, брутен доход – 5380,73 евро (10 523,79 лева) и 3189,04 евро (6237,22 лева).

На основание чл. 55 АПК с Разпореждане № 122-00-164-2 от 16.07.2025 год. производството е възобновено. С Разпореждане № 122-00-164-3 от 18.07.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, както и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 19.01.2024 – 18.11.2024 год. в размер 34,34 лева дневно.

Административният орган е приел общ доход 29 132,50 лева (22 895,28 лв. в България + 6237,22 лв. от Франция), разпределен върху 509 работни дни, със среднодневен осигурителен доход 57,23 лева и 60% от него – 34,34 лева дневно.

Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдил разпореждането с Решение № 1012-12-493#1 от 13.08.2025 год., като е приел, че приложението на чл. 546, ал. 8 от КСО е правилно, позовавайки се на чл. 142 АПК и на практика на Върховния административен съд и СЕС за действие на нов закон спрямо незавършени производства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО предмет на съдебен контрол е Решение № 1012-12-493#1 от 13.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-164-3 от 18.07.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ф. Х. Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 19.01.2024 год. до 18.11.2024 год. в размер на 34,34 лева дневно.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административнопроцесуалните правила за издаването им.

По отношение на материалния закон:

В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

В разглеждания случай се установява, че заявлението на Ф. Б. е подадено на 24.01.2024 год. т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. Относно приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се вземе предвид, че ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“ (лат. „vacatio legis“), освен ако в самия закон не е определен друг срок.

Следователно, след като законодателят не е посочил в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024 год., изрично обратно действие (лат. – „ex tunc“) на нормата на чл. 54а, ал. 8 от КСО, то следва да се приеме, че действа само занапред (лат. – „ex nunc“) и не обхваща вече заверените случаи. В този смисъл са Решения по адм. дела №№ 159/2016 год., 841/2016 год. и 3145/2016 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.

Неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за посочения период, поради което и доводите на оспорващия в тази насока са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав за отпускане на ПОБ.

Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателя. В посочената хипотеза компетентна е държавата - членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа, че нормата на чл. 62, параграф 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия.

Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0018 от 24.01.2024 год. до Дирекция „Бюро по труда“ – Велинград, подадено от Ф. Б., съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, НОИ следва да се осъди да заплати Ф. Б. сторените по делото разноски. Същите са заявени в размер на 10,00 лева за заплатена държавна такса и 500,00 лева, с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие (виж л. 190 от същото). От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващия. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по КСО минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева. В случая страните са се споразумели за сума, която е съобразена с установения в Наредбата минимум. В този смисъл възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, а разноските следва да се присъдят в размер от 510,00 лева и сумата се възложи в тежест на административния орган.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Ф. Х. Б., [ЕГН], гр. Сърница, [улица], Решение № 1012-12-493#1 от 13.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-164-3 от 18.07.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на оспорващата е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 19.01.2024 год. до 18.11.2024 год. в размер на 34,34 лева дневно.

ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Ф. Х. Б., [ЕГН], гр. Сърница, [улица], сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото

Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.