ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ловеч, 09.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: Г.
ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, ч.к.а.д. № 30
по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл.213а, ал.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по частна жалба с
вх. № 144/17.01.2024г., подадена от Г.В.В., ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, срещу Определение от
з.з. на 04.12.2023г., постановено по
адм. дело № 376/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, в частта с
което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и
разноски по делото.
В частната жалба се твърди, че с определението
в обжалваната част неправилно е оставено без уважение искането на Г.В. за
освобождаване от заплащане на държавна такса при изпълнение в пълнота и в
цялост предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК. Според частният жалбоподател от
събраните по делото материали следва еднозначно извода, че същият няма никакви
доходи, от което следва обективна невъзможност за заплащане на ДТ, и за него е неясно
от къде съставът черпи информация за противното, позовавайки се на безспорното
и декларирано наличие на имущество, което непонятно защо отъждествявал с доходи
при установена липса на такива. Счита, че водените в някакви регистри МПС по
30-40 години години автомобилна възраст, и договор за наем, какъвто не е
подписвал, нито наем е получавал, са ирелевантни към настоящото производство,
защото не доказва наличие или не на доходи и приходи и потвърждава
декларираното от него. По тези съображения иска тричленният състав да отмени определение
като неправилно, несправедливо, нищожно-без относими мотиви, преграждащо хода
на делото, в противоречие на материалния и процесуалния закон и трайно
наложената практика , вкл. на Г.В. и Европейските правни норми – чл.6 пар.1 вр.
чл.13 ЕКПЧОС и върне делото за продължаване на съдопроизводството.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд-Ловеч намира частната жалба за подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения по чл.230 АПК срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С определението в обжалваната част, съдът е
оставил без уважение искането на Г.В.В., находящ се понастоящем в затвора ***
за освобождаване от дължимата за производството държавна такса в размер на 10
лева и разноски по делото.
За да постанови този резултат Съдът,
анализирайки събраните доказателства за изпълнение на законовите изисквания за
освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, е установил, че Г. В. и съпругата
му притежават множество недвижими имоти в различни населени места в страната, вписан
договор за наем, по който В. е наемодател с месечен наем от 1200 лева, както и
автомобили, при което е приел, че не са налице основаниея да заключи, че същият
няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски за
производството и молбата за освобождаване от внасянето им е неоснователно.
Определението, в обжалваната част е правилно.
По искането за освобождаване от държавна такса
по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценяват следните обстоятелства: доходите
на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с
декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възраст и други.
В случаят
правилно и обосновано решаващият съд е счел, че не са налице изискуемите
в закона предпоставки за освобождаване на молителя от заплащане на държавна
такса и разноски. Приложените по делото
справки от Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Община В.Търново, от Агенция
по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, имената на Г.В. и
съпругата му А.В. сочат за притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в
режим на съпружеска имуществена общност.
Видно от справка от 16.08.2023 г.
от ОД на МВР - гр. Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, Г.В. притежава пет
МПС. Съпругата му — А.С.В, притежава автомобил, който не е запориран. Видно от
удостоверение и справка в НБД двамата имат сключен граждански брак от 1986 г.,
а автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се приеме, че същият е в
режим на СИО, което както е отбелязъл съдът е законова презумпция по чл. 18,
ал. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, доколкото няма данни да е
лична собственост на съпругата.
Наред с това, справките за
жалбоподателя и съпругата му от Агенцията по вписване установяват, че двамата
притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори в голямата
си част частни лица и ипотекарни длъжници - жалбоподателят и съпругата му.
Установяват се и заличавания на договорни ипотеки и някои имоти са под наложена
възбрана, но не всички, като за част от тях възбраните са заличени. През
2017г., а и в по-ранен период са налице продажби на имоти, чиито собственици са
тези лица. Според справката, в пореден №17 има вписан договор за наем от 2020г.
с наемодател Г.В. и месечен наем 1200 лева. Справката от АВ установява, че Г.В.
притежава повече от 20 имота на територията на страната.
Освобождаването от заплащане на
държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.144 АПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в процеса,
които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не
разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти
дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие
на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена
от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 6 от ГПК
законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано
имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова
заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът
прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в
състояние да я заплати без особени затруднения.
За уважаване на молба по чл. 83,
ал. 2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя,
а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква
възможност да я заплати.
В
процесният случай съдът, анализирайки събраните доказателства за изпълнение на
законовите изисквания за предоставяне на безплатна правна помощ, правилно и законосъобразно
съдът е приел, че по отношение на частният жалбоподател не са налице
предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, а именно – констатирана невъзможност за
заплащане на таксата, предвид затруднено материално състояние. Въз основа на
задълбочен анализ, съдът мотивирано е счел, че липсват доказателства, които да
налагат като единствено възможен, обоснован и логичен извод този, че Г. В. няма
средства за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева. Несъмнено в хода на производството са били
събрани безспорни доказателства, че Г. В. и съпругата му притежават множество
недвижими имоти в различни населени места в страната, както и автомобили, с
които В. би могъл да се разпореди и да разполага с доходи. Следва да се съобрази и това, че предвиденият
размер на дължимата за образуваното съдебно производство такса е нисък - в
минимален размер от 10 лева.
Упражняването на правото на жалба не е
ограничено, доколкото жалбоподателят разполага с възможности да осигури
заплащането на държавна такса от 10 лева, ако желае да му бъде разгледан спора.
В тази връзка са неоснователни доводите в частната жалба, че оспорваното определение
е неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, противоречащо на
материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, вкл. на Г.В. и
Европейските правни норми – чл.6 пар.1 вр. чл.13 ЕКПЧОС.
В съответствие с чл.236 АПК за производството
по частни жалби субсидиарно се прилагат правилата за касационното производство.
В правната теория и практика се приема, че едно решение, съответно определение,
е нищожно, когато то не отговаря на изискванията за валидно решение,
определение. За да е правно валидно едно определение, то следва да отговаря на
следните условия: - 1. Да е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав. 2. Да е постановено в пределите на правораздавателната власт
на съда. 3. Да е изготвено в писмена форма и да е подписано.
Обжалваното определение е постановено от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, изготвено е в писмена форма и подписано от всички
членове на съдебния състав. Следователно определението е правно валидно и
поражда правни последици, а наведеният довод за нищожност на същото е
неоснователен.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема
частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за постановено в
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2, предложение първо във вр. с чл. 236 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение от з.з. на 04.12.2023 година, постановено по адм. д. № 376/2023 г. по описа на
Административен съд – Ловеч, в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.