Решение по дело №4685/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1502

 

гр.Бургас, 05.12.2019

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

 при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 4685 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на А.Н.М. с ЕГН: **********, срещу НП № 19-0769-004527/19.09.2019г.  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.4 вр. ал.1 т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.

С жалбата, се моли за отмяна на атакуваното НП. Декларативно се заявява, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, недоказаност и несъставомерност на нарушението.

  В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.П., който заявява че поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.08.2019г. в 12,53 часа в рамките на населеното място - гр.Бургас, ПП I-9, км. 253+500 до кв.Крайморие, техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 644, поставена в служебен автомобил „Опел Астра“, засякла и заснела движещ със скорост от 111 км/ч. автомобил - *** с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 16060”. Актосъставителят Д. последвал въпросния автомобил и чрез сигналната уредба подал команда за спиране. Установил водача – жалбоподателката М. и съставил АУАН.

В последствие било издадено атакуваното НП, в което наказващия орган приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, като цитирал и ел.фиш № 1461884/23.12.,2016г. и ел.фиш № 2322846/09.10.2018г. в сила от 15.04.2019г. за същите по вид нарушения, и на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 1400 лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол за проверка.

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съдържащ всички законоустановени реквизити. Липсват данни и за представено писмено възражение.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Приложените снимки са ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без каквито и да е затруднения. На процесните снимки ясно се вижда, че е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство. Но дори и да не беше сторено това, следва да се вземе в предвид, че актосъставителя на момента е спрял нарушителя, показал му е записа и му е съставил АУАН, който е подписан без възражения.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички предвидени задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на процесуално основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По същество следва да се посочи следното:

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ респективно НП. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 6) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници при стартиране на производството – т.е. още в АУАН. Само по този начин съдът би могъл да провери, дали действително тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния случай в НП е направен извод, че деянието е извършено в „повторност“, но в АУАН не са посочени фактите, от които се вади този извод. Това по своята същност представлява процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да обори твърденията за „повторност“, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на актосъставителя и АНО и да запълва техните задължения, свързани с точно описание на нарушението и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна.

Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, като следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, където се приема, че :

„ ...  В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание....”.

Поради горепосочените причини, съдът счита, че деянието следва се преквалифицира от такова извършено в условията на „повторност” – чл. 182, ал.4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място с повече от 50 км/ч., както е в случая, респективно размерът на наложената „Глоба”  да се измени от 1400 лева на 700 лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на преквалифицирането на нарушението и намаляването на размера на наказанието - в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакувания ЕФ следва да се измени в горния смисъл.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 19-0769-004527/19.09.2019г.  на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.4 вр. ал.1 т.6 ЗДвП на А.Н.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1400 лева и  лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.4 и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба” от 1400 лева на 700 лева.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0769-004527/19.09.2019г.  на ОДМВР-гр.Бургас в останалата част, с която А.Н.М. с ЕГН: ********** е лишена от право да управлява МПС за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.