Р
Е Ш Е
Н И Е
N 92
Гр.Велико Търново 07.04.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря М.Н.и с
участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10046 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2021
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 595 / 04.12.2020г., постановено по АНД № 1587 по описа на ВТРС
за 2020г., десети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 6980
/ 28.09.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Г.М.П. е наложено административно наказание глоба в размер
на 2 000лв. на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.”а” от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Г.М.П.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за неправилна правна
квалификация на деянието, водеща до незаконосъобразност на оспорвания акт. Моли
се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на път част от
републиканската пътна мрежа е спрян за проверка състав от товарни средства, за
който е установено превишение на нормите за натоварване на ос и от водача не е
представен документ за заплатена такса или разрешение за движение, издадено от
администрацията, управляваща пътя.
Административно наказващия орган приема наличието на нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и на водача е наложена глоба в условията на
повторност.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването
на наказателното постановление, правилно е определен приложимия материален
закон, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, правилно е
определен размера на наказанието, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразност на
наказателното постановление за съответен на събраните доказателства и
материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора за неправилна квалификация на деянието – вместо
налагане на наказание на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП е
наложено наказание по реда на чл.53 от ЗП.
Безспорно
и двата състава на административно наказание включват движение на тежко или
извънгабаритно превозно средство в нарушение на правилата. От събраните по
делото доказателства се установява наличието на компетентност на служителите в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за ангажиране на административно наказателната
отговорност и по ЗП и по ЗДвП. Следователно преценката по кой законов текст ще
бъде ангажирана отговорността на нарушителя е на контролните органи и тя следва
да изхожда от кръга на включените в състава й нарушения.
Разпоредбата
на чл.53 от ЗП предвижда налагане на санкция на физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности - …..т.2 движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата
на чл.177, ал.3 от ЗДвП предвижда налагане на санкция на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При сравняване на двата текста се установява
по-широкия обхват на разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП – обект на
административно наказателна отговорност е всяко неизпълнение на установения ред
за движение на пътно превозно средство във връзка с определените норми за
размери, маса или натоварване на ос. Докато в чл.53 от ЗП наказуемо е само
движението на извънгабаритни и тежки превозни средства без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В конкретния случай за
движението на товарния автомобил не е необходимо издаването на разрешение от
администрацията, управляваща пътя. По силата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II. Видно от
административната преписка, товарния автомобил продължава движението си след
заплащане именно на такса, следователно самия контролен орган приема наличието
на хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 и неправилно в наказателното
постановление е вписан състава на административно нарушение като движение без
издадено разрешение, а не без заплатена такса. След като в конкретния случай за
движението на тежкото превозно средство се изисква заплащане на такса, а не
издаване на разрешение, то неприложима е разпоредбата на чл.53 от ЗП, която както
вече бе посочено, предвижда наказание за неизпълнение на задължение за
управление на МПС без разрешение. В настоящата хипотеза приложима се явява
разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, както твърди и касатора, тъй като нейния
обхват включва и движението на МПС с натоварване на ос над определените
стойности, за които е допустимо да пътуват след заплащане на такса.
Следователно административно наказващия орган неправилно определя приложимия
материален закон и съответващото на административното нарушение наказание.
Неправилното определяне на нарушената законова норма и основанието за налагане
на наказание представляват нарушение на материалния закон, което не може да
бъде санирано и води до отмяна на наказателното постановление. Като достига до
извод за законосъобразност на наказателното постановление, районния съд
постановява акт при неправилно приложение на материалния закон, който следва да
бъде отменен, а спорът решен по същество с отмяната на наказателното
постановление.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 595
/ 04.12.2020г., постановено по АНД № 1587 по описа на ВТРС за 2020г., десети
състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6980 / 28.09.2020г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура”.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КОСТОВА по адм. д. 10046/2021г.
Не съм съгласна с
формираното от мнозинството мнение за незаконосъобразност на НП, като същото
противоречи на трайната практика на Административен съд В. Търново, както
правилно е посочил и представителят на ВТОП.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е
изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е
изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират
съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами
по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение.
Обратно на становището
на мнозинството, по приложението на материалния закон намира следното:Правилно е била ангажирана
отговорността на виновното лице по реда на Закон за пътищата за
нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от този закон, норма, изискваща за
дейности от специалното ползване на пътищата, при движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни извън допустимите натоварвания и габарити, движението да
става след издадено специално разрешение за това. Липсата на такова, дава
възможност на компетентните лица, ако деянието не представлява престъпление, да
ангажират административно-наказателната отговорност по реда на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП както на водача на ППС, така и на лицата, които са
наредили превоза. В настоящия казус е ангажирана отговорността на водача на
ППС. Неоснователно е и възражението на касатора, че отговорността му следва да
бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. В разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват
установения за това ред, като в случая обаче компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата по чл.
189, ал. 1 и ал.
12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява
пътя, съгласно чл.
19 от ЗП. Административно-наказателната отговорност на водача е реализирана
по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността
на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно
предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите
и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства. Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в
самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. При движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се
нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане.
След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е
и отговорността да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи
неговото изпълнение. В случая се изисква или преценка от страна на
оправомощените за целта органи дали едно ППС може да се движи по пътищата в
определена хипотеза или заплащането на такса, която се набира във фонд,
финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент на чл.
44, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
18, ал. 3 и чл.
44, ал. 2 от ЗП.
Неоснователно е
възражението за липсата на тежко ППС по смисъла на чл. 3 от Наредбата и
посочването на друга практика на Административен съд Велико Търново.
Горепосочената разпоредба има две хипотези, а именно тежко е както ППС с обща
маса над 40, т., каквото в настоящия случай няма, а втората- на ППС с
натоварване на осите извън регламентираните в чл. 7 от Наредбата над 24 т. ,
какъвто е настоящия казус.
Предвид изложеното,
процесното деяние е съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен
начин от обективна и субективна страна. Правилно въззивният съд е преценил, че
няма причини то да се счита за маловажен случай, тъй като не се отличава от
описанието на общото деяние от този вид по чл.
26, ал. 2 от ЗП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 11 от Наредба № 1 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и
съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите.
Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите.
Разпоредба на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вменена на
жалбоподателя не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с
разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП е и лицето, което фактически
извършва дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.
Отговорността, която се
следва на основание на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за лицето което управлява
процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл.
15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или
в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. След като безспорно е доказан факта на
движение на тежко пътно превозно средство без разрешение, то водачът попада в
кръга на субектите на нарушението и правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за извършеното.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Неправилно мнозинството е тълкувало материалните норми,
като е правило несъществуващо от страна на ЗП деление на разрешение и пътна
такса. В конкретния случай, предвид разпоредбата на чл.
6, ал. 1, т. 3, б. "а" и чл.
14, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, настоящата инстанция намира, че е
осъществен състава на нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП предвид твърдяната измерена обща
маса на ППС и липсата на издадено разрешително за превоза, с което е следвало
да разполага и да представи на проверяващия орган. Извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. Касаторът е управлявал извънгабаритно тежко ППС по път
от републиканската пътна мрежа, която е изключителна държавна собственост, съобразно
разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от ЗП, без това да му е било позволено - било чрез издаване на
изричен документ - разрешително по чл. 14, ал.1 и 2, било чрез заплащане на
дължима такса при наличието на облекчената процедура по чл. 14, ал. 3 от
наредбата. Деянието му се явява съставомерно. В случая в НП ясно е посочен вида
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, при което деецът
не следва да изпитва затруднение относно правната му квалификация. Наистина по
делото е приложен документ за платена пътна такса, то това е станало след
съставяне на АУАН и това обстоятелство може да бъде разглеждано единствено при
преценка на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Последващо заплащане на таксата не освобождава касатора от
административно- наказателна отговорност.