Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр.Ботевград, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №384 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.М., област В., ул."***” №97,
представлявано от И.В.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат П.П. от
САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***от ***, издадено
от Директора на Дирекция “*** - Софийска област” – със седалище град София към
ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда
/КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му
е наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 3000.00лева. Жалбоподателят
излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да
бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят ***"
ЕООД, чрез пълномощника си адвокат П.П.
от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените
доводи в същата.
Въззивната страна – Дирекция „***”
Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си
ст.юрисконсулт П. в съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото
доказателства.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: известие за
доставяне; АУАН № ***г.; протокол № ***за извършена проверка на ***.; трудов
договор № ***г.;уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; декларация от В.П. – 2 бр.;
длъжностна характеристика на длъжността „Работник облицовки и настилки“;
призовка по чл. 45, ал.1 от АПК; идентификационна карта; справка от регистъра
на уведомления за трудови договори; служебна бележка № ***г.; заключение от
Служба по трудова медицина.; молба от В.О.П.; карта за предварителен медицински
преглед; декларация; заповед № ***.; заповед № ***.; заповед № ***.; пощенски
плик – заверени копия, както и днес представените доказателства: 3 листа от
книга за инструктаж; писмо от Д“****“ до
Началника на РУ-П.; писмо от РУ-П. до Д“****“; писмо от Д“****“ до Началника на РУ-П.; писмо от
РУ-П. до Д“****“; опис за предадена на 29.06.2020г. ясна кореспонденция на
ОДМВР; писмо от ОДМВР-София до Д“****“; писмо
от Д“****“ до Началника на РУ-П.; договор за извършване на
строително-монтажни работи от 01.07.2019г.; идентификационна карта, справка
данни за осигурените лица от ТД НАП за осигуреното лице В.О.П., справка за
актуално състояние на всички трудови договори на лицето В.П., както и справка за приети и отхвърлени
уведомления от ****., договор за обучение по чл. 235 от КТ от ****.; заповед № ****.
и длъжностна характеристика за длъжността „Експерт стопанска дейност“ –
заверени копияи събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите К.Г. К. Д.Л.П., А.С.К., С.А.П. и В.О.П., се
установява следната фактическа обстановка:
На ****. в гр.П., обл.Софийска свидетелите К.Г. К., Д.Л.П., А.С.К. *** тяхната колежка С.Ц.Д. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „***" ЕООД,
ЕИК ***, в обекта му, състоящ се в рехабилитация и реконструкция на централна
градска зона – площадно и парково
пространство на гр.П.. При извършването на проверката на горепосочения
обект - в 11.20ч., свидетелите К., П. и К. установили на място, че В.О.П. престира труд на посочения строителен обект. Тогава В.П.
собственоръчно декларирал, че работи като „каменоделец” в обекта, като не е запознат да е получил копие на
хартиен носител на заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр
от сключен писмен трудов договор. Към този момент В. П. бил сключил с
жалбоподателя договор за обучение по
чл.325 от КТ от ****. с място на обучение гр.П., централна градска част и със
срок 30 работни дни. На 30.06.20г. след извършената проверка на място В.О.П. сключил трудов договор с „***" ЕООД, ЕИК ***, които бил регистриран
в ТД на НАП същия ден в 18.53ч. След осъществена допълнителна проверка по
документи, на ***. в гр.София С.Ц.Д. – главен инспектор при Д**** съставила
АУАН срещу ***" ЕООД за това, че на
посочения по горе обект на 30.06.220г., в качеството му на работодател на В.О.П. го е допуснал до работа, преди да му предостави
копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор в НАП. Актосъставителят квалифицирал деянието като
нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Актът
бил съставен в присъствието на св.К. и представител на „***" ЕООД, ЕИК *** – И.В.Х., след което му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление №***от *** от Директора на Дирекция „***” Софийска област.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе от показанията на
разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът констатира
процесуално нарушение, изразяващо се в: Вмененото с
акта и с обжалваното НП нарушение е за това, че дружеството като работодател е
"допуснало до работа посоченото лице В.О.П. без да му предостави документи във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ. " В случая и контролния и наказващият орган са приели, че лицето
е допуснато до работа без да са му предоставени документи, за които има препратка към нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, която ги сочи. В случая състава на нарушението, което му е вменено има
бланкетен характер, тъй като изискуемите
документи действително се сочат в чл. 63,
ал. 1 от КТ, но тази норма следва да се посочи в привръзка
като част от квалификацията. В случая
както в АУАН и НП нарушението е квалифицирано единствено като такова по чл.63,
ал.2 от КТ и липсва привръзка с ал.1 на чл.63 от КТ. Последното не е сторено,
нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, както вече
се посочи. В този смисъл не е дадена дължимата, надлежна правна квалификация,
което не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а такава
относима към описаното нарушение. Да се квалифицира правно административното
нарушение, изисква конкретно деяние с неговите фактически белези да се подведе
под диспозицията на административно-наказателна разпоредба, която е нарушена
-виновно. Това свое задължение АНО не е изпълнил, доколкото както вече се
посочи възприетата от него и посочена правна квалификация на деянието, очевидно
е непълна и неточна, поради което съдът приема че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и не съответства на изискването за форма досежно
този от реквизитите си. И докато за АУАН е предвидена процесуална възможност за
преодоляване на допуснати нередовности в него, то разпоредбата на чл. 53, ал. 2
не е приложима към съдържанието на НП. Наличието на обсъдения порок съставлява
особено съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и несъвместимо с
правораздавателния характер на този акт. Обсъденото нарушение е от категорията
на абсолютните основания за отмяна, съществено е не само поради неизпълнението
на предписанието на императивна процесуална норма, но така също и защото
последното ограничава правото на нарушителя да разбере
административно-наказателното "обвинение" и да организира защитата си
против него. От тук, крайният правен извод обжалваното НП да е абсолютно незаконосъобразно
от формална страна, поради издаването при допуснато особено съществено
процесуална нарушение, което обуславя неговата отмяна, на процесуално
основание.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания,
дадени от служителите на Д****, присъствали на извършената проверка и при съставянето
на акта, но със същите не може да се установи, че към момента на самата
проверка между жалбоподателя и В.О.П. е бил сключен трудов договор. Видно от показанията
на В. П., които съдът счита за достоверни, е че именно след извършената
проверка е съставен, респ. сключен приложения по делото трудов договор между
него и „***" ЕООД. Нито в попълнената от него декларация, нито от други
събрани по делото доказателства се установява, че този договор е бил сключен
преди извършената в гр.П. проверка от инспекторите при ДИТ –София на ****. Това е съществено с оглед на това, че съставът на нарушението, за което жалбоподателят е
привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1
- екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Санкционирането на касатора на основание чл.63,
ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие
от трудовия договор и от уведомлението по чл.
62, ал. 3, обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП.
Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните
към момента на проверката а още по-малко да е направено и съответното
уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения
трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да
бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов
договор, поради обективното му несъществуване преди момента на проверката.
Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ може да
послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при
наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал. 1 е
посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга
фактическа обстановка, а именно -наличие на сключен и подписан трудов договор,
който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на
фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически
данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор
към момента на проверката незаконосъобразно е наложено административно
наказание на касатора за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Въпреки разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са
юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този
договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото
правоотношение, но и задължението по чл. 63,
ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл.63, ал.2 от КТ. Доколкото
не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл.63, ал.2 от КТ, то неправилно нарушаването на
забраната е възприето от органите на административно-наказателното производство
като източник на отговорността на жалбоподателя.
При тези обстоятелства наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /
на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.М., област В., ул."***” №**, представлявано от И.В.Х., ЕГН **********
се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 500,00 лв.
По делото е направено възражение
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и
доказана, но и намира, че възнаграждението следва да се определи в минималния
предвиден размер. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00
лв. в полза на адв. П. П. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в
брой. В случая, платеното от „***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.М. адвокатско
възнаграждение е над минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и чл.7,
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следва да се посочи, че в конкретния
казус надлежен ответник по претенцията е
Изпълнителна агенция „Главна ***“ и съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с т.6
от ДР на АПК следва да заплати
на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 440 лева, за
адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, Изпълнителна
агенция „Главна ***“ следва
да заплати на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.М., област В., ул."***” №97, представлявано от И.В.Х., ЕГН **********
разноски
в размер на 440,00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 384/2020г. пред
Районен съд Ботевград.
По изложените съображения и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН Ботевградски районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №***от ***, издадено от Директора на Дирекция “*** - Софийска
област” – със седалище град София към ГД ИТ против „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.М., област В., ул."***” №**,
представлявано от И.В.Х., ЕГН **********, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна ***“ да заплати на „***" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.М., област В., ул."***” №**,
представлявано от И.В.Х., ЕГН **********разноски в размер на 440,00 лв.
/четиристотин и четиридесет лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 384/2020г. пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му,
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :