Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 77 2323.07.2019.201923 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд четвърти наказателен състав
На
четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т. В.
Прокурор
…………….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело
№ 451 по описа
за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Н.А., ЕГН
**********, адрес: ***, гражданка на Република Турция и Република България, живееща
постоянно в Република Турция, гр.***, кв. ***, ул ”***” № ** чрез пълномощника
адвокат Г.Ж.К., със съдебен адрес за призоваване и съобщения.гр.***, ул.’’***”№
**, ет.*тел. *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 715/2018г. от
10.10.2018г. на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателката за
нарушение чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутен Закон /ВЗ/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв. и на основание чл.20,
ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – изделия
от злато – златни гривни -7броя, общо 118.00 грама, проба 916-22 карата.
С жалбата се иска цялостна отмяна на
Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, с доводи да са
били допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Твърди се, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото й на защита, както и че констатациите в АУАН и НП не отговарят на
действителното положение. Сочи се и, че жалбоподателката не владее български
език и административно наказателното производство е опорочено, тъй като в него
не й е бил назначен преводач.
В съдебно заседание жалбоподателя Е.А. редовно
призована, не се явява, представлява се от процесуален представител – адв. М., която поддържа изцяло жалбата и желае
атакуваното НП да се отмени. В хода на съдебните прения се излагат и
допълнителни аргументи за отмяна на НП, а именно: задрасквания в протокола за
извършена митническа проверка относно датата на съставяне на протокола. В
протокола било вписано, че е съставен на 17.04.2018 година в 17.00 часа, а след
това е коригирано на ръка без инициализация кой е извършил корекцията, без да
има подпис и без да има лигитимация в тази посока. При съставян на АУАН № 570
от 25.04.2018 година на жалбоподателката не било разяснено в какво се
изразява нейното нарушение и какво
подписва като документ. Твърди се жалбоподателката да не е била наясно с
изискването за деклариране на пренасяните златни изделия, както и че тя и нейният брат са били въведени
от митническите служители в заблуда
относно последиците от нарушението и дадените обяснения пред митническия орган да не са били дадени от жалбоподателката. Излага се още и че НП не й е било ненадлежно връчено .
Органът, издал обжалваното наказателно постановление –
Митница Бургас, а към настоящия момент - ТД „Южна морска“ към
Агенция „Митници“, се представлява в съдебно заседание от своите процесуални представители
– юрисконсултите Л. и Д.. Същите
изразяват становище за неоснователност и недоказаност на изложените в жалбата
твърдения, поради което молят същата да
не се уважава. Твърди се, че не са допуснати сочените от жалбоподателя
процесуални нарушения при издаване на НП, както и че нарушението, неговият
автор и вината му са безспорно установени, като жалбоподателката не е спазила реда за деклариране на пренасяните
от нея златни изделия, представляващи количество над разрешеното за пренасяне
през границата без писмено деклариране.
Районна прокуратура – Елхово,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2018 г., на МП
„Лесово", около 15:00 ч., на трасе „Вход леки автомобили" е
пристигнал лек автомобил с peг. № ***, управляван от свидетелят И.Н.А. и
спътник - жалбоподателя Е.Н.А..
Според създадената инфраструктура и
организация на МП”Лесово”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени
указателни табели, на които на шест различни езици, между които и турски, са указани задълженията
на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или
валута над определени размери. Същите се намират в зоната преди пристъпване на
митническия контрол.
Жалбоподателката е българска
гражданка, жувуща от 1992 година в република Турция.
При влизането в МП - Лесово
жалбоподателката Е.Н.А. е пренасяла в дамската си чанта изделия от благороден
метал – 7 бр. златни гриви, с общо тегло 118.00 грама, проба 916-22 карата.
След пристигане на автомобила в
зоната за митнически контрол, митническият служител - свидетеля С.Д. - на длъжност старши инспектор
в МП-Лесово при Агенция Митници, е запитал водачът - свидетелят И.Н.А. и спътницата му Е.Н.А. имат
ли стока, валута, валутни ценности и
изделия от благородни метали за деклариране пред митническите органи.
Никой от пътуващите в автомобила,
включително и жалбоподателката не е заявил, че
има за деклариране стоки, валута валутни ценности и изделия от благородни
метали. След получени отрицателни отговори актосъставителят, съвместно с митнически
инспектор Н.Г. и старши митнически инспектор С.Д., пристъпили към извършване на
проверка. При извършения контрол на автомобила и лицата е било установено в
дамската чанта в кутия с прозрачен капак на Е.Н.А. наличието на следните
недекларирани по установения ред стоки: гривни от жълт метал - 7 /седем/ броя.
В съставения протокол на стр. 1 от същия като дата на проверката е била посочена
датата 177.04.2018 година и час на проверката 17 часа, същите са зачеркнати и
час и дата на проверката е посочено 15
часа на 25.04.2018 година, посоченият
протокол не е подписан от лицето по започнало проверката и
сочено като съставител на
протокола от проверката - св.С.Д..
В присъствието на Е.Н.А. същите били
претеглени с електронна везна DS 682-15КТ, заверена и сертифицирана до 09.2018
г собственост на Митница-Бургас, при претеглянето се установили следните
стойности на теглото на накитите: гривни
от жълт метал - 7 броя, наподобяващи злато с общо тегло 118 гр. всички еднакви.
За извършената проверка е съставен Протокол за митническа проверка
№М1327/BG001011/25.04.2018г. в протокола са били врписани и обясненията на
провяреваното лице във връзка с намеринете в него златгни изделия, а именно, че „зллатото е за сватбата му“.
Откритите златни изделия, предмет на
нарушението, са иззети с разписка за задържане № 0051328 от 25.04.2018г. в
разписката на български език е било записано като изявление на
жалбоподателката, че гривните са нейни лични
вещи.
Е.Н.А. е дала и писмени обяснения, в
които е посочила, че е носила
в дамската си чанта 7 гривни, но не е знаела, че е
забранено да се носи повече от 60
гр. злато. Сочи че в автомобила са пътували с брат й и са
отивали на сватба. Обясненията са били написани от страна на брата на жалбоподателката - св.А.
и подписани от жалбоподателката.
Въз основа на горното св. С.С.Д.
съставил на място срещу жалбоподателката Е.Н.А. АУАН № 570/25.04.2018 година, в
негово присъствие и в присъствието на св. С.Н.Д. и Н.Х.Г., за извършено
митническо нарушение изразяващо се в
пренасяне през държавната граница на
стоки без знанието и разрешението на митническите органи, представляващи
изделия от жълт метал с общо количество измерени с електронна везна
118 грама. В АУАН актосъставителят е дал
правна квалификация на нарушението -
по чл. 18 от Валутния закон във
вр.чл. 14а, ал.1 от Валутния закон във връзка с чл. 5. ал. 1 от Наредба № Н-1 от 1
февруари 2012 г. на МФ.
След съставяне на Акта същият е бил
подписан и предявен за подпис на жалбоподателката, която го е подписала и препис от същия й е бил връчен. Като изявление на жалбоподателката в
АУАН на български език е било записано, че същата няма възражения по
проверката.
По време на цялата проверка е
присъствал брата на жалбоподателката И. Н. А..
След съставянето на АУАН №
570/25.04.2018 година е извършена оценъчна експертиза на откритите и иззети при
митническата проверка накити от бижутер Т. П.от гр.Бургас, с вx.N
32-185536/27.06.2018г. на Митница
Бургас, за установяване вида, пробата грамажа и стойността на стоките,
предмет на нарушението. Видно от същата изделията предмет на нарушението 7
гривни, представляват изделия от
благороден метал - злато, проба 916 - 22 карата, и са бижута в готов вид за
търговска цел, описани както следва: гривни 7 броя - 118 грама - 22 карата.
Видно от заключението пазарната цена на накитите е
определена при цена 83.00 лв. за грам или общо 9794.00 лв.
Въз основа на съставения от св.С.Д.
АУАН № 570/25.04.2018 година Зам.Началника на Митница Бургас – В. И. издал обжалваното НП
№ 715/2018 г. от 10.10.2018 г. срещу жалбоподателя Е.Н.А., с ЕГН **********,
притежаваща
документ за самоличност No *********, изд. на 26/06/2014 г. от МВР - Добрич, с
адрес: Република Турция, гр. ***, ***, ул. „***“ **, с адрес за кореспонденция:
с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. на основание
чл.18, ал.1, вр. с чл.
14а, ал.1 от ВЗ и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата
като предмет на нарушението – изделия от злато – златни гривни – 7 броя, общо
118.00 грама, проба 916-22 карата, за това, че на 25.04.2018 г. на МП „Лесово“, Е.Н.А. не е изпълнила задължението си да декларира
пренасяните от нея златни изделия – общо 118 грама, съгласно разпоредбите на
чл.9, ал.1, във връзка с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на
финансите – нарушение на чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а,
ал.1 от Валутния
Закон.
НП е връчено на Е.Н.А. на 18.10.2018 година
по пощата, видно от
приложената към преписката разписка /известие за доставяне/, а жалбата срещу него е
депозирана също по пощата, изпратена е
на 24.10.2018 година и е постъпила при
административно - наказващия орган на 25.10.2018 година.
От
приетото към доказателствата – извлечение от
акт за граждански брак №891
издаден на 02.11.2018г. от Дирекция
„Граждански състояние“ *** /***, представено и в превод, се установява че
лицето И. В., родено на *** година в гр.
***, България е сключило граждански брак
на 03.05.2018г. в ***, република Турция.
С
представеното по делото заверено копие от заповед № ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на
Министъра на финансите се установява материалната компетентност на контролния
орган, открил валутното нарушение посочено в чл. 18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно
на АНО издал НП. Видно от съдържанието на заповедта, министъра на финансите е
делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни
нарушения по чл.18, ал.1 и 5 ВЗ, а на началниците и зам.началниците на
митниците да издават НП въз основа на тези актове.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели – С.С.Д., С.Н.Д., Н.Х.Г.,
разпитани на страната на наказващия орган и
И.Н.А. - свидетел допуснат на
страната на жалбоподателката, както и от
приложените по делото писмени доказателства – писмо
вх.№ 32-152280/29.05.2018 година на Митница Бургас, оценъчна
експертиза, писмо изх.№ 32-119403/25.04.2018 година на Митница Бургас, АУАН №
570/25.04.2018 година на Митница Бургас,
протокол за извършена митническа проверка № М1327/25.04.2018г., разписка №
0051328 на Митница Бургас, обяснения от
Е.Н. А., копие на задграничен
паспорт на Е.Н. А., свидетелство за
регистрация на МПС, писмо изх.№
32-204698/11.10.2018г . на Митница Бургас, известие за доставяне ИД PS
8000 020WMM V, заповед ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, и извлечение от акт за гр.брак № 891,
издадено на 02.11.2018г. от Дирекция
граждански състояние *** /****/, ведно с превод.
Налице е противоречие между показанията на свидетелите митнически
служители С.С.Д., С.Н.Д. и Н.Х.Г. от
една страна и показанията на свидетеля И.Н.А.
от друга, по отношение на следните обстоятелства - жалбоподателката Е.Н.А. владеела ли е български език, била ли е запитана от
митническият служител С.С.Д.
има ли стоки, валута и валутни ценност
подлежащи на деклариране и същата
заявила ли е пред митническия служител
отказ да декларира пренасяните от
нея валутни ценности - златни накити.
По отношение обстоятелството жалбоподателката владее
ли български език твърденията на
митиническите служители са че лицето е владеело български език и с нея
са комуникирали на български език. Същевременно в показанията на св. Н.Г.
се сочи, че св.С. Д. е разговарял
с жалбоподателката в определени моменти и на турски език. Св.И. Н. А. от своя
страна твърди, че сестра му не владее български език. Видно от
показанията му сестра му е напуснала република България на четири годишна
възраст и посещава
Република България периодично на три четири години. Свидетелят твърди и че той е написал писмените обяснения депозирани пред митническите органи, както и той е написал
че няма възражения по проверката. Доказателствата преценени в тяхната
съвкупност, а именно, че
жалбоподателката е родена в България, до четиригодишната си възраст е
живяла в страната, а от тогава е с постоянно местоживеене в република Турция,
но периодично посещава република
България, при проверката е разговаряла на български език, като в
определение моменти митн.служител С.Д. е
говорил с нея на турски език са индиция, че същата владее говоримо български
език, но не в достатъчно добра степен.
Горните обстоятелства и твърденията на св.А., че той е написал писмените
обясненията дадени пред митническите служители,
а те са били подписани само от Е.Н. А. дава
основание на съда да приеме, че жалбоподателката
не владее писмено български език. Предвид
горното съдът не кредитира показанията на митническите служители, че жалбоподателката лично е написала
обясненията дадени пред тях.
Приложененото по делото писмо адресирано до началника
на митница Бургас вх. №
32-152280/
По отношение на
обстоятелствата жалбоподателката била ли
е запитана от митническият служител С.С.Д. има ли стоки, валута и
валутни ценност подлежащи на
деклариране и същата заявила ли е пред
митническия служител отказ да декларира пренасяните от нея валутни ценности - златни накити е налице противоречие между
показанията на свидетелите митнически служители и показанията на брата на жалбоподателката
св.И.Н. А., който твърди, че единствено той е бил запитан дали има нещо за
деклариране. Съдът дава вяра на митническите служители, че жалбоподателката
и брат й са били запитани дали да
декларират стоки, валута или валутни ценности
както и че жалбоподателката не е заявила, че желае да декларира
пренасяните от нея валутни ценности.
С оглед на така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок и пред
компетентния да се произнесе съд.
Преценена по същество, същата е и
изцяло неоснователна.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973
г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване.
Съгласно чл. 18 ал. 10 от ВЗ,
актовете за нарушения по чл. 18, ал. 1 - 6 ВЗ се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от Министъра на финансите, а НП се издават от Министъра на
финансите или оправомощени от него длъжностни лица. В изпълнение на това
законово правомощие е издадената от МФ и приложена като доказателство Заповед
на министъра на финансите, с която именно митническите органи са оправомощени
да съставят актове за установени от тях определени валутни нарушения - само
такива по чл. 18, ал. 1 и ал. 5 ВЗ, началниците и зам.началниците да издават НП
по посочените текстове. В тази връзка съдът приема, че Актът и НП са издадени
от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН и чл.47, ал.1,
б."а", вр.ал.2 от ЗАНН, във вр. чл.18,ал.10 от ВЗ.
При издаването на АУАН и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
При издаване на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От
описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП може да се направи
извод, че е описано нарушение: внос на изделия от благородни метали, без да са
декларирани по съответния ред.
Така описаното нарушение е
съставомерно по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, поради което съдът счита, че
наказателното постановление съдържа задължителните по чл. 57 от ЗАНН реквизити
и правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение се наказва
не е ограничен.Посочено е че е нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от ВЗ във вр.с
чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за пренасяне
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се съдържа в цялата
обстоятелствена част на наказателното постановление, където е посочено, че
наказаното лице при влизане от Турция в Р. България не е декларирало внасяните
от него изделия от злато по предвидения ред и е нарушило чл.14а,ал.1 от ВЗ и от
това описание на нарушението може да се направи извод, че е описано нарушение -
внос на изделия от благородни метали, без да са декларирани по съответния ред.
От така възприетата фактическа
обстановка и съобразно събраните доказателства коментирани по горе се установи
по безспорен и категоричен начин, че на 25.04.2018г . на МП "Лесово" Е.Н.А., не е изпълнила задължението си да
декларира с декларация за паричните средства пренасяните от нея златни изделия
- общо 118.00 грама, съгласно разпоредбите на чл. 9. ал. 1 във връзка е чл. 5. ал. 1 и
чл. 4. т. 2 от Наредба N2 Н-1 от 01.02.2012 г., с което виновно е осъществила състава на чл.18, ал.1
във връзка е чл.14а, ал.1 от ВЗ, в подкрепа на който извод на съда са събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Съгласно нормата на чл. 14а, ал. 1
от Валутния закон - Пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с наредбата по чл. 14г./от същия нормативен акт/.Декларирането е
задължително в случаите на пренасяне на такива стоки над законоустановения
размер на безмитен внос, посочен в чл. 4 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.При
всички случаи при нарушение на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон се носи
административно-наказателна отговорност, на основание чл. 18, ал. 1 от ВЗ, като
санкцията е глоба в размер от 1 000 до 3 000 лева, а ако нарушителят е
юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер
от 2 000 до 6 000 лева.
Безспорно се доказа, че златните накити
са открити в чантата на жалбоподателя, в размер който безспорно надвишава
допустимите по закон прагове за пренасянето на които законодателят е предвидил
да не се декларират, а именно за злато 60грама /чл.4,т.2 от Наредбата-бижута и
аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на
съдържанието на златото или платината /. Също така безспорно се установи от
свидетелските показания, че жалбоподателката въпреки, че е била поканена да декларира
внасяните от неа стоки и цености, не е декларирал внасяното от нея количество
златни накити, което впоследствие е било открито при извършването на митническата
проверка, като не се споделя доводът изложен в жалбата, че нарушението е
недоказано и жалбоподателката не е автор на процесното адм.нарушение, но тъй
като такива доказателства не бяха ангажирани пред настоящия състав, а напротив
от разпитаните митнически служители се установява,че при покана от тяхна страна
жалбоподателя да декларира, същата е заявила, че няма нищо за деклариране, но в
последствие в нейната чанта е открито процесното злато, а от друга при
ангажиране на административно - наказателната отговорност законодателят се е
интересува единствено и само от фактическото, реално пренасяне през държавната
граница без деклариране, факт установен безспорно в проведеното производство.
В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно ал.2 на чл.14а от ВЗ задължението за деклариране по ал. 1 се смята
за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е
невярна или непълна. Такъв отказ съгласно предложение първо на ал.2 на
посочения текст е налице, когато декларатора заяви, че няма стоки за
деклариране, което жалбоподателката безспорно е извършила с факта на
потвърждаване пред проверяващия митнически служител,че не внася в страната
стоки, валути и цености над законнопредвидените и респективно няма какво да
декларира.
Свободно, без писмено деклариране,
местните и чуждестранните лица могат да изнасят и внасят епизодично за лично и
семейно ползване благородни метали и скъпоценни камъни в необработен,
полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и
скъпоценни камъни, но до следните размери отнасящи се до извършеното нарушение
визирано в чл.4,т.2 от горецитираната Наредба: бижута и аксесоари от сплави на
златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или
платината. При износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено
деклариране се изисква само когато се надвишават определените за свободно
пренасяне и посочени по-горе размери. Писмено деклариране се изисква и при
пренасянето на благородните метали и скъпоценните камъни във вид на прах или
друг вид, различен от допустимия за свободно пренасяне, т.е. под формата на
изделия, в необработен или полуобработен вид или монети. Митническата
декларация по наредбата е по образец, утвърден от министъра на финансите, и
следва да се попълни и подаде в три екземпляра - един за декларатора и два за
митническите органи.
Осъществяването от обективна страна
на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства
и писмените такива, които съдът цени по изложените по горе доводи,които по
безспорен и категоричен начин установяват релевантни по делото факти, а именно:
относно авторството, както и обективния факт на откриването златните накити в
чантата на Е.А.. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява
съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк
умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране му е било известно, като част
от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, или ако не са
му били известни, следвало е да ги знае, в който случай незнанието не изключва
виновността. Следователно жалбоподателката е съзнавала и противоправния
характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на
общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация, с
оглед неизбежността от настъпването на този резултат.
Стойността на стоката правилно е
определена от вещото лице, същата и не е оспорена от страна на жалбоподателя,
по съответния процесуален ред, и приетата от АНО стойност в размер на
9794.00лева за общото количество стока, следва да се приеме за законосъобразно
определена и доказана.
Наложеното на жалбоподателят
наказание - глоба в размер на 1000.00лв, е определена правилно при съответно
приложение на санкционна разпоредба - чл.18 ал.1, във вр. с чл.14А ал.1 от ВЗ,
административно-наказателния състав на която е осъществен в случая. Същата, АНО
е индивидуализирал в минималния установен размер, отчитайки всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и липсва правна възможност за неговото
намаляване. Поради което и съдът счита НП, за законосъобразно, правилно и
обосновано в санкционната му част .
Последното е законосъобразно и в
частта на постановената санкция "отнемане в полза на държавата" на
предмета на нарушението-т.1 от НП, изрично предвидена в чл. 20 ВЗ, в случаите
на осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.
За пълнота на мотивите следва да се
посочи, че е ирилевантно обстоятелството чия е собствеността на процесното
златото, т.като отнемането в полза на държавата на вещите предмет на
нарушението, реда и предпоставките за това са уредени в чл.20 от ЗАНН, като за
постановяването му е необходимо съгласно чл.20, ал.3 от ЗАНН отнемането да е
предвидено в съответния закон или указ. Такова предвиждане е уредено в чл.20 от
ВЗ, според който предмета на нарушението се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен. Текста въвежда
изключение от общото правило на чл.20, ал.3 от ЗАНН по отношение на изискването
отнетото да принадлежи на нарушителя.
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице "маловажен случай" на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ВЗ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на контрол на
граничния трафик на стоки в това число и финансовата й дейност.В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено
определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато,
с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, настоящата
инстанция също счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Няма доказателства, които да обосноват по-ниска обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя в сравнение с общия случай на административно
наказуемо деяние. Недекларираните златни изделия, пренасяни от същият,
надвишава допустимото за пренасяне без деклариране количество от 60грама, което
опровергава твърдението за маловажност на случая. Не може да го обоснове и
липсата на вреди от нарушението, тъй като всички нарушения от този вид не
зависят от вредоносния резултат. За конкретния случай, не се установяват
фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото - първо
ред нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно,
конкретното се характеризира като формално - настъпването на вреди не е
съставомерен елемент, а с оглед мястото на извършването му и др. фактически
обстоятелства - на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС, вкл. и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващо обстоятелство, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв.
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, за каквито могат да бъдат цени - първо по ред нарушение, но
същите дори и в съвкупна преценка нито изключват съставомерността на
нарушението, по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на отегчаващото
обстоятелството, така че мислимо в случая е съотношение на паритет помежду им.
Ето защо, указаните облекчаващи за отговорността /т.е.смекчаващи/, не
обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние,
спрямо типичната за този род нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и
контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на
стриктен контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън
Общността, част от която е РБългария, като всяко нарушение съществено накърнява
целите и принципите на ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите
Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна
обществена опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид
конкретните оохранени от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията
на наказанието- в минимума, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства, които
обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията "маловажен
случай". Ето защо преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН е законосъобразна. С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.В този
смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл 63, ал. 1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
715/2018г. от
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Ямбол в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните, чрез РС –
Елхово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: