Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи ноември двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 4023 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на ответниците В.С.С. и Л.С.С. срещу решение от 01.06.2018г. по
гр.д. № 24425/2017г. на СРС, 79 с-в, изменено с определение от 28.09.2018г. на
основание чл. 248 ГПК, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателите
дължат солидарно на „У.Б.“ АД, разликата над сумата 218. 11 евро до пълния
присъден размер от 2761. 30 евро, представляваща обезщетение за забава на
просрочени плащания за периода 05.12.2014г. - 28.11.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 69095/2016г. на СРС, 79 с-в.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е необосновано, предвид приетото в мотивите, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 22.10.2016г., а процесното обезщетение е изчислено
неправилно върху цялата непогасена главница от 13 770. 82 евро, считано от
06.06.2015г. до 22.10.2016г. Сочат, че за посочения период се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва само върху падежиралите вноски, а единствено
за периода 22.10.2016г. – 28.11.2016г. – върху цялата просрочена главница. В
писмени бележки поддържат съображения за приложимост на указанията в т. 2 на ТР
№ 3/27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК, като се сочи, че размерът на дължимата лихва за
забава, изчислена чрез лихвен калкулатор, е в размер на сумата 166. 17 евро, съобразно
погасителния план и уговореното в договора. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част за уважаване на иска за разликата над сумата 218. 11 евро до
пълния присъден размер от 2761. 30 евро /съгласно петитума на жалбата/, а в
писмени бележки молят съда да отмени решението в частта за уважаване на иска
над сумата 166. 17 евро до пълния присъден размер и да постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК до посочените
размери. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ,,У.Б.”АД, в депозирания от нея отговор в
срока по чл. 263,
ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, респ. да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и
по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за
банков потребителски кредит на физическо лице от 21.08.2013г., по силата на
който въззиваемата - банка е предоставила на въззивника – ищец С., в качеството
на кредитополучател и на въззивницата – ищца С., в качеството на солидарен длъжник,
кредит в размер на сумата 15 000
евро за рефинансиране и поемане на текущи нужди.
С оглед влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 69095/2016г. на СРС, 79 с-в срещу ответниците досежно
главницата от 13 770. 82 евро, както и влязлата в сила част на
първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за сумата 97. 37 евро
– договорна лихва за периода 05.02.2014г. – 28.11.2016г., както и в частта за
уважаване на иска до размера на сумата 218. 11 евро, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания
за периода 05.12.2014г. – 28.11.2016г., предмет на въззивното производство е
само иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата 218. 11 евро до пълния присъден размер от 2761. 30 евро,
съобразно релевантния петитум на жалбата.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен за
сумата от 3 890. 70 евро, представляваща
според ищеца обезщетение за забава на просрочени плащания.
За да уважи иска до размера на сумата
2 761. 30 евро, СРС е приел, че клаузата на чл. 11.2.2. вр. чл. 4. 2 от
договора, съгласно която при забава кредитополучателят дължи лихва, начислявана
върху размера на просрочената главница, формирана от базовия лихвен процент и
надбавка към него за просрочие, определена като 19. 75 % и представляваща
наказателна лихва, противоречи на нормата на чл. 33, ал.1 вр. ал. 2 ЗПК и е
нищожна, по направено изрично възражение на ответниците в тази връзка в срока
по чл. 131 ГПК. Поради това е присъдил сумата 2 761. 30 евро, представляваща
изчислена по реда на чл. 162 ГПК законна лихва за забава върху неизплатената
главница от 13 770. 82 евро за целия претендиран период от 05.12.2014г. –
28.11.2016г. Приел е за неоснователно възражението на ответниците, че дължимата
законна лихва върху главницата от 13 770. 82 евро следва да бъде присъдена
само за периода от 22.10.2016г. /когато е обявена предсрочната изискуемост на
кредита/ до 28.11.2016г., а за останалия период обезщетението за забава в
размер на законната лихва следва да бъде присъдено само върху падежиралите
месечни вноски. В мотивите на обжалваното решение е прието, че възражението на
ответниците в тази връзка е неоснователно, поради липса на подадено възражение
от ответниците по чл. 414 ГПК досежно размера на главницата, присъдена с
влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение.
С оглед изложеното, по отношение изводите
за нищожност на клаузата на чл. 11.2.2. вр. чл. 4. 2 от договора и заместването
й чрез приложението на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно претендираната от ищеца наказателна лихва,
представляваща по своето естество мораторна неустойка, с оглед липсата на жалба
от ищеца, е налице сила на присъдено нещо. Съгласно цитираните разпоредби,
когато потребителят забави дължимите плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, като кредиторът има право на лихва
само върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В случая е безспорно установено по делото
от заключението на приетата ССчЕ, че за част от процесния период 05.12.2014г. –
05.06.2015г. не е заплащана главница по договора, т.е. е налице забава, като за
този период ищецът е начислил наказателна лихва върху падежиралите вноски, но
съобразно уговорения в договора лихвен процент в общ размер от 204. 85 евро. За
периода 06.06.2015г. – 29.11.206г. наказателната лихва е начислявана от банката
в същия размер, но върху цялата предсрочно изискуема главница в размер на
13 171. 43 евро. По делото е безспорно установено, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 22.10.2016г., след връчени на ответниците нотариални
покани, а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 29.11.2016г. От заключението
на ССчЕ се установява, че заплатената за процесния период общо просрочена
наказателна лихва е в размер на сумата 142. 81 евро, от които 107. 29 евро платени
за периода 06.06.2015г. – 29.11.2016г. и сумата 35. 52 евро - за периода
05.12.2014г. – 05.06.2015г.
Предвид изложеното, оплакването в жалбата
досежно изчисляването на обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху цялата предсрочно изискуема главница за целия период, е основателно. Не
могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд в обжалвания акт, че при липса на подадено
възражение по чл. 414 ГПК, обезщетението за забава следва да се начисли в
размер на законната лихва за периода преди обявената предсрочна изискуемост
върху цялата предсрочно изискуема главница, тъй като подобен извод е в
противоречие на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. При приложение на
визираната норма, за периода 05.12.2014г. – 21.10.2016г. обезщетението за
забава е дължимо само върху падежиралите незаплатени вноски и изчислено по реда
на чл. 162 ГПК, същото възлиза на сумата 222. 43 евро. Размерът на
незаплатените вноски съдът приема за безспорен съобразно представения от
въззивниците лихвен лист /погасителен план/, който не е оспорен от въззиваемата
банка. Размерът на законната лихва за забава за периода от 22.10.2016г. /датата
на предсрочна изискуемост/ до 28.11.2016г. е в размер на сумата 150. 72 лв.,
изчислена върху цялата главница от 13 771 евро по същия ред. Следователно
за целия процесен период общият размер на дължимото обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на сумата 373. 15 евро. След приспадане на
заплатената сума от 142. 81 евро /доводите в жалбата за плащане в общ размер на
сумата 155. 04 евро са неоснователни, тъй като съгласно заключението на ССчЕ,
това е общият размер на заплатената договорна и наказателна лихва/, дължимото
от въззивниците обезщетение за забава възлиза на сумата 230. 34 евро и до този
размер искът е основателен, а за разликата до присъдения от СРС размер от 2761.
30 евро – неоснователен и недоказан.
Неоснователни са поддържаните в писмените
бележки доводи на въззивниците, че по арг. от ТР № 3/27.03.2019г. на ВКС,
ОСГТК, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, поради
което обезщетението за забава е в размер на сумата 166. 17 евро. Освен че
подобно твърдение е преклудирано, с оглед заявения в жалбата обжалваем интерес,
същото не се подкрепя от доказателствата по делото, по изложените по-горе
съображения. Отделно от това, указанията на цитираното ТР се отнасят до
дължимата възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост по
договорите за кредит, респ. същите са неприложими за въведения с жалбата
предмет на делото.
Предвид частичното несъвпадение на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта за уважаване на иска над сумата 230. 34 евро до присъдения размер от
2761. 30 евро, като вместо него бъде постановено друго за отхвърляне на иска, а
в останалата обжалвана част за уважаване на иска над сумата 218.
11 евро до размера на сумата 230. 34 евро, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, обжалваното
решение, изменено в частта за разноските с определение от 28.09.2018г., следва
да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца над
сумата 1552. 35 лв. до пълния присъден размер от 1831. 48 лв. – разноски за
заповедното производство и над сумата 29. 25 лв. до пълния присъден размер от
255. 18 лв.
С оглед изхода на спора, на въззивниците следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в
размер на сумата 92. 19 лв. – заплатена държавна такса.
Разноски не се претендират от
въззиваемия и не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 01.06.2018г.
по гр.д. № 24425/2017г. на СРС, 79 с-в, изменено с определение от 28.09.2018г.
по гр.д. № 24425/2017г. на СРС, 79 с-в на основание чл. 248 ГПК, в ЧАСТТА, с
която е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.С.С. и Л.С.С. дължат солидарно на „У.Б.“
АД, разликата над сумата 230. 34 евро
до пълния присъден размер от 2761. 30 евро, представляваща обезщетение за
забава на просрочени плащания за периода 05.12.2014г. - 28.11.2016г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69095/2016г. на СРС, 79 с-в., както и в
ЧАСТТА, с която са осъдени В.С.С. и Л.С.С. да заплатят на „У.Б.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 1 КПК, разноски над сумата 1552. 35 лв. до пълния присъден размер от 1831. 48 лв. – разноски
за заповедното производство и над сумата 29.
25 лв. до пълния присъден размер от 255. 18 лв. – разноски за исковото
производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“
АД, ЕИК *******срещу В.С.С., ЕГН ********** и Л.С.С., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца разликата над сумата 230. 34 евро до размера на сумата 2761.
30 евро, представляваща обезщетение за забава на просрочени плащания за периода
05.12.2014г. - 28.11.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 69095/2016г. на СРС, 79 с-в.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.06.2018г. по гр.д. № 24425/2017г.
на СРС, 79 с-в, изменено с определение от 28.09.2018г. по гр.д. № 24425/2017г.
на СРС, 79 с-в на основание чл. 248 ГПК, в останалата обжалвана част за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 218. 11 евро до размера на сумата 230. 34 евро.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати на В.С.С., ЕГН **********
и Л.С.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 92. 19 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.