Решение по дело №64/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, съдебен адрес: гр. Русе, ул.“Отец Паисий“ № 5, действащ чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 84 от 17.05.2023г., постановено по АНД № 798/2022г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление (НП) № BG16052022/4000/Р8-560 от 15.11.2022г. за наложено на М. П. Д. от [населено място], административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения в оспорване изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. Жалбоподателят счита, че същото е издадено при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, и при наличие на предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа същите съображения, както и допълнителни такива във връзка с постановеното решение на СЕС по дело № С-61/2023г. Счита в тази връзка, че ненаказването на безспорно установеното нарушение би било в противоречие с чл. 9а от Директивата, предвид кумулативното изискване приложимите наказания освен съразмерни, да бъдат още ефективни и с възпиращ ефект. Твърди, че липсата на наказуемост ще стимулира всички останали правни субекти да игнорират императивните изисквания на закона, свързани със заплащане на дължимата пътна такса при управление на съответните ППС по републиканската пътна мрежа, за която се изисква такова. От касационния съд се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде потвърдено Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба М. П. Д. от [населено място], действащ чрез упълномощен адв. Т. Я., АК – Шумен, ангажира писмен отговор по жалбата, както и становище в съдебно заседание, с което оспорва същата като неоснователна. Счита, че РС – Разград правилно е отменил НП на формално основание, като е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Сочи и допълнителни аргументи, свързани с постановеното решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело № С-61/2023г., като обосновава извод за неприложимост на санкционната разпоредба по издаденото НП поради фиксирания размер на наказанието, докато не последва законодателна промяна. Заявява претенция за присъждане на деловодни разноски, касаещи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, Наказателното постановление – незаконосъобразно, а решението на РС – Разград – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Съображенията са с оглед решението на СЕС по дело № С-61/2023г. и задължителното тълкуване на съюзното законодателство, което по силата на чл. 663 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е задължително за всички съдилища и учреждения в РБългария. В тази връзка приема, че НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност/пропорционалност по чл. 9а от Директивата при липса на възможност за индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса и други особености от техническо естество.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства Районен съд - Разград приел за установено, че на 16.05.2022 г., в 22:55 часа, в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Дунав мост при гр. Русе, е пристигнало ППС „Волво ФХ 42 Т“, вид: Влекач, с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от М. П. Д. от [населено място]. След извършена проверка в системата на Национално ТОЛ управление, се установило, че процесното ППС е засечено на 29.04.2022 г., в 12:38 часа, по път 1-2, километър 76+664, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължима пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Въз основа на горните констатации на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № BG16052022/4000/Р8-560 от 16.05.2022г. от Инспектор в отдел ПТРР, ТД „Митница Русе“, а въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № BG16052022/4000/Р8-560 от 15.11.2022г. от Директора на Национално ТОЛ управление към АПИ - гр. София, с което за констатираното нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на същото основание на М. П. Д. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева.

При преценката на законосъобразност на обжалваното НП, Районен съд - Разград приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - липсва описание на нарушението вменено на жалбоподателя, което осуетява неговата защита. Фактически от текста на НП не ставало ясно какво конкретно поведение е прието като нарушение – действие или бездействие. Съдът приел, че посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените, налагащо отмяната на НП като незаконосъобразно и на това основание го отменил.

При касационната проверка съдът прецени, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, обжалваното решение на РС – Разград е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Отговорността на ответника по касация М. П. Д. е ангажирана за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание "Глоба" в размер на 1800.00 лева за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.

При издаването на АУАН и НП, обаче, са допуснати съществени нарушения на приложимия материален и процесуален закон.

Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП, е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение, и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП, е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма "Административнонаказателна отговорност" от закона, заедно с останалите санкционни норми по този закон.

Вмененото на наказаното лице нарушение се свързва с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за съставомерността на процесното нарушение е необходимо да се установи движение на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са изпълнени посочените задължения на водача -преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Т.е. правилото за поведение, което санкционира разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП се съдържа в императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от същия закон. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не се съдържа задължителен реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 5, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда.

Допълнително основание за отмяната на Наказателното постановление е обстоятелството, че наложеното с него наказание противоречи на т. нар. "принцип на пропорционалност". В случая законът предвижда фиксиран размер на „Глобата“ от 1800 лева. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. Решение от 09.02.2012г. по дело С 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41).

В този смисъл е и Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В изложения контекст и тъй като наложената глоба е непропорционална на извършеното нарушение, НП правилно е било отменено. В случая глобата по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е в абсолютен размер, което не позволява при налагането й да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което противоречи на принципа на пропорционалност съгласно посочената Директива. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на наказание за констатираното нарушение. Няма и приложима норма от Съюзното законодателство с директен ефект. При това положение, единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на съразмерна и съответна на тежестта на нарушението глоба, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник.

В този смисъл, отменителното решение на въззивния съд, макар и по различни съображения, съответства на горния извод и се явява правилно. Не са налице касационни основания, налагащи отмяна на проверявания съдебен акт, което квалифицира и касационната жалба като неоснователна.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията за разноски на процесуалния представител на ответника по касация, съобразно условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно. Правото на адвоката да оказва безплатна адвокатска помощ е установено със закон, като в случая е доказано наличието на сключен Договор при посочените горе условия на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, обуславящи ползването на безплатна помощ от ответника по касационната жалба. В съдебната практика е възприето разбирането, че при преценката за дължимост на претендираните съдебни разноски, съдът следва да съобрази единствено факта, че между представляваното лице и упълномощения адвокат има сключен Договор за правна защита и съдействие при договорено безплатно процесуално представителство, без да се изследват основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (в този смисъл Определение № 6943 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2023 г., III о.).

За претендираното възнаграждение в размер на 480.00 лева е представен Списък на разноските и е определено в минималния дължим размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На представляваното лице е била наложена „Глоба“ в размер на 1800 лева, като при материален интерес от 1000 до 10 000 лв., съгласно цитираната разпоредба, възнаграждението е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо следва да бъде присъдено в искания размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 17.05.2023г., постановено по АНД № 798/2022г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Я., АК – Шумен, предоставила на ответника по касационната жалба безплатна адвокатска помощ, сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева – дължимо възнаграждение, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е окончателно.